Р Е Ш Е Н И Е
№…….../09.11.2015
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на девети
октомври през две хиляди
и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско
дело № 623
по описа за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
главни искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, а евентуално
съединените към тях искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като към всеки
един от тях обективно и комулативно е съединен и иск
с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства, Р.А.Ш., А.О.Л., родена на ***
г., чрез своя баща и законен представител О.В.Л. и В.А.Б., роден на *** г. чрез
своя баща законен представител АНАТОЛИЙ Е.Б.,
всичките граждани на Руската Федерация, в качеството си на наследници на А. Е. Ш.,
гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в *************/, починала на
30.08.2013 г., са поискали да бъде осъдено „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски” №
3, да им заплати сума в размер на по 250 000,00 лв., представляваща обезщетение
за обезвреда за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди, вследствие
смъртта на А. Е. Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в *************/,
починала на 30.08.2013 г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по
вина на ответника В.К.В., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил –
„Пежо”, модел – „306”, с регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, както и сума в размер на
по 42 729,51 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяка главница от 250 000,00 лв., за периода от датата на
увреждането – 12.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба –
17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 17.04.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендират присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В условията на евентуалност, в случай, че така предявените искове срещу
главния ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, на основание
договорна отговорност бъдат отхвърлени, Р.А.Ш., А.О.Л., родена на *** г., чрез
своя баща и законен представител О.В.Л. и В.А.Б., роден на *** г. чрез своя баща законен представител АНАТОЛИЙ Е.Б., всичките
граждани на Руската Федерация, в качеството си на наследници на А. Е. Ш.,
гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в *************/, починала на
30.08.2013 г., са поискали да бъде осъден деликвента В.К.В., ЕГН: **********,***,
да заплати на всеки един от тях сума в размер на по 250 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за обезвреда за претърпени от всеки един от тях
неимуществени вреди, вследствие смъртта на А. Е. Ш., гражданка на Руската
Федерация, родена на *** г. в гр. *************/, починала на 30.08.2013 г.,
вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на ответника В.К.В.,
ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел – „306”, с
регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, на основание чл. 45 от ЗЗД, както и сума в размер на по 42 729,51
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка главница от 250 000,00 лв., за периода от датата на увреждането –
12.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират
присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА.
Ищците твърдят, че имат качеството на наследници на А. Е. Ш., гражданка
на Руската Федерация, родена на *** г. в *************/, починала на 30.08.2013
г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на ответника В.К.В.,
ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел – „306”, с
регистрационен № В 8155 РН, който към момента на ПТП е бил със сключена
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. Починалата А. Ш. е дъщеря на първия ищец и майка на втория и
третия. Посочват, че за описаното по-горе деяния В.К.В. е осъден по н.о.х.д. №
920/2014 . по описа на ОС – Бургас, с присъда № 196/05.11.2014 г., влязла в сила
на 21.11.2014 г. Навеждат доводи, че към датата на ПТП, починалата А. Ш. е била
жена в разцвета на силите си – само на 31 г., която е оставила две малолетни
деца сираци: дъщеря А. – на 1 година и половина и В. – на 5 години. Преди
смъртта си, тя е отглеждала сама двете си деца, тъй като била разведена с
Анатолий Б. – баща на В., а с О.Л. – баща на А., не са били в брак и са живеели
отделно. След смъртта на А. се наложило децата да бъдат разделени. Р.Ш. след
смъртта на дъщеря си останала без последния си близък човек, който да й бъде
опора и подкрепа в старините.
Ищците твърдят, че в резултат на виновното противоправно поведение на
втория ответник са претърпяли преки и непосредствени
неимуществени вреди от загубата на починалата. Както децата, така и майката на А.
Ш., в най-висока степен са засегнати от смъртта й, бидейки лишени завинаги от
нейната родителска и синовна обич и морална подкрепа, а децата до определена
възраст – и от дължимата по закон финансова подкрепа под формата на издръжка.
По време на извършване на деянието, В.В. е бил
сключил застраховка „Гражданска отговорност” в „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с
която застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ищците сочат, че до
момента не са постигнали споразумение с ответниците за размера на дължимото обезщетение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК главният ответник „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Л.Х., е подал
писмен отговор, в който е изразено становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. След отчитане на относимите факти и обстоятелства за определяне
на размера на дължимото обезщетение, ответникът признава настоящите искове за
основателни до следните суми: Р.А.Ш. -
50 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 30.08.2013 г.; А.О.Л. – 60 000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 30.08.2013 г.; В.А.Б. – 60 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 30.08.2013 г. За размера над признатите суми, главният
ответник счита исковете за неоснователни, като счита, че над тези размери
исковите претенции се явяват силно завишени. Навежда доводи, че исканото
обезщетение по никакъв начин не кореспондира с твърдяните и описани от ищците
неимуществени вреди. На второ място, оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на събитието с твърдението, че е неточен и не отразява
действително случилото се, като не са представени и доказателства относно
механизма на събитието. На трето място, прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че за вредоносния резултат е допринесло обстоятелството, че А. Ш.
като пътник на предната седалка в МСП, не е използвала обезопасителен колан към
момента на настъпване на ПТП. На следващо място, оспорва и предявения иск за
лихва върху главницата на основание чл. 86 от ЗЗД над признатия размер, както и
началния момент на претендиране на законната лихва. Навежда доводи, че за
ищците вредоносния резултат е настъпил на 30.08.203 г., на която дата е
починала пострадалата, следователно от този момент същите имат право да
претендират лихва. Счита, че искането за присъждане на сторените по делото
разноски и адвокатски хонорар, както и законна лихва се явяват неоснователни с
оглед на обстоятелството, че „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД не е дало повод за
завеждане на настоящия иск.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК евентуалният ответник В.К.В., чрез
пълномощника си адв. А.Х.Д., е подал писмен отговор, в
който е изразено становище, че липсва спазване на реквизита на нормата на чл.
127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК , тъй като не са изложени обстоятелствата,
свързани с поведението на лицата, както и каква част от иска е за имуществени
вреди. Предвид на това моли да не бъде даван ход на исковата молба. Изразява
становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва
исковите претенции като завишени по размер, като счита, че ПТП е допуснато при
независимо съпричиняване от страна на наследодателката на ищците, тъй като не е
ползвала обезопасителен колан по време на движение на МПС. Твърди, че всичко
това е довело до изключително голяма степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от нейна страна, поради което и следва да се редуцира исканото
обезщетение. Евентуалният ответник оспорва изцяло предявения иск за имуществени
вреди – по основанието му и с оглед предявения размер, който счита за недължим.
Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на
причинно-следствена връзка на твърдените имуществени и неимуществени вреди с
механизма на ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат на възникване на ПТП за
ищците са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди.
Счита, че приложените по делото САТИ и допълнителната ДСАТИ не могат да бъдат
използвани по делото, тъй като са изготвени и използвани за друго производство.
По отношение на претенцията за лихва, счита че същата следва да се дължи от
30.08.2013 г., а не от 12.08.2013 г.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна
искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка
с изложеното от ответниците.
В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, главният ответник „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, поддържа становището си по исковете и
направените доказателствени искания.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, евентуалният ответник В.К.В. не е
депозирал отговора на допълнителната искова молба.
В съдебно заседание и с писмено становище процесуалният представител на
ищеца поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира
осъждане на ответниците да заплатят на ищцата Р.А.Ш.
направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, а
на адв. И.Д. – адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗА, във вр. с чл. 36, ал.
2, изр. 2-ро, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание и с
писмено становище главният ответник „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез процесуалния си представител по същество
моли предявените искове да бъдат отхвърлени над признатите от него размери и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищцовата адвокатско възнаграждение като счита, че същото не се дължи, тъй като
не са налице предпоставките на чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание евентуалният
ответник В.К.В., чрез
процесуалния си представител по същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени над признатите от главния ответник размери и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата
адвокатско възнаграждение като счита, че същото не се дължи, тъй като не са
налице предпоставките на чл. 38 от ЗА.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С влязла в сила присъда № 196/05.11.2014 г., постановена по
н.о.х.д. № 920/2014 . по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, В.К.В. е признат за
виновен за това, че на 12.08.2013 г. по главен път I-9 в посока Бургас-Варна, в близост до местността „Иракли“ при управление на автомобил „Пежо“ 306, с рег. № В
81-55 РН нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Е. Ш., настъпила на 30.08.2013
г., което е престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, предложение I-во, във връзка
с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 58а, ал. 4 от НК.
С оглед на посоченото и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК е
установено, със задължителна за гражданския съд сила, обстоятелството, че В.К.В.
е извършил посоченото в присъдата действие като поведението му е противоправно,
тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона – чл. 20, ал. 2
от ЗДвП задължения, нарушението, на които е скрепено с наказателна санкция. При
това тези нарушения са признати от закона за престъпление, което също сочи на
противоправност на поведението, тъй като в наказателно правната разпоредба се
съдържа и законова забрана за извършване на такива действия под страх от
наказание. Освен това със задължителна сила е установено и обстоятелството, че
в резултат на това свое поведение В.К.В. е причинил смъртта на А. Е. Ш.. Това е
така, тъй като както чл. 300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на
деянието разбират осъществяването на фактическия състав на престъплението, за което
се налага наказанието. Поради това в случаите, когато в този състав като
квалифициращ признак е включено причиняването на определен резултат и връзката
между деянието и резултата, констатациите на наказателния съд за
осъществяването на такъв резултат и за причинната връзка са задължителни за
гражданския съд. Тази обвързаност се разпростира както по отношение на
резултата, така и по отношение на причинната връзка между действието и
осъществения резултат, предвид на което този въпрос не може да бъде пререшаван.
Налице е установено противоправно поведение от страна на В.К.В. и причинени на
трети лица вреди, както и причинна връзка между тях. Това са три от елементите
на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Четвъртият елемент, а именно вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила.
С оглед на изложеното действието на В.К.В. представлява непозволено
увреждане и поради това пострадалите от същото могат да ангажират отговорността
на същия за претърпените от това увреждане вреди.
С оглед на горното е установено, че следва на основание чл. 45 от ЗЗД да
бъде ангажирана отговорността на В.К.В. за причинените вследствие на
пътнотранспортното произшествие вреди на трети лица. Видно от застрахователна
полица № 06113001484134/02.06.2013 г., за лек автомобил марка „Пежо”, модел
„306”, с регистрационен № В 8155 РН, е била сключена задължителна застраховка
за риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ за период от 00.00 часа на
03.06.2013 г. до 24.00 часа на 02.06.2014 г., по която застраховател е било „ДЗИ
– Общо Застраховане” ЕАД - гр. София. Доколкото тази застраховка съгласно чл.
258, ал. 1, във връзка с чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от КЗ покрива отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство, то увредените лица могат да ангажират
отговорността на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, за причинените им
от В.К.В. вреди на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.
Не се спори, а и това се установява от удостоверение за наследници № 161/02.04.2014
г., издадено от Нотариус в нотариален окръг на *******, че Р.А.Ш. е майка на
починалата А. Е. Ш., а А.О.Л. и В.А.Б. са нейни деца, като те се явяват и нейни
законни наследници. В качеството си на такива и тримата попадат в кръга на
лицата очертан с ППВС № 4 от 1 961 година и ППВС № 5 от 1965 г., имащи
право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Е. Ш..
Обезщетение за неимуществените вреди обаче се дължи само ако същите са
претърпени действително. Претърпяването на последните не се презумира.
Предвид на това по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК лицата, които твърдят, че са
претърпели такива вреди трябва да установят този факт. В случая като
доказателство за претърпените неимуществени вреди са ангажирани показанията на
свидетелите Е.П.И. и С.Г.Г.. От показанията на
свидетелката И., която е роднина на А. Е. Ш., Р.А.Ш., А.О.Л. и В.А.Б., се
установява, че А. е имала много топли отношения с майка си, която участвала във
възпитанието и отглеждането на децата на А.. Били много сплотено и задружно
семейство, с топли отношения. Децата живеели с майка си и баба си Р. в Санкт
Петербург. А. се грижела за децата, като осигурявала финансовото обезпечаване
на семейството, тъй като бабата Р. била пенсионерка, а тя от своя страна
помагала в отглеждането и възпитанието на децата. Независимо от това, цялото си
свободно време, когато не работела А. посвещавала на децата си. Р.А.Ш. много
тежко преживяла смъртта на дъщеря си. А.О.Л. и В.А.Б. са били много привързани
към майка си и са силно травмирани от нейната смърт. В деня на катастрофата
децата били на почивка в България с баба си Р., а А. идвала, за да ги види и да
им донесе пари. След катастрофата на децата било съобщено след известно време,
че майка им не е сред живите. А., която е малко дете, още не могла да разбере
какво се случва, но В. напълно го осъзнал, защото са му показали и гроба на
майка му и той по-тежко понася тази загуба. Тъй като А. имала два брака и
децата й са от различни бащи, след смъртта й децата били разделени и всяко от
тях живее с родния му баща. Свидетелката посочва, че децата страдат за майка си
и към настоящия момент, споделят, че я сънуват. Майката Р.А.Ш. сега живеела
сама в Санкт Петербург, тъй като преди това е загубила мъжа си, а след това и
единствената си дъщеря А.. По думите на свидетелката, тя живеела много трудно и
била много изнервена, страдала от загубата на дъщеря си. Показанията на
свидетелката Е.П.И. напълно кореспондират с тези на свидетеля С.Г.Г., който е брокер и познава семейството от 2012 г., когато
А. закупила от фирмата, в която той работи, апартамент в гр. Бяла. Свидетелят
установява, че отношенията на А. Е. Ш. с нейната майка и двете деца били топли.
Децата били привързани към майката и бабата. През периода след инцидента до
смъртта на А., свидетелят бил непрекъснато до майката на А. – Р., която
непрекъснато плачела. След смъртта на А. свидетелят е виждал само А. с баба й в
България. Бабата Р. постоянно плачела и към настоящия момент за загубата на
дъщеря й.
С оглед на горното съдът намира, че Р.А.Ш., А.О.Л. и В.А.Б. са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на А. Е. Ш., които подлежат на обезщетяване по
реда на чл. 52 от ЗЗД. Следва да се отчете обстоятелството, че смъртта на А. Е.
Ш. е била неочаквана за членовете на семейството й, тъй като същата е била
родена на *** г. При тази смърт същите са загубили моралната опора, която са
получавали от починалата, като за в бъдеще не могат да разчитат на нея. Цялото
семейство много тежко е преживяло смъртта на А. Е. Ш., като все още не е
превъзмогнало този факт. Смъртта на А. се е отразила на психиката на майка й Р.,
като е предизвикала негативни преживявания, които са били в обем значително
по-голям от общоприетото в нормалния живот. При това тези негативни емоции са в
значителен обем като се има предвид, че
починалата е била на 31 години към момента на пътно-транспортното произшествие
и смъртта й е била изненадваща. Неочакваната смърт на А. Е. Ш. е лишила Р.А.Ш.
от възможността да разчита на нейната помощ при отглеждането и възпитанието на
двете деца А.О.Л. и В.А.Б., които към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие са били съответно на година и половина и пет години. Това е довело
до разделянето на двете деца, които са силно привързани едно към друго, като
всяко от тях е трябвало да заживее с родния си баща. Двете деца са били на
възраст, в която са се нуждаели от двамата родители. Със смъртта на А. Е. Ш. те
са били лишени от възможността за в бъдеше да разчитат на помощта и моралната
подкрепа на майка си. Негативните емоции от смъртта на А. Е. Ш. за майката Р.А.Ш.
и двете й деца А.О.Л. и В.А.Б. продължават и към настоящия момент. Всички тези негативни преживявания
представляват претърпени от ищците неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване от страна на виновния водач или от застрахователя по
задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. В
случая е установено, че именно „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е застрахователят, който следва да отговаря за
причинените от виновния водач на автомобила вреди.
С оглед на това и при
спазване на изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че сумата от по 90 000,00 лева за Р.А.Ш. и сумата от
по 110 000,00 лева за А.О.Л. и В.А.Б., справедливо ще ги обезщети за
претърпените от смъртта на А. Е. Ш. неимуществени вреди.
От така определеното
обезщетение на Р.А.Ш. в размер
на 90 000,00 лв. обаче трябва да бъде приспаднато вече заплатеното от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр.
София, обезщетение в размер на 50000,00 лв. /за който размер искът е признат/,
което обезщетение заедно със законната лихва върху него или общо сума в размер
на 60437,54 лв., с преводно нареждане от 18.09.2015 г. дружеството доброволно е
платило на Р.А.Ш. за претърпените от
нея неимуществени вреди, за което са представени доказателства в съдебното
заседание на 09.10.2015 г. Поради това предявеният от Р.А.Ш. иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ е основателен за сумата от 40 000,00 лева. По същите
съображения от така определеното обезщетение на В.А.Б. в размер на 110 000,00 лв. трябва да бъде приспаднато вече
заплатеното от „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, обезщетение в размер на 60 000,00
лв. /за който размер искът е признат/, за което обезщетение заедно със
законната лихва върху него или общо сума в размер на 37 126,16 евро,
дружеството е представило доказателства в съдебното заседание на 09.10.2015 г.,
че доброволно е превело по неговата сметка в руска банка на 25.09.2015 г. за
претърпените от него неимуществени вреди. Поради това предявеният от В.А.Б. иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ е основателен за сумата от 50 000,00 лв.
В тази връзка трябва да
бъде отчетено обстоятелството, че „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София е направило възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на А. Е. Ш., което е основание за намаляване на определеното
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че за вредоносния резултат е допринесло обстоятелството, че А. Ш.
като пътник на предната седалка в МСП, не е изпълнила задължението си по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е използвала монтирания в автомобила
обезопасителен колан към момента на
настъпване на ПТП. При това трябва да се има предвид, че
доказателствената тежест за установяване на това възражение, по силата на чл.
154, ал. 1 от ГПК, се носи от направилата го страна, а именно „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, тъй
като е насочено към ограничаване на неговата отговорност и установяване на
размера на действителните вреди.
Видно от заключението на изслушаната по делото комплексната съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза с вещи лица инж. Й.Л.М. и д-р В.Д., според
материалите по делото, данните за локализацията на травмите от медицинска и от
техническа гледна точка, с оглед снимковия материал, А. Е. Ш. е била с поставен
предпазен колан при пътно-транспортното произшествие. Това се установява и от
обясненията на вещото лице д-р В.Д. в съдебното заседание на 09.10.2015 г.,
който посочва, че рядко има толкова манифестни белези
за поставен предпазен колан, едно от които е масивно кръвонасядане
в областта на напречната част на дебелото черво. Тя се намира точно, където
стои колана. Има и счупване на предните ребра на гръдния кош, които са именно в
тази зона, където се поставя колана. Останалите увреждания които вещото лице е
констатирало, също кореспондират да са получени при поставен колан. Вещото лице
посочва, че има абсолютно съвпадение с данните от техническа гледна точка, че е
имало поставен колан. Съдът е длъжен да изследва само тези обстоятелства за
съпричиняване, които са наведени по надлежния ред и в срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК. Т.е. в настоящият случай съдът е длъжен да изследва само въпроса дали А.
Е. Ш. е била с поставен или без поставен обезопасителен колан към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие, но не и това дали е допринесла
за вредоносния резултат по друг начин. С оглед изложеното, възражението на „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на А.
Е. Ш. е неоснователно. Предвид на това, не е доказано наличието на
хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради което и определените обезщетения не
трябва да бъдат намалявани по този ред.
С оглед на всичко
гореизложено, така предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от от Р.А.Ш., А.О.Л.
и В.А.Б. следва да бъдат уважени съответно до размерите от 40 000,00 лв. за Р.А.Ш.,
50 000,00 лв. за В.А.Б. и 110 000,00 лв. за А.О.Л., като в частта им за
разликата над уважените до пълните претендирани размери от 250 000,00 лв.
за всеки един от тях исковете следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД:
Видно от разпоредбите на
чл. 257 и чл. 267, ал. 1 от КЗ отговорността на застрахователя е за всички
вреди, за които отговаря застрахования. Поради това отговорността е и за
обезщетението за забавено плащане. В случаите на непозволено увреждане по
силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД забавата настъпва в момента на увреждането. С
оглед та това, върху така определените обезщетения следва да бъде присъдена и законна
лихва за забава, считано от датата на увреждането. В случая това е датата, на
която е настъпила смъртта на А. Е. Ш.,
а именно – 30.08.2013 г., а не датата на самото пътно-транспортно произшествие
– 12.08.2013 г. Неимуществените вреди се търпят от смъртта на пострадалата, а
не от самото пътно-транспортно произшествие. Същото е само част от юридическия
състав на увреждането, което окончателно настъпва със смъртта. При
пътно-транспортно произшествие са налице само противоправните действия, като
резултата от тях, т.е. вредата – смъртта на А. Е. Ш. се е проявила в по-късен
момент. Следователно, налице е разлика във времето на извършване на противоправните
действия и настъпване на вредоносния резултат. Законът не изисква вредоносното
действие и вредата да бъдат реализирани едновременно. Възможно е това да стане
в различни периоди от време, като за да е налице непозволено увреждане трябва
да се установи причинната връзка между двете, което в случая е налице. С оглед
на това, лихва върху така определените обезщетения следва да бъде присъдена от
30.08.2013 г. до окончателното плащане.
Изчислена от съда, законната лихва за забава за периода от 30.08.2013 г.
до 17.04.2015 г. върху определените обезщетения е в размер съответно на 6 636,32
лв. за Р.А.Ш., 8 295,41 лв. за В.А.Б. и 18 249,89 лв. за А.О.Л., за които
размери исковете за лихва за минал период следва да бъдат уважени, като частта
им за разликата над уважените до пълните претендирани размери от 42 729,51 лв.,
както и за периода от 12.08.2013 г. до 29.08.2013 г. вкл. следва да бъдат
отхвърлени.
Върху така определените обезщетения се дължи и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба - 17.04.2015 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на предявените при условията на евентуалност обективно
съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че така
предявените от ищците при условията на обективно съединяване евентуални искове
срещу В.К.В. следва да бъдат оставени без разглеждане.
Същите са предявени под условие, че главните искове бъдат отхвърлени или
производството по отношение на тях бъде прекратено. Тъй като това условие не се
е осъществило, така предявените срещу прекия причинител искове не следва да
бъдат разглеждани, без производството в тази част да бъде прекратявано. Това е
така, тъй като при несбъдване на условието, при което тези искове са предявени,
съдът въобще не пристъпва към разглеждане на евентуалните искове като не
преценява както допустимостта, така и евентуалната им основателност.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на делото, ответното дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД - гр. София, следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на Варненския окръжен съд сумата от 14 497,26 лв. разноски от бюджетните суми
на съда, от които 14 457,26 лв. дължима държавна такса и 40,00 лв. изплатено
възнаграждение на назначения по реда на чл. 4, ал. 2 от ГПК преводач на
разпитаната свидетелка Е.П.И. в съдебното заседание на 09.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила
до окончателното изплащане.
По отношение на претендираните от ищцата Р.А.Ш. разноски за самолетни
билети за явяване на свидетелката Е.П.И., съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК и доказателства за извършването им /л. 99, 100 и 101/, съдът намира,
че същите следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от иска, тъй като отговорността за разноски
се прилага във всички случаи, независимо от режима, при който е допуснат
свидетеля – при довеждане или призоваване. С оглед на това, ответното дружество
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата Р.А.Ш. сумата от 7831,26 рубли, представляваща разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По отношение искането на
процесуалния представител на ищците адв. И.Д. да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗА, във вр. с чл. 36, ал. 2,
изр. 2-ро, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
същото следва да бъде оставено без уважение. Видно от представените по делото
три пълномощни /л. 30, 31 и 32 от делото/, в тях не е посочено, че
представителството се осъществява при условията на чл. 38 от ЗА, нито пък са
представени доказателства, че то е уговорено при тези условия. След като в представените по делото пълномощни на адв. И.Д. не е посочено никое от основанията по чл. 38 от
Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ, то не се дължи
присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Обстоятелството, че ищците
са освободени от държавна такса, не рефлектира автоматично върху възможността
адвокатът да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие и не предопределя
приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС, II т.о
и решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г. на ВКС, II т.о,
както и определение № 152/17.06.2013 г. по т.д. № 650/2012 г. на ВКС, II т.о.
и определение № 95/19.02.2015 г. по ч.т.д. № 1451/2014 г. на ВКС, II т.о.
За да се присъди такова възнаграждение, следва да бъдат
представени доказателства, че то е уговорено между страните по договора за
адвокатска услуга. Само твърдението на процесуалния представител, че това е
така, не е достатъчно, доколкото същото не изключва възможността за уговорено и
извършено заплащане на адвокатското възнаграждение чрез друг способ.
С оглед изхода на делото
и в съответствие с направеното
искане за присъждане на разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК /л. 102 от делото/,
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” сумата от 16 286,08
лв. разноски по делото, от които 16 032,71 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 253,37 лв. депозит за вещи лица, съобразно отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на евентуалния ответник В.К.В. сумата от 5030,00 лв. разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 11.05.2015 г. /л. 103/ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК
/л. 104/.
Воден от гореизложеното и
в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски”
№ 3, да заплати на Р.А.Ш., родена на *** г. в **************************, гражданка
на Руската Федерация, с постоянен адрес:***, сумата от 40 000,00 лв.
/четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря й А. Е. Ш., гражданка на
Руската Федерация, родена на *** г. в *************/, починала на 30.08.2013
г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на ответника В.К.В.,
ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел – „306”, с
регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, както и сумата от 6 636,32
лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща законната лихва върху главницата, за периода от 30.08.2013 г. до
датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015
г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в частта
им за главницата за разликата над уважения до пълния претендиран размер от
250 000,00 лв., както и иска за лихва за забава за разликата над уважения
до пълния претендиран размер от 42 729,51 лв., както и за периода от 12.08.2013
г. до 29.08.2013 г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски”
№ 3, да заплати на А.О.Л., родена на *** г. в *******, гражданин на Руската
Федерация, чрез своя баща и законен представител О.В.Л., роден на *** г. в *******,
гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес: *******, сумата от 110 000,00
лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната майка А. Е. Ш.,
гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в *************/, починала на
30.08.2013 г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на
ответника В.К.В., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел
– „306”, с регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, както и сумата от 18 249,89
лв. /осемнадесет хиляди двеста четиридесет и девет лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща законната лихва върху главницата, за периода от
30.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
в частта им за главницата за разликата над уважения до пълния претендиран
размер от 250 000,00 лв., както и иска за лихва за забава за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 42 729,51 лв., както и за периода от
12.08.2013 г. до 29.08.2013 г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски”
№ 3, да заплати на В.А.Б., роден на *** г. в *******, гражданин на Руската Федерация,
чрез своя баща законен представител АНАТОЛИЙ Е.Б., роден на *** г. в *******,
гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес:***, сумата от 50 000,00
лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговата майка А. Е. Ш.,
гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в *************/, починала на
30.08.2013 г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на
ответника В.К.В., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”,
модел – „306”, с регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, както и сумата от 8 295,41
лв. /осем хиляди двеста деветдесет и пет лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща законната лихва върху главницата, за периода от
30.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
в частта им за главницата за разликата над уважения до пълния претендиран
размер от 250 000,00 лв., както и иска за лихва за забава за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 42 729,51 лв., както и за периода от
12.08.2013 г. до 29.08.2013 г. вкл., като неоснователни.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове от Р.А.Ш., родена на *** г. в ********************,
гражданка на Руската Федерация, с постоянен адрес:***, А.О.Л., родена на *** г.
в *******, гражданин на Руската Федерация, чрез своя баща и законен
представител О.В.Л., роден на *** г. в *******, гражданин на Руската Федерация,
с постоянен адрес: ******* и В.А.Б., роден на *** г. в *******, гражданин на
Руската Федерация, чрез своя баща
законен представител АНАТОЛИЙ Е.Б., роден на *** г. в *******, гражданин
на Руската Федерация, с постоянен адрес:***, срещу В.К.В.,
ЕГН: **********,***, за заплащане на всеки един от тях на сума в размер на по
250 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки един от тях
неимуществени вреди, вследствие смъртта на А. Е. Ш., гражданка на Руската
Федерация, родена на *** г. в *************/, починала на 30.08.2013 г.,
вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на ответника В.К.В.,
ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел – „306”, с
регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, на основание чл. 45 от ЗЗД, както и сума в размер на по 42
729,51 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка главница от 250 000,00 лв., за периода от датата на увреждането –
12.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Г. Бенковски” № 3, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от
14 497,26 лв. /четиринадесет хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и
двадесет и шест стотинки/ разноски от бюджетните суми на съда, ведно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Г. Бенковски” № 3, да заплати на Р.А.Ш., родена на *** г. в ********************,
гражданка на Руската Федерация, с постоянен адрес:***, сумата от 7831,26 рубли
/седем хиляди осемстотин тридесет и една рубли и двадесет и шест копейки/
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.Ш.,
родена на *** г. в ***************, гражданка на Руската Федерация, с постоянен
адрес:***, А.О.Л., родена на *** г. в *******, гражданин на Руската Федерация,
чрез своя баща и законен представител О.В.Л., роден на *** г. в *******,
гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес: ******* и В.А.Б., роден на ***
г. в *******, гражданин на Руската Федерация, чрез своя баща законен представител АНАТОЛИЙ Е.Б., роден на ***
г. в *******, гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес:***, да заплатят на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3, сумата от
16 286,08 лв.
/шестнадесет хиляди двеста осемдесет и шест лева и осем стотинки/ разноски по
делото, а на В.К.В., ЕГН: **********,***,
да заплатят сумата от 5 030,00 лв. /пет хиляди и тридесет лева/ разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: