Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. София
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито заседание на 06.08 през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
като
разгледа докладваното от съдията т. дело
№1140 по описа на СГС, ТО, за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е
по жалба на М.Е., в качеството на представляващ „М.- И.С.“ АД, срещу отказ № 20190605115400/07.06.2019 г. на
Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А5 с вх. № 20190605115400/05.06.2019
г., за вписване на промени по партидата на „М.- И.С.“ АД, ЕИК ********.
В жалбата са
изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че приложените временни удостоверения съдържат
предвидените в закона реквизити съгласно изискванията на чл. 183, т. 3 ТЗ и
удостоверяват изпълнението на предвидените в чл. 468, ал. 1 ТЗ изисквания.
Счита, че временните удостоверения могат да заместят напълно акциите и до
издаването на акции временните удостоверения са единствения обект, който
подлежи на прехвърляне. Счита, че джирото следва да е написано върху самото
временно удостоверение и, че целта му е да прехвърли именно временното
удостоверение. Счита, че номерата на удостоверенията не могат да бъдат вписани,
тъй като временните удостоверения не следва да бъдат отъждествени с акциите.
Счита, че от приложените документи се установява придобиване на всички акции от
капитала на дружеството от М.Е.. Счита, че длъжностното лице по регистрацията
няма правомощия да се произнася по действителността на представения договор.
Счита, че длъжностното лице по регистрацията евентуално е следвало да даде
указания. Моли, обжалваният отказ да бъде отменен.
Съдът, като
взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и
в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За да
постанови обжалвания отказ № № 20190605115400/07.06.2019 г., длъжностното лице
е приело, че приложените временни удостоверения №001 и 002 не съдържат
предвидените в закона реквизити съгласно изискванията на чл. 183, т. 3 ТЗ.
Според длъжностното лице по регистрацията представеното извлечение от книгата
на акционерите не удостоверява нейното съответствие с изискванията на чл. 179,
ал. 1 ТЗ, също така джирото не е положено на гърба на ценната книга, която
прехвърля и е направено под условие, поради което не отговаря на изискванията
за форма. Длъжностното лице по регистрацията приема, че не се установява
целения вещно-транслативен ефект, а именно промяна собствеността върху акциите
инкорпорирани във временното удостоверение, също така приема, че не се
установява придобиване на акциите от капитала на дружеството от лицето, заявено
за вписване като едноличен собственик на капитала.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В конкретния
случай със заявление А5 с вх. № 20190605115400/05.06.2019 г., е поискано
вписване по партидата на „М.- И.С.“ АД на промяна в обстоятелствата, касаеща
вписване на едноличен собственик на капитала, промяна състава на СД, нов
представляващ и заличаване на досегашния.
Временното
удостоверение по своята същност представлява ценна книга, която материализира
правото на учредителя на акционерното дружество, който е записал определен брой
акции срещу направени имуществени вноски в капитала му, да ги получи след като
тези акции бъдат издадени от дружеството. Доколкото временните удостоверения
материализират членствени права, то следва да се приеме, че те по своята
същност заместват самите акциите до момента, в който последните бъдат издадени
от дружеството. Същевременно обаче, временното удостоверение не следва да се
отъждествява изцяло с акциите, които то замества, тъй като то има самостоятелна
правна природа предвид на битието му на отделна ценна книга, а и на факта, че
то като ценна книга, различна от акцията, материализира и права, които
последната не удостоверява - правото на собственика му да получи при
представяне определени по вид и брой акции, които дружеството е издало в
момент, следващ неговото учредяване. В този смисъл прехвърлянето на временно
удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, което последното
удостоверява. Временното удостоверение материализира правото на акционера да
получи записаните акции след представянето му и замества последните до момента
на издаването им от съответното акционерно дружество. Поради това джиросвайки
поименните акции, джирантът прехвърля правото си на собственик да получи
записаните във временното удостоверение акции след тяхното издаване, както и
членствените си права в акционерното дружество до този момент. С оглед на
предвидения в закона - чл. 187, ал. 2 ТЗ вр. чл. 185, ал. 2 ТЗ, способ за
прехвърляне на временното удостоверение, а именно чрез джиро, следва да се
приеме, че за него важат всички правила за този вид ценни книги, включително
тези за тяхната действителност и за прехвърлянето им.
Следва да
бъде посочено, че по същността си временното удостоверение отговаря по
съдържание на акциите, но не се идентифицира с тях. То удостоверява само, че
собственикът му срещу направените имуществени вноски е записал определения брой
акции, които акции ще му бъдат издадени от дружеството при представяне на
удостоверението /чл. 167 ТЗ/. Временното удостоверение замества акциите до
издаването им, временно изпълнявайки техните функциите, но не може да се
отъждествява с тях /в този смисъл Решение № 134 от 09.03.2004 г. по гр. д. №
882/2003 г., ТК на ВКС/. Удостоверението по чл. 167 ТЗ съставлява частен
удостоверителен документ, който се създава с нарочно доказателствено значение -
т.е. да материализира права върху записани поименни акции и едновременно с това
направените от акционера имуществени вноски. В закона не е посочено
съдържанието на временното удостоверение. По правило обаче то би следвало да
съответства на установеното в чл. 183, ал. 1 ТЗ съдържание на акцията,
доколкото изпълнява нейните функции, а предвид изискването в чл. 167, ал. 1 ТЗ,
временното удостоверение трябва да бъде подписано от упълномощен член на съвета
на директорите, което в случая е направено. От външна страна временното
удостоверение съдържа белезите на ценна книга на заповед, правата върху която
могат да се прехвърлят по реда на чл. 187, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 2 ТЗ. В този
смисъл неоснователно длъжностното лице по регистрацията приема, че приложените
временни удостоверения не съдържат предвидените в закона реквизити съгласно
изискванията на чл. 183 ТЗ. Предвид горното неоснователно длъжностното лице
приема, че представеното извлечение от книгата на акционерите не удостоверява
нейното съответствие с изискванията на чл. 179, ал. 1 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ТЗ, прехвърлянето на поименните акции се
извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за
да има действие спрямо дружеството. Джирото е едностранна формална
абстрактна сделка, с която се прехвърлят права по налични ценни книги. Уредено
е в Глава 30, Раздел II на ТЗ и сочените разпоредби важат за всички случаи на
прехвърляне на налични ценни книги – менителница, запис на заповед, налични
поименни акции, временни удостоверения и т. н. Изискването за спазване на
формата е условие и за действителност. В чл. 468, ал. 2, изр. II ТЗ е посочено,
че бланковото джиро, в което не се посочва в полза на чие лице е направено, за
да бъде действително, трябва да бъде написано на гърба на менителницата или на
алонж. Следователно, изискванията за форма са изпълнени, ако джирото се извърши
писмено върху ценната книга или върху прикрепен към нея допълнителен лист –
алонж – чл. 468, ал. 1 ТЗ. В търговската практика е прието джирата да се изписват на
гърба на ценната книга, а когато пространството се изпълни, да бъде прикрепен
към нея алонж, върху който да продължи записването на следващите джира. Едно от
значенията на джирото е неговата легитимационна функция, която се извежда от
последователността на джирата върху ценната книга. Тази последователност следва
да е лесно установима и да личи от самия документ. За легитимацията е важно
веригата на джирата от първото до последното да не се прекъсва. Илюстрация на
това разбиране е и постановеното от ВКС решение № 133/2010 г. по т. д. №
946/2009 г., в което е прието, че е недействителен авал, положен върху алонж
при липса на поставени преди него джира или авали върху менителницата поради
нарушаване изискването за форма – чл. 484, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 468, ал. 1 ТЗ.
Няма
спор и в доктрината, че алонжът е добавък, който е част от ценната книга и
неспазването на това изискване води до недействителност на джирото. В процесната
хипотеза не се установява джирото, с което е прехвърлено временно удостоверение
№ 002/17.09.2015 г., да е положено върху гърба на ценната книга, нито върху
прикрепен към нея алонж, така че да става ясно, че той представлява неразделна
част от нея. Представени са два отделни документа, като в текста на алонжа е
посочено, че е към временно удостоверение № 002/17.09.2015 г., но липсват
следи, той да е бил прикрепен към въпросното временно удостоверение №
002/17.09.2015 г. Следователно, джирото е недействително поради опорочена форма
и не е породило своето действие.
За
приложението на императивни материално правни норми съдът следи в исковото
производство служебно, а на още по – силно основание в едностранните
производства, каквото е настоящото. Императивните норми следва стриктно да
бъдат прилагани и не подлежат на разширително тълкуване. Приложението им е
гаранция за законосъобразност на постановения акт. В случая по изложените
съображения постановеният отказ е правилен и законосъобразен.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
жалбата на М.Е., в качеството на представляващ „М.- И.С.“ АД, срещу отказ № 20190605115400/07.06.2019 г. на
Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А5 с вх. №
20190605115400/05.06.2019 г., за вписване на промени по партидата на „М.- И.С.“
АД, ЕИК ********.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в 7-дневен срок от
връчването му.
Съдия: