Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.04.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12692/2014г. по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен от Х.З.О., И.Д.И., И.А.Я., Н.Т.Р. и Б.Д.Б. иск с
правно основание чл.270, ал.2 ГПК срещу ТПК „В.К.” Варна, ЕИК ********* за
прогласяване нищожността на решение № 137/15.03.2007г. по т.д. № 907/2006г. по
описа на ВКС, ІІ ТО, поради абсолютната му неразбираемост.
Твърди се в исковата молба, че ищците са членове или наследници на членове
на ТПК В.К. Варна, регистрирана във ВНС с определение № 3/02.01.1959г. и
пререгистрирана с решение от 22.09.1992г. на ВОС- ФО по ф.д. № 6032/1992г. Кооперацията
възникнала с решение по Протокол от 25.12.1958г. на обединително ОС на четири
кооперации- мозаечна ТПК 9 май, керамична ТПК М. И., строително- ремонтна ТПК Ж. и ТПК И.. С разпореждане №
156/24.07.1973г. на Бюрото на МС са образувани към ОНС държавни стопански
предприятия за благоустройствено строителство и ремонт, поддържане и
стопанисване на сградния фонд. Със същото това разпореждане е била дадена
препоръка ТПК да преминат към държавните стопански предприятия по решения на общите
им събрания. Тази препоръка е била спазена като било взето решение ответната
кооперация с всичките си материални активи и с целия си членски състав да
премине към обединителното ДСП Благоустройствени строежи Варна. Считано от
01.10.1973г. са били освободени като член- кооператори и преназначени със
запазени права всички членове на ТПК В.К.. При преминаването на кооперацията
към държавното предприятие не била проведена процедура по ликвидация и съотв.
кооперацията не е била заличена в регистъра. На всички член- кооператори били
изплатени дивиденти за 1973г. и работни заплати, и им е била върната
първоначалната дялова вноска, но не и дяловия капитал. Доколкото кооперацията
не е била ликвидирана, то нейните членове са останали собственици на нейното
имущество. По този начин и съгласно ЗК /1991г. отм./, незаличената кооперация
възстановява дейността си в лицето на преживелите нейни членове, респ. техните
наследници към момента на прекратяване на дейността. На 10.02.1992г. е било
проведено събрание на част от членовете на прекратилата дейността си ТПК В.К. и
е било взето решение за образуване на нова кооперация със същото име. На
16.07.1992г. е била подадена молба до ВОС за регистриране на ръководни органи,
но не на новоучредената, а на възстановената ТПК В.К., по която е било
образувано ф.д. № 6032/1992г. по описа на ВОС. В изпълнение указания на съда е
било проведено ново събрание на 17.08.1992г., на което е бил избран нов УС с
председател И. Михайлов и на 16.09.1992г. новият УС е подал заявление за
вписване на възстановената ТПК В.К. с новото управление. С решение от
22.09.1992г. на ВОС по посоченото ф.д. е била вписана регистрираната на
02.01.1959г. кооперация, както и новия УС. По силата на ПМС № 192/01.10.1991г.
на кооперацията е било възстановено иззетото през 1973г. имущество със заповед
на кмета на Община Варна. На ОС от 02.11.1999г. е бил избран нов УС с
председател П.П., вписан с решение от 19.01.2000г. на ВОС по ф.д. № 6032/1992г.
Това решение е било атакувано пред съда от стария УС, като в крайна сметка
производството е било прекратено, като по този начин към 27.03.2003г.
председател на кооперацията останал П.П.. Впоследствие са били вписани поредни
промени в УС, след проведени ОС на 09.04.2003г. Така група от 115човека членове
на кооперацията подали искова молба срещу кооперацията за установяване, че са
нейни членове и за прогласяване нищожност на решенията от 09.04.2003г. Било
образувано гр.д. № 4454/2003г., като с решение от 18.05.2004г. исковете са били
уважени. Въззивната инстанция потвърдила това решение, но с решение №
137/15.03.2007г. на ВКС исковете били отхвърлени. Твърди се, че именно това
решение на ВКС е нищожно, защото за да постанови този резултат ВКС е приел, че
регистрираната по ф.д. № 6032/1992г. ТПК В.К. е новоучредена с проведеното на
10.02.1992г. учредително събрание, поради което и е изключено правоприемството
между старата кооперация, прекратила дейността си през 1973г. Твърди се, че
това решение е нищожно поради абсолютна неразбираемост. Пред съда не е било
отправяно искане да установява, че те се членове на новоучредената кооперация,
поради което и от мотивите на ВКС е невъзможно да се изведе действителната воля
на съда. Визираната в решението на ВКС кооперация, новосъздадената на
10.02.1992г. не е била регистрирана в съда, не съществува в правния мир и не е
била предмет на гр.д. № 4454/2003г. на ВРС. От решението не ставала ясно и защо
е било отменено решението на ВОС. Решението е основано единствено на незаявени
доводи от ищците и неотносими към предмета на спора.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ангажира писмен отговор. Сочи
се недопустимост на настоящото производство, тъй като ответниците И.Я., Н.Р. и Б.Б.
са наследници на член кооператори, а в ЗК е предвидено, че членственото
правоотношение се прекратява със смъртта на член кооператора, т.е членствените
права не се наследяват. Оспорва иска като неоснователен, като сочи, че
наведените доводи сочат правилността на решението, без да обосновават неговата
нищожност.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. С писмена молба, ищецът Я.
доразвива изложените доводи, като сочи допълнителни такива в смисъл, че
касационната инстанция се е произнесла не по заявения пред нея спор, като така
е оставила без разрешение поставения й за разглеждане такъв. Ангажирана е и
писмена защита в предоставения от съда срок.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници на Т. Р. С. е видно,
че след смъртта си на 07.04.2014г. същият е оставил наследници по закон, вкл.
ответникът Н.Р..
От представеното удостоверение за наследници на Й.Н.К., починала на
22.10.2004г. е видно, че след смъртта си е оставила наследници по закон, вкл. Б.Д.Б..
От представеното удостоверение за наследници на А.К. Я., починал на
14.09.2009г. е видно, че след смъртта си е оставил наследници по закон в т.ч. И.А.Я..
С решение от 18.05.2004г. по гр.д. № 4454/2003г. по описа на ВРС е било
прието за установено в отношенията между страните, че ищците Т. Р. С., А.К. Я.,
И.Д.И., Х.З.О. Й.Н.К. и други, са член кооператори на ТПК Варненска коммуна,
рег. по ф.д. № 6032/1992г. на ВОС и са били отменени като незаконосъобрази
решенията на ОС на кооперацията взети на проведено ОС на 09.04.2003г. С решение
№ 866/18.07.2006г. по гр.д. № 486/2005г. по описа на ВОС, първоинстанционното
решение е било допълнено, като атакуваните решения на ОС са били обявени за
нищожни, а в останалата си част решението е било оставено в сила.
С решение № 137/15.03.2007г. по т.д. № 907/2006г. по описа на ВКС, ІІ Т.О.
е било отменено изцяло решение от 18.07.2006г. по гр.д. № 486/2005г. по описа
на ВОС и вместо него е било постановено ново такова, с което са били отхвърлени
установителните искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване
за установено спрямо ответника ТПК В.К. Варна, че ищците- много на брой
физически лица, сред които и А.К. Я., Т. Р. С., Х.З.О., Й.Н.К., И.Д.И., са член
кооператори на ТПК В.К. Варна, регистрирана по ф.д. № 6032/1992г. по описа на
ВОС, както и че решенията, приети на ОС на ТПК В.К. от 09.04.2003г. са нищожни,
както и предявения в евентуалност иск по чл. 58, ал.1 ЗК за отмяна на тези
решения като неоснователни.
Към материалите по делото са били приобщени като доказателства протокол от
25.12.1958г., в който е обективирано решение от проведено обединително събрание
на четири кооперации, като новата такава е наименована ТПК В.К. Варна.
Представени са копия от трудовите книжки и ведомости за заплати от 1973г.
на Т. С., А. Я., И.И., Х.О. и Й.К., от отбелязванията в които е видно, че
същите са били член- кооператори в създадената като обединение ТПК Варненска
коммуна Варна.
По делото е представен учредителен протокол от 10.02.1992г. от проведено
учредително събрание за образуване на ТПК, на което са взети решения за
образуване на ТПК В.К., приемане на устав и избор на УС и председател на УС, с
осем души учредители. С молба до ВОС от 16.07.1992г. от така избрания УС е било
поискано вписване в регистъра на възстановената ТПК В.К. Варна, като към
молбата е приложен посочения протокол от учредителното събрание. Образувано е
било ф.д. № 6032/1992г. по описа на ВОС. Молбата е оставена без движение от
съда, като в изпълнение на дадените указания е представен протокол от
17.08.1992г. на ОС на възстановената ТПК. С решение от 22.09.1992г. по ф.д. №
603281992г. е разпоредено вписване в регистъра на кооперативните организации
воден при ВОС на ТПК В.К. Варна, регистрирана с определение от 02.01.1959г. по
рег.д. № 3/1959г. на НС- Варна, заедно с последващите промени в управителния
съвет.
По делото са приобщени и преписи от книгата на член кооператорите при
ТПК В.К., учредена през 1992г., както и други писмени доказателства, които като
неотносими, съдът не коментира.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
На първо място,
наведените доводи за недопустимост на настоящото производство намира за
неоснователни. От ангажираните по делото доказателства се установи, че първите
от двамата ищци- Х.О. и И.И. са били страни в процеса, по който е постановено
атакуваното понастоящем като нищожно съдебно решение. Останалите ищци са
правоприемници на страни в производството, поради което и постановеното съдебно
решение ги обвързва, а това обосновава и активната им материална легитимация в
процеса. В случая е ирелевантно обстоятелството, че членствените правоотношения
не се наследяват, доколкото не те са предмет на спора, а валидността на съдебен
акт, постановен при участие на техни праводатели.
Нищожността
на съдебния акт е порок, който по естеството си препятства възможността, той да
породи присъщите му правни последици. Макар в закона да не са изведени пороците
водещи до нищожност, съдебната практика и теория формулира критериите, при
наличието на които е налице валидно постановен съдебен акт. Нужно е решение да
е постановено от надлежен съдебен орган, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, да е подписано и да е разбираемо. В конкретния
случай се твърди, че решение № 137/15.03.2007г. по т.д. № 907/2006г.
по описа на ВКС, ІІ ТО е нищожно, тъй като е постановено срещу несъществуващ
правен субект, произнасянето е не по въведения от страните правен спор, което
го прави неясно, неразбираемо дори и след тълкуване.
С процесния съдебен
акт е отменено изцяло
решение от 18.07.2006г. по гр.д. № 486/2005г. по описа на ВОС и вместо него е
било постановено ново такова, с което са били отхвърлени установителните искове
с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено спрямо
ответника ТПК В.К. Варна, че ищците в т.ч. А. Я., Т. С., Х.О., Й.К., И.И., са
член кооператори на ТПК В.К. Варна, регистрирана по ф.д. № 6032/1992г. по описа
на ВОС, както и че решенията, приети на ОС на ТПК В.К. от 09.04.2003г. са
нищожни, както и предявеният в евентуалност иск по чл. 58, ал.1 ЗК за отмяна на
тези решения като неоснователни. Т.е.
решението на ВКС е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона
писмена форма, от лица, които са заемали длъжността „съдия” и е подписано.
Същото е постановено изцяло в пределите на правораздавателната власт на ВКС,
тъй като същият е сезиран с жалба против решението на въззивния съд по реда на
инстанционния съдебен контрол от ответника ТПК В.К., гр. Варна.
Под "неразбираемост" съдебната доктрина има предвид съдебен
акт, от който не се установява въобще каква е била волята на съда - нито
страните, нито предмета на спора, нито какво решение е взел съдът. В случая е
постановено решение, от което е абсолютно ясно между кои страни е водено
производството и по какъв иск. Ясна е и волята на съдебния състав на
касационния съд, обективирана в решението, а именно: отменено е решението на въззивната инстанция
и вместо него е постановено отхвърляне на исковите претенции. Доводите, че
съдът се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран, като по този начин не
е разрешил действителния такъв, не са от категорията пороци, водещи до
нищожност на съдебния акт. Те биха обосновали недопустимост, неправилност,
неговата непълнота, но не и нищожността му.
Наведените множество възражения от ищците, че съдът е приел, че в случая
се касае за новосъздадена кооперация, а не за възстановяване на учредената през
1959г. са по същество такива, които обосновават правилността на съдебния акт и
извършения от съдебната инстанция анализ на ангажираните по спора
доказателства. Ето защо, те не могат да бъдат обсъждани в рамките на настоящото
производство, тъй като биха довели до пререшаване на спор, по който е налице
влязло в сила решение и оттам биха влезли в противоречие с разпоредбата на чл.
299 ГПК. Всички тези съображения в заключение касаят не валидността на
постановения съдебен акт, а неговата допустимост и правилност и са извън предмет
на производството по чл. 270, ал. 2 от ГПК.
В заключение, исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора формулираното искане от ответната страна с правно
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски
се явява основателно, поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплати
сумата от 400лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно приложен договор за правна защита и съдействие /л.168/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.З.О., ЕГН ********** с адрес ***, И.Д.И., ЕГН ********** с адрес ***, И.А.Я.,
ЕГН ********** с адрес ***, Н.Т.Р., ЕГН ********** с адрес *** и Б.Д.Б., ЕГН **********
с адрес ***, м-ст *******, ул. „****” № 29 против кооперация „ТПК В.К.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „*******************” № **,
за прогласяване нищожността на решение № 137/15.03.2007г. по т.д. № 907/2006г.
по описа на ВКС, ІІ ТО, като неоснователен, на основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Х.З.О., ЕГН **********
с адрес ***, И.Д.И., ЕГН ********** с адрес ***, И.А.Я., ЕГН ********** с адрес
***, Н.Т.Р., ЕГН ********** с адрес ***, Б.Д.Б., ЕГН ********** с адрес ***,
м-ст *******, ул. „****” № 29 да заплатят на „ТПК В.К.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „*******************”
№ ** сумата от 400 лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: