Р Е
Ш Е Н
И Е № 260716
гр.Пловдив 27.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2740/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №260594/28.09.2020г. по гр.д.№1494/2020г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на въззиваемата страна,че същата му дължи сумата от 2960,68лв.,представляващи главница-неизплатено трудово възнаграждение за периода м.септември-м.декември 2015г. ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане-последно число на съответния месец до 17.05.2018г. в размер общо на 753,73лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 02.10.2019г.Жалбоподателят счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се уважи като основателна и доказана.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК,която е установителен иск за дължимост на претендираната сума от 2960,68лв.,представляващи главница-неизплатено трудово възнаграждение за периода м.септември-м.декември 2015г. ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане-последно число на съответния месец до 17.05.2018г. в размер общо на 753,73лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 02.10.2019г.,като жалбоподателя е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и такава му е била издадена за посочените суми,но ответникът е възразил и поради тази причина заведеният иск се явява допустим.
Не се спори между страните,че жалбоподателя е бил в трудови правоотношения с въззиваемата страна,като от събраните по делото доказателства се установява,че претендираните суми не са били изплатени на ищеца,но още с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тях.Съгласно разпоредбата на чл.358,ал.2,т.2 давността относно паричните вземания по трудови спорове е тригодишна,поради което същата е изтекла и исковата претенция се явява неоснователна и недоказана,поради което правилно районния съд е постановил отхвърлителен диспозитив.
Жалбоподателя счита,че с получаването на поканата е спряла да тече давността,но същата не е спирала да тече,независимо от получаването й.Издаването на заповедта за изпълнение е станало след изтичането на тригодишния давностен погасителен срок,поради което вземането,макар и дължимо,се е погасило по давност.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъбразно и като такова следва да го потвърди,като на основание чл.272 от ГПК следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,но такива не са направени от страна на въззиваемата страна,поради което не следва да се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260594/28.09.2020г. по гр.д.№1494/2020г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: