Решение по дело №2043/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1434
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20225300502043
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1434
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502043 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Р. П. против Решение № 260048/01.06.2022г., пост.
по гр.д.№ 987/2020, АсРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против А.
Н. П., Д. К. П. и В. Н. Д. иск за осъждане на ответниците да преустановяват
противоправното си поведение, като отстранят причините за теч на вода върху общата за
страните стена в приземния етаж, която разделя гаражи с идентификатори 00702.529.6.1.4 и
00702.529.6.1.3, които теч уврежда собствения на ищеца самостоятелен обект
00702.529.6.1.4, като извършат необходимите ремонтни дейности за собствена сметка, като
са присъдени и разноски.
Жалбоподателят И. П. поддържа, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Развива доводи, че изводите на съда са в разрез с
обсъдения от самия него доказателствен материал. Обсъжда събраните гласни доказателства
и заключение на експертизи, като счита че същите доказван несъмнено източника на теча в
имота на ищцата, а именно действията на ответниците по извършване на ремонт. Счита, че
се доказва причинно-следствената връзка между вредите в своя имот и действията на
ответниците, както и че тези вреди се установяват и от двете експертизи, извършвани по
различно време. Моли за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и за
1
постановяване на ново такова, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемите страни А. Н. П., Д. К. П., В. Н. Д. са подали отговор, в който оспорват
въззивната жалба и поддържат правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Поддържат, че от заключенията на СТЕ се установява, че няма теч в гаража, а течът в
помещението на ищцата се появил, след нейните ремонтни дейности. Считат, че не се
доказват предпоставките за уважаване на негаторния иск, доколкото не се установява при
условията на пълно и главно доказване извършването от тях на неоснователни действия.
Молят за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ищец,
останал недоволен от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Пред районния съд е предявен субективно съединени искове от И. Р. П. против А. Н.
П., Д. К. П., В. Н. Д. за преустановяване на неправомерното им поведение, с което й пречат
да упражнява правото си на собственост върху собствения си имот, като ги задължи да
отстранят причините за теч на вода върху общата за страните стена в приземния етаж, която
разделя гаражи с идентификатори 00702.529.6.1.4 и 00702.529.6.1.3, които теч уврежда
собствения на ищеца самостоятелен обект 00702.529.6.1.4 в сграда в сграда с
идентификатор00702.529.6.1 , като извършат необходимите ремонтни дейности за собствена
сметка.
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС. Съгласно посочената норма
собственикът може да получи защита на правото си на собственост от всякакви
неоснователни действия или състояния, които го препятстват да упражнява спокойно
правата си, като същите действия следва да бъдат конкретно посочени в исковата молба, с
което се формира и обема и вида на търсената защита./виж Р № 57/30.04.2009 г., гр. д. №
6155/2007 г., I г. о., ГК, ВКС, съгл. което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС може да бъде уважен,
само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие
или състояние, поради което ищецът следва да посочи в какво конкретно се състои
неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво
се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според
нейното предназначение; Р№ 57/26.03.2013 г.,гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ВКС, както и др.
по чл.290 от ГПК/. Така активно легитимирана страна по този иск е лицето, което
претендира да е собственик, а пасивната легитимация принадлежи на лицето, за което се
твърди да извършва неоснователните действия, смущаващи собствеността. За да получи
търсената защита ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на
собственост и на извършването на неоснователни действия по отношение на неговата
собственост.
По отношение легитимацията на страните, същата се установява по делото от
2
представените документи за собственост на ищеца и ответниците, като по отношение на тях
се представя е копие от акт за брак. Този въпрос не е и спорен по делото.
По делото е представена разменена кореспонденция между страните във връзка с
констатирана и от двете страни влага в приземните им помещения.
Разпитван е и свидетелят М. К., който е съжител на ищцата И. П.. Той твърди, че
лично е извършил преустройството в сутеренните помещения на П., като е прекарал прави и
обратни води и е монтирал санитарните уреди и фаянса. Тръбите, които е положил не са
вкопани в стените , а са пред тях и са скрити с гипсокартон. Твърди че на общата стена с
ответниците има влага, като граничното помещение на ответниците е мокрото помещение –
баня и тоалетна. Твърди че при закупуване на имота не е имало такова петно в
помещението и влагата се е появила след година, година и половина. Според свидетеля са
водени разговори с ответниците за проблема и дори са викани ВиК специалисти, за да кажат
от къде е проблема. Майсторът им казал да сложат силикон по ъглите, но не разбрал от къде
идва проблема.
Ответницата А. П. е отговаряла по реда на чл.176 от ГПК в ОСЗ на 16.11.2020г., като
е заявила, че ранната есен на същата година е правен козметичен ремонт на банята – смяна
на сифона в банята и на плочките около него и префугиране , както и смяна на тоалетното
казанче.
По делото са изготвени и приети две СТЕ с в.л. инж. Н. П. и в.л. инж. М. Б.. И двете
експертизи установяват, че в процесното помещение на ищцата има следи от влага и мухъл.
В.л. П. не може да даде категорично становище за причината за тази влага, като при
проведени водни проби не се установява теч. Предположението на вещото лице е че
овлажневането на стената на ищцата е предизвикано от неправилно свързване на обратните
води в тоалетната на ответниците.
Втората СТЕ е извършена от в.л. Б. около половин година след първата. При огледа
на място вещото лице не констатира влага по стените. Описва, че има следи от такава, но
към момента на огледа стените са сухи. Експертът е извършил двучасови водни проби и в
помещенията на ищцата и в помещенията на ответниците, но при тях не е констатиран теч
от нито едно мокро помещение, нито пък е започнало овлажняване на стени. Според този
експерт в помещенията и на двете страни е налице неправилно ВиК изпълнение. Заключава,
че преди време действително е имало теч, но в резултат на извършени ремонтни дейности,
за които свидетелства ответницата Ат. П. течът е преустановен и стените вече са сухи.
Посочва, че наличието на теч може да се установи единствено чрез водни проби и в случая,
след проведени такива, не се констатира овлажняване на стените.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че по делото се доказва
правото на собственост на ищцата И. П. върху процесния имот с идентификатор
00702.529.6.1.4., а ответниците са собственици/ползвател на съседния имот с идентификатор
00702.529.6.1.3, като страните са съсобственици в режим на етажна собственост върху
сграда с идентификатор 00702.529.6.1, която сграда се състои от жилищни етажи, тавански
3
помещения, сутеренни помещения и гаражи. Доказа се , а и не е спорно, че и двете страни са
преустроили сутеренните помещения и гаражи в жилищни помещения със санитарни
помещения – баня и тоалетна. СТЕ установяват категорично, че изпълнението на ВиК
инсталациите е без одобрени проекти и строителни книжа, като са налице грешки при
свързването на отводнителните тръби и за двете помещения. Безспорно се установява и от
разменената кореспонденция между страните, и от заключенията на вещите лица, че
помещението на И.П., бивш гараж / като не се обсъждат другите помещения и на двете
страни, т.к. са извън предмета на делото/ е имало влага в резултат на теч. Особеното в
случая е, че в хода на първоинстанционното производство са изготвени две експертизи, с
разлика помежду им от половин година, като втората експертиза е категорична, че към
момента на извършването й влага по стените в процесното помещение няма. Нещо повече –
при извършени експериментални водни проби от вещото лице, не се е установило ново
овлажнавяне на стените. Тези обективни факти обосновават заключението на експерта, че
причините за теча са отстранени и към момента такъв не съществува. И двете вещи лица не
се ангажират с категоричен отговор от къде идва теча, като изказват предположения, като
второто вещо лице и заявява, че с оглед липсата на такъв към момента не може да се
отговори какъв точно е бил проблема в минал период. Така, както вече бе коментирано по-
горе, за да се уважи иск по чл.109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че ответникът
извършва действия или поддържа състояние, с които му пречи на спокойното упражняване
на правото на собственост. Петитумът на иска е осъждане на ответниците да преустановят
тези действия или състояния, т.е. необходимо е към момента на приключване на съдебното
дирене да е налице неправомерно вмешателство в спокойното упражняване на правото на
собственост на ищеца. В случая още в хода на първоинстанционния процес се устанвовява,
че каквито и да са били причините за теч, който да предизвиква влага, респ. падане на
мазилки и мухъл по стените на помещението в сутеренния етаж на ищцата, същите са
преустановени и реално причините за теча са отстранени. Така не е налице неправомерно
смущаване на правото на собственост на ищцата, поради което и искът й се явява
неоснователен.
Следва да се отговори на пространните оплаквания във въззивната жалба, като се
отбележи, че в нея всъщност жалбоподателката И. П. признава, че в момента няма теч, респ.
овлажняване на стените на собственото й помещение, но настоява да отмяна на
първоинстанционното решение и осъждане на ответниците да отстранят причините за теч на
вода върху общата стена в приземния етаж, като се обосновава, че ответниците са станали
причина за завеждане на делото, поради което и й дължат разноски. На това становище
следва да се отговори, че съгл. чл.235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението следва
да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, настъпили и след предявяване на иска –
до постановяване на решението. Следователно няма как при доказан факт, че течът не
съществува / отстранен е /, ответниците да бъдат осъдени да извършват действия по ремонт
и отстраняването му. Ако мотивът на жалбоподателя е присъждане на разноски, то той е
имал възможността както в пледоариите, така и по реда на чл.248 от ГПК да иска
присъждане на разноски, поради това че към момента на предявяването на иска същият е
4
бил основателен. Доколкото това не е сторено в рамките на производството по разноски, не
може чрез въззивно обжалване да се цели резултат - изменение на решението в частта за
разноски.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят И. П. ще следва да заплати на въззиваемите
страни А. Н. П., Д. К. П., В. Н. Д. направените пред въззивната инстанция разноски в размер
на общо 1200лв. , заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260048/01.06.2022г., пост. по гр.д.№ 987/2020, АсРС.
ОСЪЖДА И. Р. П., ЕГН **********, да заплати на А. Н. П., ЕГН **********, Д. К.
П., ЕГН **********, В. Н. Д., ЕГН **********, разноски в размер на общо 1200лв. ,
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5