Решение по дело №79/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 115
Дата: 13 юни 2023 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20233000500079
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500079 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. от ГПК по
въззивна жалба, подадена от синдика на „Сано България“АД /в
несъстоятелност/, ЕИК ********* срещу решение № 260030/7.11.2022 г. по
гр.д.№ 784/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени исковете:
по чл.490 от ГПК - против „Сано БГ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от И.М.К. и М. И. К. и по чл.108 от ЗС – против „Алфа 1 Секюритис“ ЕАД,
ЕИК *********. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
нея подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират
се разноски.
В подаден писмен отговор пълномощникът на управителя на „Сано БГ“
ЕООД-Варна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност
на решението.
В съдебно заседание, пълномощникът на „Алфа1 Секюритис“ ЕАД
1
оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
следното:
Предявени са искове от синдика Ц. В. М. на „Сано България" АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК:*********: против „Сано БГ" ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от И.М.К. и М. И. К., с правно основание чл.490
от ГПК; против „Алфа 1 секюритис“ ЕАД с ЕИК:*********, с правно
основание чл.108 от ЗС и цена на иска от 43500 лв.
Твърденията са, че с решение № 243/21.03.2019 г. по т. д.№ 687/19 г. на
ВОС, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Сано
България“ АД и е обявена неплатежоспособност с начална дата 15.10.2016 г.
С решение №798/18.09.2019 г. по същото дело е обявена несъстоятелността на
дружеството и са прекратени правомощията на органите му на управление. С
определение от 03.09.2019 г. е назначен постоянен синдик в производството
по несъстоятелност.
С постановление за възлагане от 02.05.2018 год. по и. д.№
20168950400109 на ЧСИ Людмил Станев - рег.№ 895 на НК с район на
действие ОС Варна по извършена публична продан и на ответника "Сано БГ"
ЕООД, който е присъединен взискател по изпълнителното дело - като
купувач, е възложен следният недвижим имот: ПИ с идентификатор
№10135.2054.51, находящ се в гр. Варна, местн.„Коджа тепе“ с площ от 4158
кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори №10135.2054.42,
№10135.2054.50 №10135.2054.52, №10135.2054.22, №10135.2054.21,
№10135.2054.14 и №10135.2054.18, за сумата от 43500 лв. Постановлението
за възлагане е влязло в сила на 28.05.2018 г.
Твърденията са, че реалният купувач на процесния имот е ответникът
М. И. К., чрез контролираното от него дружество „Сано БГ“ ЕООД, чийто
управител е дъщеря му И.М.К., като подставено лице и че към датата на
постановяване на постановлението за възлагане е налице свързаност между
„Сано България" АД /в несъстоятелност/, и "Сано БГ" ЕООД.
Като член на съвета на директорите на „Сано България“ АД и
изпълнителен директор, действителният купувач М. И. К. е бил натоварен по
2
силата на чл.244 от ТЗ да управлява и пази имотите, собственост на „Сано
България“ АД. Предвид горното, той не е имал право да участва в публичната
продан, съответно да бъде купувач, с оглед чл.185, б. “а“ от ЗЗД. Ищецът
твърди, че на осн. чл.490, ал.2 от ГПК, вр. чл.490, ал.1 от ГПК, вр. чл.185, б.
”а” от ЗЗД е налице абсолютна недействителност на извършената публична
продан, поради което той не е изгубил правото си на собственост върху
имота, а вторият ответник го владее без основание.
С допълнителна молба ищецът твърди, че с нотариален акт №165, том
12, рег.№ 16175, дело 1944/2019 год. на нотариус Ж.Т. с рег.№214 на НК, от
19.12.2019 год. вписано в СП вх. рег.№ 35217, дв.вх.рег.35212, акт. № 28,
том.XCIX дело № 21727/26.12.2019 г., ответникът "Сано БГ" ЕООД е
прехвърлило чрез договор за покупко-продажба процесния имот на „Пиелком
300" ЕООД. С н. а. № 87, том 1, рег.№788 дело 61 от 27.01.2020 год. на
нотариус Ж.Т., имотът е бил продаден на „Алфа 1 секюритис" ЕАД с ЕИК
*********.
В хода на първоинстанционното производство, с определение №
260169/13.7.2020 год., в качеството на ответник по иска с правно основание
чл.108 от ЗС е конституирано „Алфа 1 секюритис“ ЕАД с ЕИК:*********,
заедно с първоначалния ответник „Сано БГ" ЕООД.
Ответникът „Сано БГ" ЕООД оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Ответникът „Алфа 1 секюритис“ ЕАД оспорва предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС. Твърди че предназначението на имота е променено,
признава факта, че го владее, но владението е на годно правно основание;
оспорва активната легитимация на ищеца.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.496, ал.3, пр.1, вр. чл.490 от
ГПК, вр. с чл.185, б.“а“ от ЗЗД - против „ Сано БГ “ ЕООД и М. И. К. и иск с
пр. осн. чл.108 от ЗС - против „ Алфа 1 секюритис “ ЕАД.
Безспорно е по делото, че с решение № 243/21.03.2019 год. по т.д.№
687/2019 год. на ВОС „Сано България" АД е обявено в неплатежоспособност
3
и е открито производство по несъстоятелност с начална дата 15.10.2016 год. С
решение № 798/18.09.2019 год. дружеството е обявено в несъстоятелност и са
прекратени правомощията на органите му на управление. С определение от
03.09.2019 год. по същото дело Ц. В. М. е назначен за постоянен синдик на
обявено в несъстоятелност дружество.
Не се спори относно факта, че „Сано България“ АД е длъжник по изп.
дело № 20168950400109 на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895 на КЧСИ и район
на действие ОС Варна. С Постановление от 02.05.2018 год. възбраненият
недвижим имот: ПИ с идентификатор №10135.2054.51, находящ се в гр.
Варна, местн. „Коджа тепе“ с площ от 4158 кв.м., при граници и съседи:
имоти с идентификатори №10135.2054.42, №10135.2054.50 №10135.2054.52,
№10135.2054.22, №10135.2054.21, №10135.2054.14 и №10135.2054.18, е
възложен на „ Сано БГ “ ЕООД за сумата от 43500 лв. Постановлението за
възлагане е влязло в сила на 28.05.2018 г.
С Нотариален акт № 165, том XII, рег. № 16175, дело № 1944/19.12.2019
год. вписан в СП-Варна с вх.№ 35217 акт 28, том XCIX дело №
21721/20.12.2019 год. „Сано БГ“ ЕООД е продало на „Пиелком 300“ ЕООД
процесния недвижим имот за сумата от 45000 лева. С Нотариален акт № 87,
том I, рег. № 788, дело № 61/2020 г. на нотариус Ж.Т., вписан СП-Варна с Вх.
Рег.№ 1539/27.01.2020 год. акт № 99, том.IV, дело № 779 , имотът е продаден
на ответника „Алфа 1 секюритис“ ЕАД, за сумата от 45500 лева.
По иска с правно основание чл.496, ал.3, пр.1, вр. чл.490 от ГПК, вр.
чл.185, б. “а“ от ЗЗД, предявен против „ Сано БГ “ ЕООД и М. И. К.:
Съгласно т.3 от ТР № 4/2017 от 11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС,
недействителността на публичната продан по чл.496, ал.3 от ГПК може да се
релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване
от ищеца и възражение на ответника в други производства. Действителността
на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на
чл. 490 и при невнасяне на цената. Въззивникът твърди нарушаване на чл.490
от ГПК поради участие в проведената по изп. дело публична продан на лице,
по чл.185, б. “а“ от ЗЗД, което няма право да взема участие в наддаването и
това е довело до нейната недействителност. Предявеният иск по чл.496, ал.3
от ГПК в настоящия случай е вид иск за попълване масата на
несъстоятелността, но не е сред изрично посочените в раздел I на глава 41 от
4
ТЗ искове за попълване масата на несъстоятелността, т. к. не е иск, попадащ в
хипотезите на чл.645, ал.3 и ал.4, чл.646, чл.647 и чл.649 от ТЗ, вр. чл.135 от
ЗЗД и обусловените от тях искове. Исковете за попълване масата на
несъстоятелността не са изчерпателно изброени в закона, съществен е общият
критерии - те да са насочени към попълване масата на несъстоятелността.
Исковете за попълване на масата, попадащи извън уредените в раздел I на
глава 41 от ТЗ не попадат в обхвата на чл.621а, ал.2 от ТЗ. Предявяват се от
дружеството в несъстоятелност, което е ищец по делото, а синдикът, съгласно
чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ, само осъществява представителство на дружеството в
процеса, действайки от негово име и упражнявайки неговите материални
права. Ответник е съответната насрещна страна по правоотношението.
Ищецът твърди, че действителният купувач на публичната продан е М. И. К. -
член на съвета на директорите и изпълнителен директор на ипотекарния
длъжник в изпълнителното производство „Сано България“АД, а дружеството,
на което е бил възложен имота, е негово подставено лице.
Тъй като по характера си публичната продан е деривативен способ за
придобиване на вещни права и по същността си не представлява сделка, по
отношение на нея не са приложими нормите относно симулацията.
Независимо от това, дори и да се приеме, че при публична продан може да се
осъществи персонална симулация, то видно от ангажираните по делото
доказателства не се установява двустранно подставяне между ответниците.
По делото не са събрани доказателства относно правно релевантния
факт на намерение и уговорка между ответниците по иска, които да са
различни от официално удостовереното в Постановлението. В случая са
допустими гласни доказателства, но доказателства относно привидност не са
събрани.
Показанията на свид. Ц. Б., която е работила като счетоводител в
търговски дружества, чиито управител е М. К. твърди, че К. не е споделял
нея, че дружество “Сано България” иска да продаде на себе си собствения му
имот така, че да изглежда публична продан. Същата свидетелката е била
управител на “Сано БГ” ЕООД от 2016 г. до 2017 год., а собственик на
капитала е дъщерята на М. К. - И.К. Свидетелката няма информация за
уговорки между тях за придобиване на имота.
Недоказан е факта, че ответникът „Сано БГ" ЕООД е бил поставено
5
лице на М. И. К. при извършената публична продан, завършила с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.05.2018 год., което е
влязло в сила на 28.05.2018 год. и е породило транслативен вещен ефект, тъй
като не страда от сочените от ищеца пороци. Следователно, искът с правно
основание чл.496, ал.3, пр.1, вр. чл.490 от ГПК, вр. чл.185, б. “а“ от ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а решението в тази му част –
потвърдено.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Искът е предявен от синдика на „Сано България" АД /в
несъстоятелност/ против ответника „Алфа 1 секюритис“ ЕАД за признаване
на установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, като се
претендира предаване на владението му. Тъй като искът по чл.108 от ЗС е
обусловен от уважаването на иска за прогласяване на нищожността на
постановлението за възлагане, поради неоснователността на обуславящия иск,
искът за собственост също е неоснователен. По реда на частното
правоприемство, ответникът „Алфа 1 секюритис“ ЕАД е придобил правото на
собственост от собственици.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като
въззивникът бъде осъден да заплати на „Сано БГ“ ЕООД, представлявано от
управителя И.М.К. разноски за настоящата инстанция в размер на 2000 лева,
съобразно приложения списък.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030/07.11.2022 г. по гр.д.№ 784/2020 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Сано България"АД/в несъстоятелност/ с ЕИК:*********,
представлявано от синдика Ц. В. М., за сметка на масата на
несъстоятелността, ДА ЗАПЛАТИ на „Сано БГ" ЕООД с ЕИК *********, гр.
Варна, бул. „Сливница" 26, ет.5, представлявано от И.М.К., сумата от 2000
лева, представляващи направените по делото разноски за настоящата
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
6
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7