Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 02.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№537 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен
иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба се излагат твърдения, че на 09.08.2018г. около 17:45 ч. в гр.****, на кръстовището на ул.”Н” с
ул.”В П”, при управление на лек автомобил марка „Т”, модел „К” с ДК №*******, собственост на А М. А,
управляван от лицето М.А.М., който предприел маневра да завие наляво за
навлизане в друг път и не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет марка „А”,
модел****, с рег.№****, собственост на Б.П. Б,
управляван от В.Б.П. и допуснал ПТП, като настъпил сблъсък между предната дясна
част на автомобила и мотоциклета. Сочи се, че в резултат на това на водача на
мотоциклета била причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и хематом на челото в ляво и над ухото, хематом
между двете лопатки в поясната област, оток и хематом на дясно коляно, на дясно
бедро отпред, охлузвания, описани в исковата молба. Излагат се твърдения, че
телесната повреда довела до временно разстройство на здравето на ищеца,
неопасно за живота, с интензивни и продължителни болки, като възстановяването
продължило около 45 дни. Сочи се, че непосредствено след ПТП-то пострадалият
бил откаран в болницата, където са му направени изследвания. Сочи се, че
пострадалият изпитвал главоболие, получило се инфекция на част от охлузванията
и др., изпитвал силен стрес, чувство на
тревожност. Ищецът заявява, че за лекия автомобил "Т", който бил управляван от лицето М.А.М. към момента на ПТП-то имало сключена
застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество. Ищецът
заявява, че на 15.11.2018г. отправил извънсъдебно искане до ответника-
застраховател за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, но не получил отговор,
поради което предявил настоящия иск пред съда. С оглед гореизложеното отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сумата 8 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултата на ПТП от 09.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 15.02.2019г./датата, на която е изтекъл срокът по
чл.409 от КЗ/ до окончателното изплащане. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗА.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК,
е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по
основание и размер, по съображения изложени в отговора на исковата молба.
Заявява, че обезщетението, което се претендира за неимуществени вреди не
отговаря на действително претърпените вреди. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, като сочи, че
същият е управлявал мотоциклета без предпазна каска, ръкавици и предпазно
облекло, които биха го предпазили от
настъпване на вредите и не е
изпълнил задължения по Наредба №39 от
29.01.2004г за изискванията на водачите на МПС от различни категории и
подкатегории, -чл.4, чл.6 от Наредбата. Счита, че по делото липсват данни
относно механизма на настъпване на ПТП.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 09.08.2018г., около 17.45ч. ищецът
управлявал мотоциклет марка „А”, модел****, с рег.№****, собственост на бащата на ищеца Б.П. Б, като в гр.****, на кръстовището на ул.”Н” с
ул.”В П”, при управление на лек автомобил марка „Т”, модел „К”, с рег.№******, лицето М.А.М., предприел
маневра да завие наляво за навлизане в друг път и не пропуснал насрещно
движещия се мотоциклет, управляван от ищеца, като настъпил сблъсък между
предната дясна част на автомобила и мотоциклета.
Мястото на произшествието е
посетено от органите на МВР и по делото е представен като доказателство заверен
препис от протокол за ПТП от 09.08.2018г., в който са описани обстоятелствата
при възникване на ПТП, посочени по-горе.
Видно от изисканата преписка, е
съставен акт за административно нарушение от 09.08.2018г. на лицето М.А.М., за
това, че на същата дата, управлявайки лек автомобил марка „Т”, модел „К”, с
рег.№ВТ 7545 КА, собственост на А М. А, на кръстовището с ул.”В П” във гр.**** при движение с лекия автомобил
не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет „А” с рег.№****** и го блъснал с предна дясна
част, с което допуснал ПТП. С наказателно постановление от 16.08.2018г на
водача на лекия автомобил е наложено административно наказание глоба в размер
на 200лв., платена на 31.08.2018г.
Видно от амбулаторен лист от 09.08.2018г.
на ищеца е поставена диагноза „повърхностна травма на корема, долната част на
гърба и таза с неуточнена локация и са назначени медицински изследвания, за
провеждането на които по делото са представени доказателства. По делото е
представено заверен препис от медицинско удостоверение, в което са описани
констатациите при медицинския преглед.
Не е спорно, че за лек автомобил "Т”
модел „К” с ДК №***** е бил сключен в
ответното дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана
в застрахователна полица №******, валидна за период 25.06.2018г.-24.06.2019г.
По делото е представен заверен препис от претенция
до ответното дружество отправена от
ищеца, съдържаща искане за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000лв., претърпени
в резултат на ПТП от 09.08.2018г.
По делото е допусната съдебна
авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че мястото
на удара на двете ПС е около средата на пътната лента, полагаща се за движение
на мотоциклета. Според вещото лице основната причина за ПТП от
експлоатационно-техническа гледна точка е допуснатото при движение на лекия
автомобил от водача М.М. маневра „завиване на ляво, при което автомобилът
пресича траекторията на движение на управлявания от водача В.П. мотоциклет.
Вещото лице е посочило в заключението, че водачът на мотоциклета не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието. В заключението е посочено,
че водачът на лекия автомобил М.М. е имал възможност да възприеме мотоциклета
от достатъчно разстояние и да го пропусне, преди завиване от ул.”Н” наляво към
ул.”В П”. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че преминалото по
време на ПТП-то трето превозно средство /бус/ не е отнело предимството на
водачите на лекия автомобил „Тойота” и на мотоциклета. Водачите на лекия
автомобил и на мотоциклета са се възприемали и видимостта им е била ограничена
само докато бусът е завивал, поради което вещото лице приема, че бусът не е
създал предпоставка за ПТП-то, защото докато е завивал, лекият автомобил и
мотоциклета не са били навлезли още в кръстовището.
От заключението на допусната по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца са причинени следните
увреждания: оток и кръвонасядане на челото в ляво над ухото с размер 5/7
см.;оток и хематом с охлузване в поясната област в ляво с размер 10/15см.; оток
и хематом дифузен на дясно рамо, ключица и мишница; кръвонасядане между двете
лопатки към поясната област 8/16см.; охлузване
и кръвонасядане на дясно коляно отпред
и странично, кръвонасядане на дясно бедро; оток и хематом на дясно
коляно отпред с изразен препателарен бурсит, охлузване и хематом на лява подбедрица
под коляното, долна трета, оток и хематом на ляво бедро странично; кръвонасядане
на дясна подбедрица странично;оток и хематом на лява предмишница. Вещото лице е
посочило, че описаните травматични увреждания може да са получени по време,
място и начин, съобщени от пострадалия, а именно при удар между лек автомобил и
мотоциклет и впоследствие падане върху
твърда, тъпа повърхност-асфалтова настилка, при каквото падане настъпва
охлузване на различни части от кожата, тялото и крайниците, в резултат на приплъзване
върху асфалтовата повърхност. Вещото лице е отразило в заключението, че е
налице и тъпа травма върху подлежащите подкожие, мускулна тъкан и сухожилия,
което обуславя появата на множеството хематоми и продължителна им резорбция.
Вещото лице е направило извод, че на пострадалия е причинено временно
разстройство на здравето, изразяващо се в болка и страдание и затруднение в
движение на крайниците за срок между 20-30 дни, като в рамките на 25-30 дни са
извършвани вторична хирургична обработка на раните. Вещото лице е посочило, че
срокът на пълното възстановяване е между 30-45 дни. В заключението е посочено,
че предпазната каска, с която е бил ищецът е предотвратила по-тежки травми на
окосмената част на главата и към шията и по този начин е изпълнила своята
функция. Посочено е, че ако ищецът е бил с предпазни ръкавици, предпазно
облекло, включващо налакътници, наколенници, предпазно яке с протектори за
гърба биха могли да бъдат избегнати голяма част от описаните травматични
увреждания по тялото и крайниците. При изслушването в съдебно заседание вещото
лице заяви, че пострадалия има увреждания, които би получил дори и да е с
предпазни средства. Към момента вещото лице е установило, че единствено
белезите от охлузванията не са заздравЕ.по кожата и на мястото, където са били
охлузванията ищецът имал нарушаване на сетивността, но тези усещания вещото
лице определя като преходни.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М Д М, Б.П. Б, М.А.М.. Свидетелката М,
приятелка на ищеца, разпитана каза, че по телефона ищецът й казал, че са го
блъснали и е в Спешното. Свидетелката отишла в Спешно отделение, където видяла
ищеца, който имал кръв по лицето, по краката, куцал, бил много уплашен, не
говорел, не можел да седне на една страна, изпитвал болки. Приемал
болкоуспокояващи. След случилото се изпитвал болки първите дни, около месец не
му било добре, през нощта се стряскал. Лечението се провеждало с мазане с
мехлеми и ходел на превръзки на раните по крака. След катастрофата не искал да
кара мотор. Свидетелят Б, баща на ищеца, разпитан каза, че около 17.00ч.,
17.30ч на 09.08.2018г. разбрал от съпругата си, че станало ПТП, блъснали В.,
след като му отнЕ.предимството. Свидетелят отишъл на място и видял сина си
клекнал на земята, свит на кълбо, бил много изплашен. Закарал го в болницата,
където обработили раните му по краката и
главата. Направили изследвания на скенер, ходил по медицински прегледи.
Свидетелят каза, че първите две седмици след инцидента синът му бил много зле,
трудно ставал, трудно се движел, приемал болкоуспокояващи. Получили се инфекции
на раните и лекарите предписали други лекарства, промиване на раните. След
около месец и половина ищецът се
възстановил физически, но според свидетеля се наложило ищецът да посещава
психиатър, защото станал по-нервен, сприхав, избухлив. Психиатърът му изписал
успокоителни. Свидетелят М. разпитан каза за процесния случай, че се движел в
посока ул.”Н” и щял да предприема маневра
завой наляво по ул.”В П”. Пред него имало друга кола, която щяла да прави ляв
завой. Свидетелят каза, че в момента когато възнамерявал да прави ляв завой,
преди навлизане в насрещното платно срещу него се появил мотопеда. С мотопеда
се ударили, като ударът бил челен. Мястото било посетено от полиция. Свидетелят
видял, че момчето, управлявало мотопеда имало ожулвания. Момчето било с каска.
Бил по шорти и къс ръкав. Свидетелят каза, че видял мотопеда, в момента, в
който се ударил в него. Ударът станал между двете пътни платна.
Ищецът, изслушан по реда на
чл.176 от ГПК каза, че бил с каска по време на ПТП-то. Не бил с други предпазни
средства, защото управлявал мотоциклета в града. Бил облечен с тениска с къс
ръкав и къси панталони, защото времето било топло. При движението водачът на
лекия автомобил му пресякъл пътя, като ищецът каза, че нямал никакво време за
реакция и настъпил удар между двете ПС.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на настоящото
производство е пряк иск срещу
застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на
застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице
може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска отговорност»,
между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да са
налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Съгласно
разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна
претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска
срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства
ищецът, на 15.11.2018г. е отправил до ответното застрахователно дружество
извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от
соченото ПТП. След като е спазено
изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция,
предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява
допустима.
Разгледани по същество исковете
за обезщетение са основателни, по следните съображения:
Безспорно, от събраните по делото
доказателства се установи, че на 09.08.2018г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът е получил
увреждания- оток и кръвонасядане на
челото;оток и хематом с охлузване в поясната област в ляво; оток и хематом на
дясно рамо, ключица и мишница; кръвонасядане между двете лопатки към поясната
област; охлузване и кръвонасядане на
дясно коляно отпред и странично,
кръвонасядане на дясно бедро; оток и хематом на дясно коляно отпред с изразен
препателарен бурсит, охлузване и хематом на лява подбедрица под коляното, долна
трета, оток и хематом на ляво бедро странично; кръвонасядане на дясна
подбедрица странично;оток и хематом на лява предмишница. Механизмът на ПТП-то,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, от показанията на разпитания свидетел, както и от
заключенията на приетите по делото авто-техническа
и съдебно-медицинска експертизи. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички
предпоставки на деликтната отговорност на деликвента М.А.М., а именно
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение
и вредите, вина. Противоправното поведение на М. се изразява в несъобразяване с
правилата за движение от негова страна, който управлявайки лек автомобил "Т К” с рег №********, на кръстовище, при завиване
наляво не пропуска насрещно движещия се с предимство мотоциклет, управляван от
ищеца и го блъска с предна дясна част, с което нарушил виновно разпоредбата на
чл.37 ал.1 от ЗДвП, като при възникналото ПТП са причинени вреди. Противоправното поведение
на деликвента и механизма на ПТП се доказват от приложения като доказателство
по делото протокол от ПТП и приложената
административно- наказателна преписка, приключила с влязло в сила накзателно
постаноление, с което на нарушителя е наложено административно наказание глоба.
От заключението на авто-техническата експертиза, назначена по делото,
неоспорена от страните, се установява, че причините за настъпване на ПТП е, че
при предприемане на маневра «завиване наляво» водачът М. не пропуснал и
пресякъл траекторията на движение на мотоциклета, поради което се е стигнало до
удара в него. За установяване на механизма на ПТП бяха събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М., както и
изявленията на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането
се предполага до доказване на противното. В хода на настоящото производство
ответникът не установи обстоятелства, които да изключват или ограничават вината
на водача на застрахования лек автомобил за настъпването на ПТП. При разпита на
свидетеля М. бяха изложени твърдения, че преминало друго превозно средство/тип
„баничарка”/, който пропуснал и това му ограничило видимостта. В допълнителното
заключение на авто-техническата експертиза
вещото лице е посочило, че водачът на преминалото МПС се е съобразил със скоростта
на движение на М. и на ищеца и макар и за определен момент от движението да е
представлявал ограничение на видимостта, то непосредствено след това видимостта
за двамата водачи е била неограничена и водачът на лекия автомобил М. е имал
възможност да възприеме мотоциклета преди да предприеме завиване. В заключението вещото лице е посочил, че от
своя страна водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието. В отговора на исковата молба ответникът наведе твърдения
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, с твърдения, че
ищецът не е бил с предпазна каска,
ръкавици и предпазно облекло и с поведението си се е поставил в повишен риск, което
възражение съдът намира за неоснователно. Съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2
от ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно
е способствал за настъпване на вредоносните последици, т.е. когато приносът за
настъпването им е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно и виновно. Приносът за съпричиняване следва да е безспорно
доказан, а не предполагаем, за да бъде зачетен при определяне размера на
вредите. В конкретния случай, по делото безспорно се установи, че водачът на
мотоциклета е управлявал превозното средство с предпазна каска. В тази насока
са показанията на свидетеля М.. Безспорно, водачът на мотоциклета не е имал
друго предпазно облекло, но следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.137 „е” от ЗДвП се вменява само задължение водачите и пътниците на
мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски, каквато в случая ищецът е
използвал. Що се отнася до предпазно облекло, то използването на същата е
препоръчително, с оглед сигурност, но неизползването й не представлява нарушение
на нормативна разпоредба, тъй като не е изрично нормативно установено като
задължение при управление на мотоциклет, поради което не може да се приеме, че
ищецът е допуснал нарушение, което да обоснове извод за съпричиняване, при
положение, че е спазил изискването на закона да управлява мотоциклета със
защитна каска, която, както е посочено в заключението на съдебно-медицинската
експертиза е изпълнила своята функция и е предотвратила по-тежки травми по
окосмената част на главата и шията. Цитираните в отговора разпоредби на Наредба
№39 от 29.01.2004г се отнасят до притежаване на знания и умения за използване
на защитна каска и друго защитно
оборудване, а не въвеждат задължение за носене на друго защитно оборудване-ръкавици,
ботуши и т.н./. Следва да се отчете и обстоятелството, че ПТП-то е станало през
лятото и в рамките на населеното място, където по правило движението е с по
ниска скорост. Освен това вещото лице
посочи, че дори и с поставени по тялото предпазни средства, които биха
предотвратили някои от травмите, то има натъртвания, които биха се получили и
ако се използват предпазни средства за тялото. Предвид събраните по делото
доказателства съдът приема, че ищецът е управлявал мотоциклета с поставена на
главата защитна каска, каквото е изискването на закона, поради което
направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.
По делото не е спорно и от
представените доказателства се установи наличие на застрахователно
правоотошение по застраховка "гражданска отговорност", сключена между
деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от
09.08.2018г. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице
основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на
вредите причинени от деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и
чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
При съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД,
по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и тежестта на
увреждането. В конкретния случай причинените на ищеца телесни увреждания са от
категорията на леки телесни повреди, като оздравителния процес видно от
изложеното в заключението на съдебно-медицинската експертиза е продължил около месец
и за около месец и половина е настъпило
пълното възстановяване на ищеца. От събраните гласни доказателства при разпита
на свидетелите М и Б се установява, че непосредствено след ПТП-то ищецът е бил
с рани по лицето, не можел да седне,
имал увреждане и по краката, натъртвания, хематоми, в краката изпитвал
интензивни болки, едва се движел. Свидетелите казаха, че първите две седмици след инцидента ищецът трудно
ставал, трудно се придвижвал, налагало се да ходи на превръзки на раните на
крака. За болките ищецът приемал болкоуспокояващи. Нуждаел се от грижите на
близките си. Освен това ищецът изпаднал в стрес. Видно от казаното от свидетеля
Б, баща на ищеца, се наложило консултация с психиатър, поради психическото
състояние на ищеца, който станал по-затворен, нервен, сприхав, не можел да спи
добре, стряскал се, оплаквал се от болки по тялото. Съдът съобрази показанията на свидетелите М и
Б, преценени по реда на чл.172 от ГПК, но ги кредитира, тъй като отразяват
преки впечатления на свидетелите относно състоянието на ищеца непосредствено
сред ПТП-то и в процеса на лечение, а
освен това същите кореспондират с другите събрани по делото доказателства, в
т.ч. и със заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от
страните. Като взе предвид горните
обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, съдът
намира, че следва да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди на
4000лв., до който размер исковата претенция се явява основателна и доказана, а
за разликата над сумата 4000лв. до пълния претендиран размер от 8000лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан в тази част.
По отношение акцесорната претенция за лихва за забава,
съдът намира следното:
С оглед изричната разпоредба на чл.429 от КЗ застрахователят по застраховка «гражданска
отговорност» дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенеция от увреденото лице, като се вземе
най-ранната от горните дати. В случая, видно от представените доказателства,
увреденото лице е предявило застрахователната си претенция на 15.11.2018г. Съдът намира, че от този момент
застрахователят е изпаднал в забава за плащане на дължимото обезщетение за вреди,
но в конкретния случай законната лихва се претендира от изтичане на срока по
чл.409 от КЗ, /който е тримесечен/, като претенцията за лихва, заявена с
исковата молба е считано от 15.02.2019г.
Към датата 15.02.2019г застрахователят вече е бил в забава за плащане на
обезщетението за вреди, поради което акцесорната претенция е основателна и
върху присъдената главница ва обезщетение за неимуществени вреди следва да де
присъди и законната лихва, считано от 15.02.2019г. до окончателното изплащане.
По разноските:
От пълномощника на ищеца
своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3. роднини, близки или на
друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Законът дава
възможност на адвоката да поеме защита на лице, което по негова преценка е
материално затруднено и няма финансова възможност да му плати адвокатско
възнаграждение, като адвоката в хода на производството може да претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от другата
страна по делото при наличие на предпоставките за това, с оглед изхода на спора
по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случая и при съобразяване на материалния интерес по делото и размера на присъдените обезщетения, възнаграждението следва да бъде
определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената
разпоредба възлиза на сумата 510 лв. С оглед
изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ЗД„Б И”АД следва да бъде осъден да заплати посочената сума на
адв.Е Д.-ВТАК, пълномощник на ищеца В.П..
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски и с
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва в негова полза
на бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, за
възнаграждение за вещо лице и свидетел при призоваване в размер на общо 598
лв., съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС държавна такса върху присъденото
обезщетение/определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК/, която
възлиза в размер на 160 лв., както и
5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС направените разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 75лв., изчислени съразмерно на
уважената част от исковата претенция, както и 5лв. за държавна такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Б И”АД, с ЕИК********, със седалище гр.*********** да заплати на
В.Б.П. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 4000лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 09.08.2018г. в
гр.***, на кръстовище на ул.”Н”
с ул.”В П”, между лек автомобил марка и модел "Т К” с ДК №********, собственост на А М. А,
управляван от М.А.М. с ЕГН ********** и мотоциклет марка „А”, модел*****, с рег №****, собственост на Б.П. Б,
управляван от ищеца В.Б.П. с ЕГН **********, дължимо по застраховка “Гражданска
отговорност", по застрахователна полица №*******, валидна за период 25.06.2018г.-24.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.02.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди
в частта за разликата над 4000 лв.
до пълния претендиран размер от 8000лв.,
като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА ЗД
„Б И”АД, с ЕИК******, със седалище гр.********* ДА ЗАПЛАТИ на Е С.Д. с ЕГН **********-
адвокат от ВТАК, с адрес гр.********, пълномощник на В.Б.П. с ЕГН **********-ищец по гр.дело
№537/2019г. по описа на ВТРС сумата от 510
лв. /петстотин и десет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА В.Б.П.
с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б И”АД, с ЕИК******, със седалище **********сумата от 598 лв. /петстотин
деветдесет и осем лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещо лице и свидетел, съразмерно
на отхвърлената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА ЗД „Б И”АД, с ЕИК*******, със седалище *********ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса в размер
на 160 лв. /сто и шестдесет лева/,
както и 5 лв./пет лева/ за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗД „Б И”АД, с ЕИК*******, със седалище **********ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 75 лв./седемдесет и пет лева/,
изчислени съразмерно на уважената част от исковата претенция, както и 5
лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: