П
Р И С Ъ Д А
№ …………… 14.12.2009 ГОДИНА ГР. БУРГАС
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГР. БУРГАС
ХІV
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 14.12. /четиринадесети декември/ 2009 /две хиляди и девета/ година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Ганева
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Симеонка Тончева
2. Милка Бойчева
секретар – Мария Милева
прокурор – Георги Дуков
като разгледа докладваното от съдия Диана Ганева
наказателно от общ характер дело № 1187 по описа за 2009
година,
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е.С.К. - роден на *** г.
в Тобласт, РФ, живущ ***, ж.к. *** руски
гражданин, със средно образование, работи като монтажник в „***” ООД, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на
06.03.2008 година в кв. „Долно Езерово”, град Бургас, отнел чужда движима вещ –
мобилен телефон „Сони Ериксон К 800 i”,
ведно със СИМ карта, на обща стойност 258 лева, от владението на Т.Т.И. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание по чл.194, ал.1 от НК, вр.чл. 54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното наказание за срок
от три години.
ОСЪЖДА
подсъдимия Е.С.К. със
снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.И. ***, ж.к. „НХК”, кв.25, бл.3, ет.2, ап.3, с ЕГН ********** сумата
от 258 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на деянието - 06.03.2008 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия Е.С.К., със снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на Районен съд гр.Бургас, направените по делото разноски в размер на 60 лева и сумата от 50 лева държавна такса върху уважения граждански иск.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред Окръжен съд-гр.Бургас в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
М О
Т И В И НОХДело № 1187/2009г.
Производството по делото е образувано по повод на
обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу Е.С.К., с обвинение в
това, че на 06.03.2008 година в кв.
„Долно Езерово”, град Бургас, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Сони
Ериксон К 800 i”, ведно със СИМ карта,
на обща стойност 258 лева, от владението на Т.Т.И. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК
Пострадалото
лице предяви граждански иск против
подсъдимия за заплащане на сумата от 758 лв., от които 258 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и
500 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане. Предвид на това, че искът
беше своевременно предявен и отговарящ на законовите изисквания, същият беше
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство за сумата от 258
лв.-стойността на отнетото съгласно заключението на вещото лице и
обстоятелствената част на обвинителния акт и пострадалото лице беше
конституирано като граждански ищец по делото, като в останалата част молбата бе
оставена без уважение.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението, като предлага съдът да наложи
наказание към минимума предвиден в закона, а именно три месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за срок
от три години.
Подсъдимият
признава вината си и дава обяснения по съществото на делото. Изразява съжаление
за извършеното, не оспорва фактическата обстановка приета от прокурора и
изразява съгласие относно предложеното наказание.
След преценка на
самопризнанията на подсъдимия, събраните по делото доказателства и изложените
факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият живее в
кв.”Долно Езерово” гр.Бургас. Вечерта на 6.03.2008г. посетил кафене „Ароганс”,
находящо се в квартал ”Долно Езерово”. По време на престоя си в игралната зала
на заведението подсъдимият видял на един от плотовете мобилен телефон „Сони
Ериксон К 800 i” , собственост на свидетеля Т.И., който по това време същото
бил в игралната зала . Тръгвайки от заведението, И. забравил мобилния си
телефон на плота, където го бил оставил преди да започне да играе. Подсъдимият
изчакал известно време и след като никой не потърсил апарата взел последния със
себе си и го отнесъл в дома си. Няколко
дни по ред К. използвал мобилния
телефон, след което го предоставил в заложна къща „Щедрия” , получавайки сумата
от 130 лв.
Според назначената
експертиза стойността на мобилния
телефон, ведно с картата , към датата на деянието 6.03.2008г., възлизат на 258
лв.
Горната фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия дадени при разследването,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
С оглед на
горната фактическа обстановка съдът счита за доказано по безспорен и
категоричен начин от обективна и от субективна страна, че извършеното от
подсъдимия деяния осъществява състав на престъпление от общ характер от
НК-кражба , а именно на
06.03.2008 година в кв. „Долно Езерово”, град
Бургас, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Сони Ериксон К 800 i”, ведно със СИМ карта, на обща стойност 258 лева,
от владението на Т.Т.И. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради което призна подсъдимия за
виновен в извършването на посоченото престъпление.
От обективна страна е
налице деяние извършено против обществените отношения, свързани със
собствеността на гражданите. За да е налице кражба, до извършване на
изпълнителното деяние вещта предмет на кражбата трябва да се намира във
фактическата власт на всеки друг, освен на дееца. Изпълнителното деяние на
кражбата е отнемането на вещта от владението на другиго. То се осъществява само
чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху
вещта, която до момента на деянието се упражнява от някого и същевременно да
установи своя фактическа власт върху нея. Престъпният резултат е именно
промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила в
следствие на деянието. В момента, когато тя настъпи, престъплението е
довършено. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият е
установил своя фактическа власт върху вещите предмет на престъплението.
Тези обстоятелства
определят квалификацията на извършеното от подсъдимият по чл. 194, ал. 1 от НК.
Деянието,
извършено от подсъдимия, е осъществено
при пряк умисъл, като форма на вината –подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици.
Към
момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимия не е осъждан.
При
определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
подсъдимия-неосъждан , пълните самопризнания по фактическата обстановка, изразеното от него съжаление за извършеното,
причините за извършване на деянието и намира, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид наличието на
значителен брой смекчаващи отговорността обстоятелства, които съдът приема за
многобройни и след като счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание би
се явило несъразмерно тежко за извършеното, определи и наложи на подсъдимия
наказание към минимума , предвиден в Закона, а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Тъй като по отношение на
подсъдимия са налице предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК и съдът счита, че по този начин ще бъдат постигнати целите на
наказанието, изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание бе отложено за
три години.
С така определеното и
наложено наказание настоящият състав
счита ,че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
Като причини за
извършване на деянието следва да се приемат ниската правна култура на
подсъдимия и незачитане на установения в страната правов ред.
Накрая съдът се занима с
разноските по делото и държавната такса върху уважения гражданския иск , които
възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Диана
Ганева
Вярно с оригинала:
Мария Милева