М
О Т И В И към
присъда № 130/05.10.2018 год. по Н.О.Х.Д. № 2106/2018 год. по описа на Старозагорски
районен съд
Повдигнато е
обвинение против подсъдимия Б.Н.А., роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че на 17.03.2018
год., около 22,20 часа в град Стара Загора, по ул.”Черно море” на около 30 м. от кръстовището с
ул.”Чавдар войвода”, в посока север, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка ”Опел”, модел ”Вектра”, с рег. номер СТ 4415 АМ, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно с концентрация на алкохол
2,65 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство ”Дрегер 7510”, с фабричен номер ARВВ
0063, след като е осъден с влязло в сила Споразумение по НОХД № 310/2011 год.
на РС Раднево за деяние по чл.343б, ал.1 от НК – престъпление по чл.343б, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че по
време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят
описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието
предлага на подсъдимия Б.Н.А. да бъде определено наказание съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК, а именно наказание лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и глоба и на основание
чл.92, ал.3 от НК да бъде постановено принудително лекуване на подсъдимия по
време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода, както и да бъде лишен
от право да управлява МПС.
Адв.С.С. *** в качеството на защитник
на подсъдимия А. пледира на подзащитният му да бъде наложено наказание в
минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние с приложение
разпоредбата на чл.58а от НК, като предвид нуждата от лечение на неговия
подзащитен пледира за принудително лекуване по време на изпълнение на
наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият Б.Н.А. при
условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си в последната си
дума изразява съжаление за извършеното и моли за определяне на наказание в
минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние.
Съдът намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че подсъдимият
Б.Н.А. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, живущ ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН
**********.
Установи се по делото, че на
17.03.2018 год., около 22,20 часа подс.А.
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ”Опел”, модел
”Вектра”, с рег.номер № СТ 4415 АМ, в град Стара Загора, по улица ”Черно море”
на около 30 м.
от кръстовището с улица ”Чавдар войвода”, в посока север, когато бил спрян от
служителите на ОД на МВР Стара Загора – Станимир Стоилов и Георги Георгиев,
които осъществявали контрол на пътното движение. Подс.А. миришел на алкохол, поради което бил отведен в КАТ и тестван за алкохол от св.Гьоко Петков с
техническо средство ”Дрегер 7510”
с фабричен номер ARВВ 0063, който му отчел 2,65 на хиляда концентрация на
алкохол (проба 1146). За констатираното нарушение на подс.А. бил съставен АУАН серия Д и № 412635/17.03.2018 год.,
като му бил издаден и талон за медицинско изследване от същата дата, като бил откаран
с патрулния автомобил до ”Спешно приемно отделение”. Подс.А. отказал да даде кръвна проба за
анализ, вписано от дежурния д-р Илия Колевски в протокола за медицинско
изследване. След това подс.А. бил
задържан за срок до 24 часа във Второ РУ Стара Загора. Видно от изготвената
комплексна съдебно псохолого-психиатрична експертиза се установява, че подс.А.
страда от психично заболяване ”Разстройство вследствие употреба на алкохол,
синдром на зависимост“, но е бил вменяем и следователно наказателно отговорен
към датата на деянието и към настоящия момент.
Подс.Б.Н.А. имал издадено
валидно СУМПС от 15.09.2017 год., като същият бил осъждан, изтърпял ефективно
наказания ”лишаване от свобода“ общо в размер на 16 месеца, от които 10 месеца лишаване
от свобода за 2 броя престъпления по чл.343б, ал.1 от НК, извършени през 2011 год.
От обективна страна подсъдимият
А. на 17.03.2018 год. около 22,20 часа в град Стара Загора, по улица ”Черно
море” на около 30 м.
от кръстовището с улица ”Чавдар войвода”, в посока север, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка ”Опел”, модел ”Вектра”, с рег.номер №
СТ 4415 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно с
концентрация на алкохол 2,65 на хиляда, установено по надлежния ред - с
техническо средство ”Дрегер 7510”
с фабричен номер ARВВ 0063, след като е осъден с влязло в сила Споразумение по
НОХД № 310/2011 год. по описа на РС Раднево за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
От субективна страна същият е
извършил деянието виновно при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
хип.1-ва НК – съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Изложената фактическа
обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на разследването
доказателствен материал: обясненията на подс.Б.Н.А., показанията на св.Станимир
Сталинов Стоилов, Георги Димитров Георгиев и Гьоко Петков Петков, от
заключението на изготвената комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза, АУАН серия Д, № 412635 от 17.03.2018 год., талон за изследване №
0016237 от 17.03.2018 год., Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1228-000418/17.03.2018 год., справка за
нарушител/водач, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
свидетелство за съдимост на подсъдимия и други писмени доказателства по описа
на делото събрани на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК, като следва да се отбележи, че не се събраха
доказателства, които да си противоречат, поради което не се налага отделното им
обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установените
обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че с деянието си подсъдимият Б.Н.А. е осъществил от обективна и от субективна
страна всички признаци от състава на престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1
от НК.
За да признае подсъдимият за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното
си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод, междувпрочем, навеждат и
самопризнанията на подсъдимия Б.Н.А. по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
същите обхващат всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт,
както тези, които касаят обективните признаци на престъплението, така и тези,
които се отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в закона
наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до пет
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева;
изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното, младата му възраст и изразеното му
съжаление по отношение към извършеното, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността им обстоятелства (направените самопризнания не биха могли да
бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят
провеждането на процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са
взети предвид от законодателя при определяне на наказанието при условията на
чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с една трета;
не би могло да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и
тежкото материално положение на подсъдимия според приложената към досъдебното
производство декларация в тази насока, тъй като това му положение няма никаква
връзка с вида и характера на извършеното от него деяние);
високата обществена опасност
на подсъдимия с оглед установената концентрация, които съдът отчете като
отегчаващо отговорността му обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а
от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното наказание с една трета.
Воден от гореизложеното, като в случая
смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях
да е изключително по своя характер, за да бъде приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК.
При
тези данни съдът определи на подсъдимия Б.Н.А. наказание при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства над минималния размер предвиден в
закона за извършеното деяние, а именно ”лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА
и ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.58а от НК намали неговия размер с една
трета и му наложи наказание ”лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което
наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим, както и ”глоба” в
размер на 500 (петстотин) лева.
На основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши
подсъдимия Б.Н.А., със снета
самоличност от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА
ГОДИНА, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което
подсъдимия Б.Н.А., със снета самоличност е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 15.09.2018 год.
Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия Б.Н.А.
следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, които
да се заплатят по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора в размер на 445.74
лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и седемдесет
и четири стотинки), представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство (за изготвяне на комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза) по ДП № 8245-зм-251/2018 год. по описа на Второ Районно управление
при ОД на МВР Стара Загора.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.92 НПК:
Според
заключението на назначената в хода на проведеното досъдебно производство
съдебна психолого-психиатрична експертиза подсъдимият Б.Н.А. страда от ”РАЗСТРОЙСТВО
ВСЛЕДСТВИЕ УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ. СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ. Понастоящем употребява
(активна зависимост) /Код по
МКБ-10:F 10.24.”, които
заболявания от една страна не изключват вменяемостта му, но от друга страна в
състоянието, в което се намира – системна употреба на алкохол, довела до
състояние на зависимост. Налице е компулсивно влечение, загуба на количествен и
ситуативен контрол, увеличен толеранс, абстинентни прояви, редуцирани на
интереси и алтернативни форми на удоволствие, продължаваща употреба на алкохол
въпреки настъпилите негативни социални последици и адаптационни затруднения.
Ето защо съдът на основание чл.92, ал.1 от НК постанови принудително лекуване
на подсъдимия Б.Н.А., като на основание чл.92, ал.3 от НК постанови принудителното му лекуване да се проведе по
време на изпълнение на лишаването му от свобода, като срокът за принудителното
му лекуване се приспадне от срока на лишаването му от свобода. В случая съдът
не определи лечебното заведение, в което да се проведе лекуването, тъй като
този въпрос е от компетентността на органа по изпълнение на наказанието и
затворническата администрация съгласно разпоредбите на ЗИНЗС и подзаконовите
актове в тази насока – например, Инструкция № 1 за дейността на здравните
органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред на
и т.н. /вж. в този смисъл решение № 271 от 13.06.1979 год. по н.дело № 260/1979
год. на I н.о. на ВС/, както и не
определи срок на лекуването, тъй като последното се провежда до отпадане на
нуждата от лечение, след което следва да се поиска прекратяване на лекуването
съгласно чл.92, ал.5 от НК /вж. в този смисъл цитираното по-горе решение, както
и решение № 349 от 27.07.1984 год. по н.дело № 338/1984 год. на I н.о. на ВС/.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като
такива следва да се посочат ниска правна култура на подсъдимият и несъобразяване
с установения в страната правов ред.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: