Решение по дело №322/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 566
Дата: 10 август 2020 г.
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20207150700322
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 566/10.8.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

 

При секретар

Антоанета Метанова

и с участието

на прокурора

Стоян Пешев

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по к.н.а.х. дело № 322 по описа на съда за 2020 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на В.С.Ш. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б. *** против решение № 87/04.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 1907/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 13-001735/ 27.09.2019 г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. – земеделски производител, от гр. Пещера, ул. „**** № **, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В касационната жалба се съдържат твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него НП.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик ангажира писмено становище по касационната жалба, в което изцяло я оспорва и иска потвърждаване на решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде отхвърлена.

Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Наказателно постановление № 13-001735/27.09.2019 г. на директора на ДИТ Пазарджик, на В.С.Ш. – земеделски производител, от гр. Пещера, ул. „Свети Константин“ № 50, вх. А, ет. 2, ап. 3, ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Според Протокол № ПР1916565 от 12.08.2019г., при извършена на 22.05.2019г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик проверка за спазване на трудовото законодателство спрямо земеделски производител В.С.Ш., в обект „масив от рози“, намиращ се в м. „Комсала“ от землището на с. Главаница, общ. Пазарджик, около 9:00 часа е установено, че същият в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма със З. Д. М., която е престирала труд на обекта, като работник „розоберач“ и е беряла рози, облечена с работни дрехи. З. Д.М.  е попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, относно елементите на трудовото правоотношение.

В протокола е посочено, че нарушението е извършено на 22.05.2019г., а е констатирано на 27.05.2019г. при преглед на документацията в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, при която е изискан, но до края на проверката не е представен, сключен трудов договор в писмена форма със Зоя Д. М., нито пък еднодневен договор. След проверка в информационния масив на администрацията не е открито, подадено уведомление за сключен трудов договор. В резултат на това е съставен АУАН и е издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Посочените фактически констатации и правни изводи са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на В.Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00лв. 

За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районният съд е приел, че извършването на процесното административно нарушение е несъмнено установено въз основа на събраните по делото доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на поддържаният касационен довод, трябва да се отбележи следното:

Според легалната дефиниция, възведена в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Ясно е че вписването в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, няма за последица възникването на някакъв нов правен субект. С вписването, физическото лице разширява своята правосубектност, като придобива правото да бъде подпомаган финансово и се ползва от правата, при съответно изпълнение на задълженията, които са нормативно установени по отношение на регистрираните земеделски производители.

При това положение, правилно в наказателното постановление, физическото лице В.С.Ш. е определено с качеството си земеделски производител, както и с качеството си „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, което всъщност е съществената квалификация на физическото лице с оглед осъществяване на неговата административно наказателна отговорност.  

В този смисъл, неоснователно е възражението в касационната жалба, че описанието в наказателното постановление на санкционираното лице само като „земеделски производител“, а не като „регистриран земеделски производител“, представлява съществено нарушение на административно производствените правила.

Неоснователно е и възражението, че в наказателното постановление е посочен единния идентификационен код (ЕИК) на земеделския производител, а не единният граждански номер на физическото лице. Според чл. 3, ал. 1, т. 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ, в регистъра се вписват други физически лица – осигурители, а според чл. 4, ал. 1 от ЗРБУЛСТАТ, агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код (ЕИК), задължителен за лицата по чл. 3, наречен „код по БУЛСТАТ“. Казано с други думи, ЕИК и ЕГН, индивидуализират все едно и също лице, като комбинацията от цифри както на ЕИК, така и на ЕГН в случая е една и съща.

Неоснователно е възражението, че противоправното деяние е преустановено, към момента на приключване на проверката, доколкото по делото е представен писмен трудов договор, сключен с работника З.Д. М.. В тази насока, правилно първоинстанционния съд е констатирал, че от данните по делото се налага констатацията, че писменият трудов договор, страни, по който са жалбоподателят и З.Д. М., е антидатиран, тоест съставен е няколко дни след проверката, за което изрично свидетелства М. Ш.. Това налага да се поясни, че независимо дали са били налице някакви субективни или обективни пречки, регистрираният земеделския производител да се снабди с екземпляри от трудови договори по чл. 114а от КТ, то това не го освобождава от задълженията му по чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г., договорът да се подпише преди постъпване на работа в два екземпляра; по чл. 3, ал. 5 от Наредбата, да попълва преди започването на работа регистрирания образец, като посочва личните данни на работника, характера и мястото на работа, дневното трудово възнаграждение, продължителността на работното време, както и начало и край на работния ден и по чл. 3, ал. 7 от Наредбата, при поискване от органите на ИА „Главна инспекция по труда“, НОИ и НАП, да предоставя своите екземпляри на сключените трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Несъмнено е че в конкретния казус, Ш. не е изпълнил нито едно от тези изисквания и като краен резултат не спазил общото правило на чл. 61, ал. 1 от КТ, да сключи трудов договор с работника преди постъпването на работа, както и на чл. 62, ал. 1 от КТ, този трудов договор да бъде сключен в писмена форма. Казано с други думи, при липсата или при невъзможността в момента да се снабди с еднодневни трудови договори по чл. 114а от КТ, земеделският производител не е имал право и не е следвало да допуска до работа З. Д. М. и другите лица в масива от рози.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения, както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/04.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 1907/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /П/                     

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

                                      

                                                                                 2./П/