№ 1
гр. Горна Оряховица , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ в закрито
заседание на четвърти януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101228 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове при квалификацията на чл.
224 КТ, чл. 261 от КТр., чл. 262, ал. 1 от КТр.,чл. 264 КТр., заедно с
акцесорни претенции за присъждане на законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът Кръстю Кръстев твърди, че е сключил трудов договор № 1256
от 04.9.2017 г. с ответника по делото, на длъжност „Охранител”, с
месторабота „Енергосекция“ в гр. Г. Оряховица, на осем часов работен ден.
Ответникът прекратил трудовия му договор със заповед № 481/10.3.2020 г.
Твърди, че за процесния период е работил по графици, преписи от които е
приложил към исковата си молба. Счита, че за положения от него за периода
от м. септември 2017г. до м. март 2020г. труд, ответникът не му заплатил
полагащите му се основни и допълнителни трудови възнаграждения, както
следва:
- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТр - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. за 4 работни дни в размер на
122 лв.
- иск с правно основание чл. 261 КТр. - неизплатено
допълнителното трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд
1
в общ размер от 420 лв., дължимо за периода м. септември 2017г. до м. март
2020г.;
- иск с правно основание чл. 264 КТр. - неизплатено
допълнителното трудово възнаграждение за работа през официални празници
за отработени 163 часа, в общ размер на 543 лв., дължимо за периода от м.
септември 2017г. до м. март 2020г.;
- иск с правно основание чл. 262, ал. 1 КТр. - неизплатено
допълнителното трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден
труд общо 867 часа, в общ размер на 4 315 лв., дължимо за периода от м.
септември 2017г. до м. март 2020г.;
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати горепосочените възнаграждения и обезщетения, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, в едно с разноските по делото.
Претендира разноски.
В депозирания писмен отговор на исковата молба процесуалният
представител на ответника оспорва иска. Не оспорва, че ищецът е работил в
процесния период на длъжност охранител, както и че му е прекратил
трудовото правоотношение. Оспорва претенциите му за извънреден труд,
както и работа по време на официални празници за посочените в исковата
молба периоди, посочвайки, че с ПВТР, утвърден на 16.04.2015 г. е въведено
работно време на работниците, което се изчислява сумарно по реда на чл. 142,
ал. 2 от КТ. Съгласно заповеди на работодателя продължителността на
работната седмица била ограничена до 56 часа, а работните смени от по 12
часа. Поради изложеното въвежда правоизключващото възражение, че няма
как при сумарно отчитане на работното време ищецът да претендира
начисляването на извънреден труд. Ето защо и позовавайки се на чл. 9 б от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, намира, че не са
налице отработени часове, за които да се дължи възнаграждение за полаган
извънреден труд и работа по време на официални празници. Иска от съда да
отхвърли предявените искове и да му присъди сторените по делото разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По иска с правно основание чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на ответника е
полагал труд извън установеното за него работно време в рамките на
процесния период 04.09.2017 г. до 10.03.2020г.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Димитър Ванев Велчев се установява, че ищецът е полагал извънреден труд в
посочените от него дни. Свидетелят сочи, че на обекта, находящ се в гр. Г.
Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ № 14, са работили четирима
охранители, между които и ищеца. Смените на работа били от 07 ч. до 19
часа, като са се редували дневна, нощна и два дена почивка. За целта били
изготвени графици. Задълженията на обекта били обходи и дежурства в
кабинка на портала на „Енергосекция“. Контрол върху изпълнението на
трудовите задължения оказвал коменданта Красимир Христов, който им бил
пряк началник, идвал на място и правел проверки. В обекта се водела
тетрадка, в която записвали приемането и предаването на обекта, дневни,
нощни смени и почивка на работещите охранители. Графиците изготвял
коменданта на обекта Красимир Христов.
От приетите по делото гласи доказателства и от неоспорената от
страните ССчЕ, се установява, че ищецът е полагал извънреден труд през
процесния период от време, при сумарно отчитане на възнаграждението
съгласно сключения и приложен по делото трудов договор, но работодателят
3
не го е начислил и изплатил. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата
на чл.262 от КТ, се налага извод, че ответникът – работодател дължи
заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положения
извънреден труд от ищеца в общ брутен размер от 5210,31 лв. за периода
04.09.2017 г. до 10.03.2020 г., съответно нетен 4045,66 лв., установен от
заключението на ССчЕ /т.1/. Предвид изложеното, съдът приема, че
предявеният иск за положен извънреден труд се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен до размера, до който е предявен, а именно 4315 лв.
брутно възнаграждение, с оглед диспозитивното начало в процеса.
По иска с правно основание чл. 264 КТ за неизплатено допълнителното
трудово възнаграждение за работа през официални празници. Видно от
приетата по делото ССчЕ е, че за периода от 04.09.2017г. до 10.03.2020 г.
дължимото на ищеца възнаграждение в брутен размер е за сумата от 673,72
лв., а в нетен 523,17 лв. Ищецът е предявил иска си за сумата от 543 лв. в
брутен размер, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса до
тази сума следва да се уважи иска изцяло.
По иска с правно основание чл. 261 КТ:
Нощният труд се заплаща с увеличение, което при липса на друга
уговорка е в размера, посочен в чл. 8 от НСОРЗ. От показанията на
разпитания свидетел, се установи, че ищецът е полагал труд при нощни
смени, като съгласно заключението на ССчЕ за положения нощен труд, при
12-часова работна смяна дължимото увеличено възнаграждение в брутен
размер възлиза на 368,50 лв. в брутен размер /286,14 лв. в нетен/ за периода
04.09.2017 г. до 10.03.2020г. Предвид изложените съображения, съдът
приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен до сумата от 368,50 лв. и отхвърлен до целия предявен
4
размер сумата от 420 лв.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, чийто размер се определя въз основа на полученото среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който
служителят е работил най-малко 10 работни дни.
Правото на работника на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск възниква при прекратяване на ТПО, ако той не е използвал изцяло
полагащия му се платен годишен отпуск. От експертизата се установява, че
останал неползван платен годишен отпуск от страна на ищеца към датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на 4 дни. За 2020 г.
размерът на дължимото обезщетение е за сумата 123,96 лв. в брутен размер
/111,56 лв. в нетен/, с оглед на което предявеният иск следва да бъде уважен
до предявения размер от 122 лв., с оглед диспозитивното начало в процеса.
Относно възраженията на ответника, съдът ги намира за неоснователни.
Въпреки допуснатия му свидетел, ответното дружество не доказа, че
организацията на работата на обект “Енергосекция“ е така както е прието в
Правилника за вътрешния трудов ред, с въведено сумарно изчисляване на
работното време. От разпита на свидетеля на Димитър Велчев се установи, че
ищецът и останалите трима работещи на обекта са работели на смени, както
следва – дневна, нощна и два дена почивка. Ето защо съдът намира, че
въведените от ответното дружество възражения не бяха доказани, поради
което следва да се отхвърлят като неоснователни. Недоказано остана и
възражението, че ищецът е ползвал 1, 30 ч. почивка по време на всяка смяна,
поради което съдът не приема варианта от ССчЕ, изложен в точка 5 от
същата.
По предварителното изпълнение:
5
На основание чл. 242, ал.1 ГПК съдът следва служебно да допусне
предварително изпълнение на главните вземания.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати по съразмерност на ищеца сумата от 49,52 лв. разноски за
адвокат съобразно уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 6
ГПК по сметка на съда сумата от 412,03 лв. – част от възнаграждението за
вещо лице, изплатено от бюджета на съда, както и за държавна такса за
предявените искове, която съответства на уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да заплати по съразмерност на ответника сумата от 5,72 лв. разноски
за адвокат съразмерно на отхвърлената част от исковете. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника е
неоснователно, поради което следва да се отхвърли, т.к. е съобразено с
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РМ Титан секюрити” ООД, ЕИК *********, да заплати на К. Д.
К., ЕГН **********, адрес: **************, сумите, както следва:
на основание чл. 262, ал.1, т.4 КТ сумата от 4 315 лв., представляваща
дължимо за периода от 04.09.2017г.-10.03.2020г. допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в брутен размер;
на основание чл. 264 КТ сумата от 543 лв., представляваща дължимото за
периода от 04.09.2017г.-10.03.2020г. допълнителното трудово възнаграждение
за работа през официални празници в брутен размер;
6
на основание чл. 261 КТ сумата от 368,50 лв., представляваща дължимо за
периода от 04.09.2017г.-10.03.2020г. допълнително трудово възнаграждение
за положен нощен труд в брутен размер, като отхвърля иска до целия
предявен размер сумата от 420 лв.;
на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 122 лв., представляваща дължимо за
периода от 04.09.2017г.-10.03.2020г., обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в брутен размер,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.08.2020 г. до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 49,52 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „РМ Титан секюрити” ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на съда сумата от 412,03 лв. държавна
такса и депозит за вещо лице, както и сумата от 5 лв., в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, адрес: ************** да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „РМ Титан секюрити” ООД, ЕИК *********
сумата от 5,72 лв. разноски по съразмерност съобразно отхвърлената част от
иска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените вземания по чл. 262, ал.1, т.4 КТ, чл.
261 КТ, чл. 264 от КТ и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7