№ 135
гр. Варна, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Ирена Н. Петкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600389 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 289, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 318 и сл. от НПК.
Образувано е въз основа на подадена от А.Р. Ш. въззивна жалба срещу протоколно
определение по НЧХД № 265/2022 г., постановено на 21.02.2022 г. от ВРС, с което на
основание чл. 289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т. 5 от НПК е прекратено наказателното
производство.
В срока по чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение от Н. Б. АС., чрез адв.
М.Г., с което жалбата се оспорва и се отправя искане същата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В проведеното открито съдебно заседание по делото повереникът на жалбоподателя
адв. И. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че няма доказателства
след като е приета призовката дали е била предадена на доверителката му. Излага твърдения
още, че не е упълномощен, а е назначен като защитник, поради което е следвало да бъде
уведомен наред с тъжителката. Повереникът имал функция на обвинител и при редовно
призоваване е щял да поеме тази функция. Моли за отмяна на обжалваният съдебен акт и
продължаване на съдопроизводствените действия.
Процесуалният представител на подсъдимата адв. Г. излага становище, че жалбата е
1
неоснователна, тъй като от материалите по делото било видно, че адресът на връчване на
призовката е посочен като такъв за призоваване. На него тъжителката нееднократно е
получавали съобщения, включително и съобщението за прекратяване. Сочи, че твърдението,
че същата не е предадена представлява злоупотреба, тъй като до момента винаги била
предавана. Счита, че не било налице основание за връчване на призовка на повереника, тъй
като производството започвало отначало. Моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановеният
срок от лице, имащо правен интерес да поиска въззивна проверка на подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, слагащ край на образувано наказателно производство.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Производството по НЧХД № 265/2022 г. по описа на ВРС е образувано след
постановяване на Решение № 7/17.01.2022 г. по ВНЧХД № 721/2021 г. по описа ВОС,с което
е отменена присъда № 260074 на Варненския районен съд, 45 - ти състав, постановена на
22.03.2021г. по НЧХД № 2513/2019г. по описа на същия съд и делото е върнато за ново
разглеждане.
Повторното разглеждане на делото по подадената от АНК. Р. СТР. частна тъжба срещу
Н. Б. АС.-Ш., съдържаща обстоятелства за извършено от подсъдимата престъпление по чл.
130 ал.2 от НК, е насрочено за открито съдебно заседание с разпореждане на съдията-
докладчик за 21.02.2022 г. от 10:00 часа.
Призовката за частния тъжител е връчена на 07.02.2022 г. на А. Д. З., за която на
основание чл. 180, ал. 7 от НПК в разписката е вписано, че е пълнолетна хазяйка на
страната. На 15.02.2022 г. призовка за съдебното заседание е връчено на защитника на
подсъдимата адв. М. Г.. С оглед неспазването на срока по чл. 252, ал. 4 от НПК и поради
служебна ангажираност пълномощника на Н.А. е депозирал молба от 02.18.2022 г., с която
поискал пренасрочване на заседанието за друга дата, по възможност след 07.03.2022 г.
Въпреки наличието на посочените пречки за даване на ход на делото
първоинстанционният съд не се е произнесъл по депозираната молба, а единствено е
докладвал същата в съдебно заседание. На именното повикване на страните същите не са се
явили. Излагайки съображения за редовно призоваване на тъжителката и нейното неявяване
без уважителни причини, съдът е прекратил наказателното производство на основание чл.
289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира същите за незаконосъобразни, тъй като процедурата
по призоваване е извършена в противоречие с императивните изисквания на чл. 180 от НПК.
Съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба връчването се извършва лично на лицето срещу
разписка, а когато същата отсъства от адреса, по силата на ал. 2 призовката се връчва на
пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на
домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение
да ги предаде.
2
С оглед императивния характер на разпоредбата следва да се приеме, че лицата, чрез
които може да бъде осъществено връчването на съобщения, призовки и книжа в
наказателното производство са лимитативно изброени и техният кръг не подлежи на
допълнително разширяване. Законодателят е предвидил връчването да може да бъде
извършено единствено чрез пълнолетен член на семейството, домоуправител, портиер,
съквартирант или съсед, тъй като всеки един от изброените е лице, което живее или на
адреса на призоваване или осъществява трудова дейност на същия – в хипотезата на
връчване чрез портиер. По този начин в най-пълна степен се гарантира своевременно
уведомяване на адресата за конкретните процесуални действия, като се гарантира
възможността му за защита на правата му в процеса, съобразно процесуалното качество, в
което участва в същия. Именно тази обвързаност на изброените лица с адреса на
призоваване на адресата е залегнала в нормата на чл. 180, ал. 7 от НПК, която предвижда в
разписката за връчване освен името на субекта, чрез който става същото, да бъде записан и
неговият адрес, тъй като единствено по този начин може да се направи преценка дали
същият попада сред изрично изброените лица, чрез които може да бъде извършено
връчването.
В настоящия случай призовката е връчена на хазяйка на тъжителката, която е лице,
попадащо извън лимитативно установения кръг на тези по чл. 180, ал. 2 от НПК,
оправомощени да я получат със задължение за предаването . Също така следва да се
посочи, че в самата призовка липсва вписване относно адреса на получателя, съгласно
изискването на ал. 7 от чл. 180 от НПК, което не позволява да бъде направен обоснован и
категоричен извод, дали лицето живее на адреса на призоваването.
По посочените съображения следва да се приеме, че процедурата по призоваването
на частния тъжител е опорочена. При невъзможност за откриване на лице сред изброените
по чл. 180, ал. 2 от НПК, чрез което призовката може да бъде връчена, същата е следвало да
се връчи на упълномощения от страната повереник по реда на ал. 3 от цитираната
разпоредба, като неизвършването на посоченото действие представлява пречка за
прекратяване на производството по силата на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
Прекратяване на делото на посоченото основание е обосновано само при липса на интерес у
страна на поддържащия частното обвинение за продължаване на воденото наказателно
производство. То се обективира единствено чрез неявяване в насроченото съдебно заседание
без уважителна причина за това. Възможността за извършване на преценка относно
наличието на такива причини е обусловена от редовно призоваване на тъжителя, съобразно
изискванията на императивната разпоредба на чл. 180 от НПК. Посоченото тълкуване се
налага още от нормата на чл. 6, пар. 1, б.“б“ от Директива 2012/29/EС за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления,
съгласно която жертвите на престъпления имат право да получат своевременна информация
за датата и мястото на съдебното производство. Получаването на такава информация може
да бъде гарантирано единствено и само като се осигури действителното връчване на
съобщенията до лицето, а не при фингирано връчване чрез лице, което не е изрично
3
оправомощено по силата на закона да получава съобщенията.
Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че доколкото не са били налице
предпоставки за даване ход на делото, предвид изричната молба на пълномощника на
подсъдимата и неспазването на срока по чл. 252, ал. 4 от НПК, производството е следвало да
бъде отложено за друга дата, без да бъде извършване преценка относно наличието на
предпоставките за прекратяване на делото поради неявяване на тъжителя.
С оглед всичко гореизложено, за да бъде прекратено наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК следва частният тъжител да е манифестирал
дезинтересирането си от провеждането на същото чрез неявяване в съдебното заседание.
Преценката дали действително с поведението си той е изразил загуба на интерес от
продължаване на делото може да бъде извършена единствено при доказано действително
фактическо връчване на призовката за същото, при спазване на императивните изисквания
на процесуалния закон. Доколкото в настоящия случай не се установяват посочените
предпоставки, то прекратяването на производството е незаконосъобразно, поради което
определението на първоинстанционния съд подлежи на отмяна, а делото следва да бъде
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение по НЧХД № 265/2022 г., постановено на 21.02.2022 г.
от ВРС, с което на основание чл. 289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т. 5 от НПК е прекратено
наказателното производство.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4