О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер147/11.2.2020г.Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНА ПАНЕВА
СТОЯН ПОПОВ
като разгледа докладваното
от съдия Асен Попов
ВЧНД №20 по описа на
съда за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243
ал.8 от НПК.
Образувано е
въз основа на протест от прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу определение
№2174/25.11.2019 г. по ЧНД №5274/2019 г. на Районен
съд-Варна, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното
производство от 01.11.2019 г. по ДП №3299/2016 г. по описа на Четвърто РУ при ОД
на МВР-Варна.
В протеста, по същество се сочат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт,
аргументи за което се изтъкват, както обективната
невъзможност, с оглед смъртта на св.С., да бъде установено указаното от съда,
чрез назначаването на допълнителна СППЕ, а така и безпредметността на
извършване на СГЕ и разпит на визираните от ВРС свидетели. Сочи се, че
основната причина за прекратяването на досъдебното производство е свързана с
недоказаност на обвинението за престъплението по чл.209 от НК, което е предпоставено
от настъпилата смърт на св.С. и невъзможност за извършването на нужните с нейно
участие действия по разследване. Въз основа на посочените основания се иска да
бъде отменено обжалваното пред настоящия съд Определение на ВРС.
Настоящият въззивен състав счита, че така подадения протест е процесуално
допустим. Същият е депозиран в законоустановения срок и от активно легитимирана
страна, а разгледан по същество, след като се запозна с доводите изложени в него, както и с всички
материалите по делото, ВОС намира същия за
неоснователен по следните съображения:
Досъдебно
производство №3299/2016 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна е
образувано на 16.12.2016 г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, срещу виновното
лице, за това, че за времето от 23.07.2015 г. до 16.12.2016 г. в гр.Долни
Чифлик, обл.Варна, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага,
поддържал заблуждение в Екатерина С. и с това й причинил имотна вреда в размер
на 1 600 лева – престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
След
проведено разследване, в хода на което били извършени разпити на свидетели,
назначена комплексна СППЕ на св.С. и СГЕ,
изискани и приобщени документи/копия/ имащи връзка с предмета на образуваното
досъдебно производство, прокурорът е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Св. С. /починала на 19.03.2017 г./, решила да продаде жилището си в което
живеела, заедно със сина си – св.С. в гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Сокачев",
блок МНО-1, вх. 2, ет. 3 и да закупи друг апартамент. Тъй като същата имала и
наследствени земеделски земи, продажбата на които също щяла финансово да й
помогне за осъществяването на решението й, в началото на месец май 2015 г. св. С.
посетила офиса на св. Н. в гр. Долни чифлик, и го помолила да задвижи процедура
по продажба на земеделските земи. Тъй като св. Н. се занимавал основно с
отдаването под аренда на земеделска земя, той й обяснил, че за исканото от нея
трябва съдействие на адвокат, като предложил да я срещне с такъв – св. Г.С., както и станало. Двамата посетили кантората
й, находяща се в гр. Долни чифлик, ул. „Тича" № 21, където св.С. я
запознала с намеренията си. Св.С. казала, че има клиент, който обработва и
купува земеделски земи в Община Аврен и обещала да го попита дали проявява
интерес към земите на св. С.. След около
седмица св. С. отново посетила кантората на св. С. и я уведомила, че иска
земите й да бъдат предоставени под аренда. Било изготвено и пълномощно, с което
св.С. упълномощавала св.С. да се снабдява с документи касаещи земите й в общ.
Аврен, да сключва договори за наем или аренда от нейно име и за нейна сметка.
Пълномощното било заверено от кмета на с. Пчелник, обл. Варна на 15.05.2015г.
Св. С. и св. С. се договорили, че въпросът за адвокатското възнаграждение и
неговото заплащане ще уточнят на по-късен етап.
Във връзка с уговореното, св.С. започнала редовно да
посещава кантората на св. С. и офиса на св. Н., като междувременно проявила
интерес относно процедурата по делба на наследство. Тъй като св. С. нямала
голям опит с такива дела, в средата на месец юни 2015 г., се свързала със свой
колега - св.П.С., като го помолила за съдействие. Била проведена среща между него и св. С. в
кантората на св.С., на която св. .С. обяснил подробно всичко на св. С. във
връзка с интересуващото я, включително и по отношение на дължимия му адвокатския
хонорар, чийто минимален размел който бил 800 лв., но за едно дело, а в нейния
случай трябвало да се водят две дела, тъй като се касаело за две отделни
наследствени маси с различен кръг наследници. Св.С. се съгласила да се образуват
дела за съдебна делба на наследствата, като помолила преди това св..С. да се
свърже с другите наследници и да ги попита дали не желаят доброволна делба. Св..С.
.П. .С. се съгласил и изпратил писмени покани
до всички наследници. На същите отговорили само Р.З.и Нягол Няголов, които
предложили да продадат своите дялове на св. С. по пазарни цени от 600 лв. за
декар, като св.С. се съгласила. На 23.07.2015 г. тя подписала пълномощно с
което упълномощила св. С. да сключи от нейно име и за нейна сметка сделката,
която била изповядана на 31.07.2015 г. пред нотариус Веселин Петров с район на
действие - PС- Варна.
На 23.07.2015 г. св. С.
и св. .С. сключили два договора за правна защита и съдействие, като св. .С. се
задължил да извърши всички правни и фактически действия във връзка предстоящите
дела за делба срещу възнаграждение в общ размер на 2600 лв., платимо до
31.03.2016 г. В изпълнение на същите св.
.С. се заел с воденето на делата, като по изготвени от него искови молби в PC -
Варна били образувани две дела за съдебни делба - едното през месец август 2015 г. /гр. д. № 10105/2015 г./, а
другото през месец октомври 2015 г. /гр. д. № 13979/2015 г./.
Междувременно св. С. перодично
посещавала св. Н. и св. С., за да се информира за земите си, като на 30.09.2015
г. св. С. подписала пълномощно, с което упълномощила св.С. да събира и подготвя
документи с оглед евентуалната продажба на нейни имоти, находящи се в гр. Варна
и с. Осеново, обл. Варна.До края на ноември 2015 г. св. С. все още не била
заплащала на св. С. никакъв хонорар. Ето защо на 01.12.2015 г. св. С. подписала
запис на заповед, с който се задължавала
на 01.12.2016 г. да плати сумата от 10
000 лв. на св.С..
В началото на месец
февруари 2016 г., при случайна среща между св. С. и св. .С. в гр. Долни чифлик, адвокатът
я уведомил, че получилото се забавяне на делата се дължи на независещи от него причини, но предходния месец са отстранени и последните
пропуски. Тогава св. С. му казала, че е оттеглила пълномощните си от него и че вече
по делата ще я представлява адв. .Д.А.. Св. .С. казал, че намира действията й за
неоснователни, като въпреки това тя ще трябва да му заплати уговорените
възнаграждения, което до 31.03.2016 г. така и не било направено. По тази
причина през септември 2016 г. св..С. инициирал производство по издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу св. С.. Това направила и през
февруари 2017 г. св. С., тъй като на падежа - 01.12.2016 г., на подписания
запис на заповед, св.С. не й платила дължимата сума.
Въз основа
на установената фактическа обстановка, обективирана в отмененото постановление
на ВРП, прокурорът е направил извод за
наличието на предпоставки за прекратяване на досъдебното производство на
основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК – поради недоказаност. В мотивите си,
прокурорът е посочил, че доколокото в конкретния случай от една страна единственото пряко и първично доказателство
за осъществена спрямо св.С. измама се явяват показанията на пострадалата, а
останалите събрани - са косвени такива,
а от заключението на изготвената комплексна СППЕ е видно, че св.С. „не е в
състояние да дава годни свидетелски показания и не може да пресъздава факти и
обстоятелства от действителността“ то и съответно не може да бъде кредитирано
единственото доказателство в подкрепа на
обвинение по чл.209 от НК. От друга страна сочи, че показанията на св.С., св.Н.
и св..С. се характеризират с логичност и последователност, като противоречието
им с останалите доказателства не може да бъде преодоляно с извършването на процесуално-следствени
действия, предвид смъртта на пострадалата.
Прекратителното
постановление на ВРП е отменено с Определение на ВРС, с аргументи за
необоснованост на същото, доколкото съдът е преценил, че цялостната фактическа
обстановка по делото не е изяснена в пълнота, предвид и което е необходимо
попълване на делото с достатъчен доказателствен материал, за което е указал
необходимостта от извършването на конкретни действия по разследването.
След
запознаване с всички материали по делото, обжалвания пред настоящата инстанция
акт и аргументите на прокурора изложени в така депозирания протест, съставът на
ВОС счита, че проверяваното
постановление за прекратяване на наказателното производство се явява преждевременно и изготвено при
неизясняване на обективната истина във връзка с предмета по чл.102 от НПК.
Достигайки до същия правен извод, районният съд е приложил правилно закона,
като е отменил прокурорския акт и е възстановил висящността на досъдебно
производство. В този смисъл и настоящата контролна инстанция изцяло споделя изложените
от ВРС аргументи относими към нужните за извършване действия по разследване,
доколкото заключенията на прокурора за прекратяване на досъдебното производство
са изводими от неизчерпан доказателствен процес, което предпостявя не
прекратяване на наказателното производство а предприемане на действия за попълване
с всички възможни средства на съществуващия доказателствен дефицит.
Не
може да бъде споделено възражението на прокурора относно направеното от ВРС
заключение, че изготвилите комплексната СППЕ експертиза по делото вещи лица са
изразили становище относно свидетелската годност на св.С. към 01.04.2017 г.,
доколкото във визираната експертиза изрично е посочено, че даденото експертно
мнение е относимо именно към момента на освидетелстване на пострадалата.
Предвид спицификата на конкретния предмет на воденото разследване, с оглед
начина на осъществяване на деянието и смъртта на пострадалата, то дадените от същата свидетелските
показания са от изключително значение за
производството по делото. Ето защо и изводите за липсата на свидетелска годност
и налична ли е такава към момента на проведения разпит на ппострадалата, а именно – 16.12.2016 г. следва да са ясни, категорични и
недвусмислени, каквито за настоящия състав не са. Предвид това и изготвянето на
допълнителна СППЕ /преди която по преценка да бде проведен и разпит на св.Я. , с
оглед твърденията му за психично заболяване на св.С. /, която да внесе нужната яснота, ВОС
счита, че е абсолютно необходимо и е в съответствие с разпоредбата на чл. 153 от НПК, като в този смисъл, прокурорът е пропуснал,
с допустими от закона средства, да осигури постигане на обективната истина в
пълнота, съобразно принципа на чл. 13 НПК. Посоченото е
относимо и към указаната от ВРС необходимост от назначаването и на СГЕ за
изследване подписите и положения ръкописен текст от св.С. в оригиналите на
подписаните от същата документи - 2 броя запис на заповед , приложени по ЧНД
№2539/2017г. на ВРС – 24 състав и ЧНД №15369/2016г. на ВРС – 30 състав, както и
Договори за правна защита и съдействие в полза на адв. П.С. от
23.07.2015г. по гр. дело №10106/2015г. на
ВРС 10 състав и по гр. дело
№13979/2015г. на ВРС 35 състав.
ВОС намира,
че за попълване на доказателствената маса и изясняване твърдените от св.С.
обстоятелства свързани с предоставени лични средства за закупуването на имотите
на Р.З.и Нягол Няголов, следва да бъдат проведени разпити и на посочените
свидетели.
По
изложените съображения, настоящата контролна инстанция счита, че е необходимо
да бъдат изчерпани всички
доказателствени възможности за максимално изясняване на нужното за правилното
решаване на делото и едва след
това същите да бъдат обсъдени и то след съпоставяне с целия доказателствен
материал.
С
оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че изводите на
прокурора за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24,
ал.1, т.2 от НК не са обосновани и законосъобразни, поради което и
Определението на Районен съд-Варна следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2174/25.11.2019 г. по ЧНД №5274/2019 г. на Районен
съд-Варна, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното
производство от 01.11.2019 г. по ДП №3299/2016 г. по описа на Четвърто РУ при
ОД на МВР-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.