М О Т И В И
към присъда № 260007/19.02.2020 година, постановена по
НЧХД № 1326/2019 година по описа на ХРС
Обвиненията
срещу подсъдимата П.М.Ч.
с ЕГН, ап.** и срещу В.П.Ч., ЕГН **********, са повдигнати с частна тъжба от С.Е.М. с ЕГН**********,***.
По отношение на подсъдимата П.М.Ч.
са повдигнати две обвинения а именно, че на 31.08.2019г., в гр.
Хасково, нанесла публична обида на С.Е.М. с ЕГН**********,***, като в нейно присъствие,
казала нещо
унизително за честта и достойнството и
- нарекла я мастия, курва и цинганка - престъпление чл. 148, ал.
1, т.1. ,във
вр. с чл.
146, ал. 1 от НК и на
същата дата и място причинила на С.Е.М. с ЕГН**********,***
лека телесна повреда / контузия на главата, точковидно
увреждане в челната област/, изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Обвинението по отношение на В.П.Ч.
е за това, че на 31.08.2019г., в гр.
Хасково, нанесъл публична обида на С.Е.М. с ЕГН**********,***, като в нейно присъствие,
казала нещо
унизително за честта и достойнството и
- нарекла я проститутка, курва и цинганка- престъпление чл. 148, ал.
1, т.1. ,във
вр. с чл.
146, ал. 1
от НК.
Тъжителката С.Е.М. с ЕГН**********, чрез своя повереник адв.К. в с.з., поддържа обвинението.
Според повереника адв. К., в хода на съдебното следствие
се събрали достатъчно доказателства от които се установявало, че
на 31.08.2019 г. двете подсъдими са извършили
деяния, които са квалифицирани по чл. 148 от
НК, като са осъществили както от обектива така
и от субективна страна признаците на тези престъпления.
Налице били свидетелски показания на преки очевидци
на тяхното поведение, а обясненията на подсъдимите, дадени в хода на съдебното
следствие по-скоро представлявали една защитна позиция. Именно тези показания на преки очевидци на тяхното поведение,
кореспондиращи в достатъчна
степен с другите писмени доказателства и с показанията на безспристрастни свидетели в лицето на разпитаните
полицаи, посетили местопроизшествието сочели на извода, че двете подсъдими са осъществили
деянията, за които им е повдигнато
обвинение от частен характер. Поради това повереника моли съдът да ги признае за виновни
и ги накажете справедливо. Моли да се
присъдят направените в настоящото производство разноски.
Двете
подсъдими в хода на съдебното следствие не се признават за виновни и дават
подробни обяснения по случая.
Защитниците
съответно адв.В. на подс.П.Ч.
и адв.Д.Н. на подс.В.Ч., а
в последствие преупълномощен и за защитник на подс. П.Ч. пледира, че подигнатите обвинения не са доказани
по несъмнен начин, за да постанови осъдителна присъда. От събраните множество
гласни доказателства, които подкрепяли едната или другата теза, и най-вече от обясненията
на двете подсъдими, които били еднопосочни с показанията на свидетеля М.Ч. се разкривала
фактическа обстановка, която била съвсем различна от тази, която е изложена в
тъжбата и която не давала основание да се приеме, че двете подсъдими са
извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. В тази връзка се
иска от съда да кредитира описаните по-горе доказателства и да приеме, че
подсъдимите на са извършили описаните в частната тъжба престъпления. С оглед на
това, защитата моли съда да признае двете подсъдими за невиновни и ги
оправдаете по повдигнатите обвинения, както и им присъдите направените по
делото разноски.
По делото са
предявени и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес три граждански
иска. От С.Е.М. срещу подс.П.Ч. за сумата
от 1 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на нанесената и обида, ведно със законната лихва от 31.08.2019г. до
окончателното и изплащане, и за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди – страдание– резултат от
претърпяната от нея на 31.08.2019г. в гр. Хасково лека телесна повреда, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 31.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Предявен
е и граждански иск от С.Е.М. срещу подс.
В.Ч. за сумата от 1 000
лв.
- обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на нанесената и обида, ведно със законната лихва
от 31.08.2019г. до окончателното и изплащане.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното: Семействата
на подсъдимите и частната тъжителка имали вражда от миналото, породена от
съседски спор за ограда на имот. Именно поради този им конфликт и отношенията
между двете семейства се влошили до степен, че където се видели членове от тези
семейства веднага започвал скандал и разправии.
Така на процесната дата 31.08.2019г., събота, на ул.“Буките“ до №5 в гр.Хасково, частната тъжителка
заедно със своя съпруг – св.М.М. и детето си, си
тръгнали от дома на своята майка - св.Ф.Ч. и своя баща – св.Е.Ч. , находящ се на горният адрес. Часът бил около 20.00 часа. Минавайки покрай оградата на двете подсъдими, семейството на частната тъжителка, а
именно всички описани по-горе свидетели, се засякло на практика със семейството
на двете подсъдими и по-точно с подс.П.Ч., подс.В.Ч. и св.М.Ч., баща на първата и съпруг на втората. Последните
трима са били в собственият си имот до оградата, която на практика е разделяла
двете фамилии. Първоначално подс.В.Ч. и св.М.Ч.
седели на маса в двора, която не се виждала от оградата. В един момент обаче на
терасата в двора се появила подс.П.Ч., точно когато
от там минавало семейството на частната тъжителка и тя самата. След като се
видели, и се установило че едните са си в двора, а другите отвън зад оградата
на улицата отново започнал скандал и словесен спор придружен с обидни думи. Спречкването
било както обикновено предизвикано от спора за оградата. В него най-дейно
участие взели двете подсъдими и частната тъжителка. Първоначално частната
тъжителка при появата на подс.П.Ч. я повикала с
думите „излез ма бездетна курво, мастийо“ , като на
тези и думи подс.П.Ч. и отговорила с подобни обидни
изрази, а именно „курво ще съборите оградата“. Конфликтът ескалирал и започнала
размяна на обидни думи като между подс.П.Ч. и
частната тъжителка С.Е.М.. Така се стигнало до момента
когато подс.П.Ч. се навела от оградата и със зарядно устройство което държала в ръка ударила по главата С.Е.М.. Удърът бил нанесен като подс.П.Ч. държала с дясната ръка за единият край на кабела зарядното и замайвайки така, другата му страна която се
включва в електрическата мрежа попаднала върху главата на частната тъжителка.
Тогава, тя изпитала болка и приклекнала,
като съпругът и я изтеглил настрани на безопасно разстояние. Подс. Пета Ч. я нарекла още с думите ставай мастийо, цинганко, не се
преструвай, а частната тъжителка и казала, нямаш яйчници, мастийо, курво. В
този момент частната тъжителка се обадила на тел.112 и съобщила за случващото
се. Виждайки ескалацията на спора, в него се намесила и подс.В.Ч..
Тя също започнала да отправя обиди по отношение на частната тъжителка
защитавайки дъщеря си. Нарекла я „курва, проститутка и циганка“, като
обяснявала, че преди сегашният и мъж е била идвала и с други мъже. След като
видял, че нещата стават сериозни и конфликта няма да спре, св.М.Ч. се намесил и
отвел двете подсъдими в домът им. В последствие св.М. отвел частната тъжителка
в Спешно отделение. Там бил извършен преглед на частната тъжителка, а на
02.04.2019г. тя е постъпила и в Неврохирургия. Видно от издаденият лист за
преглед в спешно отделение и Епикриза от Неврохирургия
при МБАЛ-Хасково, става ясно, че на частната тъжителка има точковидно увреждане
на кожата с диаметър 1 мм. В ляво
фронтално по окосмената част.
На местото на инцидента след като
същият е бил вече приключил е дошъл и дежурен патрул в състав от св.А.Г.А. и
св.Стилян Т.Т. и двамата служители на РУМВР-Хасково.
За правилното
изясняване на делото от фактическа страна, по
искане и на тъжителя и повереника, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието депозирани заключение възприема
изцяло, като компетентно и
безпристрастно дадено.
Съгласно заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза пострадалата С.Е.М. е
получила контузия на главата. Точковидно увреждане в челната област. Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат по начина и
обстоятелствата описани от тъжителя, като същите били причинили
страдание без разстройство на здравето.
Времето необходимо за пълно възстановяване е 20 дни.
По делото е допуснато и прието разпечатването на компютърна информация, съдържаща се на Компакт диск с един брой
аудиозапис и един брой снимка на
електронен картон на приетото повикване
от номер ********** на ЕЕН 112 на дата
31.08.2019 г., изпратен по делото с Писмо с вх.рег. №260022/07.08.2020 г. от Дирекция ,,Национална
система“ 112, Районен център 112 – Кърджали.
Така изложената по-горе
фактическа обстановка се установи изцяло
от показанията на разпитаните свидетели:
св.М.М., св.Ф.Ч. и св.Е.Ч. , чиито показания съдът
кредитира относно отправените от двете подсъдими обидни думи по отношение на
частната тъжителка и нанесеният от подс.П.Ч. удар на
пострадалата с процесното зарядно устройство. Тези
показания се подкрепят от показанията и на св.А.Г.А. и св.С. Т.Т., до колкото и двамата твърдят, че е имало пострадала,
която е посетила Спешно отделение. По отношение на показанията на св.М.Ч.,
съдът ги кредитира в частта в която се сочат думите с които частната тъжителка
е нарекла подс.П.Ч., до колкото тези показания се
подкрепят и от обясненията на двете подсъдими в тази им част. съдът кредитира
тези показания и относно факта на нанесените от подс.В.Ч.
на тъжителката обиди, до колкото все пак макар и не с точните думи но св.М.Ч.
потвърждава, че съпругата му се е намесила в словестният
спор отправяйки към тъжителката обидни думи от сорта –„ Какво се правиш на
честна, като идваше с други хваната за ръце“. Това идиректно
подкрепя тезата на съда, че подс.В.Ч. също е нанесла
описаните в тъжбата обиди по отношение на тъжителката.
Съдът обаче не
кредитира показанията на св.М.Ч., че дъщеря му не е обиждала тъжителката и не я
е удряла. Да действително тези показания са подкрепени от обясненията на двете
обвиняеми, но според съда са дадени „Про кауза“ с
оглед защитната теза на двете подсъдими. Нещо повече, те не кореспондират с
останалите по делото гласни и писмени доказателства в тома число, с разпечатката на разговора от телефон 112, от
заключението на съдебномедицинската експертиза, медицинските документи, както и
от показанията на св.М.М., св.Ф.Ч. и св.Е.Ч., св.А.Г.А.
и св.Стилян Т.Т..
Събраният по
делото доказателствен материал, налага следните наказателно правни изводи: От
обективна страна подсъдимата П.Ч. е осъществила
престъпния състав на престъплението
по чл.130
ал.2 от НК, като на 31.08.2019г.,
в гр. Хасково, причинила на С.Е.М. с ЕГН**********,***
лека телесна повреда / контузия на главата, точковидно увреждане в челната
област/, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето
.
По същество
получените от пострадалата С.Е.М. телесни увреждания описани подробно по вид,
характер и механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от свидетелските
показания и съдебно - медицинската експертиза. Съгласно същата С.Е.М. е
получила контузия на главата. Точковидно увреждане в челната област. Описаните увреждания били причинени
по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат по начина и
обстоятелствата описани от тъжителя, като същите били причинили
страдание без разстройство на здравето.
Времето необходимо за пълно възстановяване е 20 дни. Последната
правна квалификация е в съответствие и с т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС. Според последното при този вид телесна
повреда пострадалият претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези
увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото. В случая описаните
по-горе наранявания определят вида и
характера на телесната повреда. В случая
се касае за страдание или за телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.
Преки
доказателствени източници за това, че подс.П.Ч. е
ударила частната тъжителка с зарядното устройство,
както вече бе отбелязано по-горе се явяват показанията на св.М.М., св.Ф.Ч. и св.Е.Ч.. И тримата са категорични в
твърдението си, че подс.П.Ч. е замахнала
с дясната си ръка държейки за кабела зарядното и през
оградата надвесвъйки се навън е ударила С.Е.М. в
главата. И тримата свидетели са очевидци на случилото се. Действително техните
показания не кореспондират с показанията на св.М.Ч. и обясненията на двете
подсъдими, но съдът вече изложи мотиви защо не кредитира показанията на св.Ч. и
обясненията на двете подсъдими в тази им част, затова и отново няма да ги
преразказва. Нанесеният удар от подс.П.Ч. със зарядното устройство в областта на главата, се подкрепя и
от обективните находки описани в заключението на съдебно – медицинската
експертиза по делото. Действително тя е по писмени данни, но описаното в нея
нараняване изцяло отговаря на механизма на причиняване и самото нараняване.
Следва да се отбележи, че това точковидно нараняване в областта на окосмената
челна част на главата от ляво изцяло отговаря на механизма. Тоест на замахване
с дясната ръка със зарядното което съвсем логично и
житейски оправдано е да попадне в лавата част на главата на пострадалата, която
е била под оградата и то почти насреща срещу подсъдимата П.Ч. според
показанията на св.М.М.. Индиректно за тези
наранявания свидетелстват и са в подкрепа
на този извод на съда и вече описаните разговори от телефон 112, а и
свидетелските показания на двамата полицаи дошли на местопроизшествието.
В обобщение от
обсъдените по-горе доказателствени източници
по безспорен начин се доказа, че подс.П.Ч. е ударила
на пострадалата С.Е.М. като и е причинила страдание, без разстройство на
здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за
която телесна повреда подсъдимата
бе призната за виновна.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимата при условията на пряк умисъл като
форма на вината, изразяващ се в
конкретното и психическо отношение към извършеното от нея деяние, към обществено опасните му последици
и обществено опасния му характер. Това е така, защото
доказателствата обективно сочат, че подсъдимата
е нанесла удара със зарядното
устройство в областта на главата на
тъжителката, което безспорно е средство годно да причини
констатираното телесно увреждане и
осъществило пряк контакт с
главата на пострадалата и
е целяла настъпването на противоправния
резултат- причиняването на леки телесни
повреди. Именно за това подсъдимата
следва да отговаря за причинената
телесна повреда. Причина за извършване на престъплението е незачитането на
неприкосновеността на човешкото здраве, от страна на подсъдимата.
На база
възприетото по-горе съдът намира, че подсъдимата П.Ч. е осъществирла
от обективна и субективна страна и престъплението по чл. 148, ал.1,
т.1,във вр. с чл. 146, ал.1 от НК. Този извод на съда се изгражда и обосновава отново на база вече
обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства за които съдът изрази
становището си защо кредитира едни и защо не други. Поради тази причина и до
колкото намира описаната фактическа обстановка за доказана на база обсъдените
доказателства съдът няма да се спира отново на тях, а ще посочи само тези факти
и обстоятелства които според съда водят на извода за съставомерност
на престъплението
по чл. 148, ал. 1, т.1,във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и
защо намира, че подсъдимата П.Ч. е
извършила и това престъпление.
На първо место следва да се отбележи, че естествено от горните
доказателства по безспорен
начин се доказва, че подс.П.Ч. е отправила обидните
думи твърдени в частната тъжба по отношение на С.Е.М., а именно нарекла я мастия, курва и цинганка. Тук
отново освен свидетелските показания обсъдени по-горе на свидетелите св.М.М., св.Ф.Ч. и св.Е.Ч. , които еднопосочно сочат, че са чули
подсъдимата П.Ч. да изрича горните думи следва да се има предвид и разпечатката
разговора на тел.112, както и показанията на двамата служители на
РУМВР-Хасково. всички заедно както мече бе посочено по-горе сочан
на извода, че подсъдимата е изрекла процесните думи.
Това безспорно е станало в присъствието на самата пострадала, както и на
публично место. Случило се е на улица в гр.Хасково и пред общо осем души. Тоест
на лице са и квалифициращите признаци на обидата визирани в чл.148, ал.1,т.1 от НК. Съдът намира за необходимо да отбележи,, че тук косвено в подкрепа на
извода на съда, че подс.П.Ч. е извършила това
престъпление са и показанията на нейният баща, който свидетелства, че тя била
казала „Курва не курва ще съборите оградата“. Тези именно показания съдът
намира за дадени „Про кауза“ по отношение на
защитната теза на подсъдимите. Тоест тъжителката не е чула правилно какво
именно и казва подсъдимата П.Ч.. Тоест според съда, подс.П.Ч.
е изрекла обидните думи визирани в тъжбата като по този начин е влязла в тона и
е отговорила на обидите нанесени и от частната тъжителка с думите „излез ма
бездетна курво, мастийо“. Последното се доказа по
делото от обясненията на двете подсъдими и от свидетелските показания на св.М.Ч.
в които им части съдът ги кредитира. В тази си част показанията и обясненията
са логични и житейски оправдани. Още повече, че двете страни са имали вражда от
преди и непрекъснато са имали подобни конфликти. Това не се отрича от нито една
от двете страни по делото.
Ето защо съдът
намира, от изложенато, че и частната тъжителка С.Е.М.
е извършила престъплението по чл.148, ал.1,т.1, вр.чл.146,
ал.1 от НК като на същата дата и място посочени в тъжбата нанесъл публична
обида на подс.П.Ч.,***, като в нейно присъствие,
казала нещо унизително за честта и достойнството и - нарекла я бездетна курво, мастийо.
Следва да се
отбележи, че от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимата и от частната тъжителка с пряк умисъл. Те и двете са съзнавали,
че изречените от тях думи по адрес на другата са
унизителни за честта и достойноството им, и че
те ще бъдат чути от тях и от останалите хора,
като са целели те да бъдат възприети от всички.
Като взе предвид
горното съдът прие че в случая е на лица реторсия.
Това е така до колкото първоначално частната тъжителка е нарекла с обидни думи подс.П.Ч., а след това тя и е отвърнала веднага със същата
обида.
В
подкрепа на този извод на съда стои практиката на ВКС изложена в редица
решения. Според същата в основата на реторсията е
идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на
причинителя на леката телесна повреда (на обиждащия) веднага е отвърнато от
пострадалия със същата лека телесна повреда - тълк. p. № 51-89-ОСНК (от обидения с обида по чл. 146 или по
чл. 148, ал. 1, т. 1 НК), т. е. на злото е отвърнато със същото зло. Засегнатият
намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го. Този
институт е приложим само с предвидените от закона четири случая - по чл. 130,
ал. 1, чл. 130, ал. 2, чл. 146 и по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. Цялостната
характеристика на тези престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон са довели до изключение
от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно
лице, се налага съответното наказание. Без значение е коя от двете срани първа е осъществила престъпното посегателство против
личността и коя първа сезира съда - Решение
№ 255 от 17.VI.1992 г.
по н. д. № 144/92 г., I н. о по описа на ВКС.
Затова и съдът
като призна и двете и подс.П.Ч. и тъжителката С.Е.М.
за виновни в извършване на престъпление по чл.148, ал.1,т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, на основание чл.148, ал.3, вр.ал.1,т.1, вр.чл.146, ал.2, вр.ал.1 освободи и двете от наказания.
На база
възприетата фактическа обстановка по-горе съдът намира, че подсъдимата В.Ч.
също е осъществирла от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 148, ал.1, т.1,във вр. с чл. 146, ал.1 от НК. Този извод на съда се изгражда и обосновава отново на база същите
вече обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства за които съдът изрази
становището си защо кредитира едни и защо не други. Поради тази причина и до
колкото намира описаната фактическа обстановка за доказана на база обсъдените
доказателства съдът няма да се спира отново подробно на тях, а ще посочи само
тези факти и обстоятелства които според съда водят на извода за съставомерност на престъплението по чл. 148,
ал. 1, т.1,във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и
защо намира, че подсъдимата В.Ч. е
извършила това престъпление.
На първо место следва да се отбележи, че естествено от горните
доказателства по безспорен
начин се доказва, че подс.В.Ч. намесвайки се отчасти
да защити дъщеря си е отправила обидните думи твърдени в частната тъжба по
отношение на С.Е.М., а именно нарекла я проститутка, курва и цинганка. Тук отново освен свидетелските показания обсъдени
по-горе на свидетелите св.М.М., св.Ф.Ч. и св.Е.Ч. ,
които еднопосочно сочат, че са чули подсъдимата В.Ч. да изрича горните думи
следва да се има предвид и разпечатката разговора на тел.112, както и
показанията на двамата служители на РУМВР-Хасково. Всички заедно както вече бе
посочено по-горе сочат на извода, че подсъдимата е изрекла процесните
думи. Това безспорно е станало в присъствието на самата пострадала, както и на
публично место. Случило се е на улица в гр.Хасково и пред общо осем души. Тоест
на лице са и квалифициращите признаци на обидата визирани в чл.148, ал.1,т.1 от НК. Съдът намира за необходимо да отбележи, че тук отново косвено в подкрепа на
извода на съда, че подс.В.Ч. е извършила това
престъпление са и показанията на нейният съпруг, който свидетелства, че подс.В.Ч. се е намесила и е казала на „тъжителката какво се
правиш на толкова честна, като преди
години идваше с един друг хванати за ръка“. Спорад
съда както вече бе отбелязано по-горе така препредадените
от св.М.Ч. думи на подс.В.Ч. са омекотени с оглед
защитната теза на последната. Тези именно показания съдът намира за дадени „Про кауза“ по отношение на защитната теза на подсъдимите. Така
описаните думи обаче не съответстват на разпитите на останалите свидетели и на
чисто житейската логика. Тоест според съда, подс.В. Ч.
е изрекла обидните думи визирани в тъжбата като по този начин е влязла в тона и
е защитила дъщеря си от обидите нанесени и от частната тъжителка.
Ето защо и съдът
прие, че подсъдимата е осъществил престъплението по чл. 148, ал. 1, т.1. ,във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като е казала по адрес на
тъжителката – проститутка, курва и цинганка.
Естествено това е станало в нейно присъствие и тя е чула всички тези думи. В
случая изпълнителното деяние на обидата е осъществено, чрез казването на думите
- „проститутка, курва и цинганка ”,
които по отделно всяка една са унизителни за честта и достойнството
на тъжителката. Унизителният характер на казаното в случая следва да се преценя
въз основа на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване
при които се зачитат честта и достойнството на всеки един човек. В случая като
се има предвид по какъв начин е осъществено изпълнителното деяние съдът намира,
че използваните думи са унизителни съждения за качествата и личността на
тъжителката. В случая според настоящият състав тези думи са унизителни за
достойнството и. Следва да се отбележи,
че тя лично е възприела тези думи изречени от подсъдимата, което е станало на
публично место пред множество хора. Тоест както вече бе отбелязано от обективна
страна е осъществен състава на престъплението по чл.148, ал. 1, т.1. , във вр.
чл. 146 ал. 1 от НК.
От субективна
страна престъплението е извършено
от подсъдимата с пряк умисъл. Тя е
съзнавала, че изречените от нея думи по адрес на тъжителката са унизителни за честта и достойноството
и, и че те ще бъдат чути от нея и от останалите хора, като е целяла те да бъдат възприети от
всички.
Признавайки подс. В.Ч. за виновна в
извършване на престъпление по чл.148, ал. 1,
т.1. , във вр. чл. 146 ал. 1 от НК, при определяне на
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, а от друга страна причините и подбудите за извършване на деянието.
Подсъдимата не е осъждана и е с добри характеристични данни. Освен това
причините и подбудите за извършване на деянието, до някъде са в резултат на
поведението на пострадалата. Ето защо съдът прие всичко това за многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Успоредно с това за извършеното престъпление
по чл.148, ал. 1, т.1. , във вр. чл. 146 ал. 1 от НК законът предвижда наказание „глоба” от три хиляди до
десет хиляди лева и „обществено порицание“.
Наред с това от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди и няма данни
подсъдимата да е осъждана и освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Затова и съдът освободи подсъдимата от
наказателна отговорност и и наложи административно наказание по чл.78а , ал.1 от НК, а именно “глоба” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Признавайки подс. П.Ч. за виновна в
извършване на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, при определяне на вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца, а от друга страна причините и подбудите за
извършване на деянието. Подсъдимата не е осъждана и е с добри характеристични
данни, но е извършила и още едно престъпление в съвкупност с настоящото, за
което съдът не и наложи наказание. Успоредно с това за извършеното престъпление
по чл.130 ал.2 от НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” до шест месеца,или пробация.
Или глоба от сто до триста лева. Наред с
това от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди и няма данни подсъдимата да
е осъждана и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Затова и съдът наложи на подсъдимата наказание при условията на множество смекчаващи вината
обстоятелства, а именно при условията на чл.130 ал.2 вр.чл.54 от НК
като и наложи наказание “глоба”
в среден размер на 200 лв. /двеста
лева/.
За прецизност
следва да се отбележи, че и за двете деяния извършено от подс.П.Ч.
съдът прие, че не може да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, с оглед
разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК. В случая са на лице множество престъпления
и поради тази причина е невъзможно подсъдимата да се освободи от наказателна
отговорност и да и се наложи административно наказание. Затова и съдът определи
наказанията по описаният по-горе начин.
С
така наложените по вид и размер наказания съдът намира,че ще бъдат постигнати
целите, заложени в чл. 36 от НК.
Постановената
присъда в частта за престъплението по чл. чл.148, ал. 1, т.1. , във вр. чл. 146 ал. 1 от НК по отношение на подс. В.Ч., обосновава
основанието по предявения от пострадалата
граждански иск в частта му за претърпените от престъплението неимуществени
вреди от нанесената обида. Налице са елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно
поведение, вреда, пряка причинна връзка между тях и доказана вина
на подсъдимата. За нанесената публична обида, установен по основание искът за обезвреда,
съдът намира за основателен и доказан. Затова и изхождайки от характера и
естеството на действията а именно отправените на пострадалата обидни думи от
страна на подсъдимата В.Ч. с които е осъществен състава на горното престъпление
и че на практика с тези действия са унизителни за честта и достойството
на тъжителката, съдът счита, че следва да присъди сумата от 300 лева по
предявеният граждански иск. Последният размер е съобразен и с факта, че
поведението на подсъдимата и нейните
действия малко или много са били провокирани от поведението на пострадалата.
Според съда тази сума, ще бъде в
състояние да възмезди неимуществените
вреди, претърпени от пострадалата. Именно до този размер, съдът счете претенцията за обезвреда за
основателна и я присъди, поради което за разликата до пълния предявен размер
от 1 000 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Сумата от 300 лв. бе присъдена ведно със законната
лихва от датата на увреждането -31.08.2019
год. до окончателното и изплащане, като иска до пълният предявен размер от 1000
лева съдът отхвърли.
Постановената присъда
в частта за престъплението по чл. чл.148, ал. 1, т.1. , във вр.
чл. 146 ал. 1 от НК по отношение на подс. П.Ч.,
обосновава основанието по предявения от
пострадалата граждански иск в частта му за претърпените от престъплението
неимуществени вреди от нанесената обида. Налице са елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между
тях и доказана вина на подсъдимата. За нанесената публична обида, установен по основание искът за обезвреда,
съдът намира за основателен и доказан. Затова и изхождайки от характера и
естеството на действията а именно отправените на пострадалата обидни думи от
страна на подсъдимата П.Ч. с които е
осъществен състава на горното престъпление и че на практика с тези действия са
унизителни за честта и достойството на тъжителката,
съдът счита, че следва да присъди сумата от 100 лева по предявеният граждански
иск. Последният размер е съобразен и с факта, че поведението на подсъдимата
и нейните действия малко или много са
били провокирани от поведението на пострадалата. Нещо повече, именно
пострадалата е станала причина за това подс.П.Ч. да и
отвърне със същите обиди. Според съда тази сума, ще бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди, претърпени от
пострадалата. Именно до този размер, съдът счете претенцията за обезвреда за
основателна и я присъди, поради което за разликата до пълния предявен размер
от 1 000 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Сумата от 100 лв. бе присъдена ведно със законната
лихва от датата на увреждането
-31.08.2019 год. до окончателното и изплащане, като иска до пълният предявен
размер от 1000 лева съдът отхвърли.
Постановената
присъда в частта за престъплението по чл. чл.130, ал. 2 от НК по отношение на подс. П.Ч., обосновава
основанието по предявения от
пострадалата граждански иск в частта му за претърпяната от престъплението лека
телесна повреда, установен по основание
искът за обезвреда, съдът намира за основателен и
доказан. Затова и изхождайки от характера и естеството на нараняванията,
съответстващите им страдания, времето за отшумяването им и във връзка с нормите
на справедливостта, съдът намери, че следва да уважи гражданският иск в частта
му за претърпените от тъжителя от престъплението страдания до размер от 300
лева. Като прие, че на тъжителката е нанесено
нараняване което не е сериозно от гледна точка на неговите най-вече размери. Според
съда тази сума от 300 лева, ще бъде в
състояние да възмезди неимуществените
вреди, от претърпяното страдание от пострадалата. Именно до този размер, съдът
счете претенцията за обезвреда за
основателна и я присъди, поради което за разликата до пълния предявен размер
от 1 000 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Сумата от 300 лв. бе присъдена ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 31.08.2019
год. до окончателното и изплащане.
Съдът осъди П.М.Ч. с ЕГН **********, и В.П.Ч.,
ЕГН **********, да заплатят по равно на С.Е.М. с ЕГН**********,***, сумата в общ размер на 962 /
деветстотин шестдесет и два/ лева, представляваща ДТ за образуване на
настоящото дело, разноски за вещо лице и за повереник
/адвокат/.
Съдът осъди П.М.Ч. с ЕГН **********,
, да заплатят по равно на С.Е.М. с ЕГН**********,***,
сумата в размер
на 200 лева разноски за вещо
лице.
Съдът осъди П.М.Ч. с ЕГН **********, , да
заплати по сметка на Районен съд – Хасково две
държавни такси върху уважения размер на гражданските
искове, а именно по 50 лв. всяка или
общо 100 лева.
Съдът осъди В.П.Ч., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Районен съд – Хасково
държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, в размер на 50.00 лв.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./