Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,19.12.2014
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в
публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря М.К.
като разгледа докладваното от съдия Харизанова
гражданско дело №967 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В
исковата си молба против Н.В.Г. с ЕГН ********** *** ищците В.Б.Б. с ЕГН **********
***, Т.А.Б. с ЕГН ********** *** и Б.А.Б. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв.Ц.М. *** твърдят, че са собственици на следния недвижим
имот , който по сега действащия план на село Ветрен дол, община Септември представлява урегулиран поземлен имот XVI-278 в кв.38 по плана на село Ветрен дол, с приложена
регулация, представляващ дворно място с площ от 567 кв.м. при граници и съседи:
улица, Г. К. М. , наследници на Б. К. М. и УПИ XVII-278- наследници на Т. Б.. Твърди се в обстоятелствената част
на исковата молба, че по разписната книга на село Ветрен дол гореописания имот
е записан на А. Т.в Б., бивш жител *** дол, починал на 24.05.2003г.и оставил за
свои наследници ищците. Твърди се, че с нотариален акт №78, том I, дело №12 от 25.01.1974г. по описа на РС-Пазарджик Т. А.Б.
и А. Т.в Б. са признати за собственици по завещание и наследство върху недвижим
имот, като в точна първа от нотариалния акт е описано дворно място от 220
кв.м., частта от имот пл.№278, за което се отрежда парцел XVI в квартал 38 ведно с къща, застроена на 55 кв.м. и
сайвант при съседи: улица, Т. Б., Б. М..
Твърди
се, че с нотариален акт №11, том I, нот.дело
№1435/1983г. Т. А.Б. прехвърля на сина си А. Т.в Б. следния недвижим имот:
дворно място от 220 кв.м., представляващо парцел XVI-278 в кв.38 по плана на село Ветрен дол, състоящ се целия от 502 кв.м.,
ведно с построения в него паянтов навес, построен на площ от 40 кв.м. при
съседи: улица, Б. К. М., А. Т.в Б. и Г. К. М..
С
нотариален акт за собственост по регулация №191, том IIн.д.№816/1977г. на нотариус при РС-Пазарджик е признат наследодателят Т. А.Б.
за собственик по регулация върху подробно описаните внего недвижим имоти/ точки
1,2 и 3 / като общата квадратура на придаваемите се места е 347 кв.м., които
приобщени към предходния нотариален акт №11 н.д.№1435/1983г. / към 220 кв.м./
общата площ на УПИ XVI-278 става 567 кв.м. В точка 3 от нотариалния акт по
регулация е описано дворно място от 115 кв.м., придаващо се от имот пл.№281,
собственост на Б. К. М., ведно с подобренията в него, за което отношенията са
уредени/ изплатени/ на Б. К. М. с разписка №355/26 от 06.05.1977г. съгласно
решение от 12.04.1977г. на СНС село Ветрен дол –това е всъщност спорната част. Твърди се, че наследодателят Т. А.Б. е починал
на 08.06.1988г. и е оставил за свои наследници ищците от коляното на
единствения му син А. Т.в Б.. Твърди се,
че ответникът Н.В.Г. е собственик на УПИ XIII-281в кв.38 по плана на селото- съседен откъм запад на имота
на ищците по силата на нотариален акт вх.рег.№90557 от 29.12.2008г., акт№31 на
СВ-Пазарджик. Твърди се, че по искане на ищците е направено геодезическо
заснемане и изготвяне на скица-проект за изменение на кадастралния план на село
Ветрен дол, като целта е да се попълни кадастралния план със заснети сгради и
граници на имота.При заснемането е констатирано навлизане от страна на
ответника в имота на ищците с 115 кв.м.Ответникът отказва доброволно да отстъпи
държането от него без правно основание на тези 115 кв.м. За ищците възниква
правен интерес да предявят настоящия иск . Моли се съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на 115 кв.м. дворно място, която част е разположена в западната част на УПИ XVI-278, откъм регулационната граница с УПИ XII-281, граничещо на север с УПИ IV-280юг-улица и запад- УПИXIII-281, представляващи част от собствения недвижим имот УПИXVI-278с площ от 115 кв., които ответникът държи без
основание и да се осъди ответника да предаде владението. Претендират се
сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищците ангажират
доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който оспорва иска.
Твърди, че едва с получаването на исковата молба узнал за съществуването на
нотариален акт за собственост по регулация от 04.07.1977г.Ответникът оспорва
този нотариален акт. Твърди , че при закупуване на съседния имот УПИ XIII-281 в кв.38 по плана на селото площта на имота във
всички представени по сделката документи е 950 кв.м. Никъде в тези документи е
нямало вписване за тези спорни 115 кв.м. Твърди ,че границата между имотите
никога не се е местила. Оградата между тях представлява мрежа, която е
поставена около 1962-1963г. Твърди, че на 20.08.1977г. Б. К. М./ негов дядо/ и Т.
А.Б. са подали молба до Окръжен народен съвет, „Строителство и
архитектура“-град Пазарджик за изменение на регулацията между двата имота /
парцел XIII-281и парцел XVI-278 в кв.38 по
плана на село Ветрен дол/ съгласно скица –проект , изготвена от техническа
служба. Изготвената скица-проект №153 и утвърдена със Заповед №158 от
26.08.1977г. на ОНС, управление „Строителство и архитектура“-Пазарджик.
Регулацията между имотите е била частично изменена или около месец и половина
след изготвяне на нотариален акт за собственост по регулация от 04.07.1977г.
Твърди се, че върху спорните 115 кв.м. има изгладен навес с площ от 24 кв.м.,
който навес е вписан в нотариалния акт, с който ответника се легитимира като
собственик на съседния имот, като в този навес същия складира дърва за огрев,
сено и държи селскостопански инвентар. Твърди се, че останалата част от тези
115 кв.м. се ползва от ответника за зеленчукова и овощна градина. Ответникът
прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на
процесните 115 кв.м., считано от 29.12.2008г. до настоящия момент. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Правят се
доказателствени искания.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си поддържат предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа предявеното с
писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са
развити в представените по делото писмени бележки.
Районният
съд след като се запозна с изложените в исковата молба твърдения, след като
съобрази доводите на страните и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, съобразявайки разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно обстоятелството, а това се установява и от представеното удостоверение
за наследници изх.№775-74 от 25.02.2013г, издадено от Община Перущица, че Т. А.Б.
е починал на 08.06.1988г и е оставил свои преки законни наследници съпруга А. Н.
Б.,***.04.1998г. и син А. Т.в Б., починал на 24.05.2003г.Ищците са преки
законни наследници – съответно ищцата В.Б. съпруга,а ищците Т.Б. и Б.Б. –
синове на А. Т.в Б.
Установява
се от приложените към исковата молба писмени доказателства- нотариален акт №78,
том I дело №142/1974г. , нотариален
акт №191, том II, дело №816/1977г. двата по
описа на РС-Пазарджик, нотариален акт №11, том I, н.д.№1435/1983г. по описа на РС-Пазарджик, че Т. А.Б. и А. Т.в Б. са
признати за собственици по завещание и наследство върху следния недвижим имот ,
находящ се в село Ветрен дол, а именно: дворно място с площ от 220 кв.м.,
частта от имот пл.№278, за което се отрежда парцел XVI в кв.38, ведно с къща , застроена на 55 кв.м. и сайвант при съседи: Т. Б.,***.
Т. А.Б. е признат за собственик по регулация
на следния недвижим имот : дворно място от 115 кв.м., придаващо се от
имот пл.№281, собственост на Б. К. М., при съседи: Т. Б., Б. М. и К. М., което
дворно място се придава към парцел XVI- 278 в
кв.38 по плана на село Ветрен дол. Видно от
съдържащата се на лист 14 от делото разписка №355 от 08.05.1977г. сметните
отношения между страните във връзка с придаващото се по регулация дворно място
са уредени.На 24.06.1983г. Т. Б. срещу задължение за издръжка и гледане е
прехвърлил на сина си А. Т.в Б. следния
свой недвижим имот: дворно място с площ
от 220 кв.м., представляващо парцел XVI-278 в
кв.38 по плана на село Ветрен дол, състоящ се целия от 502 кв.м., ведно с
построения в него паянтов навес на площ около 40 кв.м., при съседи: улица, Б. К.
М., А. Т.в Б. и Г. К. М..
Видно от
представеното удостоверение за описание на имота изх.№76/08.02.2013г., издадено
от Кметство – село Ветрен дол, община Септември, по разписната книга на името на А. Т.в Б. има записване както
следва: недвижим имот , представляващ празно незастроено дворно място УПИ XVI-278 в кв.38 с площ от 567 кв.м., който имот е
идентичен с този описан в скица №6 от 08.02.2013г, / съдържаща се на лист 12 от делото/.
Установява
се от приложеното писмено доказателство- нотариален акт №103, томVI, рег.№8852, дело № 1048 от 2008г. по описа на
нотариус Наташа Хантова, с рег.№154, с
район на действие РС-Пазарджик, че ответникът е придобил на 29.12.2008г. чрез
покупко-продажба следния недвижим имот УПИ-XIII с площ от 950 кв.м., находящ се в кв.38 по плана на село Ветрен дол,
община Септември при съседи: УПИ III-252, УПИIV-280, УПИ- XIV-278 улица и УПИ XIV-282.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно
техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото. Вещото лице е
установило, че дворищно регулационния план на село Ветрен дол е одобрен със
Заповед №3603 от 10.08.1967г. С този план за имот пл.№278 са отредени четири
парцела в кв.38, а именно XVI-278, XVII-278 XVIII278 и XIX-278.Констатирано е, че парцел XVI-278 е проектиран с площ около 590 кв.м., образувано за
сметка на собствено място от около 220 кв.м. и придаващи се части от съседни
имоти, в това число и от имот пл.№281 от запад, записан в разписната книга към
плана на Б. К. М.. Съгласно първоначалното предвиждане придаващата се част от
имот пл.№281 към парцел XVI-278 е в размер на около 107.5 кв.м.
За имот пл.№281 е отреден парцел XIII-281 с
площ около 928 кв.м. Вещото лице е
констатирало, че със Заповед №158 от 26.08.1977г. на началника на отдел „КРВП“
ОНС-Пазарджик е одобрено изменението на регулацията в кв.38, с което регулационната линия между парцели XVI-278 и XIII-281 е изместена в източна посока така, че придаващата се
площ от имот пл.№281 към парцел XVI-278 се намалява
от 107.5 кв.м. на 46 кв.м./ площта от 46 кв.м. е обозначена на Схема 2 към
заключението е обзначена в лилав цвят. Вещото лице е установило, че в архива на
СГКК-Пазарджик се съхранява преписката по горната заповед и по-конкретно молба
вх.№812 от 18.08.1977г. от Б. К. М. и Т.
А.Б. за изменение на регулацията по реда на чл.32, ал.2 от ЗТСУ и скица- проект
за изменение на регулацията в кв.38 за парцели XVI-278 и XIII-281.Според вещото лице регулационната линия между
парцели XVI-278 и XIII-281, както тази, проектирана с плана, така и променената
със заповедта, засяга стопанската постройка в имот пл.№281. След изменението
част от постройката от около 12 кв.м. остава в парцел XVI-278. Установено е също така че с изменението в плана се
променят площите на засегнатите парцели, а именно парцел XVI-278 от 592 кв.м. става с площ от 513 кв.м., а парцел XIII-281 от около 928 кв.м. става с площ от 1007кв.м.
Установено е, че конфигурацията на имоти пл.№278 и имот пл.№281 при границата
им е почти запазена. Линията, по която е изградена оградата между тях, е
показана на Схема 3 с кафяв контур. Регулационната линия между двата
урегилирани поземлени имота : УПИ XVI-278 и УПИ
XIII-281 по
действащия план на село Ветрен дол от 1967г., изменена със Заповед 3603 от
10.08.1967г. не е материализирана на място. В заключение вещото
лице обобщава, че придаващите се части от имот пл.№281 към УПИ XVI-278 и от имот пл.№278 към УПИ XIII-281 не са усвоени изцяло. Заключава се, че ищците
ползват УПИ XVI-278 с по-малка от предвидената в
плана площ за сметка на неусвоената изцяло придаваема част от имот пл.№281 около 32 кв.м./ показана на
схема 3 със зелен щрих. Вещото лице обобщава, че в придаващата се от имот
пл.№281 към парцел XVI-278 площ попада част от стопанската
постройка, нанесена на скицата –проект на изменението на плана , одобрено със
Заповед №3603/10.08.1967г.
От двете
страни по делото бяха ангажирани гласни доказателствени средства. От разпита на
свидетелите К. г. и И. Т./ свидетели на ответната страна/ се установи, че
ищците и ответника са съседи и между тях никога не е имало спорове за
собственост. Свидетелят С. П. / свидетел на ищцовата страна/ заяви, че познава страните по делото. Знае и двата
имота, които са съседни и знае, че спорят за някакви квадратни метри, които се
намират в имота на ответника.От показанията на св.Ница Пенчова / свидетел на
ищцовата страна/ се установи, че от А. Б. знае, че част от имота на Б. М. се
придава към техния имот, но не знае точно каква част.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.108 от ЗС. За да се уважи ревандикационния иск ищците при условията на пълно и главно доказване
следва да установят, че са собственици на процесния имот, че същият се владее
от ответника и че това владение е без правно основание.
Активната си легитимация в
материално правен аспект да предявят настоящият иск ищците черпят от
обстоятелството, че те са наследници по закон на А. Т.в Б.. Този правно
релевантен факт, който не бе и спорен, се установи по несъмнен начин от
доказателствата по делото- от обсъденото по-горе удостоверение за наследници,
от което се установи, че ищците са преки законни наследници на А. Т.в Б.,починал
на 24.05.2003г.
Безспорно се установи след
анализ на писмените доказателствени средства/ обсъдените по-горе нотариални
актове/, че наследодателят на ищците е
собственик на процесния недвижим
имот УПИ XVI-278 в кв.38 по плана на село Ветрен
дол, община Септември, действащ от 1967г., подробно индивидуализиран по-горе като
собствеността е придобита по силата на
алеаторен договор и на основание
настъпил вещно- транслативен ефект на приложена дворищна регулация. Ищците
черпят своите собственически права на основание наследствено правоприемство.
Безспорно се установи, че ответникът е собственик на съседния имот , а именно
УПИ XIII-281.
Установи се от заключението на
вещото лице, че имотът на ищците е претърпял регулационни промени като на
основание проведено административно производство по действащия към този момент благоустройствен
закон/ ЗТСУ/ е одобрено по надлежния ред със
заповед №158/26.08.1977г. на началника на отдел „КРВП“ОНС-Пазарджик
изменение на действащи регулационен план на село Ветрен дол/ в сила от 1967г./
като част от имот на ответника е
придаден към имота на ищците като
придаваемата част е 46 кв.м. Безспорно се установи, а и този факт не бе според,
че регулационните сметки между страните са уредени като наследодателят на
ищците е заплатил на праводателя на ответника
по сметка №211 в „ДСК“-Септември сумата от 244 лв. като основанието за
плащане / съгласно обсъденото по –горе писмено доказателство- разписката ,
съдържаща се на лист 14 от делото, неоспорена от ответника/ е придаващо се дворно място от
имот пл.№281 към парцел XVI-278, съгласно решение от
12.04.1977г. на ОНС-село Ветрен дол. Тук е момента да се отбележи, че при
действието на ЗТСУ/1973-2001г./ уличнорегулационните планове и дворищно
регулационните планове имат отчуждително действие и са основание за придобИ.е на право на
собственост от собственика на парцела,
към който по силата на дворищната регулация е присъединена част от съседен
имот.Съгласно чл.110, ал.1 от ЗТСУ/ отм./ отчуждението е факт от деня на
влизане в сила на дворищнорегулационния план, но тези имоти , придадени по
дворищно регулационния план / съгласно чл.114, ал.1 от ЗТСУ/ отм./ се заемат след
обезщетяване на правоимащия съгласно
правилата на ЗТСУ и правилника за неговото прилагане. Съдът счита, че
праводателят на ищците е заплатил на праводателя на ответника дължимото
обезщетение, поради което е налице хипотеза на приложен дворищнорегулационен
план и то значителен период от време преди влизане в сила на ЗУТ.
Регулационните предвиждания по
плана от 1967 г. са осъществени, поради
което е безпредметно обсъждането на
въпроса за отчуждителното действие на влезлия в сила дворищнорегулационен план от 1967 г. в
светлината на параграф 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като нормата касае
неприложените планове, какъвто не е настоящия случай. С Тълкувателно решение №3
от 15.07.1993г. на ОСГК на ВКС е дадено задължително тълкуване на понятието
„приложен план“ по смисъла на ЗТСУ/ отм./ Прието е, че планът се счита приложен
в две хипотези: Първо- ако придадените имоти са били заети или чрез доброволно
отстъпване по реда на чл.111 от ЗТСУ или чрез въвод във влазение след
снабдяване с титул за изпълнение, какъвто е нотариалния акт за собственост по
регулация в полза на новия собственик след погасяване по давност на вземането
за обезщетение на правоимащия бивш собственик
съгласно чл.134, ал.3 от ЗТСУ и второ- при заплащане на парично
обезщетение за придавамите се части.
Ответникът призна релевантния
факт, че владее процесните площи и този факт се отдели като безспорен и
ненуждаещ се от доказване. Факта на владение се установи и от заключението на
вещото лице, което направи извод, че
част от стопанската постройка, която се полза по твърдение на ответника като
склад за дърва и стопански инвентар попада именно в придаващата се от имот пл.№281 към УПИ XVI-278 площ. Вещото лице е онагледило тези свои
фактически констатации в схема три към заключението.
Неоспорвайки факта на владение на процесната част от имота на ищците, ответникът противопостави възражение, че владее на правно основание,
обосноваващо го с изтекла в негова полза кратка придобивна давност -
петгодишна, считано от
29.12.2008г./ момента на придобИ.е на собствеността по силата на договор за
покупко –продажба, материализиран в обсъдения по-горе нотариален акт/ до
настоящия момент. Заяви, че владее без някой да оспорва правата му, като в тази
връзка ангажира гласни доказателствени средства.
Съгласно чл.200 от ЗУТ реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищни
образувания могат да се придобиват по давност ако са спазени изискванията за
минимални размери за площ и лице съгласно чл.19 от ЗУТ.
Безспорно се установи, че
процесният имот е със статут на урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ.
Установи се, че реално обособената част, която ответникът владее е с площ от 32 кв.м., съгласно заключението на
вещото лице. Тези спорни 32 кв.м. не отговаря на законовите изисквания за
минимални размери за площ, поради което е налице нормативната забрана да бъдат
придобити по давност.
Ето защо съдът счита, че
предявеният иск се явява частично основателен. Следва да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 32 кв.м. от
УПИ XVI-278 в кв.38 по плана на село Ветрен дол, община Септември, разположени в
западната част на УПИ-то , граничещо на
север с УПИ IV-280 юг- улица и запад УПИXIII-281, повдигнати в зелен щрих на Скица №3 към
заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице В.В., която скица е неразделна
част от заключението на вещото лице и да бъде осъден ответника да предаде на ищците владението върху този
имот, като за разликата от 32 кв.метра до претендираните 115 кв. метра искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Двете страни са направили искане
за разноски и са представили списъци по чл.80 от ГПК като ищците, чрез
пълномощника си, са направили възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника. С оглед уважената част от исковата
претенция и сторени разноски в общ размер от 987 лв./ съгласно списъка/ съдът
счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 329
лв., разноски съразмерно уважената част
от иска.
На ответника също се дължат
разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно отхвърлената част от иска.
Ответникът претендира разноски в общ размер от 881.74 лв., съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, като от тази сума претендира 800 лв.
адвокатско възнаграждение , което с оглед данните в тази насока / договора за
правна защита и съдействие тези разноски са действително сторени/. С оглед предмета на спора/ не целия имот, чиято
данъчна оценка е 4136.50 лв., а част от него/- 115 кв.метра, съдът счита , че
определяне на адвокатското възнаграждение като минимален размер попада в
обхвата на чл.7, ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според
която норма при материален интерес до
1000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. Като се съобрази и
обстоятелството ,че по делото са проведени повече от две съдебни заседания,
пълномощника има право на допълнително разноски по 100 лв. за всяко следващо
заседание съгласно чл.7, ал.6 от Наредбата минимално дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лв. Това от една страна, а от друга като се
съобрази фактическата и правна сложност да делото, съдът счита, че договорено и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. не е прекомерно. Ето защо
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 587.82 лв. , разноски съразмерно отхвърлената
част от иска.
Така мотивиран Пазарджишкия районен съд
Р Е
Ш И:
По предявеният от В.Б.Б. с ЕГН ********** ***, Т.А.Б.
с ЕГН ********** *** и Б.А.Б. с ЕГН ********** *** срещу Н.В.Г. с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.108 от ЗС- ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Г.
с ЕГН ********** *** , че В.Б.Б. с
ЕГН ********** ***, Т.А.Б. с ЕГН ********** *** и Б.А.Б. с ЕГН ********** ***, че са
собственици на 32 кв.м. от УПИ XVI-278 в кв.38 по плана на село Ветрен дол,
община Септември, разположени в западната част на УПИ-то , граничещо на север с УПИ IV-280 юг- улица и запад УПИXIII-281, повдигнати в зелен щрих на Скица №3 към заключението на СТЕ,
изготвена от вещото лице В.В., която скица е неразделна част от заключението на
вещото лице и ОСЪЖДА Н.В.Г. да им предаде на владението върху този имот, като за разликата
от 32 кв.метра до претендираните 115 кв. метра
отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.В.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати на В.Б.Б. с ЕГН ********** ***,
Т.А.Б. с ЕГН ********** *** и Б.А.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 329 лв.,
разноски по делото, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Б.Б.
с ЕГН ********** ***, Т.А.Б. с ЕГН ********** *** и Б.А.Б. с ЕГН ********** ***
да заплатят на Н.В.Г. с ЕГН ********** ***
сумата от 587.82 лв. , разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: