РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 655 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С.-Т.КМ ООД осъдителен иск
по чл.258 ЗЗД за заплащане на възнаграждение в размер на 27000 лв.,
представляващи част от общо възнаграждение в размер на 70000 лв., за извършени
СМР по договор от 04.03.2015 г., сключен от ответника М.и С. ООД, в качеството
му на възложител и Б. – С ЕООД, в качеството на изпълнител, за извършване на
преустройства на магазин №1 за промишлени стоки и промяна на предназначението
му в АИП за СМП – 6 бр., находящ се в УПИ VІІ-72,
кв.3а, ж.к.********, ул.********, Район Подуяне, гр.София, които вземания са
прехвърлени на ищеца от Б. – С ЕООД с договор за цесия от 12.03.2015 г., за
което прехвърляне ответникът е уведомен от стария кредитор.
Ищецът твърди, че ответникът възложил
извършването на СМР в собствения му имот, като приел изпълнението с
подписването на акт за установяване на годността на строежа, респективно за
него е възникнало задължение да заплати уговореното в офертата, въз основа на
която е сключен договора, възнаграждение.
Ответникът оспорва иска, като оспорва да
е възлагал и приемал изпълнението на посочените от ищеца СМР, както и същите
изобщо да са извършвани в имота му, като оспорва договора от 04.3.2015 г. и
акта – образец 15 от 07.4.015 г. да са подписвани от законния му представител,
оспорва представената оферта относно единични цени и общ размер на
възнаграждението, да има каквото и да било отношение към договора и имота му.
Твърди, че имотът, в който се твърди да са извършени СМР, е отдаден под наем на
ищеца с договор помежду им от 01.07.2014 г., като именно ищецът, в качеството
му на наемател, поел задължение за своя сметка и със свои усилия да извърши всички
необходими действия по преустройство и промяна на предназначението на наетия
имот, поради което и ако преустройство чрез СМР е извършено, то е било
задължение на ищеца, който е изложил твърдения за извършването му и направени
от него разноски по друго дело между страните във връзка с договора за наем
помежду им. Твърди, че в качеството си на наемодател е оказвал съдействие за
промяна на предназначението, но всички искания за издаване на необходимите
разрешения са подавани от наемателя, който е посочен като инвеститор на
строежа. Счита, че представените от ищеца документи са създадени за целите на
процеса, тъй като претенциите са предявени едва след възникване на спорове
относно наемното правоотношение.Оспорва сключването на договора за цесия, както
и да е получавал уведомление от стария кредитор при твърдения получената
куриерска пратка да е съдържала бял лист формат А 4.
Във връзка с възраженията на ответника
ищецът твърди да е извършил уговорените в договора за наем преустройства
непосредствено след сключването му и много преди сключването на договора за
СМР, от който черпи правата по делото, които твърдения се оспорват от ответника
като житейски нелогични, недоказани и в противоречие с представените от самия
ищец писмени доказателства относно промяната на предназначението, която е
извършена именно въз основа на СМР, за които се претендира възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на
договора за СМР между ответника и Б. – С ЕООД с твърдяното съдържание,
изпълнението на уговорените СМР от Б. – С ЕООД и приемането
им от възложителя, сключването на договора за прехвърляне на вземанията от Б. –
С ЕООД на ищеца, уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне от стария
кредитор. Ищецът следва да докаже и съществуването на документите относно
възникване на правоотношението и относно приемането на изпълнението, както и
авторството на неизхождащите от законния представител на ответник оспорени
подписи.
Ответникът следва да докаже твърденията си относно съществуващо наемно
правоотношение между страните, както и оспорването на авторството на
изхождащите от негов представител подписи върху документите, чието съществуване
се установи.
По делото се установява, от представения
договор за наем, че между страните - ответникът М.и С. ООД, в качеството му на
наемодател и ищеца – С.-Т.КМ ООД е сключен на 01.07.2014 г. договор за наем на
недвижим имот, по силата на който наемодателя те отдал за временно възмездно
ползване на наемателя недвижим, представляващ магазин № 1 за промишлени стоки и
прилежащите му складови помещения с обща застроена площ от 243,07 кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.********, ул******,
като страните уговорили, че наемателят ще ползва имота по предназначение,
различно от съществуващото към момента на сключване на договора, а именно като
„медицински център , състоящ се от лекарски кабинети на общопрактикуващи
лекари, специалисти, оптика и други към медицинския център“ (чл.1, т.1.5), като
уговорили и че промяната на предназначението, включващи фактически и правни
действия по снабдяване на с необходими разрешения, лицензи, извършването на преустройства
и административно-правните дейности по разрешаването и одобряването му са
задължение на наемателя и следва да се извършват от него и за негова сметка, а
наемодателят следва да осигури необходимото съдействие (чл.5.2.2 и чл.6 от
наемния договор).
От представените от страните строителни
книжа –инвестиционен проект, одобрен на 18.02.2015 г., заявление за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект от 29.10.2014 г., молба от 11.12.2014 г., разрешение за
строеж№09/19.02.2015 г. и констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа от 07.04.2015 г. (обр.15), че от името на ответника М.и С. ООД, в качеството
му на възложител е поискано одобряване на инвестиционен проект за преустройство
и промяна на предназначението на недвижимия имот, за който страните са сключили
договор за наем, като заявлението за одобряване на проекта е подадено от
законния представител на ищцовото
дружество(наемателя) д-р К.К., а в инвестиционния
проект ищцовото дружество е посочено като инвеститор,
а ответното – като възложител, а като строител в констативния акт
Няма спор между страните, че
предназначението на имота е променено на медицински център, като същият се
ползва от ищеца, който е осигурил достъп за извършване на оглед от допуснатата
експертиза.
Установява се от представения от ищеца
договор от 04.03.2015 г., сключен между ответника М.и С. ООД и Б. – С ЕООД,
който въз основа на приетото по делото заключение съдът приема да е подписан от
законния представител на ответника Й.Й., че между
ответника, в качеството му на възложител и Б. – С ЕООД е възникнало
правоотношение по договор за изработка (СМР), с който ответникът е възложил на Б.
– С ЕООД изпълнението на строително-монтажни работи. Съдържанието на уговорките
относно конкретни по вди, количество и цена СМР съдът
приема да произтича от офертата на стойност 70000 лв., със съдържанието на
представения от ответника документ, като възраженията на ответника, че тази
оферта не може да се свърже с договора са неоснователни. Това е така, тъй като от представения по делото
констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 07.04.2015 г. (обр.15),
който също се установява да е подписан от законния представител на ответника, в
качеството му на възложител на строежа, се установява, че строителството по
преустройството на наетия магазин в медицински център е извършено именно от Б.
С ЕООД, като договорът от 04.03.2015 г. е част от книжата, послужили за
съставянето на акта обр.15 от 07.04.2015 г. и
представляващи неразделна част от него(описан по т.2.36), а описаните в
офертата СМР отговарят на одобрения инвестиционен проект за преустройството на
магазина в медицински център и са изпълнени на място, което се установява от
констативния акт и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза.
При тези факти съдът приема, че в полза
на Б. – С ЕООД е възникнало вземане за възнаграждение по договора за СМР в
размер на 70000 лв. от М.и С. ООД, тъй като последното дружество е възложило
извършването на работите, респективно се установява те да се изпълнени, а
възражения относно неизпълнение не са правени, като констативния акт обр.15 е подписан от възложителя М.и С. ООД чрез Й.Й. без забележки.
С договор за цесия от 12.03.2015 г. Б. –
С ЕООД е прехвърлило вземането си за възнаграждение по договора от 04.03.2015
г. за СМР на ищеца С.-Т.КМ ЕООД срещу цена от 70000 лв., която е равностойна по
размер на прехвърленото вземане, като цесията е съобщена на длъжника най-късно
с получаване на приложенията на исковата молба, едно от които е уведомлението
от стария кредитор, като по делото се установява автентичността на подписа на прехвърлителя, за която е прието заключение на експертиза.
Ищецът обаче, който е придобил от
строителя вземането за възнаграждение за изпълнени СМР във връзка с
преустройството на наетия от ответника магазин в медицински център, няма
основание да претендира същото от ответника, тъй като в отношенията между тях, възникнали
от договора им за наем на същото помещение, има задължение да понесе всички
разходи във връзка с промяна на предназначението на наетия имот. Строително-монтажните
работи, за които се претендира възнаграждение, са били именно необходимите за
тази промяна и разходите за извършването им са за сметка на наемателя – ищец
съобразно изричните уговорки в чл.6 от наемния договор, поради което и няма
основание отговорността за тези разходи в отношенията между страните да се
поема от ответника, който при подписването на договора за СМР и необходимите за
промяна на предназначението строителни книжа ответникът е действал като възложител, както
с оглед задължението си по наемния договор да окаже съдействие за промяна на
предназначението, като и в качеството си на собственик на имота, чието
предназначение се променя и без чието съгласие това не може да стане, но разноските
за сметка на ищеца, съобразно уговорките в наемния договор между страните и
следователно искът за заплащането им е неоснователен.
При този изход на спора право на
разноски има ответникът, който ги е претендирал и комуто следва да се присъди
сумата от 2200 лв. за депозит за експертизи и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.-Т.КМ ООД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление:*** срещу М.и С. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
по чл.258 ЗЗД за заплащане на възнаграждение в размер на 27000 лв.,
представляващи част от общо възнаграждение в размер на 70000 лв., за извършени
СМР по договор от 04.03.2015 г., сключен от ответника М.и С. ООД, в качеството
му на възложител и Б. – С ЕООД, в качеството на изпълнител, за извършване на
преустройства на магазин №1 за промишлени стоки и промяна на предназначението
му в АИП за СМП – 6 бр., находящ се в УПИ VІІ-72,
кв.3а, ж.к.********, ул.********, Район Подуяне, гр.София, които вземания са
прехвърлени на ищеца от Б. – С ЕООД с договор за цесия от 12.03.2015 г., за
което прехвърляне ответникът е уведомен от стария кредитор.
ОСЪЖДА
С.-Т.КМ ООД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.и С. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2200 лв., представляваща разноски за депозити за
експертизи и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: