Решение по дело №1189/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 49

гр. С., 14 април 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета  година в състав:

   РАЙОНЕН СЪДИЯ  КИРИЛ ПАВЛОВ

при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. дело № 1189 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. "в” от ЗЗД.

Ищецът Ц.Х.Н. моли съда да отмени договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 44, т. II, регистър 2366, дело № 216/2014 г. на нотариус Б.М. с район на действие – района на РС С., съгласно който ищецът Ц.Х.Н. и Х.И.Н. са  дарили на ответника М.Х.Н. собствеността върху ½ идеална част от недвижим имот находящ се в град С., улица Х.Й. № 9, а именно Едноетажна жилищна сграда застроена площ от 118 кв. м. с идентификатор 65231.901.129.1, ведно с правото на строеж в общински поземлен имот с идентификатор65231.901.129. Твърди че ответникът не й дава издръжка, за което многократно го е молила.

В съдебно заседание Ц.Х.Н. поддържа иска за отмяна на дарението поради отказ на ответника да дава издръжка на ищцата която в исковата си молба и в уточнение на иска от адв. Н. – Г. се твърди че е поискана от ответника М.Н., както и за това че ответникът се държи зле с ищцата.

Ответникът оспорва иска лично и чрез адвокат К.. Отрича да е канен за издръжка, отрича майка му да му е поискала издръжка от която да се нуждае.

В отговора на исковата молба и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. К. поддържа, че не са налице основанията по чл. 227, ал. 1, б. "в” от ЗЗД за отмяна на дарение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт № 44, т. II, регистър 2366, дело № 216/2014 г. на нотариус Б.М. с район на действие – района на РС С., Ц.Х.Н. ищца по делото и съпруга й Х.И.Н. са  дарили на ответника М.Х.Н. собствеността върху ½ идеална част от недвижим имот находящ се в град С., улица Х.Й.№ 9, а именно Едноетажна жилищна сграда застроена площ от 118 кв. м. с идентификатор 65231.901.129.1, ведно с правото на строеж в общински поземлен имот с идентификатор 65231.901.129, при граници и съседни имоти посочени в цитирания нот. акт.

Не е спорно по делото и е потвърдено от всяка от страните, че ищцата не е  канила ответника да й дава издръжка.

В тежест на ищцата е на доказване а не установява да се нуждае от издръжка.

Свидетелката Д.Х.Н. дъщеря на ищцата и заинтересувана в нейна полза ,  а така също и в своя полза с оглед резултата от исканата отмяна на дарението. Показанията на тази свидетелка, преценени по реда на чл. 172 от ГПК също не установяват ищцата да се нуждае от издръжка и ответникът М.Х.Н. да й е отказвал издръжка.

Съпругата на ответника М.С.Н. е болна от рак, карценом на дясна млечна жлеза 80 % трайно намалена трудоспособност с диагноза горен вътрешен квадрант на млечната жлеза  видно от представените в преписи Епикриза и действуващо експертно решение на ТЕЛК № 0976 от 11. 06. 2018 година, с което същата е преосвидетелствана за срок до 26. 01. 2021 год. 

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Според чл. 227, ал. 1, б. ”в” ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която последният се нуждае. Тази възможност не превръща договора за дарение в двустранен - същият не е източник на правни задължения в тежест на безвъзмездно облагодетелстваното от договора лице. Идеята на закона е в случай, че същото прояви непризнателност към дарителя и не му осигури необходимата помощ за осигуряване на нуждите му, дарението да бъде отменено, като по този начин подареното имущество се върне в патримониума на прехвърлителя, за да може последният по този начин да осигури нуждата си от издръжка. В този смисъл законодателят предвижда своебразно морално задължение на надарения да подпомага дарителя да размера на извършеното дарение, което задължение обаче не е безусловно - такова възниква само доколкото дарителят изпадне в нужда и поиска издръжка от надареното лице.

В случая ищцата не е поискала издръжка, нито е установила  ответникът да й е отказал издръжка.

По делото не се предствиха никакви доказателства за влошено здравословно състояние на ищцата, както и какви са нуждите й за неговото поддържане и подобрение.

С оглед на изложеното настоящия състав намира, че предявения иск се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Ищцата не установи чрез пълно и главно доказване, че ответникът е отказал издръжка, като е безспорно установено по делото, че не е надлежно поканен за това. Ищцата не установява с нужното пълно доказване да се е нуждаела от издръжка, но и да се е нуждаела, като не е канила ответника за такава издръжка предявената претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. ”в” ЗЗД, предявен от Ц.Х.Н. с ЕГН ********** срещу М.Х.Н.  с ЕГН ********** за отмяна на дарение  на  недвижим  имот,  извършено  с  Нотариален  акт  за  дарение   на недвижим имот № 44, т. II, регистър 2366, дело № 216/2014 г. на нотариус Б.М. с район на действие – района на РС С..  

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: