Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 25.09.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на       двадесет и трети март, две хиляди  двадесет и трета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.ОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

мл.с. ПЕТЯ ПОПОВА

                                          

при секретаря Ант. Стефанова, като разгледа докладваното съдия Станимира И.ова въззивно гр. дело №  5174 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на и сл. ГПК.

С Решение №  26215/28.01.2020г. по гр.д. № 62405 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 166-ти състав е прекратено производството по делото по исковете на Р.Н.Т., ЕГН ********** срещу В.Е.К., ЕГН ********** с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че  Р.Н.Т., ЕГН ********** е собственик на основание на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт, вписан в Служба Вписвания гр. София вх. рег. № 43512, том LLXXVI, акт № 67, дело № 31895/26.08.2005г. на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 44063.6225.4839., находящ се в с. Лозен, Столична община,  София град с площ от 655 кв.м. с административен адрес: с. Лозен, ул. „*/*******с трайно предназначение на територията: урбанизизирана за ниско застрояване до 10м., заедно с намиращата се в имота сграда с идентификатор 44063.6225.4839.1. със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи – 2, като е отхвърлен като неоснователен иска на  Р.Н.Т., ЕГН ********** срещу В.Е.К., ЕГН ********** с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че  Р.Н.Т., ЕГН ********** е собственик на основание на придобивна давност  на  на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 44063.6225.4839, находящ се в с. Лозен, Столична община,  София град с площ от 655 кв.м. с административен адрес: с. Лозен, ул. „*/*******с трайно предназначение на територията: урбанизизирана за ниско застрояване до 10м., заедно с намиращата се в еднофамилна двуетажна жилищна имота сграда с идентификатор 44063.6225.4839.1. със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи – 2 и  Р.Н.Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на В.Е.К., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК сумата от 1700лв. Представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5028451/18.02.2020г. по регистъра на СРС от ищеца  Р.Н.Т., ЕГН ********** в часта, в която установителния иск за собственост по придобивна давност е отхвърлен. Изложила е  съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че процесният имот бил закупен от страните по делото на 26.08.2005г., неправилно били тълкувани и обсъждани от районния съд събраните по делото доказателства., това довело и до неправилно решение по делото.  Установило се, че владяла имота постоянно, спокойно, явно и несъмнено, извършвала ремонти дейности и обзавеждане по начин, който не оставял съмнение за афиширането като единствен собственик. Показанията на св. Х.Б.били тълкувани от СРС повърхностно и превратно, не било установено да има промяна в намерението й да свои вещта.  Не било установено този свидетел да е заинтересован от изхода на делото, свидетелят не бил в брачни отношения с ищцата и не можел да се облагодетелства при уважаване на иска, районният съд не съобразил контекста на дадените от този свидетел показания, а и едва през 2019г. свидетелят и ищеца заживели заедно. Показанията на този свидетел били последователни, резултат от личните му впечатления и следвало да бъдат кредитирани. Тези показания установявали фактическия състав на чл. 79 от ЗС Поазанията на св. И.И.също установявали, че в периода 2006г.-2016г. Трансформирала държането на процесните идеални части във владение, този свидетел извършвал ремонти работи в имота за продължителен период от време и показанията му следвало да бъдат кредитирани. Показанията на И.Ц., М.Д.и Р.Д.не следвало да се кредитират. Първата била в крайно лоши отношения с ищеца, заинтересована , във висящ процес и административни процедури, показанията на този свидетел били непоследователни, противоречиви, опровергани от останалите доказателства по делото, срещу този свидетел била издадена заповед за незабавна защита на 14.02.2017г. по отношение на майката на ищеца. Показанията на св. Д.противоречали да показанията на св. Д., показанията й били объркани и непоследователни, тя също била заинтересована защото била в лоши отношения с ищеца. Така не било установено ответникът да е посещавала имота като собственик, да е пречила на ищеца да го владее. Ответникът била дъщеря на ищеца и й гостувала, заявила била че имотът не я интересува и няма да влага средства в него, в имота била приемана като гост. Ищцата подавала жалби срещу незаконни постройки в съседни имоти, бранила собствеността си върху имота, ответникът  не се противопоставила на държането на имота от ищеца като свой.  Поставената охрана била за целия имот и само ищеца имала достъп до камери и записи, ответникът не възразила срещу същото.  Показанията на св. И.и св. Г. установявали, че ответникът не е имала самостоятелен достъп до имота или непосредствен такъв. Достъп се осъществявал от св. Г., бащата на ищеца - Н.Т., който заявил по НЧХД № 6952/2014г. на СРС, че дал ключовете на ответника за да влезе в имота, както и че ищецът забранил на ответника да влиза в къщата. Недоказани били твърденията на ответника за извършвани от нея ремонти дейности в имота, същите били опровергани от приетите по делото квитанции и фактури., договори и разписки.  Посещенията на ответника имота след изтичане на срока на придобивната давност били ирелевантни. Пълномощното за В. било съставено за нуждите на процеса, то било съставено 12 години след изтичане на давностния срок.  Свидетелят Г. бил упълномощен от ищеца да се грижи за имота и действията му били само от нейно име.  В резултат на множеството сигнали на св.Ц.срещу имота и срещу ищеца налаганите глоби, както и таксите за въвеждане в експлоатация, такса за защита от мълния, ВиК, ЧЕЗ били поемани изцяло от ищеца Писмените доказателства установявали че ищецът е закупувал ламинат, щори, кухня, показанията на св.Ц.били неистина и инсинуации.  И.Ц. била вършила строителни работи по къщата но по почин на ищеца, за което е давала отчети Ответникът не разполагала с финансови средства за извършването на тези ремонти  и това се установявало от приетата по делото кореспонденция с немския адвокат. Показанията на св. Райна били противоречиви, изолирани от останалите доказателства, но дори тя посочвала че знае че делото е за къщата на ищеца, едва след това добавяла че знае от ответника, че тази къща е и нейна. Всички строителни книжа били на името на ищеца. С допълнение на жалбата от 02.06.2020г. е посочила, че районният съд неправилно не съобразил разместената  доказателствената тежест при отрицателния установителен иск.  В тежест на ответника било до докаже своето право Установено било по делото, че ответникът не посещавала имота и не се интересувала от него Ищцата владяла имота през цялото време, отказала достъп до имота на ответника. И.Ц. била пълномощник на ответника по дело по искова молба от 28.12.2018г., а същевременно й била свидетел,Ц.не можела да бъде пълномощник на В., на последната страница подписът не бил нито на В., нито на Ц..  Пълномощното от В. за адвоката й било три месеца по-късно, дори в началото адвокатът не представил пълномощно.  Установено било по делото че през 2005г., най-късно в началото на 2006г. имало конфликт, явно демонстриране  на владението и своенето на вещта от ищеца . Посещенията на ответника били до 2004-2005г. Неверни били твърденията на ответника, че ангажирала трети лица за поддръжка и косене на трева, закупуване на сторителни материали, кухня и др.   след това започнало владението на ищеца.  Съдебният състав постановил решението бил пристрастен. В о.с.з. от  10.05.2021г. пред СГС е посочила, че отговора на исковата молба и последващото заявление не били подписани от ответника или неин процесуален представител, нито от лице, чиито действия в последствие да са потвърдени от ответника. Така отговорът не бил подаден в срок.  Съдебната поръчка за връчването на книжата по делото на ответника била опорочена, защото част от документите не били на немски език , а на английски език и не били преведени. В поръчката не било отбелязано начин на връчване на съдебните книжа на ответника, дата на връчване и подпис на ответника за връчването им.  В о.с.з. от 23.03.2023г. пред СГС е посочила, че има съмнения че отговор на искова молба е подписан от И.Ц.. Претендирала е разноски като се присъдят разноски за адвокат за по-високото възнаграждение.

Въззиваемият – ответник по исковете  В.Е.К., ЕГН **********  е оспорила жалбата. Навела е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно, съответстващо на събраните доказателства.  Посочила е, че  презумпцията по чл. 69 от ЗС не ползвала ищеца, същата била оборима и по делото била оборена. Основанието на което ищцата придобила фактическата власт било  на държател и това било достатъчно, за да се приеме, че презумпцията по чл. 69 от ЗС е оборена.  Доказателство за основанието на което ищцата придобила владението била сделката, както и изявленията в исковата молба и допълнението й. Не било установено ищцата да владее имота изцяло като свой. Нежеланието на ответника да отделни средства през 2005-2006г. За преустройство и обзавеждане било установено по делото, но обсъждането  между страните на финансирането на тези работи доказвало, че ищцата не чувствала имота като свой. Това изцяло съответствало на показанията на св. Ц., заявила, че през 2008г. Основните довършителни работи били извършени от ответника и че тя всяка година след това вкл. и през 2016г. безпрепятствено е имала самостоятелен достъп до имота.  Така било установено че ответникът  владяла имота като свой, ползвала имота без да иска разрешение от някого. Такива били и показанията на св. Д.. Останалите доказателства по делото установявали само че страните съвместно са се грижели и са ползвали имота.  В о.с.з. от 10.05.2021г.  адв.  Н. е посочил, че в о.с.з. пред СРС проведено на 08.04.2019г. е поддържал отговора на исковата молба, представил бил редовно пълномощно , заявлението, че се поддържа отговора било потвърждаване на депозирания отговор, като ако се приемело, че не били редовно връчени книжата за отговор, то с това изявление се представял отговор на исковата молба, представен по делото и той бил в срок. Претендирала е разноски. Оспорел е претенцията на въззивника да й се присъдят разноски за възнаграждение на двама адвокати.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2020974/07.09.2017г.порегистъра на СРС вписана в Агенция по вписвания  вх. Рег. № 64558, акт 189, том 11, д № 4307  уточнена с молба от 11.03.2019на Р.Н.Т., ЕГН ********** срещу В.Е.К., ЕГН ********** с която е поискала от съда на  основание чл. 124 от ГПК вр. счл. 77  и  чл. 79  от ЗС  да признае за установено, в отношенията между страните, че  Р.Н.Т., ЕГН ********** е собственик на основание на придобивна давност  на  на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 44063.6225.4839, находящ се в с. Лозен, Столична община,  София град с площ от 655 кв.м. с административен адрес: с. Лозен, ул. „*/*******с трайно предназначение на територията: урбанизизирана за ниско застрояване до 10м., заедно с намиращата се в еднофамилна двуетажна жилищна имота сграда с идентификатор 44063.6225.4839.1. със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи – 2 ; както и че е собственик  на основание на договор за покупко-продажба от 26.08.2005г. На останалата част от имота. Навела е твърдения, че   ответникът й е дъщеря и на 26.08.2005г. Двете закупили процесните имоти чрез договор за покупко-продажба, договорът не сочел кой какви части придобива и така съгласно чл. 30, ал.2 от ЗС следвало, че всяка от тях придобила по ½ ид.ч. от имота.  Причината за закупи имота била че от 1999г. Живеела в Германия, 1,5 години след това там се установила и дъщеря й, при прибирането си в България ищцата искала да има  жилище, мислела, че такива са желанията й на дъщеря й.  При придобИ.ето на имота вторият етаж бил в състояние на строеж и имал нужда от довършване, за да може да се ползва, дворното място  било в запуснат вид. През есента и зимата на 2005г. Провела разговори с ответника за необходимостта да поделят разходите за довършване, поддръжка на имота, ответникът постоянно отговаряла, че има свой живот в Германия, няма да се върне в България, не й необходимо жилище в страната, че участието й в сделката било „про-форма“, няма интерес към имота, включително да дава пари и да се грижи за него. В края на 2005г. ищцата заявила на ответника в разговор, че след като това е позицията й, то ищцата ще смята имота за свой изцяло, защото има интерес от това да довърши сградата и да ползва целия имот като се прибира в България, че смята имота за свой и ако ответникът го посещава, ще я смята за свой гост в собствения на ищеца имот, на което ответникът отговорила , че не я интересува и ищцата да прави, каквото поиска.  За този си разговор с ответника ищцата разказала на интимния си партньор от 2004г. - Х.Б., защото се налагало двамата да планират доизграждането на сградата, обзавеждането и издръжката на сградата.  Б. провел разговор с ответника, за да получи потвърждение на казаното от нея към края на 2005г. и ответникът и пред него заявила, че няма отношение към имота, не желае да участва в разноските и няма претенции за собствеността за в бъдеще.  От последният разговор с ответника ищцата започнала да  владее целият имот като свой, довършила втория етаж на сградата , направила подобрения-обзавела я изцяло с нови настилки, оборудвала баните на двата етажа, обзавела изцяло всички помещения, включително кухнята, поставила отоплителна печка с водна риза и инсталация към нея за отопление на сградата; облагородила двора, основно дейностите извършила през 2006г. и 2009г., но и до момента извършвала нови подобрения, в двора изградила градинска барака, в много от дейностите помощ й оказвал познатият й И. Г.. Заявила е, че за част от дейностите й били наложени санкции-глоби, както и на ответника,  платила ги ищцата, ищцата сама изпълнила и санкцията „премахването на бараката“, в последствие отново сама изградила нова градинска барака в съответствие с изискванията. Поради пребИ.ето си за голяма част от времето в Германия възложила на двама съседи по време на отсъствието й да наглеждат имота иот нейно име да се грижат за него. Не искала от ответника възстановяване на направените разходи, защото ищцата считала имота за свой, затова и от 2006г. и до момента плащала всички данъци и такси за имота, ток, вода, интернет, телевизия, охрана. През 2015г. отношенията й с ответника се влошили, ответникът подала в Германия искане за защита от домашно насилие, която молба била отхвърлена. На 26.06.2017г. с ищцата се свързал В. Ц., бивш съпруг на сестра й -И.Ц., с която обаче продължавал да живее заедно на семейни начала, като й казал, че той придобил дела на ответника в имота, да се въздържа от действия по отношение на И.Ц., в противен случай като съсобственик щял да влезе в имота и ако пожелае – да разруши бараката, както и други действия, които сметне за добре, на отправена покана за среща за изясняване на отношенията отказал. С нотариална покана от 28.07.2017г. заявила на Ц., че е единствен собственик на имота, получила отговор от адвокат, който й посочил, че Ц. не е собственик на имота, а е пълномощник на ответника. Сградата при покупката нямала водопровод и електричество, не била въведена в експлоатация, тези работи също извършила със свои средства. Всъщност имотите били купени със средства на ищеца още през 2002г. от продажбата на апартамент в ж.к.Младост 3“, гр. София, но фиктивно като купувач била вписана сестра й И.Ц., като в последствие тя и съпругът й прехвърлили на ищеца и на дъщеря й през 2005г. мястото и къщата. Реално само по желание на ищеца и с дарствено намерение по отношение на ответника последният бил включен в сделката за продажба от 2005г.

С разпореждане от 06.11.2017г. районният съд е администрирал исковата молба, като за призоваването на ответника на адреса й в Германия  са изготвени книжа по Регламент ЕО № 1393/2007г. съобразно молба на ищеца от 28.02.2018г., като книжата са се върнали с потвърждение за получаване на документи оформено от Районен съд - Михелщат, съгласно които документи са връчени на 30.11.2018г.

По делото е депозиран отговор вх. № 5213159/28.12.2018г. по регистъра на СРС с посочен автор В.  Е.К., чрез И. Н. Ц., с който е оспорила исковете. Посочила е, че до получаване на книжата по делото не била уведомявана, че ищецът счита имота изцяло за неин. Имотът закупили с ищеца, към момента на покупката бил изцяло завършена сградата,  разноски за довършването  на сградата не били необходими  и  не били направени от ищеца, не била заявявала пред никого че няма интерес от имота.  Ищцата никога не я била спирала да ползва имота, ответникът го ползвала и към момента  като го посещавала както сама, така и със семейството си, основно в летните месеци, защото живеели в Германия.  През годините поддържала имота, като ангажирала 3-ти лица да косят мястото, да поливат засадените от нея цветя, със свои средства осигурила обзавеждането на кухнята на първия етаж и монтажа й, участвала като съсобственик в обзавеждането на останалите помещения, купувала отделни вещи, които били доставяни и монтирани Оспорила е представените от ищеца документи за платени от нея суми, сключени договори за СМР, за покупка, за застраховка.

Районният съд не е указал на ответника да отстрани нередовности на отговора в частта за пълномощията на И.Ц. и възможността същата да представлява ответника по делото.

В проведеното по делото първо съдебно заседание пред СРС на  на 08.04.2019г. като пълномощник на ответника се е явил адвокат  Н.Н., като е представил  пълномощно с нотариално заверени подписи удостоверяванията на които е извършено на 28.03.2019г. от завеждащ консулска служба при Франкфурт, като с това пълномощно ответникът е упълномощила адв. Н. да я представлява  пред съдилищата в РБ, включително и по дело № 62405/2017г. По описа  на СРС, като завежда и води делото до приключването му пред всички инстанции. В проведеното о.с.з. на 08.04.2019г.  адв. Н. е заявил, че поддържа депозирания по делото отговор на исковата молба, като по предоставената допълнителна възможност с допълнителна молба е заявил, че оспорва твърденията по допълнителната молба на ищеца , че ответникът участвала в покупката на имота със средства, както и във всички дейности  по имота.

По делото е приет нотариален акт № 131, том 1, рег. № 3379, дело № 076 от 26.08.2005г., вписан в Агенция по Вписвания вх. рег. № 43512/26.08.2005г., акт 67, том LLXXVI, дело № 31895/2005г., съставен от нотариус А.П., рег. № 120 на Нот.К., носещ подпис за нотариуса и за страните по сделката, съгласно който на 26.08.2005г. И. Н.Ц.и съпругът й В.Р.Ц.са продали на Р.Н. Мол и на В.Е.К. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им , представляващ УПИ XII-1570, 1571, кв. 58 по плана на с.Лозен, Столична община, район Панчарево, на ул. „*/*******с площ от 640 кв.м. при съседи: улица, УПИ XVIII-1577 , VIII-1574 , IX-1574 , XI-1572, заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 160,73 кв.м. и застроена площ от 75,02 кв.м. състояща се на първи етаж от дневна, кухня, баня-тоалетна и коридор и на втори етаж от три спални, баня-тоалетна и коридор за сумата от 2417,10лв., която продавачите са получили напълно и в брой от купувачите преди подписването на нотариалния акт, като купувачите влизат във владение на имота в деня на подписването на нотариалния акт.

Прието е Удостоверение  ТК-94-Р, № 1161 от 18.12.2015г. , издадено от Дирекция “Общински строителен контрол“, разрешение за строеж от 17.06.2016г.  , съгласно което  жилищната сграда в с. Лозен, ул. ********е въведена в експлоатация, като възложители са Р. Мол и В.К.., на 17.06.2016г. е издадено разрешение за строеж на стопанска сграда   на ул. */*******на Р. Мол и на В.К..

 Приети са  скици за имота съгласно която същият е с идентификатор 44063.6225.4839 по ККР за дворното място и 44063.6225.4839.1 за двуетажната жилищна сграда., по записванията в АГКК собственици са двете  страни по делото.

Приет е нотариален акт  № 80/2001г. съгласно който на 08.07.2022г.С.К. и  Д.К. са продали на И.Ц.  дворно място на ул. */*******и построената в него едноетажна сграда.

Приета е нотариална покана , удостоверяванията по която са извършени от нотариус В.В., рег. № 268 на Нот.К., съгласно която на 28.07.2017г.  Р.Т. е съставила покана до В. Р.Ц., връчена му на 02.08.2017г., с която е заявила, че Ц. не й бил представил документи, че  е собственик на имота в с. Лозен ул. */*******, независимо от твърденията си за същото в проведения между тях телефонен разговор на 26.06.2017г., че  собственик на имота е Р.Т., като тя упражнява непрекъснато владение върху него от 2005г., заплаща всички разноски за него, за охраната му и поддръжката му в добър вид,   владението й се ползва от защита по чл. 75 от ЗС като е поискала от него да удостовери правата си върху имота с надлежен документ и ако успее да докаже същите по несъмнен начин, то да разговарят за произтичащите от това въпроси, като до разрешаването на спора Ц. да се въздържа от самоуправни действия за влизане в имота.

Приета е нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от нотариус В.В., рег. № 268 на Нот.К., съгласно която на  на 03.08.2017г.  В. Ц. чрез адв. М.Р., е съставил изявление до Р.Т., с което я е уведомил, че не той е собственик на имота, той бил съсобствен на Р.Т. и на дъщеря й В.К., а В. Ц. действал като пълномощник на В.К. и в това си качество е приканил Р.Т. да му осигури достъп до имота и ключове за същия. Посочено е, че продължително време само Т. ползва имота и лишава без основание В.К. от това право, като е поканил Т. на 04.09.2017г. в кантората на нотариуса да се яви и да му предаде ключове за имота, като поканата следва да се счита и като такава по чл. 31 от ЗС за заплащане на обезщетение  размер на което е 2000лв. месечно.

Приета е нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от нотариус В.В., рег. № 268 на Нот.К., пълномощно  от 27.07.2017г., съгласно които на 04.09.2017г. Р.Т. чрез адв. Д.С., упълномощен да я представлява пред 3-ти лица с оглед охрана на интересите й, е съставил отговор до В. Ц. чрез посочения от него адвокат, връчен на адвоката на 04.09.2017г., с който е заявила, че не са представени пълномощни от В.К. за В. Ц. нито от последния за адв. Р.  и така отправената покана счита за недействителна и такава, която не поражда правен ефект.

Прието е извлечение от регистъра на Агенция по Вписвания на името на И.Ц., съгласно която на 29.05.2017г. е вписана искова молба на Х.Х.Т. срещу И. Н.Ц.с предмет имот пл. № 1572 на ул. Бузлуджа, с. Лозен, парцел 11А; на 21.04.2017г. е вписан договор за продажба между продавач Н. А. Т. и купувач И.Ц. за по 19/120 ид.ч. от имоти, както следва:  парцел 9, масив 11, нива в м.Кория, с. Лозен; ливада в м. Тъпанар , с. Лозен, парцел 049, масив 406; нива в м. Прогон, парцел 20, масив 71, с.Лозен;  нива в м. Чаушица, с. Лозен, парцел 13, масив 145; на 21.04.2017г. Е вписан договор за дарение между същите лица за по 1/120 ид.ч. от същите имоти по продажбата от същата дата; на 08.04.2013г. е вписан договор за продажба, съгласно който Н.Т. е продал на И.Ц. имот и сграда в него на ул. ********, с. Лозен, имот пл. № 1572, парцел 11А, на 08.07.2002г.С.К. и Д.К. са продали на И.Ц. и на В. Ц. поземлен имот 1570, 1571, парцел 12 с площ от 640кв.м. в с. Лозен на ул. */*******заедно с построената в него двуетажна сграда – бивша едноетажна.

Приети за застрахователни полици от 12.10.2011г., от 11.12.2013г. от 16.11.2015г.,  от 10.01.2017г. , съгласно които Р.Т. е сключила договори за застраховки на имущество за период от по 1 година по всеки договор за имот в с. Горни Лозен , ул. ******** по договорите от 2011,г 2013г, а по договорите от 2015г. и от 2017г. -  за имот на ул. ********,  с. Горни Лозен.

Приет е договор от 08.06.2006г., съгласно койтоР.Т. е възложила на Билд 94 К“ЕООД  СМР-грунд, фина шпакловка, замазка, къртене и оформяне, , монтаж , демонтаж на врата и запълване на отвор, оформяне, монтаж розетка за 2100лв., платената авансово е 300лв.

Приет е договор за продажба на мебели от 09.06.2006г., квитанция, съгласно които Р.Т. е закупила от Н.К.В.Д. Ю.Г.“ООД кухня Ника-рамка за 599лв., мивка за 90лв. и отвор за батерия за 10лв., транспорт на същите за 10лв.

Приета е данъчна фактура от 02.06.2006г., съгласно която Р.Т. е закупила от „Практикер“ЕООД материали на стойност от общо 285,02лв

Приет е договор от 10.07.2009г. , съгласно който Р.Т. е възложила на И. Г. ремонтни работи в имот в с. Горни Лозен, ул. ********къща и дворно място – поставяне на цокъл/каменни плочи/ на къщата, полагане на бетонни плочки върху пътеките, обикалящи къщата; полагане на теракотени плочки на всички тераси на къщата, подпорна стена между пътеките и градинската част за сумата от 5200лв. - материали и труд.

Приет е договор за продажба на мебели от 04.006.2006г. , сключен между Р.Т. и „Н.К.В.Д. Юнион“ Гпур“ООД за кухня Ника-рамка, мивка и отвор за батерия за сумата от 70лв.

Приет е лист за доставка на 2 кресла и дИ., маса, почва, сив чакъл издаден от Практикер“ на 15.09.2013г.

Приета е стокова разписка от 05.06.2006г. за продадени от ЕТ-И.-Г.“ И. Г.ева строителни материали.

Приета е фактура за доставка , монтаж , настройка на цифров рекордер, дискове, захранващ блок камери, кабели, конектор, споматагелни материали за 830,32лв. Издадена на 15.11.2011г

Приети са касови бонове за продадени през юни 2006г. и април 2007г.от Доверие-Брико“ корниз, лампи, спот, брави, душ-паенл, душ-кабина.

Приет е договор  от 10.07.2009г., сключен между И.И.и Р.Т., съгласно който Т.  е възложила на И.поставяне на цокъл, бетонни плочки, теракотени плочки, подпорна стена в имот на ул. ********, с. Горни Лозен за сумата от 5200лв.

Прието е заглавна страница на техническо досие за защита от мълния за имот в с. Горни Лозен 15-15, изготвено от ЕТ „Е.И.-Х.Н.“ по възлагане от Р.Т.  съставено на 19.11.2015г., за което Т. е платила 1200лв. съгласно представената квитанция.

Приета е издадено от Р.-К.“ЕООД количествено-стойностна сметка за алуминиеви радиатори, доставка и монтаж в къща в с.Лозен, ул. ********-17 на стойност от 5408,19лв.

Приета е фактура и касов бон от 09.08.2017г. за платена такса за охрана от Р.Т. на Е.П.Е.“ЕООД

Приети са фискални бонове от 2018г. , 2016г. , издадени от Блог БГ“Изток за такси за интерент, сочещи платец Р.Т..

Прието е наказателно постановление от 16.12.2015г., платежно нареждане, съгласно които на Р.Т. е наложена глоба от СО“ Дирекция Общински строителен контрол“ за това че е ползвала в периода от 01.2014г. до 11.2015г. без разрешение за ползване строеж „жилищна сграда „ в с  Лозен, ул. ********, УПИ XII-1570,1571, която тя е заплатила.

 Прието е удостоверение от АГКК, платежно нареждане, съгласно което на  03.08.2015г. Р.Т. е платила такса от 82,15лв. За становище за въвеждане в експлоатация.

Приет е талон-заявка, съгласно който на 15.10.2018г. Р.Т. е подала искане за пререгистрация на потребител на ул. ********А, с.Лозен-къща.

Приет е заглавна страница на проект за изменение на кадастрален план изработен през февруари 2014г. по възлагане на Р.Т. с изпълнител КА“А.“ООД

Приета е декларация от 18.12.2015г. от С.И., съгласно която й е възложено от Р.Т. подготовка на документи за издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация на сграда на ул. ********, за което е уговорено възнаграждение от 2150лв., платени са 1306,50лв

Приети са справки , съгласно които дължима такса от Р.Т. за нанасяне на установени промени, отстраняване на грешки в кадастъра,   40,50лв. към 18.03.2014г., а за скица и презаверка на скица и нанасяне на промени е 22лв. към 02.07.2015т.

Приет е договор  от 20.09.2010г. съгласно който Г. Г. се е съгласил по възлагане на Р.Т. да извършва в къщата й в с.Лозен, ул. ********косене, полИ.е, премахване на плевели в дворното място, почистване на снега веднъж седмично, пали парното с дърва, при спукване на батерии за душ и мивки-да ги смени.

Прието е споразумение от 30.08.2014г. между С.Г. и Р.Т., с което Г. се е съгласил да  й окаже съдействие при необходимост за охранителните фирми, да коси тревата и полива редовно градината й на ул. ********.

Приета е заглавна страница на трасировъчен план, сочещ изпълнител КА“А.“ООД  и възложител Р.Т., изработен през май 2016г.  За стопанска постройка в УПИ XII-1570,1571, кв. 58, с.Лозен., скици, квитанции за платени суми от Р.Т. наА.“ООД за промяна на ККР

Приета е квитанция издадена от А.2004“ООД на Р.Т. за платена сума за ел.изменение на  жилищна сграда в с.Горни Лозен издадена на 03.08.2015г.

Приет е договор от 27.07.2015г. Приложение, разписка, съгласно които Р.Т. е възложила на „НСН К.“ООД консултантска и административно-техническа дейност за строителство  на жилищна сграда със ЗП от 75,02 кв.м. и РЗП от 160,73 кв.м. в с.Лозен, ул. ********, за което е платила 170 евро и 200лв., на 27.07.2015г. е платила 500 евро за въвеждане в експлоатация.

Приет е договор от 27.10.2015г. съгласно който Р.т. е възложила на „Ю.2007“ЕООД почистване на изгребна яма в имот на ул. ********за срок от 1 година

Приета е оферта, приходен касов ордер,  съгласно които  на 16.03.2011г. Р.Т. е възложила на Секюрити Холдинг“ изграждане на сигнално-охранителна система в имот на ул. ********, с.Лозен за което е платила 379,60 евро на 16.03.2011 и 28,10 евро.

Приети са договор от 27.09.2014г., квитанции, съгласно които Р.Т. е възложила на Секюрити Холдинг“ АД  охрана на помещения в къща, и барака Т.и за неопределен срок, с.Лозен,  ул. ******** в двора, Р.Т. е плащала такси за период от 11.06.20011г. До 2018г.

Приети са фискални бонове, издадени от „Б.БГ.И.“ООД за такси за интернет за периода 2015-2017г. с потребител Р.Т..

Прието е удостоверение, издадено на 13.11.2014г. От СО, район Лозен, съгласно което имената Р.Н. Мол и Р.Н.Т. са имена на едно и също лице.

Прието е Постановление от 18.04.2018г. Издадено от СГП по пр.пр. 8574/2018г. по описа на СГП,Постановление на Апелативна прокуратура от 19.10.2016г., постановление от 03.01.2018г. по пр.пр. 44575/2017г. На СРП,  с които  за отказано да се образува досъдебно производство по жалба на Р.Т. от 15.09.2017г. срещу В. Ц. с оплакване, че в телефонен разговор от 24.07.2017г. я е изнудвал, на 26.07.2017г.  Се е заканил да влезе ви имота на ул. ********в с.Лозен, и да прави каквото си иска; както е отказано да се образува и наказателно производство срещу И.Ц. за това че била прекъснала кабели в имота.

Приета е фактура от ЧЕЗ Електро България“ЕАД, съгласно която за имот на ул. ********а, с.Лозен потребител е Р. Мол.

Приета е молба от В.К. до СРП от 14.01.2016г., в която същата е поискала да не се приема писмото на съда в Дармщат, Германия, И.Ц. й казала, че иска само да го преведе и покаже на своя адвокат, и К. го направила, тогава имала конфликт с майка си . Заявила е, че от майка си разбрала, че последните две годиниЦ.го прилага до различни институции, а тя не била съгласна с това, спорът с майка й нямал никакво отношение за отношенията между майка й и Ц., спорът с майка й се отнасял за Германия, а не за България.

Приета е молба вх. №  107 927/13.08.2018г. , носеща подпис за автора й -  Р.Т., подадена по ч.гр.д. № 9720/2018г. на СГС, с която е посочила че В.К. не е К.ен и лоялен собственик на нейните 50% касаещи къща и дворно място в с.Лозен, за което била представила документи по дело № 62405/2017г. На СРС.

Приет е нотариален акт № 187/23.04.1997г. съставен от нотариус Н., носещ подпис за страните по сделката и за нотариуса, съгласно който Б.Г. е продала на Р.Т. 2/20 ид.ч. , на В.К. 9/20 ид.ч. , на Н.К. 9/20 ид.ч. от апартамент № ***********гр. София .

Приет е нотариален акт № 80/08.07.2002г. , съгласно койтоС.и Д.К.и са продали на И.Ц.  УПИ XII-1570,1571 кв. 58, с. Лозен заедно  едноетажна жилищна сграда със ЗП от 45 кв.м. състояща се от две стаи  и антре.

Приет е документ, представляващ  ръкописен текст под формата на писмо на лист 465-469 от дело на СРС с обръщение „Здравей В.“, съгласно което авторът му е посочил, че въвеждането в експлоатация на градинската къща е било необходимо, защото един ден ако решат да я продават без него няма да успеят, че В. трябвало да каже „добре си направила майко, защото сега никой не може да ги изнудва .... сега вече всички документи били редовни“.

Приет е документ, представляващ ръкописен текст под формата на писмо на лист 470-473 от дело на СРС с обръщение „В.“, съгласно което авторът му е посочил, че В. преди да си тръгне трябва да проверява да са затворени прозорците и вратите, пусната алармата и на никого да не казва тайния код,  че на 25.07.2016г. вуйчо й изгонил баба й без животоспасяващи лекарства  и дрехи на улицата, че  В. я излъгала, продала майка си, че не иска повече да я чува и вижда.

Приет е документ, представляващ ръкописен текст под формата на писмо на лист 474-479 от дело на СРС с обръщение „ЗдравейВ.“, съгласно което авторът е посочил, че двете трябва да се държат заедно, да не оставя пълномощно на И., защото тя имала за цел да вземе 50% от къщата на В., че И. откраднала 20 000лв. техни пари и докато не ги съсипе и довърши няма да спре; че авторът искал да даде на В. дела си от 50%, защото Н.имала 5 къщи, а В. няма, но нямала доверие на В., защото тя  я предала,... В. била нейно дете и я обичала, предложено е ако В. е съгласна авторът да изпрати дела й от 50% от къщата, за да си купи В. къща в Дания или Швеция или където иска .... че сВ. са семейство и ще си решат споровете .. В. й е дете...авторът е нейна майка...не оставяй никаква декларация или пълномощно на леля ти И.. Тя има една цел да ти вземе твоите 50% от къщата... подпишеш ли се някъде, тя ще ти фалшифицира подписа и ще ти вземе твоите 50% ...В., ако си съгласна аз ще ти изплатя твоя дял от къщата, да си купиш ... където поискаш за отпуски къща ... И. ....докато не ти вземе къщата няма да те остави на мира ... Не слушай И. ... ще започне да те изнудва да й припишеш къщата ... докогаВ. ще й позволяваш и ще й даваш право да разполага с нашето място...“.

Приети са  касови бележки от 03.06.2006г. за закупени от „Мъглен 5“ материали; Заплатени от Р. паркетни услуги на ЕТ „Недка.

Пред въззивния съд е прието изискано от СРП заверен препис от пълномощно с нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е извършено на 20.07.2017г. от нотариус  М.Ш., рег. № 042 на Нот.К., съгласно което В.Е.К. е упълномощила  В. Р.Ц. да стопанисва и управлява  собствения й имот представляващ  УПИ XII-1570, 1571 , кв. 58 находящ се в с. Лозен, ул. ********с площ от 640кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда; да я представлява пред държавни, административни  и общински, органи, данъчни служби, СО, АГКК, Агенция по Вписвания-имотен регистър във връзка с имотите, като извършва правни и фактически действия; да я представлява пред длъжностни лица, служби и администрации на „Софийска вода“, „Чез Електро България“АД като подава декларации , молби и др. във връзка с промяна на партиди, открИ.е и закрИ.е на партиди, промяна на режим на работа на отчетни уреди, подписва споразумения за разсрочено плащане, плаща такси, получава уведомления и др. документи.

Приет е от въззивния съд документ представляващ ръкописен текст озаглавен „отчет за Р.“ на лист 547 и 548 от делото на СРС, съгласно който 537 са разходите за апартамента, апартамент е купен за 14300 , както е купено и огледало за 50, разликата между двете суми била 13810. За мястото наД.– купено е за 14500, 260 са за агенцията, 50 за прехвърлянето, общо 14810 така остават 1000, у автора й има 1240 евро и 4050 марки, следващите разходи по къщата ще се приспадат от тях като е посочено, че „....В.много се  е запалил да работи по мястото сякаш е негово...“,  в края на лист 548 , че  „...изпраща целувки на В....“.

 Приет е от въззивния съд документ с текст на първия ред  „дадени авансово“ на лист 549 от делото на СРС, съгласно който суми са дадени на 02.06.2006г. и на 03.06.2006г. общо 490лв., от тях са извадени 267,94лв., като за труд наВ.по ел.част са 455лв., а на К. за ВиК-360.

Приет е от въззивния съд документ на лист 550 от делото с автор В.Б., съгласно който фирма „К.“ООД е доставила и монтирала в къща на Р.Т. ролетни щори за 1200лв. и алуминиеви козирки  за 400лв. за което тя платила , а през 2016г. платила за изработване на алуминиева врата 250лв., комарник за същата 120лв., общо всичко платено било за 1970лв от Р.Т..

 

Пред въззивната инстанция е прието заключение  по съдебно-графическа , с което вещото лице след запознаване с документи по делото , заявление за издаване на документи за самоличност и свободно и условно свободни образци на почерка на И.Ц. е посочило, че  ръкописният текст, с който е изготвен отчет за изразходвани суми на лист 547 и 548 от делото е написан от И. Н. Ц.; ръкописният текст, с който е изготвено копие на отчет за  авансово суми /лист 549 от делото/ е копие на текст, изписан от И. Н. Ц.; ръкописният текст, с който е изготвено копие на отчет за дадени авансово суми лист 550 делото/ е копие на текст, не е изписан от И. Н. Ц.. Вещото лице е посочило, че е работило по оригинала на отчета на лист 547-548 от делото представен му от въззивника, като оригинал бил на един лист, а по делото бил два листа, защото така бил копиран-поотделно били заснети двете страници. По останалите документи работил по копия на същите, а не по оригиналите им. Текст на изследвания в оригинал отчет бил написан от И.Ц., изводът му бил категоричен поради съвпаденията на общите и частните признаци.  Останалите документи били в копие и затова заключението му било, че това е „копие на текст“. „Копие на текст“ имало тогава, когато се извършва графическо изследване върху текст, който е представен във вид на ксерокопие, затова и в заключението било написано „копие на текст“. Посочило е, че  когато се изследвали копия се пропускал  един етап от сравнителното изследване-за предварителната подготовка при написването и полагането на текст тоест този текст може да е пренесен, сканиран, имитиран.  Върху такова копие не можело да се проведе микроскопско изследване. Когато изследвания текст в копие е ръкописен, то в извода не се включвало израза за „вероятен извод“, както при изследването на подпис, защото такъв текст трудно се манипулира, особено ако се ползвали отделни изрази, за да се формират от отделни думи. Затова при изследване на текст не се включвало „вероятен извод“, който се ползвал при изследването на подпис. Все пак в криминалистиката приели, че при пропускането на един етап от изследването, то изводът не е толкова категоричен, както когато  този етап не е пропуснат. Когато се изследвал текст, а не подпис, съмненията за вероятност били по-малки, отколкото при подпис.

Приета е Присъда  от 18.02.2916г. По дело на СРС, 22-ри състав, НЧХД 6952/2014г., Присъда № 264/27.10.2016г. По ВНЧХД № 2947/2016г. На СГС, Решение о № 69/24.03.2017г. Касационно дело 83/2017г. На ВКС, съгласно които  И.Ц. е призната за невиновна в това че на 15.08.2013г.  в писмено сведение депозирано по прокурорска пр. № 22142/ 2013г. На СРС адресирано до прокурора е разгласила за Р.н.Т.  позорни обстоятелства , както следва: „... тъжителката е соб.сестра и по мои твърдения има параноични и психични отклонения , изразявайки в писания на сигнали в прокуратурата...“.

Приета е заповед за незабавна защита издадена на 14.02.2017г. от СРС, дело № 7948/2017г. ,с  която е задължена И.Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие  по отношение на Р.К.М..

Прието е пълномощно от 24.03.2014г. от ответника за ищеца с права да я представлява пред АГКК за имот на ул. ********, с.Лозен като от нейно име и за нейна сметка подава молби за скици, схеми, за изправяне непълноти и грешки, да ги получава, както и други актове, като ги обжалва .

Прието е писмо от адв.  Ф.от „К. и колеги“ до Р.Т. от 22.11.2016г., с което я е уведомил, че по образувано дело от В.К. срещу Т. за защита от домашно насилие с искане да се ограничи достъпа на Т. до жилището й и комуникацията с В.К., първоначално е издадено решение по тази молба, но за насроченото заседание иск бил оттеглен, като било постигнато споразумение.

Прието е писмо от 22.09.2017г. от В.К. до адв. К., в което сочи че той е адвокат на Р.Т., която по дело от 2012г. била осъдена да спазва определена дистанция от В.К. и семейството й, че на 23.01.2013г. било сключено споразумение, че повече няма да имат контакт, че с Т. имат обща къща в България и не възразява, ако й се плати дела й от 100  000 евро,  да прехвърли дела си на Т..

Прието е писмо от 02.01.2018г. от адв. Ф.до В.К., /оспорено по делото от ищеца Т. с твърдения, че той не е имал пълномощия за такива изявления/,  в което адвокат  сочи че след разговори с клиента си  предлага общата им къща в България да бъде оценена и да придобие  половината на К. по тази оценка при удържане на половината от всички невнесени задължения от К. за последните 12 години.

Разпитана по делото св. Х.Б.е заявил, че познава ищцата от 15 години, имал връзка с нея от 2004г.,  живее с нея от 01.02.2019г. , като живеели в това жилище. Заявил е, че когато се запознал с Р.  дошли в България и тя му казала, че е купила имот в Горни Лозен,  покупката за което финансирала с парите от продажбата на апартамент в Младост . Този имот първо бил купен от 3-то лице, защото собствениците не били съгласни да го продадат на Р. или на сестра й , а в последствие това 3-то лице го продало на сестрата на ищеца, след това сестрата го прехвърлила на ищцата, не знаел дали дъщерята на ищцата участвала във финансирането. Посочил е, че когато видял къщата през 2004г.-2005г.  вторият етаж бил на грубо строителство – до карабина, без врати и прозорци, нямало електричество, двете стаи на първия етаж били без вода и ток, нямало осветление, имало кабели, но нямало контакти. Тогава В. била млада, нямала пари, живеела в Германия, нямала намерение да се връща в България. Проведени били два разговора с В. – в България и в Германия, като тя не проявила интерес към довършването на къщата. През 2005г.-2006г. В. казала „аз ви давам моето съгласие, правете каквото искате с имота“. Свидетелят и ищцата проявявали интерес към имота и искали да го довършат, защото искали да заживеят в България след като свидетелят се пенсионира.  През 2006г. бил проведен разговор с В. и тогава тя казала, че в България най-много да дойде за ваканция, но няма да живее в България, разговорът бил за да уточни тя дали ще участва в довършителните работи. Довършителните работи започнали през 2004г., сестрата на ищцата наела фирма да постави прозорци и врати по искане на ищцата. След започването на довършителните работи В. била идвала 2-3 пъти, винаги в присъствието на свидетеля и на ищеца, никога не била оставала сама в имота, не показвала интерес към имота. Къщата имала СОТ, ключът се държал от ищеца, ключ имал и бащата на ищцата, който отключвал на фирмите да работят, не знаел дали друг знаел кода за СОТ, техническа охрана била поставена след завършване на къщата. Заявил е, че посещава имота поне 4-5 пъти годишно от 2006г. до момента. Сградата била напълно завършена преди 5 години и е обитаема.

Разпитана по делото св. И.Ц. е заявила, че  е сестра на ищцата и леля на ответника., имотът в с. Лозен тя го продала на страните, къщата била на два етажа, на първия етаж имало кухня, хол, кабинет с баня и тоалетна, а на втория етаж имало две стаи, кухня, баня с тоалетна. Апартамент в ж.к. Младост бил на ищеца и на двете й дъщери , те искали да го продадат. Собствениците на имота в с. Лозен не искали да го продават на ищеца, свидетелят намерила 3-то лице, което да го купи през 2002г., след това започнали процедурите – къщата била паянтова, трябвало да се стабилизира с колони, узаконила я, извадила план за разширение и изграждане на още един етаж, като през това време свидетелят разполагала със средствата от продадения апартамент в ж.к. Младост , по сделката за който била пълномощник. Парите свършили и на обажданията на свидетеля за пари ищцата я насочвала към В., казвайки, че тя работи, така В. й пращала пари, тогава тя работела като управител на ресторант, а ищцата тогава била безработна.  Свидетелят знаела, че къщата е на двете й племенници, но те и ищцата така й не си дошли по едно и също време в България за период от две години. През 2005г. В. и ищцата дошли в България за сватбата на сина на свидетеля, през есента на 2005г. свидетелят прехвърлила на двете страни имота, тогава Р. била съставила пълномощно за другата си дъщеря, че може да прехвърли дела на Р. на свое име. Свидетелят била контактувала най-много с В.. Малката къщичка имала водопровод, но съседите като разбрали кой е купил къщата отрязали водопровода, В. узаконила водата на нейно име, електромерът бил на името на свидетеля, като свидетелят прехвърлила къщата с водопровод и ел.инсталация, поставена дограма, измазани стени на първия етаж, поставен ламинат. Вторият етаж бил завършен с баня през 2005г.. свидетелят много пъти влизала в къщата, никой не й забранявал, ключове имала майка й. , а В. си идвала всяка година. През 2006г. нищо не се правило по къщата, свидетелят била взела пари на заем и В. й връщала по малко. През 2008г. В. си дошла за 3 месеца и тогава направили основните неща по къщата като теракот на първия етаж и двете бани, майсторът го намерила В., цялото оборудване за баните го купила В.. В. извикала майстор и да външните щори, давала доста пари за ремонта на къщата, радвала се за тази къща. В. си идвала по два пъти в годината , имала ключове за къщата, тя била годна за живеене. През 2016г. в къщата била ищцата с приятеля си, В. със съпруга си и трите си деца. Семейството на В. заминало на море, през това време ищцата и приятелят й заминали за Германия. В. била казала на свидетеля, че в къщата има СОТ. В. влизала в къщата спокойно, не се била отказала от собствеността си. През 2015-2016г. в къщата спрели тока, защото нямало акт 16, но преди това било възможно да се живее. Заявила е, че имала дело с ищцата за обида, нямала дело с нея за бащината им къща. Свидетелят била подала жалба след като ищцата съборила жилищна сграда на свидетеля, тогава свидетелят подала жалба за незаконна постройка на ищеца. Заявила е, че със сестра си никога не са били в добри отношения, в момента нямала отношения с нея, пари за отчет за апартамента не помнела да е писала, но била сигурна че е давала отчет за ремонта на къщата. Ищцата не й била давала пари освен тези, получени от продажбата на апартамента в ж.к. Младост.

Разпитан по делото св. Г. Г. е заявил, че познава ищеца, тя била братовчедка на бившата му съпруга, а и били съседи в с. Лозен от 1973-1974г. Той се бил развел със съпругата си, но продължавали да живеят заедно в с. Лозен . Р. имала имот в с. Лозен, който свидетелят по възлагане от Р.  от 10-12г. поддържал за дребни неща по къщата, косял и поливал, не получавал възнаграждение, но Р. го черпела. Заявил е, че копаел цялата градина, садял цветя, поливал, копаел, заравнявал, подрязвал дървета, храсти. Преди да започне да я поддържа градината била пустош - строителна площадка. В самата къща свидетелят правел комини, покрива, тротоара , боядисвал бараката.  Р. купувала материалите, които му трябвали или му давала пари, за да ги купи той. Тогава Р. живеела в Германия, по телефона разговаряли. Къщата имала СОТ от 6-7 години, свидетелят отключвал на фирмата, ако се активира алармата. За външната врата ключ имали свидетелят и сина му, на свидетеля ключ дала Р.. Той отключвал и заключвал след майсторите, когато имало ремонт, Р. го информирала кога ще идват майстори. Къщата на свидетеля и тази на Р. били една до друга-двор до двор, свидетелят и внука му играели в нейния двор. Не бил влизал външен човек, защото само свидетелят отключвал и заключвал. Преди 2-3 години видял В. в къщата, била заедно с Р., не знаел как е влязла, някой трябвало да й отключи.  Не бил виждал В. друг път, нито я бил виждал да участва в ремонти, да е отваряла на майстори или да участва със средства в къщата. За свидетелят собственик била Р., защото тя му дала ключ.

Разпитана по делото св. Р.Д.е заявила, че познава страните и родителите на Р.,***“ 0 19 в Горни Лозен до  2018г. била там, живеела при Н.Т.. Къщата на Р. била съседна на тази, в която свидетеля живеела до 2018г. , като доколкото знаела тази къща била и на В.. Така й била казала В.. Двете страни живеели в Германия. Виждала В. много пъти в къщата с децата й, те си играели с внуците на свидетеля. От 2007г. До 2018г. В. почти всяка година се прибирала през лятото, а понякога – и през зимата. В къщата свидетелят била влизала, пускала я В., свидетелят й помагала да занесе заспало дете в къщата, събирали се на обяд, на кафе и на двора, както и в дома на свидетеля. Р. не винаги била в къщата, когато В. била там. Само веднъж била видяла Р. и В. заедно в къщата. Виждала В. да си отключва къщата сама, имала ключ за къщата и знаела кода за СОТ. Заявила е, че преди години ходила с Р. да поръчат да монтират  СОТ, виждала преди 2-3 години В. да влиза и че знае кода за СОТ. По това време свидетелят работела на две места – излизала сутрин и се прибирала вечер, не се била интересувала дали  в къщата на Р. правят ремонти . В. й казала, че тя също е собственик на къщата, когато една зима се прибрала със средния си син Й., който тогава бил на 3 месеца, сега бил 3-ти ли 4-ти клас. Майката на Р. живеела в къщата, в която живеела свидетелят, но около 1 , 5 месеца преди тя да почине Р. я взела в къщата, в която живеела, там майка й останала за 1-2 седмици и след това Р. я преместила в хоспис и след кратко време майката починала, това било преди около 3 години.

Разпитан по делото св. И.И.е заявил, че  познава ищцата от 25 години били съседи в Младост 3, бл. 363, имала къща в Лозен, там ходил да от 2006г. до 2016г., като започнал през 2006г., когато оправял тротоарни плочки, всяка година след това правели по нещо - ограда, порта за коли, облицовка на къщата правел, боядисвал на ет. 1, поправял  чешми, тоалетни, сглобявал мебели. Последното нещо, което свидетелят правил било през 2016г., когато направили барака за инструменти. Достъп до имота му осигурявала майката на ищцата, а след това нейни съседи- С.и Г., които й били братовчеди.  Двамата имали достъп и до СОТ, който бил поставен по-късно през 2011г..  За всичко говорел с Р., не бил виждал В. по време на ремонта. През 2006г. имотът бил на груб строеж, двор бил строителна площадка. Нямал наблюдение някой след него да е работил след него неговата работа. Плащала му Р. в брой или по банков път. На ет. 2 в къщата само сглобявал мебели.

Разпитана по делото св. М.Д.е заявила, че познава страните, знае къщата им в с. Лозен  - била на два етажа, живеели врата до врата . Къщата била и на двете страни и двете били пускали свидетеля в къщата. В. и Р. живеели в Германия, свидетелят ги виждала в къщата, когато се е приберат от Германия в отпуска. За последно видяла В. в същата преди 2 години, била с децата, сама си отключила, знаела и кода за СОТ В. си идвала всяка година, пропуснала само 2018г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77 вр. с чл. 79  от ЗС  положителен установителен иск за собственост по придобивна давност на ½ ид.ч. от недвижим имот .

Съдът приема, че правилно районният съд е приел, че депозирания по делото отговор на исковата молба е в представен в срока по чл. 131 от ГПК  Книжата по връчването на книжата на ответника по Регламент Регламент ЕО № 1393/2007г. обосновават извод, че депозираният на 28.12.2018г. отговор е бил представен преди да изтече един месец от  връчването на исковата молба с приложенията й . Удостоверението за връчването на книжата е официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила за обстоятелства посочен в него. Тази доказателствена сила  не е опровергана по делото и съдът приема за установено, че срокът за подаване на отговора на исковата молба е започнал да тече на 30.11.2018г. и отговор е подаден преди той да изтече. Действително, този отговор сочи че се подава от ответника чрез И.Ц., за която не е представено пълномощно, нито доказателства че е сред кръга от лица, които могат да представляват ответника пред съда. Районният съд е пропуснал, а е бил длъжен да даде указания на ответника да отстрани тази нередовност на отговора на исковата молба. За  представителната власт по отношение на страните съдът следи служебно и за отговора на исковата молба се прилагат същите правила като за исковата молба – на страната се дава възможност да отстрани нередовностите, като при изпълнение на указанията в срок извършените действия се считат за извършени към момента на депозиране на изявлението – съответно подаване на искова молба и на отговор на искова молба. Това следва при съобразяване на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. В случая на ответника не са били давани указания от СРС за пълномощия на сочения автор на отговора, в първото съдебно заседание проведено от СРС ищцата е била надлежно представлявана от адв. Н., представил пълномощно за същото , той е заявил че поддържа отговора. Така установените факти  съдът приема, че установяват, че изявленията по отговора на исковата молба са потвърдени надлежно от ответника преди да изтече срок за същото и представения по делото писмен отговор на исковата молба следва да се съобрази по делото. Неоснователни са оплакванията на въззивника по отношение на редовността на връчването на книжата на ответника. Следва да се посочи че страната може да се позовава само на процесуални нарушения на съда, които са накърнили нейни права, но не може да черпи права от процесуални нарушения по отношения на насрещната страна. Отделно, ако се приеме, че връчването на исковата молба с приложенията й не е било надлежно направено, то тогава на още по-голямо основание по делото следва да се приеме, че депозирания отговор на исковата молба от 28.12.2018г. и изявлението от първото о.с.з. на адв. Н. за поддържането му е, направено в срока по чл. 131 от ГПК.

Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време  непрекъснато и необезпокоявано, като за придобИ.ето на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобИ.е на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС. Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него иск. ПридобИ.ето на собствеността по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е  съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици – придобИ.ето на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване  може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).

Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за своене.  Презумпцията на чл. 69 от ЗС, че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази презумция е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване на намерението като психическо състояние. Съдът е длъжен при установяване на обективния елемент – владение, да презумира субективния такъв-намерение за своене. Обективният елемент е фактическо състояние. Собственикът и съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта. Независимо от основанието за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение на съсобствениците и така всеки съсобственик може да владее своята идеална част от вещта и да държи останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване на фактическа власт върху имота  показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която  владението е започнало на основание, което изключва правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в която основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или съвладение, то в тежест на съсобственика, позоваващ се на придобИ.е по давност на чуждите идеални части е да докаже, че е променил намерението с което е държал първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои същите. Такъв съсобственик  не може да се позовава на презумпцията по чл. 69 от ЗС.  В общия случай упражняването на фактическата власт продължава на основанието на което е започнала да се упражнява. Ако основанието, на което е придобита фактическата власт е съсобственост, съответно-предоставено държане на чужда собственост, то същото признава правата на собственост на ІІІ-ти лица върху част, съответно върху целия имот. При тази хипотеза, за да се придобие по давност чуждия имот, то следва да се превърне с едностранни действия държането във владение. Тези действия следва явно и по недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест на такъв съсобственик е да установи, че е манифестирал промененото си намерение за държане на имота пред останалите съсобственици, освен ако не установи, че същото е било обективно невъзможно. (В този смисъл  ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС).

Веднъж придобито правото на собственост може да се  изгуби само с акт на разпореждане на носителя на същото или ако друго лице придобие собствеността по оригинерен способ.

В конкретния случай по делото е установено, че на 26.08.2005г. Р.Т. и В.К. са придобили при равни квоти собствеността върху УПИ XII-1570,1571 кв. 58 в с. Лозен заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с административен адрес ул. ********чрез покупко-продажба от И.Ц. и В. Ц., че владението на имота е предадено в деня на сделката. Тези факти не са спорни по делото, а и се установяват от приетия по делото неоспорен от страните нотариален акт № 131/2005г. , съставен от нотариус П., рег. № 120 на Нт.К., носещ подпис за страните по сделката  и за нотариуса.

При така установеното и по съображения изложени по-горе съдът приема, че със сключването на сделката  основанието на всеки от съсобствениците за първоначалното установяване на фактическа власт върху имота  показва съвладение, държане на несобствената му ½ ид.ч. от имота,  то презумпцията по чл. 69 от ЗС  се счита за оборена. По делото не се спори, че страните през целия процесен период са знаели адресите си, провеждали са  разговори и срещи, поради което съдът приема, че за ищеца обективно е било възможно да манифестира пред ответника промененото си намерение, с което държи придобитите от последния чрез покупка ½ ид.ч. от имота.  Такова променено намерение може да се приеме за установено по делото, ако по несъмнен начин се докаже, че поведението на ищеца пред ответника явно и недвусмислено е отричало владението на имота от ответника.

Съдът приема за установено по делото, че от закупуването на имота  до подаването на исковата молба ищцата е полагала грижи за целия имот, като е закупувала мебели, строителни материали, възлага е строителни и ремонти дейности в имота,  включително на отоплителна система, работи по изгребване на яма, сключвала е договори за застраховка за имота, както и договори за охрана на имота, за изработване на техническо досие за мълниезащита, за трасировъчен план за стопанската постройка, за изготвяне на документи за въвеждане в експлоатация на сградата. Тези обстоятелства  се установяват от приетите по делото  договори , фискални бонове, фактури, декларации, справки за дължими суми, заглавни страници на трасировъчен,  план, на техническо задание за мълниезащита и заземителна уредба, на трасировъчен план, договорите със  С.Г. и с И. Г., с   И. И.ов, показанията на св.  Г. Г. и на св. И. И.ов, които в тази част съдът кредитира като логични и последователни, резултат от личните им впечатления, подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

Същевременно съдът приема, че по делото не е установено в определен момент ищцата да е демострирала пред ответника промяна в намерението си с което държи собствената на ответника ½ част от имота като държането на тази част от имота е трансформирано във владение. Нито един от свидетелите по делото не е заявил, че пред него ищцата е заявила, че тя е единствен собственик на имота, като е отрекла правата на ответника върху ½ ид.ч. от имота, че изявления в такъв смисъл е направено от ответника, събраните по делото доказателства не установяват такова поведение на страните, нито че такова  поведение на ищеца е било демострирано пред ответника. Само по себе си полагането на грижа за целия имот при съобразяване на близките родствени отношения между страните – майка и дъщеря, не е от естество да обоснове такъв извод.  Заявеното от св. Г. , че за него къщата е на Р. не е достатъчно, за да докаже твърдението на ищеца. Свидетелят е посочил, че за него къщата е на Р., защото тя му дала ключ за къщата. По делото обаче е установено , че ключ за къщата е имала и В., тя е разполагала и с код за охранителната система, като ежегодно е пребивавала в имота през лятото заедно с децата си.  Последните обстоятелства  се установяват от показанията на св. Д. , заявила че е виждала В.  многократно в къщата, че В. допускала свидетеля в къщата, че тогава Р. не била в къщата, че В. имала ключ за къщата, като знаела и кода за СОТ. Съдът кредитира показанията на св. Д. като последователни и резултат от личните й впечатления на непосредствен съсед в периода от 2007г. до 2018г., неопровергани от останалите доказателства, подробни , натрупвани в ежедневието при грижите за внуците й, с които си играели децата на В.. За притежанието на ключ от къщата и код за охранителната система , че си идва всяка година през отпуската с децата си,  доказателство са и показанията на св. Д., които съдът кредитира като резултат от личните й впечатления, неопровергани от останалите доказателства по делото, дадени от свидетел, който е непосредствен съсед н процесния имот и незаинтересован от изхода на делото. За притежанието от ответника на ключ и код за охранителна система доказателство се съдържа и  в приетите по делото писма от ищеца до ответника, представени с отговора на исковата молба, съображения за цененето на които съдът ще изложи по-долу. Действително, св. Д. е посочила, че къщата е на Р., но със същото изречение и без уточняващи въпроси от съда или от страните свидетелят  е уточнила, че В. също е собственик на тази къща, със следващото изречение е посочила , че В. й била казала, че и тя е собственик на къщата. Свидетелят Д.е заявила, че къщата е и на двете страни. Така заявеното от свидетелите обосновава извод, че ответникът пред съседи се е заявявал като собственик на имота и то в процесния период. Доведените от ищеца свидетели -св. Г. и св.И.ов, не са посочили, че В. не е собственик на имота. Нито един от тях не е направил извод за същото въз основа на изявления на някоя от страните пред него в този смисъл, поради което и тези показания съдът приема че не съдържат доказателства че ищцата е заявявал пред 3-ти лица, че само тя е собственик на имота. Нито един от разпитаните по делото свидетели не е заявил някоя от страните да им споделяла или по друг начин да са разбрали, че  достъп на В. до имота е ограничен от ищеца, че такъв  тя осъществява само със съгласието на  ищеца, че В. пребивава в имота като гост на майка си.  Действително, св. Б. е посочил, че през 2005г. и през 2006г. В проведени разговори за финансирането на строителни работи в имота пред него ответникът била заявила, че не проявява интерес към имота, защото не възнамерява да се връща да живее в България, а само да я посещава през ваканциите, няма интерес да инвестира в имота и дала съгласие да правят каквото искат с имота. Съдът приема, че тези изявления на ответника показват отношението й към участието в ремонта, облагородяването на имота, но не и към собствеността върху имота. Дори този свидетел , който е заявил, че е във връзка с ищеца от 2004г. и от 2019г. живеят заедно,  не е  потвърдил твърденията на ищеца, че ищцата е заявила на ответника в края на 2005г. - началото на 2006г., че  след като ответникът няма да участва в разходите за довършването на имота, то ищеца ще се счита за собственик на целия имот , а В.  ще е само неин гост.  Следва да се посочи, че заявеното от св. Б., че в имота В. идвала само в моменти, в които и ищцата и свидетелят били там и това било 2-3 пъти след  приключване на довършителните работи,  които приключили през 2014г / 5 години преди разпита му/ , съдът кредитира показанията само в частта за броя на посещенията след 2014г. В тази част тези показания съответстват на останалите събрани доказателства по делото – че В. пребивава в имота  веднъж годишно основно през лятото . За заявеното от този свидетел, че това винаги било в присъствието на Р.Т. съдът не кредитира показанията на св. Б. като опровергани от останалите гласни доказателства и писмата на ищеца до ответника, представени с отговора на исковата молба. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че св. Б. не е заинтересован от изхода на делото. Извод за тази заинтересованост следва от установените от него близки отношения с ищеца от години. Това, че този свидетел не е сключил брак с ищеца ,  а само живее с нея от 2019г., като са във връзка от 2004г., не обосновава друг извод, включително и поради това, че за него остава възможността да  ползва имота като партньор на ищеца .

Съдът приема за установено по делото че св.Ц.е в изключително влошени отношения с ищеца. Тези обстоятелства не са спорни по делото, те се установяват  от показанията на св. Ц., но и от приетите по делото присъди по наказателното дело, водено между ищеца и свидетеля, приетите писма от ищеца до ответника, представени с отговора на исковата молба. Така показанията на св.Ц.следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК. Показанията на св.Ц.съдът кредитира в частта, посочила, че покупката на процесния имот е финансирана с  продажба на апартамент в ж.к. Младост. В тази част показанията й са подкрепени от показанията на св. Б., в тази насока са твърденията и на ищеца по делото. Съдът кредитира показанията на св.Ц.и в частта в която е посочила, че за ремонта на имота са ползвани средствата от покупката на апартамента в Младост.  В тази част показанията са подкрепени от представените от ищеца на лист  547-549 отчети, които е установено от приетата пред въззивния съд съдебно-графическа експертиза, че са изписани от св. И.Ц.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото, неоспорено от страните. В тези отчети е посочена рекапитулация на средства, получени от продажба на апартамента, както и разходи  за покупката на мястото, отчетът е с адресат „Р.“, поради което и съдът приема за установено, че това е отчет подготвен от св.Ц.за  ищеца Р.Т., още повече че на последните редове  са изписани имената на съпруга на свидетеля И.Ц.-В., както и послание към дъщерята на адресата – В..  В този отчет е посочено, че остават 4050 марки и 1240 евро, с които ще се плащат следващи разходи по къщата. Нито един от документите не сочи дата, не са и събрани други доказателства за моментът в който те са написани, съответно събитията , посочени в тях са се случили. Вярно е, че мястото е купено през 2005г.,  но единственият апартамент в Младост, който е установено че е бил собствен отчасти на ищеца  не е установено, кога е продаден. При така установеното съдът приема, че в отчетите и в показанията свидетелите са посочили продажбата на апартамента в ж.к. Младост 3“, за който по делото е установено от приетия нотариален акт, че е бил купен от ищеца и дъщерите й. Същевременно, за този апартамент в ж.к. Младост 3, гр. София  през 1997г.  с участие  за ищеца от 2/20 ид.ч. , ответникът с участие от 9/20 ид.ч. и Н.К. с участие от 9/20 ид.ч. Така, дори да се приеме, че св.Ц.е  възлагала СМР в имота, които са плащани със средства от продажбата на апартамента в Младост , то не може да се обоснове извод, че това се били средства само на ищеца, защото установено е по делото, че този апартамент е бил съсобствен и на ответника. Съдът кредитира показанията на св.Ц.в частта, посочила, че освен парите от продажбата на апартамента в ж.к. Младост“ ищцата не й е давала други пари за ремонт на процесния имот. Тези показания са резултат от личните впечатления на свидетеля, като независимо от установените лоши отношения на свидетеля с ищеца няма основание в тази част същите да не се кредитират. Това е така, защото в тази част показанията на свидетеля не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства, включително и от гласните такива. Съдът кредитира показанията на св.Ц.и в частта, посочила, че В. идва в имота всяка година, че има ключ за имота и знае кода за охранителната система. В тази част показанията са подкрепени от показанията на св.Д. и св. Д., както и от приетите по делото писма от ищеца, представени с отговора на исковата молба, които не са оспорени от  ищеца. Съдът не кредитира показанията на св.Ц.в частта, в която е посочила, че за ремонти по къщата  през 2008г. за бани , защото не е установено колко пари са дадени, какво е купено, същевременно установено е по делото че преди това душ кабина , теракот, душ панел са купувани от ищеца – касовите бонове са представени от ищеца, поради което и няма основание да се приеме, че те не са получени от него, не е установено през това време ищцата да монтирала тези вещи в друг имот.    Следва да се посочи, че нито един от останалите свидетели , включително и доведените от ответника не са посочили ответникът да е участвала, поръчвала  , възлагала извършването на ремонти, поддръжка на имота, да е закупувала мебели, плащала комунални или и битови сметки и т.н.   Тези показания в тази им част не са подкрепени от нито едно друго доказателство по делото и съдът приема, че следва да ги кредитира при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Съдът приема обаче че неполагането на грижа за имота от ответника в случая не е решаващо и не може да обоснове извод, че това й поведение се дължи на факта, че пред нея ищцата е демонстрирала владение на имота като свой. Това поведение на ответника би могло да бъде само косвено доказателство за същото, но не и да го установи при условията на пълно и главно доказване . Този извод следва от житейската логика при съобразяване на близките  родствени връзки между страните. Само установено поведение на ответника, което демонстрира  приемане на своене на имота от ищеца би могло да установи твърдението на ищеца по делото, а такова доказване по делото не е проведено.  От решаващо значение по делото е установяване по несъмнен начин , че ищцата явно е манифестирала пред ответника  своенето на ½ ид.ч. от имота, закупена от ответника през 2005г., но такова доказване по делото не е проведено. Приетите ръкописни изписани документи, представени с отговора на исковата молба на лист 465-479 от делото на СРС, че в писма от ищеца до ответника същата е признавала през процесния период, че  ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота. Тези писма не са оспорени от ищеца , не са оспорени и твърденията, че автор на същите е ищецът. Действително, тези писма не  сочат дата, нито автор, но съдът приема, че същите са написани от ищеца до ответника в периода от 2006г. до подаването на исковата молба.  Съдържанието на тези писма, обръщението в същите, установяват, че те са писани от майката на В., последната е адресат на писмата, обсъждат се отношенията им, включително и тези във връзка с къща, за въвеждането в експлоатация, на която са направени разходи, както и отношенията с леля И.. Притежанието на писмата от ответника, посочването на И. като нейна леля обосноват извод, че това са писма от ищеца до ответника. По делото не е установено страните да са имали отношения във връзка с къща , различна от тази в процесния имот, поради което и съдът приема, че изявленията по писмата касаят процесния имот и то за периода след придобИ.ето му. Доколкото този имот е закупени през 2005г., твърденията за срока на придобивна давност са за 2016г., като исковата молба е от 2017г., то съдът приема, че тези писма са писани през процесния период. За периода, в който са писани писмата съдът приема за установено, че е през процесния период, защото работите във връзка с въвеждането му в експлоатация е установено по делото че са предприети през процесиня период.

В  писмото на лист 465 е посочено „.. защо не помисли че това е за добро ... че един ден ако решим да я продаваме, нямаше да се продаде, защото ... не е въведена в експлоатация ... не се знаеше на кой щяхме да я продаден и после да си имаме куп проблеми....“ На лист 467 от това писмо е посочено изявление на автора му „...така и ще ти вземе твоя дял-това е нейната цел ... да й оставиш пълномощно, да те излъже и вземе и нашата къща...“.  Тези изявление съдът приема, че ясно сочат признание от ищеца, че ответникът има права на собственост върху имота, защото сочат  „нашата къща“, „твоят дял“.

Съдът приема, че изявленията в писмото на лист 470 и сл.  от делото установяват, че ответникът е имала свободен достъп до имота през  лятото на 2016г. Датата 25.07.2016г. е посочена в писмото за събитие, описано в него, което обосновава извод, че изявленията на първа страница от това писмо са за лятото на 2016. Доколкото същото дава указания за мерки за сигурност за имота и за охраната му, то съдът приема  че същото установява, че ответникът е имала ключ за имота, както е знаела и кодът за охранителната му система, имала е свободен достъп до имота. Това следва от първите редове на писмото, сочещо „ .... преди да  си отидете проверявайте прозорците, вратите дали са заключени и пуснете алармата... не казвай на никого тайния код...“.

 Съдът приема, че изявленията в писмото на лист 474 и сл. от делото  също доказват, че ищцата е признавала правата на ответника върху имота. Това писмо съдържа на лист 474 изявления съответстващи на тези в писмото на лист 465 от делото и съдът ги цени по същия начин - „...не оставяй никаква декларация или пълномощно на леля ти И.. Тя има една цел да ти вземе твоите 50% от къщата... подпишеш ли се някъде, тя ще ти фалшифицира подписа и ще ти вземе твоите 50%....“. Това писмо на страниците на лист 475 от делото съдържа и други изявления в подкрепа на горепосочения извод на съда, а именно : „...В., ако си съгласна аз ще ти изплатя твоя дял от къщата, да си купиш ... където поискаш за отпуски къща...“, а на лост 476 от делото съдържа изявление „...И. ....докато не ти вземе къщата няма да те остави на мира ...“. Същото писмо на лист 478 от делото съдържа изявление „... Не слушай И.... ще започне да те изнудва да й припишеш къщата..., а на лист 479 „... докогаВ. ще й позволяваш и ще й даваш право да разполага с нашето място...“.. Тези изявления съдържа признание на ищеца, че  ответникът е собственик на част от къщата и мястото, което  препятства извод в подкрепа на твърденията на ищеца за обратното.

В подкрепа на извода на съда че през процесния период ищецът не е демонстрирал пред ответника, че владее и нейните ½ ид.ч. от имота като свои са, а напротив – признала е правата на ответника в имота пред ответника и пред 3-ти лица, са  приетите по делото пълномощно от ответника за ищеца от 24.03.2014г. /лист 538 от делото на СРС/,  удостоверение за въвеждане в експлоатация от 18.12.2015г. и разрешение за строеж  от 17.06.2016г. Това е така, защото тези документи установяват, че ответникът е упълномощила ищцата да я представлява пред държавни органи във връзка със съсобствените им процесни недвижими имоти, че удостоверение за въвеждане в експлоатация на къщата от 2015г. и  разрешение за строеж от 2016г. на стопанската постройка са издадени на името и на двете страни по делото. Това обосновава извод, че в подадените искания за издаването на тези строителни книжа всяка страна по делото е посочила, че имотът е съсобствен с другата страна,  тоест взаимно са си признали правата.

Писмата от ответника до адвоката на ищеца в Германия са от септември 2017г., нотариалната покана от   В. Ц. като пълномощник на ответника по пълномощно с нотариално заверени подписи от 20.07.2017г. отправена до ищеца установяват демонстриране на собственически права на ответника пред ищеца, но те  са направени във време  след края на периода,  през който ищецът твърди че е владял имота като свой, поради което и са ирелевантни за делото.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд то обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съдът приема, че твърденията за пристрастност на първоинстанционтния съд са неоснователни. Извършените процесуални действия съответстват на правилата, несъгласието на страната с разпорежданията и определенията на районния съд не са основание за отвод на съдебния състав, постановяването на същите , както и на решението по делото не сочат на предубеденост на съдебния състав по смисъла на чл. 22 от ГПК.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се поставят разноските по делото и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 1600лв., размер на което съответства на сложността на делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №  26215/28.01.2020г. по гр.д. № 62405 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 166-ти състав в обжалваната част, с която отхвърлен като неоснователен иска на  Р.Н.Т., ЕГН ********** срещу В.Е.К., ЕГН ********** с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че  Р.Н.Т., ЕГН ********** е собственик на основание на придобивна давност  на  на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 44063.6225.4839, находящ се в с. Лозен, Столична община,  София град с площ от 655 кв.м. с административен адрес: с. Лозен, ул. „*/*******с трайно предназначение на територията: урбанизизирана за ниско застрояване до 10м., заедно с намиращата се в еднофамилна двуетажна жилищна имота сграда с идентификатор 44063.6225.4839.1. със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи – 2 и в частта за разноските по този иск.

ОСЪЖДА Р.Н.Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на В.Е.К., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3  от ГПК сумата от 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.

 Решението  може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.