Р Е Ш
Е Н И Е № 80/11.6.2020
г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен
съд, четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и втори май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ваня Стоянова
Секретар: Велина Митева
разгледа докладваното
от съдията адм.д № 50 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по
жалба на Н.С.Н. *** против Решение №
2153-28-3 от 29.01.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол.
С оспореното решение е оставена без уважение жалбата с вх. № 1012-28-326/16.12.2019г.
против Разпореждане № 2109-18-14#1/03.12.2019г.
на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е оставено без разглеждане заявление с
вх. № 2109-28-14/05.08.2019г. на същото лице, в което е направено искане за
изменение на влязло в сила разпореждане на основание чл. 99 ал. 1 т. 1 от КСО.
В жалбата се сочи, че следва да се отмени
оспорения административен акт като нецелесъобразен и да се върне преписката
на директора на ТП на НОИ, Ямбол за ново
произнасяне. Сочи се, че след като е знаел за наличието на влязло в сила
решение № 85 от 24.04.2019г. по адм. дело № 80/2019г.
на ЯАС, директорът на ТП на НОИ е издал процесното
решение, което е в противоречие със съдебното. Заявява, че на 05.08.2019г. е
подал заявление с вх. № 2109-28-14/05.08.2019г. до Ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол за отмяна на влязло в сила разпореждане №
2113-28-14-8/03.02.2016г. издадено от Ръководителя по пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ, Ямбол, с което неправилно е отказано отпускане на лична пенсия за
ОСВ по чл. 69 ал. 1 от КСО. Към подаденото от него заявление е приложил и
решение № 85 от 24.04.2019г. по адм. дело № 80/2019г.
на ЯАС, за което сочи, че признава правото му на пенсия като военнослужещ, по
чл. 69 ал. 1 към 31.12.2015г.и което не е било известно на органа по пенсионно
осигуряване при издаване на разпореждане № 2113-28-14-8/03.02.2016г., с което му
е отказано отпускане на пенсия по чл. 69 ал. 1
от КСО. Твърди се, че без да вземе предвид решението на ЯАС, ръководителят по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол с разпореждане № 2109-28-14#1/03.12.2019г. е оставил без разглеждане заявлението му с вх.
№ 2109-28-14/05.08.2019г. След депозиране на жалба срещу разпореждането,
директорът на ТП на НОИ, Ямбол е издал оспореното в настоящото съдебно
производство решение, с което е оставил жалбата му без уважение. От друга страна
сочи, че процесното решение е в противоречие с решение № 2153-28-35/15.07.2019г.
на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е отменил разпореждане № 2174-28-75#1/06.06.2019г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, приемайки, че до 31.12.2015г. има общ
осигурителен стаж повече от 27г, от които 20г. 10м. и 26 дни като военнослужещ,
че е лице по чл. 69 ал. 1 от КСО и че може
да се възползва от правото си да се пенсионира по чл. 69 ал. 10 от КСО,
независимо от възрастта му, щом има
подадено заявление за отпускане на пенсия до крайния срок предвиден по параграф
50 от ПЗР към ЗИДКСО/т.е. 31.12.2018г./. Заключението на оспорващия в жалбата
му е, че процесното решение е противоречащо на решение
№ 2153-28-35/15.07.2019г. на директора на ТП на НОИ Ямбол и на решение № 85 по адм. дело № 80/2019г. на ЯАС и затова го намира за
недопустимо в контекста на чл. 24 ал. 1 от АПК.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си. Представя
подробни писмени бележки.
За
ответната страна директор на ТП на НОИ, Ямбол се явява, юрисконсулт М., която
оспорва жалбата и поддържа представения писмен отговор, в който е изложила
подробните си съображения. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства и отдели спорното от безспорното,
съдът намира за установено следното:
В конкретния казус със заявление вх. №
2109-28-14#1/05.05.2019г. Н. Н. е
поискал на основание чл. 99 ал. 1 т. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане № 2113-28-14-8/03.02.2016г. на ръководителя
на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ,
Ямбол, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69 ал. 1 от КСО да се измени от органа, който го е издал, като представя влязлото в сила
решение от 24.04.2019г. на ЯАС по адм. дело № 80. С
цитираното съдебно решение е отменено Решение № 2153-28-3/11.02.2019г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане №
2113-28-1337#7/08.01.2019г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ-Ямбол и е изпратено заявление с вх.№2113-28-1337/26.11.18г. от Н.С.Н. ***,
за ново разглеждане и произнасяне на ръководителя по пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Ямбол по отношение на правото на пенсиониране на заявителя по
реда на чл.69, ал.1,
вр. с ал.10 и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО. Видно от
доказателствата по делото
в
изпълнение на съдебното решение е издадено разпореждане № 6/прот. № 01349/18.10.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е отпусната пенсия. /стр.
135 от делото/. Видно от цитираното разпореждане № 6/прот. № 01349/18.10.2019г. последното е произнесено по заявление от
26.11.2018г., това което ЯАС с решението по адм. дело
№ 80/2019г. е върнал на пенсионния орган да се произнесе. Отпусната е пенсия за
ОСВ по чл. 69 ал. 1 от КСО при навършена възраст 51г.1м. ЯАС е върнал
преписката по заявлението за преценка на правото на пенсиониране на
жалбоподателя по реда на чл.69, ал.1, вр. с ал.10 и §
50 от ПЗР на ЗИДКСО.
Изрично в разпореждането № 6/прот. № 01349 от 18.10.2019г. е посочено, че се постановява
съгласно решение № 2153-28-35 от 15.07.2019г. в изпълнение на влязлото в сила
решение № 85 от 24.04.2019г. по адм. дело № 80 на ЯАС.
С обжалваното в настоящо производство
решение е произнесено по жалба на оспорващия против разпореждане № 2109-28-14#1/03.12.2019г. на Ръководителя на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол с което
е оставено без разглеждане заявление с вх. № 2109-28-14 от 05.08.2019г. на
същото лице, в което е направено искане за изменение на влязло в сила
разпореждане № 2113-28-14-8/03.02.2016г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол на основание чл. 99 ал. 1 т. 1 от КСО.
В настоящото производство съдът следва
да прецени налице ли са предпоставките за приложение на чл. 99 ал.1 т. 1 от КСО.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт
към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице
в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона.
В конкретния казус предмет на оспорване е решение№ 2153-28-3 от 29.01.2020 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, издадено
от компетентен орган. Потвърденото с
него разпореждане № 2109-18-14#1/03.12.2019г.
на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. Очевидно е при това положение, че всяко едно
разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр.
Ямбол, с което се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват или възстановяват пенсиите и
добавките към тях, е индивидуален административен акт, който разрешава
конкретен административноправен въпрос. Този акт има
като правна последица възникването на конкретни права и задължения за страните
по административното правоотношение.
КСО не сочи, кога един
административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата
разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед правилата
в този текст, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по
административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за
обжалване същото влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана
възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила
разпореждане, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма
компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение.
Именно преклудирането на правомощието на
административния орган да въздейства върху разрешения по вече приключилото
производство въпрос осигурява формалната законна сила на индивидуалния
административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане,
изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване
на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата
си окончателност и непререшимост
на разрешения с него материалноправен проблем така,
както е установено в акта.
Именно защото се посяга на
стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил
отделно императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да
се измени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се
съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитативно изброява предпоставките,
даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила
разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е неправилно отпусната пенсия – чл. 99, ал. 1, т. 1, от КСО. Точно на тази хипотеза се позовава оспорващия, представяйки решението
на ЯАС по адм. дело № 80/2019г. в хода на развилото се административно
производство.
Касае се за заявление с вх. №
2109-28-14/05.08.2019г. по чл. 99 ал. 1 т. 1 от КСО, ред по който се иска
изменение на влязло в сила разпореждане. Текста гласи следното: Влязлото в
сила разпореждане по чл.
98 може да се измени или отмени от
органа, който го е издал: 1. по заявление на пенсионера – когато същият
представи нови доказателства за: a) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г.)
Спорният въпрос в настоящото
съдебно производство е представлява ли ново доказателство представеното съдебно
решение № 85 24.04.2019г. по адм. дело № 80/2019г. на
ЯАС. В КСО липсва определение на това кои доказателства, по смисъла на чл. 99, ал.1, т.1, б."а" от КСО,
са нови, поради което следва да се има предвид приетото в теорията, касаещо основанието по чл. 239, т.1 от АПК, за отмяна на
влязло в сила решение, при отчитане на обстоятелството, че КСО не поставя
изискването те да не са могли да бъдат известни на страната. Нови доказателства
са новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са от съществено
значение за решаване на правния спор, но не са могли да бъдат взети предвид от
АО.
Обстоятелството, че на 18.10.2019г. адм. орган /Ръководител „ПО“/се е произнесъл с разпореждане
№ 6 прот № 01349 от 18.10.2019г. /стр. 135 от делото/въз
основа на влязлото в сила съдебно решение №85 от 24.04.2019г. на ЯАС и решение № 2153-28-35/15.07.2019г.,
автоматично води до извода, че съдебното решение е изпълнено, било известно на адм. орган и към датата на произнасяне на Разпореждане
№ 2109-18-14#1/03.12.2019г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ, потвърдено с решение №
2153-28-3 от 29.01.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол.
ЯАС, в
настоящия си състав счита, че не е имало
основание за изменение на влязлото в сила разпореждане № 2113-28-14-8/03.02.2016г. в
хипотезата на чл. 99 ал. 1 т. 1 от КСО. Следва да се
има предвид, че разпореждане № 2113-28-14-8/03.02.2016г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО е влязло в сила на 12.04.2016г.
Както беше посочено по горе не са представени нови доказателства по смисъла на
чл. 99 ал. 1 т. 1 от КСО, които да са основание за изменение на влязлото в сила
разпореждане № 2113-28-14-8/03.02.2016г. на ръководителя на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол.
С оглед
изложеното съдът намира, че оспореното
решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са
напълно законосъобразни. В този смисъл подадената жалба е неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от
горното, Я А С, четвърти състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Н. *** против
Решение № 2153-28-3 от 29.01.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата с вх. №
1012-28-326 от 16.12.2019г. против Разпореждане № 2109-18-14#1/03.12.2019г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ, Ямбол, с което е оставено без разглеждане заявление с вх. №
2109-28-14/05.08.2019г. на същото лице, в което е направено искане за изменение
на влязло в сила разпореждане на основание чл. 99 ал. 1 т. 1 от КСО.
ОСЪЖДА Н.С.Н.
*** да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете