Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 239
гр. Сливен, 08. 11. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
тридесет и първи
октомври, две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 318 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона
за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба от М.С.С.
с постоянен адрес:***, подадена против Заповед
№ 1606 от 19.07.2019 г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” – София, с която на служителя М.С.С. е
наложено д. н. „у.“ и е пр. служебното ѝ правоотношение.
В жалбата си оспорващата твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби. Излага съображения, че: не е извършила н. на служебните си
задължения; от съдържанието на оспорената заповед не може да се установи дали
са спазени сроковете за налагане на д. н.; оспорената заповед е немотивирана;
не са посочени конкретни действия или поведение на оспорващата, които да са
довели до н. на норми за етично поведение; единствено фактът на повдигнато, но
все още недоказано о. срещу оспорващата, е обусловил заключението на
дисциплинарно наказващия орган, че е налице осъществено от нея п. поведение,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител. Моли
оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена и претендира присъждане на направените по делото разноски
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В представени
писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че: с пр. ѝ като о. за п. по служба
оспорващата е н. основни принципи в ЗДСл и в Етичния кодекс на държавния
служител, и по този начин органът по назначаване е бил компрометиран;
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата
и материалноправните предпоставки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващата М.С.С. е служител
в Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ от 01.08.2012 г. Към датата на издаване на
оспорената заповед е на длъжност г. ю. в
Отдел „Разплащателна агенция“, Дирекция „П.“ към ДФЗ.
С Писмо на Специализираната прокуратура – Вх. № 07-0400/1396#32
от 17.07.2019 г. по описа на ДФЗ, Изпълнителният директор на ДФЗ е уведомен, че
по досъдебно производство /ДП/ № 161 / 2018 г. по описа на СО – СП, пр. пр. №
1617 / 2018 г. по описа на Специализираната прокуратура, М.С.С. е пр. в качеството на о. за п. по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК.
Със Заповед №
03-РД/2532#12 от 18.07.2019 г., издадена на основание чл. 6, ал. 2 от ЗДСл,
Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. Д.– Д.
на Дирекция „Административно-стопанско обслужване“ в к. му на з. на Главния
секретар на ДФЗ, законовото си правомощие по налагане на д. н. и законовите си
задължения по чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗДСл.
Със Заповед № 03-РД/2532#16 от 18.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е
възложено на Председателя на Дисциплинарния съвет /ДС/ на ДФЗ да образува
дисциплинарно дело /ДД/ № 4 от 18.07.2019 г. срещу оспорващата, да свика на
заседание членовете на ДС на 18.07.2019 г. от 16,15 ч., да събере необходимите
данни по образуваното ДД и изясни всички факти и обстоятелства относно наличие
на основание за търсене на д. о.. В мотивите на заповедта е посочено, че в
Писмо на Специализираната прокуратура на Република България, адресирано до
Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г., се
съдържат достатъчно данни, от които се прави извод, че оспорващата е н.
разпоредбите на ЗДСл и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
С Решение на ДС на ДФЗ от заседание, проведено на
18.07.2019 г., е образувано ДД № 4 от 2019 г. срещу служителя М.С., по повод Писмо
на Специализираната прокуратура на Република България, адресирано до
Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г.
Със Заповед № 03-РД/2851 от 19.07.2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ е даден срок до 12,30 ч. на 19.07.2019 г. на служителя
С. да представи на дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ подробни писмени обяснения
за неспазване на ЗДСл и правилата на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, като отговори на въпроса защо с поведението си е н.
чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация,
поради което е п. в качеството на о. по ДП № 161 / 2018 г. по описа на СО-СП,
пр.пр. № 1617 / 2018 г. по описа на Специализираната
прокуратура, както и е дадена възможност на служителя да бъдат изслушани
устните ѝ обяснения по случая на 19.07.2019 г. от 12,45 ч. Заповедта е
връчена на оспорващата на 19.07.2019 г.
В образуваното
дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващата – Вх. №
02-6500/4797 от 19.07.2019 г. по описа на ДФЗ, в които оспорващата е посочила,
че при упражняване на служебните си задължения, в личния си и обществен живот е
имала поведение, което не у. по никакъв начин престижа на службата или на
органа по назначаване, и категорично отрича о. за н. на служебните ѝ
задължения.
На 19.07.2019 г. от 12,45 ч. в сградата на ДФЗ е
проведено изслушване на М.С., удостоверено в съставен документ, озаглавен
Изслушване на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл – Вх. № 03-0416/3390 от
19.07.2019 г. по описа на ДФЗ, подписан от П.Д., П.И., Н.Н.
и М.С..
На 19.07.2019 г. в 13,00 ч. е проведено заседание на
ДС на ДФЗ по ДД № 4/2019 г., на което е прието решение, че е налице основание
за търсене на д. о. от служителя по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл във връзка с
чл. 28 от ЗДСл и чл. 2, ал. 5, чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите
в държавната администрация, и е предложено на С. да се наложи д. н. „у.“. За
проведеното заседание и приетото решение е съставен протокол, подписан от всички
членове, взели участие в заседанието.
Решението на ДС е представено на ДНО с Доклад Вх. №
03-0416/3396 от 19.07.2019 г. по описа на ДФЗ.
ДНО – Изпълнителният директор на ДФЗ, след като се е
запознал с Писмо на Специализираната прокуратура на Република България,
адресирано до Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32 от
17.07.2019 г., със становището на ДС и с писмените обяснения на С., и е приел,
че С. е извършила д. н., е издал оспорената в настоящото производство Заповед №
1606 от 19.07.2019 г. С нея, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от
ЗДСл във връзка с чл. 2, ал. 5 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДС, на
оспорващата С. е наложено д. н. „у.“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от
ЗДСл, е п. служебното ѝ правоотношение, считано от 19.07.2019 г. За да
наложи д. н. „у.”, ДНО е приел, че: н. са извършени на 17.07.2019 г. в гр.
София, на която дата С. е п. в качеството на о., видно от Писмо на
Специализираната прокуратура до Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32
от 17.07.2019 г.; със своите действия служителят е проявила поведение, с което
у. престижа на държавната служба, станали достояние на обществеността и
средствата за масово осведомяване; нарушени са разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от
ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващата на 19.07.2019 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 31.07.2019
г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен
срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл.
Спазена е установената форма – заповедта е писмена, посочени
са фактически и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа
изискуемите от разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити.
При издаването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава пета,
Раздел II от ЗДСл. Дисциплинарното производство е образувано с решение
на ДС на ДФЗ, издадено по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. Преди налагане на д. н.,
на служителя е даден срок за писмени обяснения. Преди налагане на д. н., С. е
изслушана от служителя, на когото органът по назначаване е възложил
правомощията си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл,
съобразно регламентираната в чл. 6, ал. 2 от ЗДСл възможност. Д. н. е наложено
на оспорващата в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл.
Оспореният административен акт е издаден при наличие
на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановен в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните
съображения:
На оспорващата е наложено д. н. у. за нарушение на чл.
28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, при изпълнение на
служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен
да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да
съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
В чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация е предвидено, че при изпълнение на служебните си задължения и в
обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на
държавната служба.
С оглед приетото от ДНО, че С. е н. горепосочените
разпоредби от ЗДСл и Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, съдът, след анализ на събраните по делото относими към спора
документи, счита, че не е установено н. от страна на С. на вменените ѝ с
разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация задължения. Тези разпоредби
задължават държавния служител да има поведение, с което да не уронва престижа
на държавната служба. В оспорената заповед е прието, че С. е у. престижа на
държавната служба, поради това че с писмо от Специализираната прокуратура ДНО е
уведомен, че С. е п. в качеството на о. за п. по НК. П. на служителя в
качеството на о. е счетено от ДНО като д. н.. Не са изложени в заповедта други
факти или обстоятелства, от които да се направи извод за конкретни действия на С.,
с които последната да е у. престижа на държавната служба. Липсва посочване на
такива други факти или обстоятелства и в документите по дисциплинарното дело. Въпреки
прогласената в законодателството ни презумпция за невиновност, ДНО е приел, че С.
е извършила д. н., само и единствено затова че е п. като о., без дори по
дисциплинарното дело да са били налице каквито и да било данни за конкретните
действия, заради които С. е п. като о..
Въз основа на изложеното, съдът счита, че по делото не
е установено извършено от С. н. на служебната дисциплина, изразяващо се в у.
престижа на държавната служба, поради което при произнасянето си наказващият
орган е приложил неправилно материалния закон.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Независимо от изхода на спора, претенцията на
процесуалния представител на оспорващата – адв. Р.К.К., за присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите, при които
адвокатът е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на изброени в чл.
38, ал. 1 от ЗА лица, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. За да възникне
правото на адвоката на възнаграждение в хипотеза на безплатно оказана правна
помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска
помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в чл. 38, ал. 1 от ЗА категории
лица, и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. По
делото не е представен договор, сключен между оспорващата и процесуалния
ѝ представител, за вида и начина на оказване на правна помощ. Приложеното
пълномощно удостоверява представителната власт на адв.
К., но не може да замести липсващия договор за правна защита и съдействие. Не е
налице и втората кумулативно предвидена предпоставка – насрещната страна да е осъдена
за разноски. Поради изложеното, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА за процесуалния представител на оспорващата не следва да се определя и
присъжда.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1606 от 19.07.2019 г., издадена от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, с която на
държавния служител М.С.С., г. ю. в отдел „Разплащателна
агенция“, дирекция „П.“ при Държавен фонд „Земеделие“, е наложено д. н. „у.“ и
е п. служебното ѝ правоотношение.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р.К.К., процесуален представител на оспорващата М.С.С., за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: