Решение по дело №6489/2020 на Районен съд - Перник

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260865

гр. Перник, 12.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                            Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 6489 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

    Производството е образувано по искова молба от Б.П.Е., с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********,  сумата от  -1881.29 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., сума в размер па 1088.76 лева - законна лихва за забава от 30.11.2003г. до 21.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.06.2010г. до окончателното й изплащане, какго и сума в размер па 159.10 лева направени разноски поделото, тъй като процесиите суми са погасени по давност изцяло.

    В исковата молба се сочи, че въз основа на молба, с вх. № 12544 от 07.08.2020г. на „Топлофикация-Перник” АД срещу ищеца  е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.В.Б.за 2020г. Горепосоченото изпълнително производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд- Перник за сума в размер па 1627.15 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2007г. до 30.04.2009г., сума размер на 321.01 лева - законна лихва за забава от 30.01.2008г. до 03.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 128.44 лева направени разноски по делото.

Твърдението  за недължимост на тези суми е, поради погасяване на вземането по давност, като е посочено, че по съществото си представлява възражение за изтекла погасителна давност, което с въпрос по същество па правен спор по повод на предявен иск п образувано съдебно производство, в което същото може да се релевира. Основание па отрицателния иск за признаване със сила па присъдено нещо несъшествуването на спорното парично вземане на ответника по иска. може да бъде всеки юридически факт, които е изключват съществуването, прекратяващ или погасяващ спорното материално право на вземане па ответника, който може да се релевира с иск или възражение. Посочено е, че съгласно разпоредбата па чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд. за които не е предвидена друга давност: вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем. за лихви и за други периодични плащания. По давност е погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата, поради периодичния характер на плащането на доставената топлинна енергия. По изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд - Перник първоначално е било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ А.В. за 2012г„ което изпълнителна дело е било прекратено с постановление на основание чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК. Изпълнителното дело е било образувано през 2010г.. като видно от делото е, че последното валидно изпълнително действие от страна на взискателя - „Топлофикация Перник” АД е от дата 13.02.2015г. Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК иа ВКС. т. 10 /вкл. и мотиви към същата/, когато взискателят не е поискал извършването иа изпълнителни действия в продължение па 2 години, изпълнителното производство се прекратява ма основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК. В този случай, прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От дата 13.02.2015г. на която е извършено последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника Б.Е. и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата па чл. 433 ал.1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл на 13.02.2017г.. взискателя - “Топлофикация Перник’' АД не е предприел извършването па надлежни изпълнителни действия по изп. Дело. Твърди се, че в конкретния случай новата 3 годишна погасителна давност за вземането на „Топлофикация Перник” АД срещу Б.Е. по изп. дело № ***г. по описа па ЧСИ В. е започнала да тече от 13.02.2015г. и е изтекла на 13.02.2018г.

В случая новообразуваното па 07.08.2020г. изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020г., което е образувано въз основа па същият изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ***г. по описа на Районен съд - Перник издаден в полза на „Топлофикация Перник’' АД срещу Б.Е. е за вземане, което е погасено по давност.

            С оглед на гореизложеното, се моли на основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 ал.1 от ГПК съдът ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, ж.к. МОШИНО, че  Б.Е., НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, ж.к. МОШИНО СУМАТА от 1881.29 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., сума в размер па 1088.76 лева - законна лихва за забава от 30.11.2003г. до 21.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 159.10 лева направени разноски поделото.

Моли се съдът,  да изиска изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020г , като същото е било приобщено по делото.

Съдът е  приложил служебно ч.гр.д.№  **** по описа на ПРС за 2010г, като същото е било приобщено по делото.

          В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********,  не е депозирал писмен отговор.

По делото е било изискано и приобщено и изп. дело № ***г. по описа па ЧСИ В..

 

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № **** г.,по описа на ПРС и Изпълнителен лист от 06.02.2012г., по ч. гр.д.№ ****  г.,. по описа на ПРС -заповедта е издадена в полза на „Топлофикация - Перник” АД срещу Б.П.Е., че ищецът  дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********,  сумата от  -1881.29 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., сума в размер па 1088.76 лева - законна лихва за забава от 30.11.2003г. до 21.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 159.10 лева направени разноски по делото, въз основа на който е било образувано ид. № дело № ***г. по описа па ЧСИ В. и впоследствие и изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020 г., тъй като процесиите, като в исковата молба се сочи, че сумите СА ИЗЦЯЛО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

Видно  от печата на заповедна и от дата на издаване на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по частното гражданско дело,  като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 06.02.2012г.. В този смисъл съдът приема, че заповедта  влезнала в сила на 06.02.2012г., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 29.03.2012  год. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело изп.д.№  ***г. по описа па ЧСИ В., с район на действие - Окръжен съд - Перник. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело №  ***г. по описа па ЧСИ В., с район на действие - Окръжен съд – Перник, се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение на длъжиника, връчена на 30.06.2012г.,  като на дата 13.02.2015г.  е било  извършено последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника Б.Е. и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата па чл. 433 ал.1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл па 13.02.2017г.. взискателя - ..Топлофикация Перник’' АД не е предприел извършването па надлежни изпълнителни действия по изп. Дело.  По делото длъжникът е извършил и общо пет на броя доброволни плащания, както следва – на 20.06.2012 г. за сумата от 194 лева, на 15.10.2012 г.- 174 лева, на 17.12.2012 г. -174 лева, на 18.02.2013 г- 174 лева, на 26.05.2014 г.- 92 лева. Връчено е и запорно съобщение на работодателя на длъжника – изпратен на 14.06.2012 г., връчен на 18.06.2012 г. Последната молба от взискателя за извършване на изп. Действие е от 13.02.2015 г.,  за който е заплатена такса с бележка от 02.03.2015 г. Издадено е нарочно постановление от ЧСИ В. за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК от 16.04.2020 г.

Впоследствие взискателят е подал нова молба до ЧСИ Бадев на основа същия изпълнителен лист, като молбата е от 07.08.2020 г., и по същата е било образувано изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020г , по което ЧСИ е извършвал съответни изпълнителни действия, в това число и налагане на запори.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.  

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.

В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 06.02.2012 г. (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Давността е прекъсната последно на 13.02.2015г. по изп.д.  № *** по описа на ЧСИ В. за 2012г., с район на действие ПОС, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. В цитираната молба от взискателя е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело  № *** по описа на ЧСИ В. за 2012г., с район на действие ПОС, се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение и връчена на 30.06.2012г.,  като на дата 13.02.2015г.  е било  извършено последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника Б.Е. и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата па чл. 433 ал.1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл па 13.02.2017г.. взискателя - ..Топлофикация Перник’' АД не е предприел извършването па надлежни изпълнителни действия по изп. Делопо изпълнителното дело  № *** по описа на ЧСИ В. за 2012г., с район на действие ПОС. Издадено е нарочно постановление от ЧСИ В. за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК от 16.04.2020 г.

Впоследствие взискателят е подал нова молба до ЧСИ Бадев на основа същия изпълнителен лист, като молбата е от 07.08.2020 г., и по същата е било образувано изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020г , по което ЧСИ е извършвал съответни изпълнителни действия, в това число и налагане на запори.

Следователно основателни са доводите на ищеца, че за времето от 13.02.2015г.   до 13.02.2017г.. взискателя - ..Топлофикация Перник’' АД не е предприел извършването па надлежни изпълнителни действия по изп. Делопо изпълнителното дело  № *** по описа на ЧСИ В. за 2012г., с район на действие ПОС, поради което същото се е прекратило по силата на закона, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК.       

         Съгласно т. 10 от Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015г., по тълк.д № 2/2013г., ОСГКТ на ВКС, новата погасителна давност за вземанията предмет на изпълнителното производство, започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. В случая същата би започнала да тече на 13.02.2015 г., но към този момент е било в сила ППВС 3/80 на ВС, като давността е била спряла до  влизане в сила на ТР № 2 /26.06.2015г./

По силата на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване погасителната давност за процесните вземания по изпълнителния лист е била не само прекъсната, но същата е и спряла да тече през време на изпълнителното производство по изп. дело № *** г. относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като спирането на давността за същите е преустановено от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото, съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от тези съображения относно прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, моментът на преустановяване на спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване). Новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване - 26.06.2015 г. В този смисъл е решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. д. № 489 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Перник.

Така и в Решение № 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено по въпроса-Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността, но в случая както е посочено и в това решение- Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.- какъвто именно е настоящият случай/.

Тъй като перемцията в случая е настъпила на 13.02.2017г., то доколкото обаче към тази дата /13.02.2017г./ вече е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в самото решение, поражда действието си по отношение на всички  висящи и бъдещи дела. то давността следва да започне да се брои именно от датата не на пос­ледното валидно и годно да прекъсне давността изпълнително действие, а от датата на влизане в сила на посоченото решение, докогато давност не е текла или   от 26.06.2015г. - и е изтекла на 26.06.2020 г., и следователно няма как същата да е била прекъсната с молбата на взискателя от 07.08.2020 г., макар и по същата е било  образувано ново второ поред -изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020г , по което ЧСИ е извършвал съответни изпълнителни действия, в това число и налагане на запори., което обуславя извода, че взе­мането е погасено както на материално, така и на процесуално основание, поради което и вече не се дължи.

 

Горният извод не се променя и от обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП,НОИ и др., с цел проучване имуществото на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

Исковата молба е била подадена на -15.12.2020 г., тоест след изтичането на давността, която е било изтекла още преди образуването на второто ид. При ЧСИ БАДЕВ ПОД  номер №*** по описа на ЧСИ за 2020 г..

 

Това налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 126,17 лева - държавна такса,48 лева – такса за препис на 2 бр. изпълнително дело и 400 лева – адвокатско възнаграждение,  т. е. в общ размер на 574,17  лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.П.Е., не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********,  сумата от  -1881.29 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., сума в размер па 1088.76 лева - законна лихва за забава от 30.11.2003г. до 21.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.06.2010г. до окончателното й изплащане, какго и сума в размер па 159.10 лева направени разноски поделото,  за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №**** Г., въз основа на който е било образувано ид. № ***г. по описа на ЧСИ с peг. № 753 С.Б. и впоследствие и изпълнително дело № *** по описа па ЧСИ С.В.Б.за 2020г.,  тъй като процесиите суми са погасени по давност изцяло.

ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Е., сумата в размер на 574,17    лева– направени разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № **** г.по описа на Районен съд - Перник да бъде върнато в архив.

 

            Вярно с оригинала:С.Г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: