№ 164
гр. Свиленград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200749 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №1100/2021 от
27.08.2021 година на Зам. Директор на Териториална Дирекция „Митница
Бургас“ към Агенция Митници, в частта с която на А.Е. Д./A.E.D./, роден на
********** в ******* , ******, живущ в ******, за нарушение на чл.18,ал.3
във вр с чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2
от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на
парични средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и
водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.18,ал.3 от
ВЗ е наложено административно наказание „ ГЛОБА“ в размер на
9360лева,представляващо ¼ от стойността на недекларираните сребърни
изделия.
В останалата част горепосоченото НП ,не се обжалва ,поради
което,съдът намира,че същото е влязло в законна сила.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление в обжалваната
част е останал жалбоподателят А.Е. Д./A.E.D./ , поради което обжалва
същото в законно предвидения срок. Твърди се в жалбата,че стойността на
намерените сребърни изделия била значително завишена спрямо пазарната им
1
стойност,поради което моли съда да постанови решение,с което да отмени
атакуваното НП като незаконо -съобразно и неправилно.
В съдебната фаза жалбоподателят редовно призован на адреса посочен в
жалбата ,не се явява.За него се явява адв.З.,която подържа жалбата по
изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Териториална Дирекция
„Митница Бургас“ към Агенция Митници изпраща представител, който
оспорва жалбата , счита издаденото НП в обжалваната част за
законносъобразно ,както и че липсват допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено, в частта на наложената
глоба. В съдебната фаза ангажира доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските
показания на св. Ас. Ив. С., св.Елена Димитрова М. ,св.Ст. Ст. К. и св.Г. Т. Г.
се установява,че на 13.08.2021г.около 20.00 часа на МП "Капитан Андреево"
на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси" на линията на митническа
проверка пристигнал автобус на фирма „МУРАТ” с рег.№34DКЕ580 на път
от Р.Турция за Р.******,който автобус бил управляван от турски
гражданин,като в автобусът пътували общо 38пътници в това число и
жалбоподателя,който бил румънски гражданин.
Преди започване на митническата проверка , митническият служител св. Ас.
Ив. С. в присъствието на колегата му св. Г. Т. Г. поканил устно пътниците в
автобуса да декларират стоките, които внасят в България в това число и
валутни ценности, но същите не декларирали нищо,като единствено един
пътник декларирал парфюми и тоалетни води.
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ митническите служител св. Ас. Ив. С. и св.
Г. Т. Г. извършили митническа проверка на лекият автобус и багажа на
пътниците ,като багажа на пътниците бил свален в гаража на трасе „Входящи
2
леки автомобили и автобуси”,а превозното средство било изпратено за
пролъчване с рентгенова апаратура.
След проверката от отдел „Рентгенови системи” било отбелязана отметка с
подозрение около двигателя на автобуса .
При извършената митническа проверка на мястото на отбелязаната отметка-
около двигателя на автобуса била открита в полиетиленова торба,укрити и
недекларирани изделия от бял метал,които впоследствие се оказали ,че били
пренасяни от жалбоподателя ,тъй като сам жалбоподателя отишъл при
митническите служители и си признал,че стоката е негова,която му били
предали в Турция.
На основание чл.16, ал.1. т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от
жалбоподателя ,като в писмените си обяснения /надлежно преведени от
турски на български език/посочил, че тези сребърни накити/багажа/ му били
предадени в Истанбул да ги закара до ****** и не принадлежели на него.
Сребърните накити били иззети от жалбоподателя за което действие били
съставена разписка №0204316 от 14.08.2021г. за задържаната стока от бял
метал и с приемо предавателен протокол били предадени на отговорно лице в
ТД Митница Бургас .
Направена била експертиза на изделията открити и посочени като
собствени на жалбоподателя от Валентина Димитрова Димитрова – вещо
лице, от която се установило, че изделията са от сребро, проба 925 с общо
нетно тегло 6240,00грама на обща стойност 37 440,00 лв. при 6,00лв. за 1
грам сребро .
За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена
митническа проверка №1311/13.08.2021г., който бил подписан от св. Ас. Ив.
С.,св.Ст. Ст. К. , св.Г. Т. Г. и от жалбоподателя,като последният не е вписал
възражения по проверката на автобуса и констатираното в протокола.
На основание чл.18,ал.13 от ВЗ бил съставен съставен в присъствието
на жалбоподателя и връчен лично Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №1152 от 14.08.2021г.,надлежно преведен от български
на турски език от преводача св.Елена Д.М.,за което същият е положил
подпис.В АУАН жалбоподателят не е вписал,че има възражения.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е подадено писменно
3
възражение от страна на жалбоподателя .
По АНПр е постъпила молба от Салим Йозджан с приложено към молбата
пълномощно,в която моли всички документи по АНПр образувано срещу
жалбоподателя да бъдат изпращани на адреса посочен в молбата.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление /НП/ №1100/2021 от
27.08.2021 година на зам. Директор на Териториална Дирекция „Митница
Бургас“ към Агенция Митници.
Издаденото НП е редовно връчено на 23.09.2021година на
пълномощника на жалбоподателя, видно от отбелязването в самият акт.
Видно от приетото като доказателство по делото Заповед №ЗАМ – 1082132-
246789 от 02.08.2021 година на Директора на Агенция Митници,
оправомощава директорите,зам.директорите,началниците и т.н. на
териториалните дирекции към Агенция Митници да издават НП въз основа на
съставените от митническите органи Актове за валутни нарушения.
Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателя е
извършил нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ, тъй като не е декларирал при внос
пренасяните от него изделия от сребро пред митническите органи, които били
укрити по смисъл на т.21 от параграф 1 от допълнителните разпоредби на ВЗ.
За това нарушение на основание чл.18, ал.3 от ВЗ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 9360,00 лв. като е
постановено недекларираната стока да се върне на жалбоподателя.
От страна на жалбоподателя по делото бе представена и приета като
доказателство по делото фактура серия А №559006/12.08.2021г. с издател
турско дружество със седалище в гр.Истанбул и получател жалбоподателя за
покупко –продажба на колиета,гривни пръстени и т.н. на обща стойност от
10 364,20евро.
По делото е назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза, от
Заключението на която става ясно, че митническата стойността на процесните
стоки предмет на обжалваното НП при внос в размер на
20270,61лева,пазарната стойност в България към датата на извършване на
нарушението е в размер на 37 377,60лева,а стойността съгласно издадената
фактура,вещото лице определя в размер на 20270,61лева ,съгласно чл.70 от
Регламент 952/2017 при представена фактура.
4
В съдебно заседание вещото лице О.Б. поддържа представеното
Заключение,като уточнява,че стоките предмет на обжалваното НП съвпадат
като вид ,количество и т.н. с процесната фактура. Заключението е прието без
да се изложат основателни възражения от страна на АНО.
Така изложената фактическа обстановка, която съдът прие за установена
се изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал събран
в хода на настоящото производство, като същата изцяло кореспондира с
изложената в акта и възприетата от АНО в НП. Както писмените, така и
гласните доказателства /касателно показанията на разпитаните митнически
служители/не разкриват съществени противоречия помежду, което дава
основание на съда да ги кредитира за достоверните, след съпоставка помежду
им и със закона. Същите са относими към релевантните по делото факти и по
своя доказателствен ефект – преки доказателства, първични, а не производни,
формирани са, респ. съставени непосредствено, въз основа на лични
възприятия, като относно писмените източници не констатираха и техни
недостатъци от външна страна, в качеството им на документ. Свидетелските
показания на разпитаните по делото митнически служители- св.Ас. Ив. С.,
св.Елена Димитрова М. ,св.Ст. Ст. К. и св.Г. Т. Г. са напълно
безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост и взаимно допълващи се – във
взаимна корелация и надграждане, изцяло кореспондират и се подкрепят от
съдържанието на писмените доказателствени средства, находящи се в
преписката и приобщени по надлежния процесуален ред в хода на съдебното
дирене /чл.283 НПК,вр.чл.84 ЗАНН/. Те са логични, последователни и
изчерпателни с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата, за които
свидетелстват. Поради това съдът възприема изцяло за обективно верни
показанията на св. Ас. Ив. С., св.Елена Димитрова М. ,св.Ст. Ст. К. и св.Г. Т.
Г. и ги кредитира с доверие, считайки ги и добросъвестно дадени и
непредубени.
С правна преценка за достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на
чл.28 НПК,вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха, от която и да е от страните
в процеса.Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Личните обяснения на жалбоподателя, изготвени в писмена форма, като
5
документ с чуждо езично съдържание имат необходимия превод на български
език, поради което годността им на доказателствено средство, по този
признак, не подлежи на съмнение тъй като отговарят на процесуалното
изискване на чл.134 от НПК.
Що се отнася до представената в съдебно заседание фактура,съдът намира
следното.В правната теория се приема, че фактурата представлява частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният
свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена
сила, каквато има официалния документ. Частният свидетелстващ документ
има формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството
на документа и изявленията, които се съдържат в него.При положение, че
фактурата не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостовереното съдържание, тя ще материализира договор за
търговска продажба, само ако установява съгласие на страните относно
предмета и цената на договора. Освен това фактурата трябва да съдържа
основните елементи на договор за продажба.За пълнота на съдебният
акт,следва да се посочи,че доказателствената сила на представената по делото
Фактура не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е.
направеното оспорване от страна на АНО не бе проведено успешно.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред съда,като се приема от
настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед
специалната компетентността на изготвилото го вещо лице, предвид което
напълно кредитира същото по отношение избрания метод за определяне на
процесната стойност и получения за същата краен резултат, въз основа на
следните съображения.
Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките
предмет на нарушението и пазарната стойност на процесните вещи в
Р.Турция,съобразно приложената по делото фактура/или т.н. стойност от
вещото лице в заключението му/ на основание чл.70 от Регламент №952/2013
на Европейския парламент и на Съвета въз основа на базата на пазарната цена
на стоките, респ. на договорната стойност, съобразно представената фактура
по делото. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на
съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК,
6
вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт - специалист с
необходимата квалификация, обективира необходимите данни ползвани за
оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост.
Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована
и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
При невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл. 70, т. е при
невъзможност да се приложи метод за определяне на митническата стойност
въз основа на договорната стойност, то следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност, посочени в разпоредбата на
чл. 74 от горепосочения Регламент, но доколкото по делото е приложена
фактура за процесните стоки предмет на митническото нарушение ,то в
настоящият случай е приложима разпоредбата на чл.70 от Регламента, т.е. на
базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност, съобразно
представената фактура, тъй като в конкретния случай са налице документи,
които удостоверяват цената –покупната или договорена стойност на
процесните стоки. Същите са и годни, като доказателствени средства.
Съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ ,респ.внос с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. При определяне по този
ред на митническата стойност следва да бъдат съобразени и разпоредбите на
чл.71-73 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Като приложението на другите
допустими хипотези за определяне на митническа стойност е изключение,
обусловено от отрицателното условие да не може да се определи същата по
основния способ.
В този случай няма основание да не се съобрази тази цена, като
договорна стойност, с цел прилагане приоритетния способ за изчисляването
. Отделно от това в отклонение от доказателствената си тежест
административно наказващият орган пред въззивната инстанция не е
опровергал със съответните доказателствени средства съдържанието на
представената по делото фактура, предвид факта, че откритата стока
7
фигурира като артикули, брой и единична цена в представената фактура,както
и името на купувача,съвпадащи като идентичност с това на жалбоподателя .
Поради изложеното съдът кредитира именно заключение на вещото лице
в тази му част,а не това което е дадено в хода на адм.производство,относно
пазарната стойност на сребърните изделия към датата на нарушение,взето
предвид стойността им в Р.България,а не действително договорената между
страните по сделката.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна – ювелирна
експертиза, назначена във фазата развила се пред АНО, относно вида на
стока,но е и определената от вещото лице пазарна стойност по изложените по
горе доводи. Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на
стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: сребро, с
установен титър-проба. Същата е приобщена към доказателствения материал,
в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282
НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт - специалист с
необходимата квалификация, обективира необходимите данни ползвани за
оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост, като
същата и не се оспорва от страните в тази му част. Поради това и липсата на
обратни доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо
от резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на
подреждане на изложението и изводите.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84
от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от
легитимирано лице.
Преценена по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
8
към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят)
се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест
на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във
връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно-наказателното
преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да
очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и
НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това
органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно
нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно
относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването
на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени
съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП),
но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно
наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или
авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и
компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Съгласно чл. 18 ал. 13 от ВЗ , актовете за установяване на административни
нарушения по ал. 2, 3 и ал. 7, т. 3 и 4 се съставят от митническите органи, а
наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници"
9
или от оправомощени от него длъжностни лица.. В изпълнение на това
законово правомощие е издадената от Директора на АМ и приложена като
доказателство Заповед, с която са оправомощени
директорите,зам.директорите,началниците и т.н. на териториалните дирекции
и отдели към Агенция Митници да издават НП по посочените текстове.
В настоящият случай жалбоподателят е санкициониран за извършено
нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ , което се санкционира по реда на чл. 18, ал.
2 и ал.3 и ал.13 от ВЗ, т. е. именно митническите органи имат право да
съставят акт за констатиране на такова нарушение ,в тази връзка съдът
приема ,че Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1
от ЗАНН и чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, във вр. чл.18,ал.13 от ВЗ.
При издаването на Акта и Наказателното постановление са спазени
предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Настоящата инстанция счита, че при издаване на наказателното
постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП
може да се направи извод, че е описано нарушение: внос на изделия от
благородни метали,които са били укрити и без да са декларирани по
съответния ред.
Така описаното нарушение е съставомерно по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, поради
което съдът счита, че наказателното постановление съдържа задължителните
по чл. 57 от ЗАНН реквизити и правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво нарушение се наказва не е ограничен.Посочено е ,че е
нарушен състава на чл.14а ,ал.1 от ВЗ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от
Наредба № № Н-1/ 01. 02.2012г. за пренасяне през границата на страната на
парични средства, благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и
водене но митнически регистри по чл.10а от ВЗ.
Описанието се съдържа в цялата обстоятелствена част на наказателното
постановление, където е посочено, че наказаното лице при влизане от Турция
в Р. България не е декларирало внасяните от него изделия от сребро по
предвидения ред,които са били укрити по смисъла на т.21 от параграф 1 от
допълнителните разпоредби на ВЗ ,като под укрит законодателя е предвидил
в буква а) предметът, който не е намерен на обичайните места, или б)
предметът, който е укрит по специален начин – с особено умение, или в)
10
предметът, който е укрит със специални технически средства и е нарушило
чл.14а,ал.1 от ВЗ и от това описание на нарушението може да се направи
извод, че е описано нарушение - внос на изделия от благородни метали,които
са били укрити, без да са декларирани по съответния ред.
От така възприетата фактическа обстановка и съобразно събраните
доказателства коментирани по горе се установи по безспорен и категоричен
начин ,че на 13.08.2021г.около 20.00 часа на МП "Капитан Андреево"
турският гражданин А.Е. Д./A.E.D./, като не е декларирал сребърни изделия
при внос от Р.Турция е нарушил разпоредбите на чл.14а, ал.1 ВЗ във връзка с
чл.5, ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г., за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри
по чл.10а от Валутния закони които е укрил същите по смисъла на т.21 от
параграф 1 от допълнителните разпоредби на ВЗ и деянието не съставлява
престъпление, с което е осъществила състава на нарушението по чл.18, ал.3
от Валутния закон,в подкрепа на който извод на съда са събраните по делото
гласни и писмени доказателства и по които факти страните не спорят.
Спорният по делото момент е дали правилно е определена стойността на
предмета на престъплението и от там определената от АНО
адм.санкция,предвидена в чл.18,ал.3 от ВЗ,която разпоредба гласи,че -когато
предметът на нарушение по ал. 2 е укрит, наказанието е глоба за физически
лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в
размер една четвърт от стойността на недекларираните парични средства
или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако
деянието не съставлява престъпление.
При това положение ,доколкото глобата следва да се определи в размер
на ¼ от стойността на недекларираната стока и с оглед кредитираното
заключение на вещото лице Б. представено в съдебно заседание/съгласно
мотивите на съда изложени по горе/ размерът на административното
наказание следва да бъде определен на 1/4 от 20270,61лева /действително
договорена продажна цена ,респ.по пазарни цени в .Турция/,т.е. глоба в
размер на 5067,65лева, а не както е приел АНО в размер на
9360лева,представляващо ¼ от 37 440лева ,последната представляваща
стойността на недекларираните сребърни изделия по пазарни цени в
11
Р.България към датата на извършване на адм.нарушение., тъй като стойността
на стоките следва да се определи по реда на чл.70 от Регламент № 952/2013
година, което не е сторено от АНО, защото безспорно по делото са налице
доказателства за действително платената цена/Фактура/, поради което е
приложим първичния метод посочен в чл.70 от Регламента.
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на
5067,65лева, Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото от страна на жалбоподателя не се претендират
разноски,поради което съдът не дължи произнасяне.
От страна на АНО се претендират разноски ,но доколкото жалбата се
явява основателна,то искане на АНО в тази му част е неоснователно и не
следва да бъде уважено.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия
си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №1100/2021 от 27.08.2021
година на Зам. Директор на Териториална Дирекция „Митница Бургас“ към
Агенция Митници, в частта с която на А.Е. Д./A.E.D./, роден на **********
в ******* , ******, живущ в ******, за нарушение на чл.18,ал.3 във вр с
чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от
12
Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на
парични средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и
водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.18,ал.3 от
ВЗ е наложено административно наказание „ ГЛОБА“ в размер на
9360лева,представляващо ¼ от стойността на недекларираните сребърни
изделия,
като НАМАЛЯ размера на административното наказание „ГЛОБА” от
9360,00лв. на 5067,65лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13