№ 9
гр. Стара Загора, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Й. Георгиев
Членове:Спасена В. Драготинова Русенова
Красимир Р. Рачев
при участието на секретаря Митка Ж. Тодорова
в присъствието на прокурора В. М.
като разгледа докладваното от Красимир Р. Рачев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215500602305 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 260 059 от 27.05.2021г., постановена по НОХД №
341/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд подсъдимия Т. М. М. е
признат за виновен в това, че на 09.05.2018г. в гр.Казанлък, общ.Казанлък, на
ул."Кремена" - като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е причинил по
непредпазливост смърт на Радка Неделчева Николова - родена на
18.11.1937г., поради което и на основание чл.122, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.4
във вр. с чл.58а във вр. с чл.58а, ал. 1 от НК във вр. с чл.373, ал.2 от НПК е
бил осъден на една година и четири месеца „Лишаване от свобода“, при
първоначален „общ“ режим.
Със съща присъда подсъдимия Т. М. М. е бил осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР - Стара Загора, направените по делото в размер в
размер 1074,96 лева.
Недоволен от присъдата на Казанлъшкия районен съд е останал
подсъдимия Т. М. М., който е подал жалба чрез защитника си адв.М.П.. С
1
жалбата се сочи,че наложеното наказание е несъобразено с обществената
опасност на деянието и дееца, както и с трайната съдебна практика в тези
случаи, поради което в постановената присъда от районния съд е завишено
неоснователно наложеното наказание, като размер, тъй като подсъдимия е
направил пълни самопризнания и спомогнал за разкриване на обективната
истина по ДП, която се потвърдила и от събраните по делото доказателства.
Моли, въззивния съд да измени първоинстанционната присъда, като намали
размера на наложеното наказание с прилагане на чл.66 от НК и определеното
наказание да бъде отложено с изпитателен срок.
В откритото съдебно заседание - проведено на 15.09.2021г.,
защитата на жалбоподателя представи 2 бр. заявления-декларации за
припознаване на дете от 14.06.2021г., издадени от Общинската
администрация – Стара Загора, от които е видно, че същия е припознал
родените от извънбрачната му връзка близнаци, с имена: Радка Калинкова
Ангелова и Йовка Калинкова Ангелова -– родени на 19.02.2021г., като същите
са били записани с неговото презиме и фамилия - Радка Тодорова М.а и
Йовка Тодорова М.а.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура -
Стара Загора взема становище, че подадената жалба е частично основателна.
Заявява, че споделя изводите на първоинстанционния съд, по отношение на
определеното на подсъдимия наказание. Счита, че в случая може да се
приложи института на условното осъждане, по отношение на изтърпяване на
наложеното наказание, което би способствало за персоналната му превенция,
с оглед на добрите му характеристични данни събрани по делото; липсата на
други противообществени прояви и становището на държавното и частното
обвинение, при разглеждане на делото пред районния съд. С оглед на
новопредставените доказателства по делото, от които е видно, че същия е с
две малолетни деца, родени през 2021г. предлага искането за условно
изтърпявано на наложеното на подсъдимия Т. М. М. наказание, да бъде
уважено, като се приложи института на условното осъждане, с изпитателен
срок в максимален размер, според закона.
Повереникът на частния обвинител В. ИВ. Ж. – адв.Х.М. в съдебно
заседание пред въззивния съд взема становище, че въззивната жалба е
неоснователна. Счита, че първоинстанционния съд е обсъдил всички
2
доказателствени източници в съвкупност и намира, че наказанието на
подсъдимия Т.М. е несъобразено, както с обществената опасност на деянието,
така и на дееца. В настоящият случай счита, че тъй като става дума за
човешки живот, районния съд не е следвало да гледа делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, с признаване на всички факти и обстоятелства от страна на
подсъдимия, още повече,че в хода на делото по същество, както самият
подсъдим, така и защитата му поставили под съмнение всичко, което е
събрано като доказателствен материал по ДП. Във връзка с представените
писмени доказателства в съдебно заседание - касаещи характеристика на
подсъдимото лице и това, че има две невръстни деца, би могло да се цени и в
посока, че същия създава деца без да има официален доход и нормална и
спокойна среда за тези деца и сега да разчита да убеди съда, че трябва да се
грижи за тези деца. Моли, да се потвърди първоинстанционния съдебен акт.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на
подсъдимия Т. М. М. - адв.М.П. в пледоарията си заявява, че поддържа
изцяло подадената въззивна жалба. Взема становище, че подсъдимия М. е с
добри характеристични данни и чисто съдебно минало и е извършил
инкриминираното деяние, като непълнолетен. Счита, че в случая следва да се
вземе предвид продължителността на разследването, тъй като от извършване
на деянието /09.05.2018г./ до момента са изминали повече от три години,
както и факта че, през период от време подсъдимият Т.М. не е имал други
регистрирани противообществени прояви. Счита, че самото признаване на
фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, следва да се приеме
като критично отношение към извършеното от подсъдимия, а не както е
прието в мотивите на първоинстанционния съд, че Т.М. не е имал критично
отношение към извършеното от него деяние. Моли настоящият съдебен
състав, да има предвид заключението на изготвената по делото психиатрична
експертиза на подсъдимия, от която е видно, че същия е извършил деянието,
поради лекомислие и увлечение, която косвено се подкрепя и от изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно,
че подсъдимия не е успял да реагира на опасността, която в лицето на
пострадалата и неговата реакция е закъсняла с 6 секунди и това закъснение на
реакцията на подсъдимия следва да бъде обвързано с неговото непълнолетие,
тъй като физиологически, той не е можел да възприеме случващото се на
пътя. Не без значение е и факта, че произшествието е станало на 09.05.2018г.,
3
а леталния изход за пострадалата е настъпил на 03.07.2018г., след проведено
болнично лечение пострадалата, и след като е била освободена за домашно
лечение. Моли, настоящият съдебен състав, след като се съобрази със
събрания доказателствен материал, да приложи института на чл.66 от НК и
подсъдимият Т. М. М. да бъде освободен от изтърпяване на наложеното
наказание, което би изпълнило целите на чл.36 от НК.
В даденото право на жалбоподателят - подсъдим Т. М. М. на лична
защита същия заяви, че поддържа казаното от адвоката си, а в последната си
дума моли за това, което е казал адвоката му.
След като взе предвид становищата на страните в проведеното
съдебно заседание пред въззивния съд и след цялостна служебна проверка на
НОХД № 341/ 2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд, настоящата
инстанция стигна до извода, че подадената жалба е неоснователна.
За да постанови своя съдебен акт районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т.М. живеел с родителите си -свидетелите Йовка
Михалева и Мильо М. в местността „Старите лозя" в гр.Казанлък.
Семейството имало кон и каруца. На 09.05.2018г. подсъдимия Т.М., без да
пита родителите си /докато те отсъствали от дома им/, впрегнал коня в
каруцата и заедно с по-малкия си брат - св.Алдин Михалев /на седем години/
отишли до железарски магазин в гр.Казанлък, за да купят пирони. След като
купили пирони тръгнали да се връщат обратно към дома си, като се движели
в посока запад-изток по ул.„Кремона" в гр.Казанлък. Подсъдимият Т.М. се
движел с каруцата много бързо. В този момент възрастна жена - починалата
Радка Неделчева Николова, тръгнала да пресича ул."Кремона". Подсъдимият
я видял, но въпреки това не направил никакъв опит да спре или да намали
скоростта. В резултат на това конят блъснал Радка Неделчева Николова, тя
паднала по средата на пътното платно, до разделителната линия, разделяща
същото на две ленти и каруцата минала през нея/ - през крака й/.
Подсъдимият Т.М. не спрял, за да види какво става и да помогне, а избягал от
местопроизшествието. На мястото имало граждани, които станали свидетели
на инцидента. Свидетелят Шипковенски се обадил на тел.112 и тръгнал с буса
си след подсъдимия Т. М. М. да го спре и върне, но същия пришпорвал коня и
спрял едва до блок № 40 на ЖК"Изток".
4
Подсъдимият Т.М. бил видимо ядосан от факта, че св.Шипковенски
го е последвал и че се е обадил на полицията и започнал да крещи и да рита
буса на свидетеля. През отвореното стъкло на буса подсъдимият М. нанесъл
удар с юмрук в лицето на св.Шипковенски. Тъй като се събрали много роми,
св.Шипковенски предпочел да не се разправя с тях, за да не пострада и се
върнал с намерението да помогне на падналата жена. Тя още лежала на
пътното платно, като граждани и оказали първа помощ. След това
пристигнала линейка и пострадалата-жена била откарана в ЦСМП.
Последвало болнично лечение в Окръжна болница-Стара Загора и след това
за домашно лечение в дома и в гр.Казанлък, но състоянието на Радка
Николова се влошило и тя не могла да преодолее травмите от пътно-
транспортното произшествие и на 03.07.2018г. починала.
От заключението на назначената СМЕ по писмени данни
№288/2018г. се установило, че пострадалата Радка Неделчева Николова, при
станалия инцидент на 09.05.2018г. е получила: Контузия на главата. Мозъчен
оток. Субдурален хематом в ЛГМХ. Контузия на мозъка. Мозъчно
сътресение. Счупване на ребра. Контузия на бял дроб.Счупване на дясната
подбедрица. Описаните и установени травматични увреждания отговаряли да
са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят напълно да са
получени по време и начин, каквито данни има в материалите, приложени
към досъдебното производство, а именно при блъскане на пешеходец от
движещо се превозно средство, теглено от животинска тяга, последващо
падане в/у терен и прегазване от гума на превозното средство. Всички
установени травми са комплексни и напълно отговаряли първоначално да са
от удара от кон, с последващо падане към терена, удар от каруцата, удар в
терена и преминаване на каруцата през части на тялото. Установената
черепно-мозъчна травма е причинила разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Гръдната травма е причинила трайно затруднение в
движението на снагата. Травмата на десния долен крайник е причинила
трайно затруднение в движението на долния крайник. Налице била пряка
причинно-следствена връзка м/у получените травматични увреждания и
настъпилия инцидент на 09.05.2018г. , като травмите са получени по начина,
описан от свидетелите. Налице е била и причинно-следствена връзка м/у
получените травматични увреждания на 09.05.2018г.и последвалата смъртна
Радка Николова на 03.07.2018 година.
5
Видно от заключението на назначената по делото КСППЕ на
подсъдимия Т.М., същия не е страдал от психично заболяване, бил е в
състояние да възприема правилно фактите имащи значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях. Същият е разбирал свойството и
значението на деянието си, извършено на 09.05.2018г. и е могъл да ръководи
постъпките си. Към настоящият момент психичното му състояние
позволявало да участва във фазите на наказателното производство, както и да
изтърпява наказание, а извършеното деяние се дължало на увлечение и
лекомислие. Нямало данни извършеното деяние да е извършено под чуждо
въздействие или внушение.
Видно от заключението на назначената по делото ветеринарно -
техническа експертиза /ветеринарна/етологична част/, имайки предвид ,че
конят е бил с надомни капаци, каквито данни има по ДП, то възможността за
странично виждане от страна на коня отпада и възможността за евентуално
породен страх у животното от странични обекти или субекти също отпада.
Видно от заключението на ветеринарно-техническа експертиза
/техническа част/, основните технически причини за настъпване на
произшествието са загуба на контрол в/у управлението от страна на водача на
ППС с животинска тяга; и закъсняло с около шест секунди възприемане от
водача на ППС с животинска тяга на опасността, в случая навлизането и
движението на пешеходката по платното за движение.
Описаната фактическа обстановка се установила и от събраните на
досъдебното производство доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че твърдението на подсъдимия, изложено в съдебно
заседание, че искал да спре и да окаже първа помощ на пострадалата не
отговаряло на истината, тъй като същите категорично се опровергали от
показанията на свидетелите-очевидци, а именно: св.Шипковенски и
св.Сандев, които установяват, че подсъдимият дори не е направил опит да
намали скоростта, преди каруцата да премине през тялото на пострадалата
жена, а след като пострадалата е била блъсната,започнал да вика: „Дий" и да
удря коня с камшик. Свидетелят Шипковенски е установил също така, че след
като е последвал подсъдимия М. с буса си и след като последния спрял пред
6
блок № 40 в ЖК"Изток", скочил от каруцата, засилил се към буса и започнал
да крещи на св.Шипковенски, защото е звънял на полицията. Свидетелят
Шипковенски също му задал въпрос защо бяга, след като е ударил жената на
пътя, но подсъдимият Т.М. не му отговорил, а започнал да рита вратите на
буса и през отвореното стъкло на буса нанесъл на св.Шипковенски удар с
юмрук в лицето. От изложеното настоящата инстанция също приема за
безспорно доказано, че подсъдимия не само, че не е имал никакво намерение
да окаже помощ на пострадалата, не само че е избягал от местото на
произшествието, но и се е саморазправил със свидетеля Шипковенски, който
е станал очевидец на деянието му и е предприел законови действия по
уведомяване на органите на полицията за станалото произшествие и това
изключително арогантно поведение от страна на подсъдимия М., е следвало
да бъде взето предвид при определяне на вида и размера на наказанието му.
Настоящият съдебен състав счита, че правилно
първоинстанционния съд е приел за установена по безспорен и категоричен
начин фактическата обстановка по делото, поради което правилно и
законосъобразно е било прието, че подсъдимия Т. М. М. е осъществил от
субективна и обективна страна състава на престъплението на чл.122, ал.1 във
вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
От обективна страна на 09.05.2018г. в гр.Казанлък, на ул.„Кремона",
при управление на пътно превозно средство с животинска тяга /кон и каруца/
подсъдимият М. е нарушил правилата за движение съгласно ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Радка Неделчева Николова - родена
на 18.11.1937г., която е настъпила на датата 03.07.2018г., видно от Акт за
смърт № 359/03.07.2018г.
Настоящата инстанция също счита, че в случая е налице причинно-
следствена връзка м/у получените от пострадалата Радка Николова
травматични увреждания на 09.05.2018г. при пътно-транспортното
произшествие, причинено от управлявалият ППС с животинска тяга от
подсъдим Т.М. и последвалата смърт на Радка Неделчева Николова на
03.07.2018 година.
Първоинстанционният съд правилно е преценил в мотивите си, че от
субективна страна подсъдимия Т.М. е извършил деянието виновно, при
форма на вината непредпазливост, тъй като същия не е предвиждал
7
настъпването на обществено-опасните последици, но съгласно разпоредбите
на ЗДвП е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка – обективно, е
могъл да ги предвиди.
Видно от събраните по делото доказателства, подсъдимия Т.М. е
бил непълнолетен, към датата на извършване на деянието, но същият е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си и правилно районния съд е счел, че същия е наказателно
отговорен. В случая правилно и законосъобразно районния съд е приел, че не
са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.61 от НК, въпреки
отразеното в заключението на КСППЕ, че подсъдимият М. е извършил
деянието поради увлечение и лекомислие, тъй като разпоредбата на чл.61,
ал.1 от НК изисква наред с наличието на увлечение и лекомислие, да е налице
и кумулативното условие извършеното от непълнолетния престъпление да не
представлява голяма обществена опасност. В случая това второ кумулативно
условие не е налице, тъй като извършеното от подсъдимия Т.М.
престъпление, действително представлява възможно най-голямата
обществена опасност, тъй като е отнет човешки живот, поради което
правилно КРС е приел, че подсъдимия М. следва да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение и наказан.
Настоящата съдебна инстанция счита, че при индивидуализация на
наложеното наказание на подсъдимия Т. М. М. Казанлъшкия районен съд, се
е съобразил с обществената опасност на деянието и дееца, степента и формата
на вината, както и със всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
по смисъла на Закона, както и с разпоредбата на чл.58а от НК, тъй като
наказателното производство се е провело по реда на съкратеното съдебно
следствие – по Глава ХХVІІ - чл.373,ал.2 от НПК и определеното от съда
наказание следва задължително да се намали с една трета.
Правилно са били отчетени от първоинстанционния съд като
смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало и добрите му
характеристични данни, а като отегчаващи вината такива: много високата
степен на обществена опасност на престъпното деяние, която се обуславя не
само от неговия съставомерен резултат /настъпване на смърт/, но и от липсата
на съзнание и критично отношение у подсъдимия, неоказване от негова
страна на помощ на пострадалата и саморазправа със свидетел-очевидец;
8
големия брой ПТП, предизвикани от ППС с животинска тяга, което в
последните години се превърнало в тенденция и много голям проблем за
разрешаване от обществото като цяло - не само за региона, но и за цялата
страна.
При съвкупната преценка на тези обстоятелствата и при наличието
на две смекчаващи вината обстоятелства, районния съд правилно е преценил,
че по - голяма е тежестта на отегчаващите вината обстоятелства, поради
което наказателната отговорност на подсъдимия Т.М. следва да се реализира
при превес на същите и за постигане целите на наказанието, съгласно чл.36,
ал.1 от НК, правилно е било определено наказанието в максималния,
предвиден в закона размер, а именно: две години „Лишаване от свобода“,
при първоначален „общ“ режим, като на основание чл.58а, ал.1 от НК така
определеното наказание е било законосъобразно намалено по размер с 1/3,
като на подсъдимия Т.М. е било наложено наказание в окончателен размер
от една година и четири месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи
ефективно, при първоначален „общ“ режим.
Настоящата въззивна инстанция счита, че правилно е било прието
от районния съд, че в случая не следва да прилага разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК /която, по смисъла на НК е едно изключение/, тъй като целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция няма да могат да бъдат
постигнати с прилагане на института на условното осъждане, тъй като при
подсъдимия Т.М. няма никаква критичност към извършеното деяние, никаква
емпатия, никакво съзнание за това какво е да причини смърт на друг човек,
тъй като изразеното от него пред съда съжаление, е само формално, поради
което правилно и законосъобразно е било прието, че за постигане на
превъзпитанието и поправянето на подсъдимия е необходимо той да изтърпи
ефективно наказанието. Освен това ефективното изтърпяване на наказанието
ще способства за постигане на целите и на генералната превенция, тъй като е
необходимо да се въздейства възпитателно и предупредително и в/у другите
членове на обществото, за да не извършват този вид престъпни деяниякоито
,
са с много висока степен на обществена опасност и са се превърнали в бич за
обществото.
Тъй като подсъдимия Т. М. М. е бил признат за виновен и осъден
правилно първоинстанционния съд го е осъдил, на основание чл.189, ал.3 от
9
НПК, да заплати по сметка на ОД на МВР - Стара Загора, направените на
досъдебното производство разноски в размер на 1074,96 лева - за фотоалбум
и изготвените експертизи.
С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият
съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да
доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата
следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд –
Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260059 от 27.05.2021г., постановена
по НОХД № 341/ 2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10