№ 3690
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100504921 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20068798/25.11.2022 г. по гр.д. № 43748/2019 г. на СРС, 90
състав, съдът е отхвърлил предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, срещу Й. Щ. Д. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено по отношение на Й. Щ. Д., че същата дължи
сумите, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 13.03.2018 г. по ч.гр.д. № 12026/2018 г. по описа на СРС, а
именно – сумата от 3170,92 лева, представляващи неизплатена и дължима
главница по Договор за потребителски заем № PLUS-14288653/19.12.2016 г.,
ведно със законната лихва за периода от 21.02.2018 г. до изплащане на
вземането, сумата от 856,22 лева, представляващи договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 20.02.2017 г. – 20.06.2019 г., както и сумата
от 290,06 лева, представляващи мораторна лихва за периода 20.03.2017 г. –
11.02.2018 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ. Релевирани са оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че неправилно СРС е
приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК, тъй като на ищцовото дружество не е
1
връчено надлежно определението за насрочване на първоинстанционното
производство. Сочи се, че съдът се е запознал с указанията на съда едва с
решението. Твърди се, че допуснатите нарушения са блокирали възможността
за разкриване на обективната истина. Предвид изложеното се иска отмяна на
решението на СРС и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Й. Щ. Д. чрез особения
представител адв. Й. А.. С отговора се оспорва жалбата. Поддържа се, че
първоинстанционното решение е правилно. Поддържа се, че ищецът е бил
надлежно уведомен за съдебното заседание и доклада по делото, като
съобщение е било изпратено на електронен адрес, посочен от ищеца. Сочи се,
че в деня на изпращане ищецът е потвърдил получаването на съдебните
книжа. Твърди се, че въпреки редовното призоваване представител на ищеца
не се е явил пред съда. Сочи се, че ищецът не е доказал пълно и главно
твърденията си от исковата молба, респ. облигационното отношение с
ответницата. Твърди се, че правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.
161 ГПК, като е приел, че ищецът е създал пречки за разкриване на
обективната истина. Предвид изложеното се моли да се потвърди
първоинстанционното решение.
С протоколно определение от 07.04.2025 г. съдът е конституирал
„Юробанк България” АД на основание чл. 227 ГПК на мястото на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ. По същия начин са
постъпили и върховните съдии с Определение № 811/01.04.2024 г. по т.д. №
670/2023 г. на ВКС, I Т.О. на ВКС, Определение № 1387/20.12.2023 г. по т.д. №
332/2023 г. на I Т.О. на ВКС.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се
произнася служебно и по правилното приложение на императивния
материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи
или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или
съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По
всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която
е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
На първо място следва да се посочи, че въззивният съд намира за
основателно оплакването, че в случая СРС е допуснал нарушение на
процесуалния закон, като е приложил чл. 161 ГПК.
От материалите по делото е видно, че с Определение №
20058611/21.09.2022 г. по гр.д. № 43748/2019 г. на СРС, 90 състав, съдът е
насрочил производството в открито съдебно заседание и е указал на ищцовото
дружество да заяви ще се ползва ли от представения по делото договор за
потребителски кредит. Със същото определение съдът е допуснал
съдебносчетоводна експертиза и е указал на ищцовото дружество да внесе
депозит за вещо лице.
Препис от горепосоченото определение е изпратен на ищцовото
дружество по електронна поща на 29.09.2022 г., когато е потвърдено
получаването му. Налице е обаче съобщение от 24.10.2022 г., в което е
посочено, че съобщението е било изтрито без прочитане.
Следователно в случая са налице съмнения относно това дали
действително определението на СРС е било надлежно връчено на ищцовото
дружество. При съществуване на такива съмнения не може да се приеме, че
страната е бездействала и виновно е попречила за изясняване на
обстоятелствата по делото от фактическа страна.
С оглед горното трябва да се посочи, че за уважаване на предявените
искове в тежест на ищеца е да установи пълно и главно настъпването на
следните обстоятелства: 1/ наличие на облигационно отношение с ответната
страна, произтичащо от валидно сключен договор за потребителски кредит; 2/
че на ответната страна е предоставена кредитната сума; 3/ наличие на
изискуемо задължение за ответната страна върне сумата по кредита; 4/
наличие на изискуемо задължение за заплащане на възнаградителна лихва в
претендирания размер съгласно сключения договор за кредит.
Във връзка с иска за мораторна лихва ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/
съществуване на главно задължение; 2/ изпадане на ответната страна в забава
поради изтичане на срока за изпълнение на главното задължение или
отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на дължимото се обезщетение
за забава.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-14288653, сключен на 19.12.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и Й. Щ. Д.. По силата на този договор на Й. Щ. Д. се
предоставя кредит в размер на 3200 лева. В договора е удостоверено, че
страните са постигнали съгласие кредитът да се олихвява с фиксиран за целия
срок на договора лихвен процент от 34,63 %. В договора е посочено, че ГПР
възлиза на 47,77 %, като не е предвидена такса за обработка на кредита.
Според договора потребителят дължи да заплати такса ангажимент в
размер на 112 лева. В погасителния план, инкорпориран в договора за кредит,
е посочено, че кредитополучателят следва да внесе първата погасителна
вноска по кредита на 20.01.2017 г., а последната – на 20.06.2018 г.
Според договора месечната погасителна вноска е в размер на 248,57
3
лева, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 4474,26 лева.
В договора е посочено, че кредитът ще се предостави на
кредитополучателя по банков път – чрез банкова сметка с IBAN
BG72****800***********.
В договора е посочено също така, че размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията” се изплаща директно на застрахователя.
По делото са представени застрахователен сертификат и общи условия
по застраховка „Защита на плащанията”. Видно от договора за потребителски
кредит застрахователната премия възлиза на 322,56 лева.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит. В същия е посочено, че
размерът на кредита е 3200 лева, но нетната стойност, която се предоставя
след удържане на дължимата такса ангажимент и застрахователна премия, е в
размер на 3088 лева.
Представени са извлечения от Търговския регистър във Франция, от
които е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД се е вляло във
френското дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.
В срока за отговор на исковата молба е оспорен подписът за
кредитополучателя в представения по делото договор за потребителски
кредит. Но във въззивното производство е приета без възражения от страните
счетоводна експертиза. В същата е посочено, че на 20.12.2016 г. от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е преведена на Й. Щ. Д. сумата от 3088 лева
по банкова сметка с IBAN ****, т.е. същата сметка, която е посочена и в
договора за банков кредит. От счетоводната експертиза се установява също
така, че на 31.01.2017 г. Й. Щ. Д. е извършила едно погасяване по кредита на
31.01.2017 г. в размер на 250 лева. В експертизата си вещото лице е уточнило,
че общата стойност на плащанията от 4474,26 лева включва главница в размер
на 3200 лева, възнаградителна лихва в размер на 951,70 лева, както и
застрахователна премия от 322,56 лева.
Въззивният съд намира, че счетоводната експертиза е изготвена
компетентно и задълбочено и следва да бъде кредитирана. Въз основа на
данните от нея съдът намира, че процесният договор за кредит е бил подписан
именно от ответницата Й. Щ. Д., като именно поради това същата е
извършила частично погасяване на задължението си на 31.01.2017 г.
По делото не се спори, че Й. Щ. Д. има качеството потребител, във
връзка с което към процесния договор за кредит се прилагат специалните
правила на ЗПК, за които съдът следи служебно.
При служебно извършена проверка на процесния договор за кредит в
съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 3 ГПК въззивният съд намира, че
договорът за кредит е недействителен поради следните причини:
По арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит
задължително се посочват годишният процент на разходите (ГПР) по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат и взетите предвид
4
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Касае се за съществени елементи от съдържанието на договора за
потребителски кредит.
В случая въззивният съд констатира, че е налице неправилно посочване
на ГПР. В договора е вписан ГПР, изчислен без застрахователната премия,
която потребителят е длъжен да заплати на кредитодателя.
От условията към договора за кредит е видно, че размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията” се изплаща директно на
застрахователя, като застрахователната премия е разделена на равен брой
вноски, които се включват в месечната погасителна вноска на
кредитополучателя. Тоест следва да се приеме, че получаването на кредита
при предлаганите условия включва и заплащането на застрахователна премия
за покупка на застраховка „Защита на плащанията”. Доколкото сумата по
застрахователната премия не се предоставя пряко на кредитополучателя, то
застрахователната премия всъщност представлява разход по кредита, като
този извод следва и от § 1, т. 1 ДР на ЗПК, съгласно който общият разход по
кредита включва и застрахователната премия. Този разход е бил
предварително известен на кредитора, тъй като е изрично обозначен в
договора за потребителски кредит.
Щом застрахователната премия представлява разход, то тя трябва да
бъде взета предвид при изчисляване на ГПР, който позволява на
кредитополучателя да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали
е икономическо изгодно да сключи съответния договор за кредит.
Изчисленията чрез общодостъпен калкулатор в интернет показват, че
ако ГПР беше изчислен при включване и на застрахователната премия като
разход, то би се формирал ГПР от над 50 %, а не 47,77 %, както подвеждащо е
вписано в договора за кредит. Вписаният в договора ГПР е незаконосъобразно
изчислен само на база отпуснатата кредитна сума, продължителността на
договора, уговорената фиксирана лихва и еднократната такса ангажимент,
удържана съгласно общите условия при усвояване на кредита.
По арг. от т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС
неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на
всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочване на
ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на задължението си. Следователно и липсата на посочен
ГПР и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. А това неизпълнение от
своя страна повлича на основание чл. 22 ЗПК недействителността на договора
за кредит. В същия смисъл са и постановките на Решение от 13.03.2025 г. по
дело С-337/23 г. на СЕС.
Следва да се допълни също така, че договорът за кредит в случая не
изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради това, че не е
посочено ясно и разбираемо за потребителя по какъв начин е формиран и
изчислен ГПР. В общите условия е посочено единствено, че началната дата на
ГПР е датата на подписване на договора, като за целите на изчислението се
5
взима предвид, че годината има 365 дена и договорът остава валиден за целия
си срок, а страните изпълняват точно задълженията си. В т. 66 от мотивите на
Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС обаче изрично е посочено,
че на непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът
съдържа само математическа формула за изчисление, без да се предоставят
необходимите данни за изчислението. С Определение № 1991/16.07.2024 г. по
т.д. № 510/2024 г. на I Т.О. на ВКС върховните съдии са пояснили, че „не е
достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за
отделните компоненти“. В Определение № 1369/27.05.2024 г. по т.д. №
333/2024 г. на II Т.О. на ВКС също е застъпено, че „при неяснота относно
начина на формиране на стойността на ГПР (…) договорът за
потребителски кредит е нищожен“. Тоест в договора трябва изрично да се
посочи по начин, разбираем за средния потребител, кои са разходите, които са
включени в изчислението на ГПР. Това в настоящия случай не е сторено.
Съгласно чл. 23 ЗПК, ако договорът за кредит е недействителен, то
потребителят дължи да върне единствено чистата стойност на отпуснатия
кредит. Не се дължат никакви разходи (такси, лихви и други подобни),
уговорени по недействителния договор. Следва да се подчертае отново, че
застрахователната премия представлява разход по кредита и не се обхваща от
понятието „чиста стойност на кредита” по чл. 23 ЗПК, защото сумата не се
предоставя пряко на длъжника. Уговорената такса ангажимент също е
безспорно разход по кредита и не се включва в чистата стойност на кредита.
Или с други думи чистата стойност на кредита обхваща единствено сумата,
която е била пряко предоставена на разположение на кредитополучателя. В
случая тази чистата стойност на кредита възлиза на 3088,00 лева, колкото са
били усвоени от кредитополучателя Й. Щ. Д. на 20.12.2016 г. съгласно
приетата по делото без възражения от страните счетоводна експертиза.
Ако се окаже, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.
22 ЗПК, то всички плащания, извършени от кредитополучателя към
кредитодателя, следва да се отнесат към погасяването на усвоената главница
(чистата стойност на кредита). Остатъкът след това изчисление представлява
задължението на кредитополучателя към кредитодателя.
От съдебносчетоводна експертиза е видно, че общо изплатеното от Й.
Щ. Д. по процесния договор за кредит възлиза на 250 лева. Тоест към
настоящия момент кредитополучателят Й. Щ. Д. има непогасена главница в
размер на 2838 лева (3088 – 250 = 2838). До този размер следва да се уважи
искът за признаване на установено, че съществува неизплатена от Й. Щ. Д.
главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-14288653/19.12.2016 г.
За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 3170,92 лева искът
за главницата подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Поради констатираната недействителност на процесния договор за
потребителски кредит подлежат на отхвърляне като неоснователни исковете
за признаване за установено, че Й. Щ. Д. дължи сумата от 856,22 лева,
представляващи възнаградителна лихва за периода 20.02.2017 г. – 20.06.2018
г., както и сумата от 290,06 лева, представляващи мораторна лихва за периода
20.03.2017 г. – 11.02.2018 г. При недействителен договор за потребителски
6
кредит не се дължи и обезщетение за забава – арг. от Решение №
50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на I Т.О. на ВКС.
Предвид изложеното дотук се налага първоинстанционното решение да
бъде частично отменено.
По разноските:
В Определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV Г.О.
на ВКС е посочено, че „при постановяване на решението си въззивният съд
трябва, при спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи
дължимите се между страните разноски пред първата инстанция с оглед на
измененото решение и да присъди същите, заедно с направените пред
втората инстанция разноски“.
По разноските за заповедното производство:
За заповедното производство са претендирани от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, разноски за държавна такса в размер на
86,34 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Пропорционално на уважената част от претенциите, в тежест на Й. Щ. Д.
следва да се постави сумата от 89,62 лева, представляващи разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 12026/2018 г. на СРС, 90 състав.
По разноските за първоинстанционното производство:
В хода на първоинстанционното производство ищцовото дружество е
представило списък по чл. 80 ГПК и е претендирало разноски, както следва:
държавна такса в размер на 140,50 лева за исковото производство, депозит за
особен представител в размер на 530 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда.
С оглед вида и сложността на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа от процесуалния представител на
ищцовото дружество юрисконсултското възнаграждение за
първоинстанционното производство следва да се определи на 50,00 лева.
Тоест общият размер на разноските за първоинстанционното
производство възлиза на 720,50 лева. Предвид уважената част от исковите
претенции в тежест на Й. Щ. Д. следва да се постави сумата от 473,63 лева,
представляващи разноски за първоинстанционното производство по гр.д. №
43748/2019 г. на СРС, 90 състав.
По разноските за въззивното производство:
За въззивното производство са претендирани разноски само от
въззивника. Същият е претендирал разноски, като е представил по чл. 80 ГПК.
С последния се иска възстановяване на заплатени: държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 86,34 лева, депозит за особен представител в размер на
400 лева, депозит за вещо лице в размер на 400 лева. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение.
7
По делото са представени доказателства, от които се установява, че
въззивникът действително е заплатил държавна такса за въззивно обжалване,
както и депозити за особен представител на въззиваемата и за вещо лице по
допусната счетоводна експертиза. Тоест разноските са реално сторени.
Въззивният съд намира, че с оглед ниската правна и фактическа
сложност на делото и с оглед положените усилия от процесуалния
представител на въззивника юрисконсултското възнаграждение за въззивното
производство следва да се определи на 50 лева.
Тоест общият размер на разноските за производството пред СГС възлиза
на 936,34 лева. Пропорционално на уважената част от претенциите, в тежест
на Й. Щ. Д. следва да се възложат разноски за въззивното производство по
в.гр.д. № 4921/2023 г. на СГС в общ размер от 615,52 лева.
Предвид цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20068798/25.11.2022 г. по гр.д. № 43748/2019 г.
на СРС, 90 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, заместено в хода на процеса по реда на
чл. 227 ГПК от „Юробанк България” АД, иск за признаване на установено, че
Й. Щ. Д. дължи сумата от 2838 лева, представляващи неизплатена и дължима
главница по Договор за потребителски заем № PLUS-14288653/19.12.2016 г.,
ведно със законната лихва за периода от 21.02.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2018 г. по ч.гр.д. № 12026/2018 г. по описа
на СРС, 90 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Щ. Д., ЕГН
**********, че същата дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ,
заместено в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от „Юробанк България”
АД, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 420 ТЗ сумата от 2838 лева, представляващи неизплатена и дължима
главница по Договор за потребителски заем № PLUS-14288653/19.12.2016 г.,
ведно със законната лихва за периода от 21.02.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2018 г. по ч.гр.д. № 12026/2018 г. по описа
на СРС, 90 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20068798/25.11.2022 г. по гр.д. №
43748/2019 г. на СРС, 90 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., действащо чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, заместено в хода на процеса по
реда на чл. 227 ГПК от „Юробанк България” АД, срещу Й. Щ. Д. за
8
признаване за установено, че Й. Щ. Д. дължи горницата над сумата от 2838
лева до пълния претендиран размер от 3170,92 лева, представляващи
неизплатена и дължима главница по Договор за потребителски заем №
PLUS-14288653/19.12.2016 г., ведно със законната лихва за периода от
21.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен искът на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., действащо чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, заместено в хода
на процеса по реда на чл. 227 ГПК от „Юробанк България” АД, срещу Й. Щ.
Д. за признаване за установено, че Й. Щ. Д. дължи сумата от 856,22 лева,
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.02.2017 г. –
20.06.2019 г., както и сумата от 290,06 лева, представляващи мораторна лихва
за периода 20.03.2017 г. – 11.02.2018 г., за които вземания е издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2018 г. по
ч.гр.д. № 12026/2018 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Й. Щ. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78
ГПК на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Витоша”, бул. „Околовръстен път” № 260,
следните суми:
- сумата от 89,62 лева, представляващи разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 12026/2018 г. на СРС, 90 състав;
- сумата от 473,63 лева, представляващи разноски за
първоинстанционното производство по гр.д. № 43748/2019 г. на СРС, 90
състав;
- сумата от 615,52 лева, представляващи разноски за въззивното
производство по в.гр.д. № 4921/2023 г. на СГС, IV-А състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9