РЕШЕНИЕ
№ 4044
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110103232 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от *** ООД срещу Л. И. Р. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в
Заповед № 7038/14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17700/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 48 с-
в, за следните суми: 831,30 лв. (осемстотин тридесет и един лева и тридесет стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК-услуги по партида с абонатен №
***, за обект находящ се в гр. *** ПИ-***, дължима за периода от 23.03.2020 г. до
23.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 10.12.2021г., до окончателното изплащане, сумата от 53,39 лв.
(петдесет и три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 831,30 лв., дължима за периода от 04.04.2021г. до 07.12.2021г
Ищцовото дружество **** твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се на адрес к.к.
„***, с абонатен номер ***, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил.
Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че
може да предяви иск за установяване на вземането си, предвид подадено възражение от
длъжника. В уточнителна искова молба се сочи, че пртендираната сума за главница
представлява реално доставени и отчетени ВиК услуги в имота /л.26/ чрез използването на
ел. карнет. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата, с който я
оспорва. Поддържа се, че ответникът не е единствен собственик на правото на собственост
върху имота, като пълномощно, дадено от другите съсобственици се отнася само за смяна на
партидата и подаване на възражение за давност пред дружеството, но не ангажира
отговорността на ответника изцяло, поради което излага, че до 01.12.2021 г. всички
съсобственици следва да отговарят за задължения по партидата. Ответникът сочи, че от март
2020 г. многократно е посещавал каси на ищеца, като са му предоставяли информация, че
няма задължения за заплащане. Впоследствие открила, че абонатния номер на имота е
свързан с името на ****, за която излага, че е грешка, поправянето на която е поискала, за да
може своевременно да заплаща задълженията си за ***услуги. Подала и заявлението за
1
промяна на титуляра на партидата на 01.12.2021 г., след което разбрала, че за периода от
16.12.2013 г.-05.03.2021 г. било начислено голямо количество потребена вода и подала
заявление със възражения за погасяване на част от сумата по давност, което не било уважено
от ищеца. При извънсъдебна комуникация с ищеца, получила информация, че във фактурата
е посочена цена за реално доставена и отчетена услуга, която е констатирана на 25.02.2021 г.
при смяна на водомера с отчетено показания 1297 куб.м. и е прието, че изразходеното
количество пода за една година е 333куб.м. при приложение на чл.24, ал.3 от ОУ на ищеца.
Наведени са възражение, че не са спазени чл.23, ал.2 и чл.23, ал.5 ОУ. Излага, че
начислената сума не е за реално потребена и изразходена за период от 1 година вода, тъй
като последното засичане е от 16.12.2013 г., с оглед на което начисленото количество вода е
за целия период след тази дата. Направено е възражение за погасяване по давност на всички
дължими до 01.12.2018 г. суми. Оспорва, начислените на 23.03.2020 г. 339 кум.м. вода, да са
реално изразходвани, оспорва основанието за начисляване, като сочи не че е спазен реда на
ОУ- не са отчетени от представител на реда, а са служебно начислени. Иска се отхвърляне
на исковата претенция.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието
на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на
партида с абонатен номер ***за обект, находящ се на адрес к.к.„*** 2) ищецът е предоставил
на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като
доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за
предоставяне на *** услуги на потребители от *** оператор, размера на претендираните
задължения за заплащане на продажна цена за предоставени ВиК услуги, настъпването на
изискуемостта на тези задължения, както и размера на мораторната лихва върху главницата.
Ответникът следва да установи, че дължимите суми за потреблението на ВиК услуги за
посочения в исковата молба период са изплащани редовно и в срок.
С определението по чл.140 ГПК е указано на ищеца, че за наличието на облигационна
връзка между страните и за изпълнение на задължението си за доставка на *** услуги
ищецът не сочи доказателства.
Процесните отношения по повод предоставянето на водоснабдителните и
канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на *** услуги на
територията на гр. Варна и операторът „*** гр. Варна са обвързани и от Общите условия на
дружеството, приложени по делото.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т.1 от ОУ на „***. Според чл.3, ал.1, от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: т.1 -собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т.2 -
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В конкретния случай от ответника е оспорено той да има качеството на потребител за
процесния период.
Подаденото на 01.12.2021 г. заявление /л.38/ от ответника за смяна на партидата за
2
аб.номер ***на негово име е неотносимо към спора, тъй като се отнася за период след
процесния.
От представения по делото договор за дарение, обективиран с нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 01.08.2014 г. се установява, че ½ ид.ч. от процесния имот –
ПИ с идент.***ведно с построена в имота вилна сграда с идентификатор ***са дарени от ***
на ответника Л. И. Р..
От справката от Агенция по вписванията на л.85 се установява, че на същата дата по
отношение на имота е извършена продажба от *** на *** и ***. На л.139 от делото е
представен нотариален акт от 04.08.2012 г., видно от който *** е продал своята 1/12 ид.ч. от
процесния имот, като на ***е продал 1/24 ид.ч. и на*** – 1/24 ид.ч.
От така събраните писмени доказателства, съдът намира, че в условията на пълно и
главно доказване е установя, че за процесния имот ответникът е клиент на *** услуги, като
собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост, поради което може да отговаря за
задълженията за ***услуги потребени в имота до ½ част от същите. Само на това основание
претенцията за ½ част следва да бъде отхвърлена.
По отношение на доставката на ВиК услуги и извършените отчети
По делото е представена справка за недобора на частен абонат по партида за имот
аб.номер ***, с клиентски номер на Л. Р. и посочен абонат *** от която е видно, че за
периода от 23.03.2020 г.-25.02.2021 г. е начислена стойност на потребени ВиК услуги в
размер на 742,72 лв. – главница; за 25.02.2021 г.-14.04.2021 г.-13,28 лв.; за 14.04.2021 г.-
21.05.2021 г.-11.08 лв.; 21.05.2021 г.-20.07.2021 г.-24,36 лв.; 20.07.2021 г.-23.08.2021 г.- 13,28
лв.; 23.08.2021 г.-27.09.2021 г.-13,28 лв.; 27.09.2021 г.-26.10.2021 г.-6,65 лв. и 26.10.2021 г.-
23.11.2021 г.-6,65 лв.
На л.44 от делото е представено приложение към фактура **********/05.03.2021 г.
видно от която стойността 618,93 лв. без ДДС или 742,72 лв. с ДДС се отнасяне за
начислени 339 куб.м. вода. за периода 23.03.2020 г.-25.02.2021 г.
Към отговора на исковата молба е приложено писмо от ищеца до ответника, в което
се сочи, че фактура **********/05.03.2021 г. обхваща период от 23.03.2020 г.-23.11.2021 г.,
като са приложени изискванията на чл.24, ал.2 от ОУ при издаване на фактурата, поради
невъзможност за отчитане и отсъствие на потребителя, като по този начин е определен
периода на фактуриране – 1 година. На 25.02.2021 г.е извършена смята на водомер 007453
на показание 1297 куб.м. с протокол 018282, подписан от потребител и е издадена фактура
**********/05.03.2021 г. с отчетено количество 339 куб.м. на стойност 795,74 лв. /л.35/
Ответникът е представил платежно нареждане от 19.04.2022 г. / след образуване на
исковото производство/, видно от което на същата дата е заплатена сума от 127,41 лв. на
ищеца, като в основание е посочено „ от 16.04.2021 г.-24.04.2022 г.- гл.121,81 и лихва 5,60
аб. ***“.
Представен е протокол за подмяна на водомер ***с водомер 027636 за имота на
25.02.2021 г., подписан за потребител от ***в. В протокола е посочено, че показанието на
демонтирания водомер е 1297 куб.м.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че
общата стойност на задълженията по фактури, издадени в периода 05.03.2021 г.-24.11.2021
г. за ползвани в периода от 23.03.2021 г.-23.11.2021 г. е в размер на 831,30 лв. главница.
Експертизата е констатирала, че лихвата за забава върху всяко от посочените в таблицата
към т.1 задължения за ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 07.12.2021 г. е в
размер на 53,39 лв. Вещото лице е посочило. Че към 10.12.2021 г. н е било налице плащане
по фактурите, но на 19.04.2022 г. са заплатени сумите за периодите 25.02.2021 г.-14.04.2021
г.-13,28 лв.; за 14.04.2021 г.-21.05.2021 г.-11.08 лв.; 21.05.2021 г.-20.07.2021 г.-24,36 лв.;
20.07.2021 г.-23.08.2021 г.- 13,28 лв.; 23.08.2021 г.-27.09.2021 г.-13,28 лв.; 27.09.2021 г.-
26.10.2021 г.-6,65 лв. и 26.10.2021 г.-23.11.2021 г.-6,65 лв. и е останал незаплатена главница
от 742,72 лв. За последната е посочено, че е формирана като остойностяване на количество
вода от 339куб.м., които по фактура **********/05.03.2021 г. са ползвани за периода от
23.03.2020 г.-25.02.2021 г. По отношение на извършването на отчитането в имота вещото
лице е посочило, че на 16.12.2013 г. е засечено количество от 958 куб.м.; на 25.02.2021 г. е
засечено 1297 куб.м., а на 14.04.2021 г. е засечено 6куб.м. вода. Съдът дава вяра на
експертизата, доколкото същата е компетентно изготвена.
От ответника са представени доказателства за отчитане на вода в имота за периода от
3
м.06.2011 г.- м.03.2018 г. на хартия –л.130-131 от делото, както и за отчитане с електронен
карнет от 05.03.2021 г. до 28.09.2022 г. /л.132/.
Други относими за спора доказателства не са събрани.
При така събраните доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
След като ответникът има качеството потребител на *** услуги към ищцовото
дружество / въпреки, че притежава само част от правото на собственост върху имота/, то
същият е обвързан и от влезлите в сила и действащи Общи условия на дружеството,
одобрени с Решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г. Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от
ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. При неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на *** оператора. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ, предвижда
задължение на потребителят да осигурява свободен достъп на оператора за извършване на
отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал. 3 от същият текст, при невъзможност
за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител,
потребителят е длъжен да уточни с *** оператора извършване на отчитането в удобно време
в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24 урежда, че при
отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една
година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ***оператора. Именно за спазване на
такава процедура са доводите на ищеца в извънсъдебната кореспонденция на страните по
повод на спора им, но в настоящото производтво ищецът поддържа, че стойността на цялата
претендирана главница е формирана от реално отчетени и потребени *** услуги. В първото
по делото заседание не е направено изменение на иска досежно основанието, на което е
начислена част от претендираната главница, поради което съдът не дължи изследване дали
са налице основанията за дължимост на сумата при служебно начисляване по реда на ОУ
при неосигурен достъп до имота.
Видно от таблица 1 от ССчЕ се установява, че в издадената на 05.03.2021г. фактура е
начислена стойност на ВиК услуги за 339 куб.м. за периода от 23.03.2020 г.-25.02.2021 г.
Видно от данните в справката за отчитане на потреблението и справките за отчети / л.130 и
сл. от делото/ 339 куб.м. е получено като разлика от отчитаното показания на водомера от
16.12.2013 г. -958 къб.м. и на 25.02.2021 г. - 1297 куб.м., При липса на доказателства за
отчитане на водомера от 2013 г. насам / данните за отчитане през 2018 г. – л.131 съдът не
възприема, доколкото документа не е подписан дори от инкасатор за този момент, както и
такова отчитане не е установено от вещото лице/ и последваща констатация на количество
потребена вода / 1297 кум.б./ въз основа на съставен констативен протокол, съдът намира, че
не може да се направи извод, че цялото това количество вода е потребено единствено в
посочения във фактурата период от 23.03.2020 г.-25.02.2021 г.
По делото липсват доказателства реално количеството по 339 куб.м. да е потребено за
периода от 23.03.2020 г.-25.02.2021 г. Указания за липсата на доказателства в тази посока са
дадени на ищеца с проекта за доклад, но въпреки това той не е ангажирал такива – не са
представени доказателства за отчитане на количествата вода, такива количества да са реално
доставени до имота вкл. чрез специални познания в областта за снабдяване на абонатите на
*** услуги. При изложеното, иска главница за частта за заплащане на сумата от 742,72 лв.
по фактура **********/05.03.2021 г. за период на услуги от 23.03.2020 г.-25.02.2021 г.
следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
За пълнота на изложението: С оглед въведеното от ответника в отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на
иска, и при съобразяване с постановките на ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.д.№ 3/2011
г., ОСГТК, предвид датата на предявяване на иска в съда – 13.12.2021г. г. (по арг. чл. 422,
ал.1 от ГПК) и началната дата на изискуемост на претендираното вземане, вземанията на
водоснабдителното дружеството са погасени по давност вземанията станали изискуеми до
13.12.2018 г. В конкретния случай съдът намира, че вземанията по фактура
**********/05.03.2021 г. за период на услуги от 23.03.2020 г.-25.02.2021 г., но която е
издадена по отчет извършен на 25.02.2021 г. за първи път от 2013 г. насам, тоест може да се
направи обоснован извод, че реалния отчет извършен през 02.2021 г. е отразил показания на
водомера с натрупване от 2013 г., са погасени по давност. До този извод съдът достига,
4
поради неяснота относно разпределението на консумацията през периода от 2013 г. до
25.02.2021 г., когато е извършен отчета и реална възможност отчета да попада в периода,
обхванат от погасителната давност на вземането по чл. 111, б."в" от ЗЗД / в този смисъл
Решение № 459 от 15.06.2016 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 606/2016 г./.
Поради неоснователност на главната претенция в тази част, неоснователна е
претенцията и за дължимост на лихва за забава, която съобразно приетата ССчЕ и съдът
намира, че възлиза на сумата от 50,96 лв. за периода от 05.04.2021 г.-07.12.2021 г.
По отношения на възраженията за недължимост на сумите по вземанията по
останалите, посочени във фактурите вземанията, съдът намира за неоснователни доводите на
ответника за недоказаност на потреблението, отразено в тях. Безспорно между страните е, че
в хода на настоящото исково производство ответникът е извършил плащане на главница в
размер на 88,58 лв. по фактури с номера **********/16.04.2021 г. за периода 25.02.2021 г.-
14.04.2021 г.-13,28 лв.; **********/26.05.2021 г. за периода 14.04.2021 г.-21.05.2021 г.-11.08
лв.; **********/22.07.2021 г. за периода 21.05.2021 г.-20.07.2021 г.-24,36 лв.;
**********/26.08.2021 г. за периода 20.07.2021 г.-23.08.2021 г.- 13,28 лв.;
**********/29.09.2021 г. за периода 23.08.2021 г.-27.09.2021 г.-13,28 лв.;
**********/28.10.2021 г. за периода 27.09.2021 г.-26.10.2021 г.-6,65 лв. и
**********/24.11.2021 г. за периода 26.10.2021 г.-23.11.2021 г.-6,65 лв.. Незаплатена е
останала сума от 742,72 лв. –главница по фактура **********/05.03.2021 г. за период на
услуги от 23.03.2020 г.-25.02.2021 г., за което съдът достигна до извод, че не е дължима.
Ответникът е заплатил и лихва за забава в размер на 5,60 лв. върху главницата от 88,58 лв.
за периода от 16.05.2021 г.-07.12.2021 г., въпреки че дължима е била лихва за забава за този
период в размер на 2,43 лв. / съобразно ССчЕ/. За главницата от 88,58 лв. за потреби ВиК
услуги за периода 25.02.2021 г.-23.11.2021 г. и 2,43 лв. за лихва за забава върху главницата
от 88,58 лв. за периода от 16.05.2021 г.-07.12.2021 г. следва да се отхвърли като погасен чрез
плащане в хода на производството.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има и двете страни, съразмерно с
уважената респ. отхвърлена част от исковете. Ищецът има право на разноски за
отхвърлената поради плащане част от претенциите / общо 91,01 лв./, а ответникът има право
на разноски за отхвърлената, поради недоказаност част от претенциите / общо 793,68 лв./
Ищецът е доказал заплащането на следните разноски в исковото производство 75,00
лв.- държавна такса, 150 лв.- депозит за ССчЕ / ищецът е надплатил депозит за вщо лице,
като въпреки указанията да заплати 150 лв. е представил доказателства за заплащане на
сумата от 300 лв. по делото/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът
определя 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 33,43 лв.- разноски в
исковото производство.
Ответникът е доказал личното заплащане на разноски в размер на 150 лв.- депозит за
експертиза. Съразмерно с отхвърлената, поради недоказаност част на иска, следва да му се
присъдят разноски в размер на 134,57 лв.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатска защита и
съдействие в исковото производство от адв. С. на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 от
ЗАдв, като е представен договор за безплатна правна защита в полза на колега адвокат – л.71
от делото. На адв. С. следва да се присъди възнаграждение в размер на минималното такова
по НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и съобразно отхвърления размер на исковете,
поради недоказаност, а именно сумата от 269,14 лв.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лв.- държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно в уважената част от исковете, следва да
се присъди сумата от 7,72 лв.- разноски в заповедното производство.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане на разноски в заповедното
производство, поради което и такива не му се присъждат.
5
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Л. И. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. *** дължи на „***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1
ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 831,30 лв. (осемстотин тридесет и един
лева и тридесет стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени ***-услуги по
партида с абонатен № ***, за обект находящ се в гр. Варна, ***, дължима за периода от
23.03.2020 г. до 23.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 10.12.2021г., до окончателното изплащане, сумата от
53,39 лв. (петдесет и три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 831,30 лв., дължима за периода от 04.04.2021г. до 07.12.2021г. за
които суми е издадена Заповед № 7038/14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17700/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, 48 с-в
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница 742,72 лв. по фактура
**********/05.03.2021 г. за период на услуги от 23.03.2020 г.-25.02.2021 г. и иска за лихва за
забава за 50,96 лв. за периода от 05.04.2021 г.-07.12.2021 г., като недоказани, а иска за
главницата от 88,58 лв. за потреби ВиК услуги за периода 25.02.2021 г.-23.11.2021 г. и иска
за лихва за забава в размер на 2,43 лв. върху главницата от 88,58 лв. за периода от 16.05.2021
г.-07.12.2021 г. – като погасени чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л. И. Р., ЕГН: **********, адрес: гр.
***да заплати на „***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 33,43 лв.-
разноски в исковото производство и 7,72 лв.- разноски в заповедното производство по
ч. гр. д. № 17700/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 48 с-в
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на Л. И. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. *** сумата от 134,57
лв. – разноски за съдебно счетоводна експертиза в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., „***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на адв. М. С., Адвокатска колегия - Варна с рег. номер ***в
Единния регистър на адвокатите сумата от 269,14 лв. – възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6