ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 335
20.05.2019 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 20. 05.2019 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Милен Славов
Членове:
Петя Петрова
Мария Маринова
като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 245 по описа на Апелативен съд Варна за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1,
т.1 ГПК, вр. с чл. 274, ал.2, изр. I –во ГПК и е образувано по частна жалба на Г.К.Т.,
подадена чрез адв. И., против определение № 921/20.03.2019 г., постановено по
в.гр.д. № 192/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е
оставена без разглеждане насрещната й въззивна жалба вх.№ 85721/31.12.2018 г.
срещу решение № 4210 от 24.10.2018 г., постановено по гр.д. № 6382/2018 г. на
Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът й срещу „Банка
Пиреос България“ АД с пр.осн. чл. 74, ал.4, вр. с ал.1 от КТ за обявяване за
недействително допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017 г. към трудов
договор от 12.11.2007 г., сключено между страните, в частта по т.1 по отношение
на клаузата „считано от 12.09.2017 г. до 31.12.2017 г.“, поради противоречие
със закона.
Жалбоподателката е настоявала, че определението
на окръжния съд е неправилно, като постановено в нарушение на закона и е
необосновано, като е молила за отмяната му и за връщане на делото за
продължаване на производството по насрещната й въззивна жалба. Молила е и за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Насрещната страна „Банка Пиреос
България“ АД е подала писмен отговор, с който е оспорила частната жалба и по
съображения за правилността на обжалваното определение е молила за
потвърждаването му и за присъждане на разноски за производството по частната
жалба.
Подадената частна жалба е депозирана
в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а след като я
разгледа по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:
С решение № 4210 от 24.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 6382/2018 г. по описа на Варненския районен съд, съдът е
отхвърлил предявения от Г.К.Т. срещу „Банка Пиреос България“ АД иск по чл. 74,
ал.4, вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействително на допълнително
споразумение № 563 от 12.09.2017 г. към трудов договор от 12.11.2007 г.,
сключен между страните, в частта по т.1 по отношение на клаузата „считано от
12.09.2017 г. до 31.12.2017 г.“, поради противоречие със закона и със същото
решение е уважил останалите искове: на осн. чл. 74, ал.4 вр. с ал.1 от КТ
обявил за недействително допълнително споразумение №903/04.12.2017 г. към същия
трудов договор, поради противоречие със закона; на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ
признал за незаконно и отменил уволнението на Г.Т.; на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ възстановил Г.Т. на заеманата преди уволнението длъжност. Решението е
връчено и на двете страни на 12.11.2018 г., като в срока за обжалване банката –
ответник е подала въззивна жалба срещу решението в частта, с която са били уважени
исковете на ищцата. Последната не е подала в срока въззивна жалба срещу
решението в частта на отхвърления с него иск. Преписът от въззивната жалба е
връчен на Г.Т. на 17.12.2018 г. и в двуседмичният срок за отговор тя е
депозирала, върнатата от съда с обжалваното определение, насрещна въззивна
жалба.
Насрещната въззивна жалба е нов
институт на гражданския процес, уреден в чл. 263 ГПК. Срокът за нейното
подаване се свързва не с връчване на решението, както е при обикновената
въззивна жалба, която открива въззивното производство, а с наличието на вече
открито такова с първоначалната жалба в един последващ момент в рамките на
срока за отговор на последната. Условията за допустимост на насрещната въззивна
жалба включват подадена първоначална жалба, спазване на срока за отговор на
последната и наличие на интерес от обжалването. Съгласно новите процесуални
правила приложението на института на насрещната въззивна жалба се мотивира с
предоставената допълнителна възможност на страната да упражни правото си на
въззивно обжалване, ако тя е пропуснала срока за това или подадената от нея
жалба е била върната като нередовна. Освен това, тази страна може да не е имала
намерение да обжалва дори и решението да не я удовлетворява напълно, ако
противната страна не подаде жалба, която би могла да утежни положението й. Целта
е не само да се преодолее забраната за влошаване положението на обжалващия, тъй
като въззивният съд не би могъл да преразглежда решението и в необжалваната му
част, макар то може да е неправилно в нея, а и за да се избегне опасността от
противоречиви съдебни становища по отделните части от него. По този начин се
гарантира диспозитивността на процеса и равенството на страните в него, тъй
като всеки ответник по въззивна жалба след получаване на препис от нея, би
могъл да предизвика с насрещна въззивна жалба производство по самостоятелно
обжалване пред въззивния съд, което намира положение не само при обжалване на
решението по един иск, но и при обективното и субективното съединяване на
искове, какъвто е и настоящия случай с пет обективно съединени искове.
Институтът на насрещната въззивна жалба не е ограничен от законодателя в
прилагането му спрямо оная част от предмета на спора, разгледан от
първоинстанционния съд, въведена и като предмет на въззивното производство,
чрез въззивна жалба на противната страна. В тази насока е и трайната и
последователна практика на ВКС (определение № 405/28.05.214 г. по ч.т.д.№
739/2014 г. I
т.о.; определение 804/25.06.2013 г. по гр.д.№ 2518/2013 г. на III
г.о., определение №
263/13.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 251/2011 г. на III г.о.).
За да остави без разглеждане
насрещната въззивна жалба, окръжният съд е приел същата за недопустима, предвид
липсата на обусловеност на насрещната въззивна жалба от подадената въззивна
жалба. Посочил е, че със същата се цели въвеждането за разглеждане на иск,
който не е предмет на образуваното въззивно производство, поради което и
представлява въззивна жалба (а не
насрещна въззивна жалба), подадена извън преклузивния срок за обжалване на
решението.
Насрещната въззивна жалба на Г.К.Т. е
била допустима, тъй като е подадена при образувано по въззивна жалба на другата
страна въззивно производство, в срока за отговор на първоначалната въззивна
жалба и жалбоподателката има интерес да обжалва решението в отхвърлителната му
част. Друго изискване за допустимост на същата законодателят не е предвидил.
Затова, при невъведено от законодателя изискване за идентичност в предмета на
иска или възражението, ползващо се със сила на пресъдено нещо, на
първоначалната и насрещната жалби и липса на законово основание за извеждането
му от друго процесуално правило, то насрещната въззивна жалба е следвало да
бъде приета за разглеждане от окръжния съд. Обжалваното определение като
постановяващо различен резултат е неправилно и следва да бъде отменено, а делото
– върнато на окръжния съд за продължаване на производството в тази част.
Доколкото с настоящото определение не
се приключва делото по см. на чл. 81 от ГПК, то и разноски не следва да се
присъждат. Те се дължат с крайния съдебен акт в съответната инстанция с оглед
резултата от производството.
С оглед изложеното, Варненският
апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение №
921/20.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 192/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд, в частта с която е оставена без разглеждане насрещната въззивна
жалба на Г.К.Т. с вх.№ 85721/31.12.2018 г. срещу решение № 4210 от 24.10.2018
г., постановено по гр.д. № 6382/2018 г. на Варненския районен съд в частта, с
която е отхвърлен искът й срещу „Банка Пиреос България“ АД с пр.осн. чл. 74,
ал.4, вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействително допълнително споразумение
№ 563 от 12.09.2017 г. към трудов договор от 12.11.2007 г., сключено между
страните, в частта по т.1 по отношение на клаузата „считано от 12.09.2017 г. до
31.12.2017 г.“, поради противоречие със закона и ВРЪЩА делото в тази част за
продължаване на производството по насрещната въззивна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ