Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 263
23.11.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на трети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева-Иванова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора
Елеонора Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 848
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив в ЦУ на НАП, депозирана чрез процесуален представител, срещу Решение №
28 от 30.06.2021 г., постановено по АНД № 205 по описа за 2021 г. на Pайонен
съд – Димитровград.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. За да отмени наказателното
постановление като неправилно, районният съд приел, че нарушението, визирано в
обжалваното НП № 540323-F5553155/07.10.2020 г. на Ж. М.- Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Според съда, за твърдяното нарушение не можело да се търси
отговорност от жалбоподателя, тъй като същият действал добросъвестно и
неукоримо, с грижата на добър стопанин и изпълнил задълженията си точно и
законосъобразно. Формиран бил извод, че за да се осъществи състава на
административното нарушение, описано в обжалвания акт, било необходимо да е
налице липсата на описаната „грижа на добрия стопанин“.
Така
изложените мотиви се считат от касационния жалбоподател за неправилни и
незаконосъобразни. От всички събрани доказателства безспорно се установявало
извършеното административно нарушение от обективна страна. Като неправилно се
изтъква тълкуването на съда относно посочения като приложим правен институт на
„грижата на добрия стопанин“. Същият бил неприложим предвид факта, че
производството било от административно- наказателен характер. Основа на
субективната страна на административното нарушение била вината, но по отношение
на последната, доколкото в процесния случай била ангажирана отговорността на
юридическо лице, следвало да се съобрази единствено обстоятелството, че
предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за
неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна.
Поради което наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не
следвало да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да
определя нейната форма. Необходимо било само да се установи задължението на
юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се
търси виновно поведение. В случая, предвид факта на извършване на нарушението
от страна на юридическото лице „М.-К. К.“ ЕООД, обосновано и в съответствие с
приложимия закон административният орган наложил на нарушителя имуществена
санкция с НП № 540323-F5553155/07.10.2020 г. за това, че дружеството, в
качеството си на получател на стоки с висок фискален риск, не е изпълнило
задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК
да се яви на конкретно посочени място, дата и час, от органите по приходите или
да осигури присъствието на упълномощен свой представител.
Изрично в
разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Наредба № Н-2 от 30 януари 2014 г. за
условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки
с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към
фискалните контролни пунктове на МФ бил определен редът и начинът за подаване
на информация при настъпила промяна, касаеща превоза на стоки с висок фискален
риск към НАП. Дружеството следвало да
подаде съответната информация в съответствие с изискванията на наредбата чрез
подаване по електронен път на искане по образец съгласно Приложение № 3, на
посочения имейл адрес, като същевременно последното следвало да е подадено от
получателя на стоката. Нормата на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК била императивна
по вид, видно от употребения от законодателя в същата глагол „длъжно“. За да се
приемело, че е изпълнено задължението, визирано в посочената разпоредба, всички
гореописани действия в своята съвкупност трябвало да бъдат изпълнени
кумулативно.
С оглед
гореизложеното, касационният жалбоподател моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 28
от 30.06.2021 г. на PC - Димитровград, постановено по АНД № 205/2021 г. по
описа на същия съд, като бъде постановено друго решение, с което да бъде
потвърдено изцяло НП № 540323-F5553155/07.10.2020 г., издадено от Ж. М.-
Началник отдел „Оперативни дейности “ - Пловдив в ЦУ на НАП като правилно и
законосъобразно. Моли се за присъждане на следващото се юрисконсултско
възнаграждение за осъществена процесуална защита пред две съдебни инстанции.
В случай, че
жалбата не бъде уважена и при претендиране от ответната страна на разноски и
по-конкретно адвокатско възнаграждение, се моли то да бъде присъдено в
минимален размер.
ОТВЕТНИКЪТ –
„М. – К. К.“ ЕООД гр.Д., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание
и в депозирано по делото писмено становище, моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Моли за присъждане на направените пред настоящата
инстанция разноски.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира касационната жалба за неоснователна,
съответно счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
Решение № 28/30.06.2021 г., постановено по АНД № 205/2021 г. по описа на съда,
Районен съд – Димитровград е отменил като неправилно Наказателно постановление №
540323-F555315/07.10.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности"
в Дирекция "Фискален контрол", Централно управление на НАП, с което
на „М. – К. К.“ ЕООД гр.Д., за това, че на 08.06.2020 г. в гр.Д., в качеството
си на получател на стоки с висок фискален риск, не е изпълнил задължението си,
регламентирано в разпоредбата чл. 13, ал. 3, т. 2 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс - да се яви на посочените пред органа по приходите място,
дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на
упълномощен свой представител, което е нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК, и на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв. и е осъдил Централно управление на НАП да заплати на „М. –
К.К.“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 440 лева.
За
да постанови решението си, районният съд е приел, че при провеждане на
административнонаказателната процедура по съставяне и връчване на АУАН и
издаване на НП няма допуснати съществени процесуални нарушения, както и че няма
спор по фактите. Възприел е обаче твърдяното нарушение за недоказано. В тази
връзка е изложил доводи, че се касае за получател на стоки с висок фискален
риск, както и за породено задължение спрямо наказаното лице да се яви на
посочените пред органа по приходите място, дата и час на
получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен
свой представител. Посочено е, че това не се е случило, тъй като превозът
аварирал, като за аварията служителите на АНО били уведомени, но това
уведомление не било осъществено по уредения от Наредба Н-2 начин и най-вече
форма. По този повод съдът е приел, че за случилото се не може да се търси
отговорност от жалбоподателя, въпреки факта, че отговорността по чл. 83, ал. 1
от ЗАНН е обективна и вината не е изискуем елемент. В тази връзка е изложил
доводи, че при приложението
на чл. 83 от ЗАНН не
следва да се изхожда от
наказателно-правното разбиране за вина и че приложение следва да намери разбирането
на общата теория на правото за същността на ЮЛ, съответно доктрината за вина,
разбирана не като субективно отношение на делинквента, а като неполагане на
дължимата грижа на добрия стопанин, правило, регулирано от чл. 63 от ЗЗД. В случая жалбоподателят, чрез своя управител,
действал
изцяло в контекста на необходимата и изискуема дължима грижа. Дал
реалистично-оптимистичен срок на доставка - два
часа от ГКПП „Маказа“ до гр.Д., който бил
възможен като времетраене за изминаване на съответната дистанция, но управителят нямало как да
предвиди аварията, която се случила. Подаден бил сигнал по
телефон на НАП.
Изложени са доводи, че вероятно управителят
на дружеството нямал техническата възможност да изпрати попълнено
Приложение 3, така, както се изисква в Наредба 2-Н, защото за целта били
необходими достъп до интернет
и съответна техническа обезпеченост. Посочено е, че сайтът следвало
да позволява попълване на формата на искането онлайн и че в
екстраординарна ситуация би било социално и нормално ангажирано поведение на
НАП, да не изисква използването на специфични технически устройства, при което обаждане
по телефон или имейл би могло да послужи като сигнал, че има проблем, който впоследствие
можело да
бъде проверен. В
случая не ставало ясно защо НАП не взел предвид конкретните действия на
управителя на наказаното дружество,
при положение, че без съмнение информацията достигнала в структурата на
НАП, включително и при лицата, извършващи проверка на място на доставката.
Предвид изложеното, съдът е
приел, че с действията си жалбоподателят е надминал изискуемото
по закон поведение, тоест
действал е над стандарта „добър стопанин“, осъществил е в пълен обем дължимата
грижа, която се е изисквала от него, но и това не е било достатъчно, за да
предотврати настъпване на нежелания резултат. Нямало как автомобилът, возещ стоки с висок фискален
риск,
да се яви на мястото
на доставка в 17:00 часа, защото бил повреден; нямало как да се използва друг
превоз, тъй като стоката била
запечатана в него, нямало възможност обективно управителят да сигнализира по
установения в Наредба 2-Н ред и форма за проблема, тъй като процедурата била
неблагоприятно уредена и изисквала
обективни предпоставки, които в конкретния случай не можело да се случат. Съответно съдът е достигнал до
правния
извод, че жалбоподателят не може да носи отговорност за формалното нарушение на
чл. 13, ал. 3,
т. 2
от ДОПК, поради което неправилно му
била наложена на основание чл. 278б, ал. 1 от
ДОПК имуществена санкция.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд и не е
необходимо да бъде излагана повторно. Въззивното решение е правилно като краен
резултат, но по мотиви, различни от изложените в него.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя в случая е ангажирана за нарушение по чл. 13, ал.
3, т. 2 от ДОПК, който текст предвижда, че при извършване на фискален контрол
върху движението на стока с висок фискален риск лицето - получател/купувач на
стоката, е длъжно да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата
и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на
упълномощен свой представител. По делото по несъмнен начин се установява, че
това задължение обективно не е било изпълнено, като на посочените пред органа
по приходите място, дата и час на получаване на стоката жалбоподателят не се е
явил, нито е осигурил присъствието на упълномощен свой представител. В тази
връзка настоящата инстанция счита за доказано осъществяването на
административното нарушение, за което на „М. – К. К.“ ЕООД е наложена
имуществена санкция с атакуваното НП. В случая се касае за обективна
отговорност на юридическо лице, поради което съставомерността на деянието от
субективна страна не подлежи на изследване, съответно настоящата инстанция не
възприема изложените от въззивната инстанция доводи в тази връзка.
От
друга страна, основателно е възражението, че административнонаказващият орган е
следвало да вземе предвид факта на настъпила авария на превозното средство,
която е препятствала възможността представителят на дружеството да се яви на
първоначално декларираните място, дата и час. От представените по делото доказателствени
материали безспорно се установява факта на настъпилата авария и невъзможността
своевременно да бъде продължено движението на датата на деянието. Действително
съгласно чл. 13, ал. 3, т. 1 от ДОПК при промяна на датата, часа и мястото на
получаване/разтоварване на стоката органът по приходите следва да бъде уведомен
незабавно с искане по образец, подадено по електронен път. В случая обаче
безспорно се установява наличието както на обективни пречки, така и на
организационни проблеми за отправянето на такова искане преди извършването на проверката
от органа по приходите, което, разгледано в съвкупност с настъпилата авария на
транспортното средство, е довело до неправилна оценка на степента на обществена
опасност на конкретното деяние, а оттам и до неправилен извод относно
приложението на правилата за маловажност на случая. За да бъде деянието
маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги
представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв
начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Макар
и липсата на вредни последици и липсата на предишни нарушения сами по себе си да
не обуславят квалифициране на нарушението като маловажен случай, а също и
факта, че се касае за формално нарушение, поради което и обикновените случаи на
нарушения от този вид не се характеризират с вредни последици, в конкретната
хипотеза, освен тези обстоятелства, се установява още и че неизпълнението на
задължението за явяване на декларираните място, дата и час е пряка последица от
аварията на транспортното средство. В рамките на същия ден представителят на
дружеството е уведомил по телефона проверяващите за настъпилата авария, като са
направени двукратно опити чрез счетоводителя на дружеството за подаване на искане
за промяна на първоначално декларираните обстоятелства във връзка с извършване
на проверката от органа по приходите. Нещо повече – на практика искане по
образец е постъпило, макар и след часа на проверката, проверката е извършена
още на следващия ден, техническите средства за контрол не са били с нарушена
цялост, не е установено и несъответствие между данните за превозваната стока и
установените при проверката при получаване вид и количество стока. Всички тези
установени по делото факти разкриват положените усилия за възможно най-бързо
отстраняване на възникналото неправомерно правно положение поради неявяването
на заявената проверка, както и липсата на умисъл за избягване на проверката у
физическите лица, които са представлявали дружеството-жалбоподател. По тези
съображения съдът приема, че конкретното деяние се характеризира със значително
по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните случаи на нарушения от
съответния вид, поради което същото представлява маловажен случай на
административно нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика, формирана
с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Тъй като в
настоящия случай съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, то действително се налага
извода, до който е достигнал и районният съд за противоречие на наказателното
постановление със закона. Макар
и с различни мотиви, изложени по-горе, решението на Районен съд – Димитровград,
като валидно, допустимо и правилно по своя краен резултат, следва да бъде
оставено в сила.
При
този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника по касация за присъждане на направените в настоящото
касационно производство деловодни разноски, съдът намира, че такива следва да
му бъдат присъдени. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 на същия текст страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. За дължимите на ответника по касация разноски следва
да бъде осъдена Национална агенция за приходите, която, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, е
юридическото лице на бюджетна издръжка и в структурата на която се намира
административнонаказващият орган, издал наказателното постановление. Дължимите
разноски са в размер на 300 лв., съгласно представения договор за правна помощ,
като същите са в законовия минимум съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28
от 30.06.2021 г., постановено по АНД № 205 по описа за 2021 г. на Pайонен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати
на „М. – К. К.“ ЕООД, ЕИК : *********, гр.Д. ул******, разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.