Решение по дело №395/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от ЕТ „Ники – Николай Колев – С. Колева“, със седалище: гр. Велико Търново, депозирана чрез адв.-пълномощник П. Х. при АК – Велико Търново, против Решение № 665 от 17.10.2023г., постановено по АНД № 1539/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) към МРРБ, с което на едноличния търговец за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на електронния фиш. Претендира се присъждане на направените разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, в депозиран писмен отговор на касационната жалба вх. № 34937 от 01.12.2023 г. по описа на РС – Русе и в хода по същество на делото, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РС - Русе.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна, контролираната съдебна инстанция е установила, че на 31.08.2020 г., в 14:13 часа, посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство № 40341, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-5, км. 25+914, било установено, че пътно превозно средство влекач Скания Р 560, с рег. № [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 19 000 и брой на оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 45 000, собственост на ЕТ „Ники – Николай Колев – С. Колева“, се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на едноличния търговец, в качеството му на собственик/ползвател на посоченото ППС, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева като независимо от санкцията е разпоредено и плащането на такса по чл.10б. ал.5 ЗП в размер на 133 лева.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, РС – Русе е установил още, че бордовото устройство на пътното превозно средство не е предавало данни за формиране на тол декларации към момента на регистриране на нарушението – 31.08.2020 г., в 14:13 часа, като е било изключено за периода от 10.06.2020 г. до 02.12.2020 г., и не е имало никакъв отчетен трафик за процесната дата от бордовото устройство на въпросното МПС. От друга страна системата е била изправна като за дата 31.08.2020 г. е отчитала, както пътни превозни средства, за които е имало подадени тол декларации, така и такива, за които не е имало, което обосновава извод за правилното и коректно функциониране на електронната система. Освен това както за настоящия, така и за предходен и следващ сегмент няма подадени тол декларации, което, според контролираната инстанция, води на извод, че устройството е било изключено не само в участъка на този тол сегмент, а за един значително по-дълъг период от време.

От правна страна, РС – Русе е формирал извод за това, че при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен и материалният закон.

Оспореното пред касационната инстанция решение е неправилно по следните съображения.

Касационната инстанция, в настоящия си състав, счита, че издателят на ЕФ в лицето на АПИ грубо е нарушил и правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.

Според записаното в ЕФ, нарушението е на дата 31.08.2020 г., в 14:13 часа. Установено е, след като от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, намиращо се на път I-5, км 25+914 са подадени данни, че за ППС влекач Скания Р 560, с рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Приобщеното писмено доказателство от А1 в хода на въззивното производство касае друго ЮЛ, различно от наказаното

Изисканата справка за история на нарушението сочи ,че ЕФ е бил създаден и издаден като ел.документ на 21.04.2023г., т.е близо три години след датата на нарушението.

Към датата на нарушението в ЗДвП, текстът на чл. 189ж, ал. 1 от закона, гласи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с късното изменение на тази разпоредба, законодателят е променил текста й по следния начин: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции израз на държавна принуда- чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП и чл.189ж ал.1 от ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия- чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП (в приложимата редакция към датата на нарушението-31.08.2020г. ) урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, т.е хипотезите при които влизат в сила ЕФ, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо цитираната разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Според първо посочената норма при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Анализът на цитираните правни норми към момента на нарушението /не към датата на издаване на санкционния акт - ЕФ, обстоятелство, което ще бъде разгледано самостоятелно по-долу в настоящото изложение/, водят на извода, че законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато за нарушител се наказва собственикът на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС. Това означава, че за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, ако се ангажира административнонаказателната отговорност на собственика на ППС, то той следва да се санкционира с издаването на АУАН, и съответно наказателно постановление, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или по аналогия да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в този смисъл чл.46 ЗНА и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.

В съдебната практика съществува спор относно приложимостта на чл.34 от ЗАНН по отношение на ЕФ, като едни съдилища приемат, че тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН и за ЕФ намира приложение нормата на чл.80 НК предвиждаща три годишна давност от извършване на нарушението.

Но съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.относно правното действие на ЕФ и приравняването му едновременно на АУАН и НП, то следва, че ЕФ следва да бъде издаден до 1 година от извършване на нарушението. Обратното тълкуване би довело до различно третиране на нарушителите на ЗДвП, като тези, спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ - не. Издавайки ЕФ / като ел.документ подписан на 21.04.2023г./ АПИ избягва приложението на цитираната норма на чл. 34 от ЗАНН, според която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

По смисъла на чл.34 ЗАНН не са образува административнонаказателно производство, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, т.е и ЕФ като електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, създадено и подписано с ел.подпис с оглед на правното му действие като санкционен акт следва да е издаден в рамките на тази една година.

С издаване на ЕФ близо 3 години след установяване на нарушението и нарушителя,АПИ освен, че се избягва приложението на чл.34 от ЗАНН, оправдава и ненавременното констатиране на нарушенията и своевременно издаване на АУАН, съответно НП, за да се спазят сроковете, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място, предвид късното издаване на ЕФ, АПИ е допуснала и още едно нарушение – на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/2004 г. на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г. Според разпоредбата на чл. 2, § 7 от този регламент, доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Цитираната разпоредба задължава АПИ преди да започне административнонаказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/2004 г. на Комисията от 28.11.2019 г. В случая липсват доказателства, дори и доводи за изпълнението й. Нещо повече, именно с оглед текста на този регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл. 10б, ал. 7 – ал. 9 от ЗП. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение, по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци/ или ползват маршрутна карта за календарния ден. Според чл. 10б, ал. 7 от закона, в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. Идентично е разписаното в чл. 10б, ал. 9 от ЗП, според която норма при установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция „Пътна инфраструктура“ действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция „Пътна инфраструктура“ извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните. Действително тези разпоредби не са съществували към датата, на която е извършено нарушението на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП от ППС влекач Скания Р 560, с рег. № [рег. номер], собственост на ЕТ „Ники – Николай Колев – С. Колева“, но с оглед момента на създаване и издаване на електронен фиш № ********** - на 21.04.2023 г., АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/2004 г. на Комисията от 28.11.2019 г. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй като Регламента има пряко приложение в държавите-членки на ЕС. Това прави издадения ЕФ незаконосъобразен дори само на последното посочено основание. Освен това ЕФ се явява незаконосъобразен и поради всички изложени по-горе мотиви и правни съображения.

С оглед горното, като е потвърдил оспорения пред него електронен фиш Районен съд – Русе е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореният електронен фиш е незаконосъобразен акт и следва да бъде отменен.

Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 100 лева - по 550 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.07.2023 г. на л. 6 от въззивното дело и договор за правна защита и съдействие от 25.10.2023 г. на л. 10 от делото, която сума е дължима на основание разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която гласи, че възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Същата /по 550 лева за всяка инстанция/ се явява в размер на минимално предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това и възражението на ответника за прекомерност се явява неоснователно. Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 665 от 17.10.2023 г., постановено по АНД № 1539/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с което на ЕТ „Ники – Николай Колев – С. Колева“, със седалище: гр. Велико Търново за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева и

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с което на ЕТ „Ники – Николай Колев – С. Колева“, [ЕИК], със седалище: гр. Велико Търново за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „Ники – Николай Колев – С. Колева“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, област Велико Търново, [улица], ет. 3, ап. 6, представлявано от С. П. К., сумата от 1 100 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното и касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.