№ 616
гр. Стара Загора, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20255530101046 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327 от
ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „СИТОНИЯ“ ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че на
11.10.2023 г. в гр. Стара Загора ответникът закупил от него стоки на обща стойност 12
288.00 лв. с ДДС. За извършената продажба била издадена данъчна фактура № **********
от същата дата. Във фактурата било записано, че плащането ще бъде извършено по банков
път, като уговорката между страните била това да стане още на същия ден. В изпълнение на
тази уговорка още същия ден - на 11.10.2023 г. - с два превода ответникът заплатил по
банковата сметка на ищцовото дружество сумите от 3 000 лв. и от 7 800 лв., представляващи
частични плащания по процесната фактура. Към датата на подаване на исковата молба
незаплатена оставала сумата в размер на 1 488.00 лв. Ищецът осчетоводил процесната
фактура, като същата била включена в дневника му за продажби за месец 10.2023 г. Ищецът
подал и съответната справка-декларация по ЗДДС. Задължението на ответника по описаната
фактура било в размер на 1 488.00 лв., което към настоящия момент не било изплатено.
Ответникът не отричал задълженията си, но не извършвал никакви плащания. Поради
забавеното плащане на фактура № ********** от 11.10.2023 г. ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати и сумата от 282.37 лв., представляваща мораторна
лихва върху неплатения остатък на главница по фактура № ********** от 11.10.2023 г.,
считано от 12.10.2023 г. - датата, следваща датата, на която следвало да бъде извършено
плащането, до датата на депозиране на исковата молба в съда Ищецът претендирал и
законната лихва върху сумата от 1488.00 лв. по процесната фактура № ********** от
11.10.2023 г., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
1
изплащане на сумата. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди „Р.А.Н.С.
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати на „СИТОНИЯ“ ЕООД сумата от 1 488.00 лв.,
представляваща неплатен остатък на главница по фактура № ********** от 11.10.2023г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й плащане, както и да осъди „Р.А.Н.С. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, да заплати на
„СИТОНИЯ“ ЕООД сумата от 282.37 лв., представляваща мораторна лихва върху
неплатения остатък на главница по фактура № ********** от 11.10.2023 г., считано от
12.10.2023 г. - датата, следваща датата, на която е следвало да бъде извършено плащането, до
датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира направените по настоящото дело
съдебни и деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът „Р.А.Н.С. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр.Стара Загора не взема становище
по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Видно от представената фактура №**********/11.10.2023 г., издадена от ищцовото
дружество, на ответника са били доставени стоки /Панел Pur Покривен 60 мм., Билни
Елементи и Мет. Гребени/ на стойност 12288,00 лева. От представената по делото извадка на
дневник на продажбите на ищеца се установява, че последният е осчетоводил продажба на
контрагента „Р.А.Н.С. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на стойност 12288,00 лева по фактура
№**********/11.10.2023 г.
От посочените писмени доказателства съдът приема за установено, че между
страните по делото е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба по
смисъла на чл.318 ТЗ. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора за продажба, а
именно – прехвърлил е собствеността и е предал вещта, предмет на търговската сделка.
Основното задължение на купувача по договора за търговска продажба съгласно
разпоредбата на чл. 327 от ТЗ е да заплати продажната цена. В исковата молба се признават
плащания от страна на ответника в размер на 3000 лева и на 7800 лева, и двете сторени на
11.10.2023 г. По делото не са представени доказателства, че купувачът е заплатил на
продавача остатъка от цената за стоките, предмет на договора в размер на 1488 лева.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за вероятно наличието на
неизпълнени задължения на ответника към ищеца за заплащане на продажна цена в
посочения в исковата молба размер. Ето защо предявеният иск по чл.327 ТЗ е вероятно
основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1488 лв., представляваща неплатена цена на продадени стоки, съгласно
данъчна фактура №**********/11.10.2023 г., заедно със законната лихва върху дължимите
2
суми от датата на предявяване на исковете - 27.02.2025 г. до окончателното им изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ падежа на задължението - 12.10.2023 г. С
оглед на това съдът намира за вероятно наличието на неизпълнено задължение на ответника
към ищеца за заплащане на лихва за забава в посочените в исковата молба размери, поради
което и искът за обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане следва да бъде уважен
изцяло, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 282,37 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сторените по делото разноски както следва: 480,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 114,52 лв. - заплатена държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.А.Н.С. ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. „Кольо Ганчев“ №62, ет.3, ЕИК *********, представлявано от А.Н.Б., да
заплати на „СИТОНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.
„Патриарх Евтимий“ №80А, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от М.Т.М., сумата
1488 лева, представляваща незаплатен остатък от цена на продадени стоки съгласно фактура
№**********/11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.02.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата 282,37 лева представляваща
обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на цената по фактура
№**********/11.10.2023 г. за периода 12.10.2023 г. – 27.02.2025 г., както и сумата 594,55
лева, представляваща разноски по делото.
Присъдените суми могат да се заплатят по банкова сметка в „Банка ДСК“ с IBAN: ....
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника, на основание чл.240, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3