РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Търговище, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500067 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на адв. Л. М., ТАК, като особен
представител на ответника Д. Д. Ч. от гр. Търговище против решение
№79/29.02.2024 г., постановено по гр.д. №1464/2023 г. на РС – Търговище, с
което Д. Ч. е осъден да заплаща на пълнолетните си учащи деца-близнаци Н.
Д. Ч. и Д. Д. Ч., родени през 2002 г., месечна издръжка вразмер на по 450 лв.,
считано от 06.11.2023г., ведно със законната лихва от 06.11.2023г. до
изплащане на задължението, като исковете до пълния размер от по 500 лв. са
отхвърлени като неоснователни; присъдени са разноски.
Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, особеният
представител на ответника моли за неговата отмяна и отхвърляне на
предявените искове изцяло, по съображения, че не са налице всички
изискуеми в разпоредбата на чл. 144 от СК предпоставки за уважаване на
исковата претенция: навършилият да учи редовно обучение в средно или
висше учебно заведение, да не е навършил предвидената възраст, да не може
да се издържа от доходите си или имуществото си и издръжката да не
съставлява особено затруднение за родителя. Единствено възрастта на
1
претендиращите и това че се обучават във висше учебно заведение не са
основание за уважаване на иска. Категорични доказателства по отношение на
останалите предпоставки не са налице, а и съдът не е направил необходимият
анализ относно тяхното наличие. В тази насока оплакванията са, че
първоинстанционното решение е основано единствено на свидетелските
показанията на майката и бабата по майчина линия, като съдът не е извършил
преценка по чл. 172 ГПК, предвид тяхната заинтересованост по делото;
посочените свидетели нямат лични и преки впечатления относно доходи,
месторабота и разходи на ответника, както и възможностите му да изплаща
издръжка, а са се позовали на информация от трети лица. Статистическите
данни, послужили като основание за постановяване на решението относно
получаваното възнаграждение и разходи на бащата на ищците също не са
годно доказателство Ищците не са ангажирали и никакви доказателства
относно точни разходи, такси и плащания за общежитие, храна, транспорт, и
привилегиите им в тази насока като студенти, не са представили и
доказателства получават ли стипендии и в какъв размер, независимо от
направеното искане с писмена молба в този смисъл. Съдът се е ограничил
само до евентуалните нужди на ищците, без реално обсъждане възможностите
на ответника, предвид и на това, че задължението за издръжка на пълнолетни,
учащи деца, не е абсолютно. Изложен е и довод, че ако майката на ищците
също участва в издръжката им с присъдената като платима от бащата, то ще
се окаже, че всеки от ищците разполага със сума, равняваща се на МРЗ, с
която се издържат семейства, а това е крайно несправедливо.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответниците, чрез процесуален
представител адв. Ю. К., ТАК, са депозирали отговор по жалбата, със
становище за неоснователността й, по съображения, че съдът е обсъдил
всички доказателства в тяхната съвкупност и непротиворечивост; базирал се
е на конкретните факти, установени и доказани в процеса и на спецификата
му, като отделен казус; мотивите на решението съдържат преценка и анализ
на действителните факти, установени от писмените и гласни доказателства,
последните независимо от близката родствена връзка на свидетелите са били
обективни и точни и съдът правилно ги кредитира. Ответниците считат, че са
доказали в процеса, че ответникът може да им заплаща издръжка, без особено
затруднение за него. Баща им не поддържа връзка с майката, а с децата си
чрез електронните мрежи и се е похвалил, изпращайки им снимка, че си е
2
купил нова скъпа кола: „Шевролет“ Камаро, която в Германия струва 46 000 -
48 000 евро, в България около 70 000 лева. Молят за потвърждаването на
решението и присъждане разноски за въззивната инстанция.
В с.з. особеният представител на въззивника поддържа жалбата.
Въззиваемите, лично и чрез процеусуалния си представител оспорват
жалбата, поддържайки отговора. Представят допълнителни писмени
доказателства, в изпълнение указанията на въззивния съд.
След проверка по реда на чл. 262-269 от ГПК, съдът констатира, че
жалбата е допустима. Разгледана по същество- е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявен е иск с правно основание чл. 144 от СК, обоснован от
обстоятелствата, че след раздялата на родителите на ищците, те живеят с
майка си в гр.Търговище, а баща им живее и работи в Германия и въпреки
възможностите си, работещ като охранител, реализиращ добри доходи, не им
заплаща издръжка, от която, макар и пълнолетни, се нуждаят предвид
обстоятелството, че са продължили обучението си във ВУЗ – съответно
ищцата в гр.В.Търново, филиал на МУ-Варна в специалност „медицинска
сестра“, а ищецът – в ТУ гр. Варна, специалност „компютърни системи и
технологии“, редовно обучение, като разходите им са поети изцяло от тяхната
майка и от нейните родители. Твърдят, че с оглед доходите на ответника,
издръжка в размер на по 500 лв./месечно не би го затруднила, поради което
предявяват исковите си претенции, ведно с лихвата, считано от депозиране на
исковата молба, претендират разноски.
В писмен отговор по реда и на осн. чл. 131 от ГПК назначеният на
ответника особен представител адв. Л.М. оспорва исковете с възражения, че
задължението на родител да издържа пълнолетни учащи се деца не е
безусловно и не следва да му създава особени затруднения и макар
ответникът да живее и работи в чужбина, то и разходите му там са високи,
цитира съдебна практика и моли съда да отхвърли исковете, ведно със
законните последици.
По фактите:
Връзката „родител-дете“ се установява от представените удостоверения
за раждане на ищците-близнаци, родени на 06.08.2002г., съответно
навършили пълнолетие на 06.08.2020 г. От удостоверенията от съответните
ВУЗ се установява още, че ищцата Н. Ч. е записана за учебната 2023/2024г. в
3
трети курс, зимен семестър, редовна форма на обучение за висше образование
на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност
„Медицинска сестра“, а ищецът Д. Ч. – в редовна форма на обучение за
учебната 2023/2024 г., зимен семестър, специалност „Компютърни системи и
технологии“.
От удостоверение от 31.10.2023г. на „Ауто Плейс Търговище“ ООД се
установява, че по трудово правоотношение, за последната една година,
майката на ищците е реализирала брутен тредов доход в размер 1720
лв./средно месечно. Ищците са декларирали, че нямат доходи и имущество,
от което да се издържат,с твърдения, че минималните разходи на всеки от тях
е в размер на около 800 лв. месечно, включващи 120-130лв. наем на
общежитие, 400 лв. месечно за храна, лични нужди и облекло, както и по
400лв. на семестър, респ. 800лв. на година такси за обучението.
Пред въззивната инстанции са представени писмени доказателства –
платежни, установяващи твърденията относно месечните разходи за пътни до
Търново и Варна и обратно, както и семестриални такси (съответно 400
лв./семестър – за Н. и 375 лв. – за |Д., предвид и поясненията в депозираната в
осз молба с писмени доказателства и пояснения от ищците), които в
основната си част потвърждават гласните доказателства, събрани пред
първата инстанция (майката и бабата по майчина линия) относно
необходимите месечни разходи за живеене и обучение на ищците: от м.09.23г.
– 120 лв. наем студенско общежитие – за Н., а за Д. - средно месечно около
85-90 лв.; пътни разходи до В.Търново/Варна и обратно до Търговище: за Н. –
средно около 67-68 лв. месечно, а за Д. – 80 лв./месец; отделно – от
показанията на свидетелите около 400 лв. месечно за храна, лични нужди и
облекло за всеки от ищците.
Относно доходите на ответника са събрани единствено гласни
доказателства – свидетелските показания на майката на ищците св. Кремена
Станева, която знае от общи познати, че бащата работи в Германия като
„охранител“ на трудов договор и реализира годишен доход в размер на около
28000-30000 евро, като изпраща на близнаците през два-три месеца по 100
лв., за получаването на такива суми потвърждават и ищците в осз пред
въззивната инстанция. От представените пред РСТ справки и извадки от
официални статистически данни за МРЗ за ФРГ, потвърдени от служебната
4
справка и от въззивния съд, е видно, че за Германия МРЗ за длъжността
„охранител“ е в размер средно на 34 225 евро годишно или 2 852,08 евро
месечно, а МРЗ за страната до м. 12.2023 г. е 2 112 евро месечно (12 евро на
час), а от 01.01.2024 г. – 2 184 евро (при 12,41 евро на час). По делото не се
твърди, а и не се установява ответникът да има ново семейство, задължения
към други деца или лица, респ. разходи, по-високи от обичайните. Предвид и
невъзможността на особения представител за връзка с ответника, не са
представени други доказателства, при което следва да бъдат съобразени като
разходи за ответника средностатистическите данни за ФРГ (EUROSTAT) за
последната година за разходи за наем и консумативи – средно 27%/месечно
от дохода; за храна – около 10%, за лични нужди, облекло, социални и
културни потребности – още 30%, общо 67%, при което остава част от 33%
свободен доход за ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, на което правно основание
ищците основават своя иск, родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от
доходите си или от използването на имуществото си, ако учат редовно в
средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на
обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на
25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение.
Изрично в разпоредбата на чл. 144 от СК е регламентирано, че издръжката на
пълнолетни учащи се дължи, ако родителите могат да я дават без особени
затруднения. Или в случая, за да бъде уважен така предявения иск освен, че
следва да се установи при условията на кумулативност, че ответникът е техен
родител (за което няма спор по делото), нуждите от издръжка, след като учат
редовна форма във висше учебно заведение, фактът, че не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, но също така
да е налице и още една четвърта предпоставка, а именно – родителят-
ответник да може да дава издръжката без особени затруднения. Касае се за
издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се
грижи за издръжката си и неговия родител може да бъде задължен да му дава
издръжка само при условие, че това не би му създало особени затруднения.
Независимо, че няма легална дефиниция какво представлява понятието "без
5
особени затруднения" във всеки конкретен случай следва да се преценяват
възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни
конкретни нужди с оглед на неговите доходи, както и да се отчетат и
задължения на същия към трети лица.
Предвид и събраните пред въззивния съд доказателства и приетата
фактическа обстановка, въззивният съд споделя мотивите на
първоинстанционният съд както за основателността на иска по същество, така
и относно присъдения от РСТ месечен размер на издръжката по 450 лв. за
всеки от ищците, като на осн.чл. 272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение и предвид изложените в жалбата оплаквания и
съображения, въззивът намира за необходимо да посочи, че в случая са
налице всички кумулативно изискуеми елементи от ФС на разпоредбата на
чл. 144 от СК – пълнолетни ищци (навършени 21 г.), продължаващи своето
образование в посочените университети, необходимост от издръжка, предвид
липсата на други средства и източници на доходи, освен предоставяните им
от майката средства; и в същото време възможност от страна на ответника да
плаща издръжка на своите пълнолетни деца, без особени затруднения,
предвид реализираните от него доходи, като „охранител“, възрастта на
ответника 49-50 годишен, липсата на задължения към други деца и лица, респ.
други извънредни разходи. В тази връзка съдът кредитира показанията на
майката и бабата на ищците, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
въпреки тяхната пряка заинтересованост, доколкото от една страна те се
подкрепят от останалите писмени доказателства, последователни и
непосредствени са (това са най-близките хора, които се грижат и дават
средства за досегашната издръжка на ищците), дадени под страх от
наказателна отговорност, а и не са събрани други доказателства, които да ги
оборват.
При така възприетото от фактическа страна, при преценка на
установените възможности на ответника, съдът приема, че същият без
особени затруднения би могъл да предоставя издръжка в размер на по 450 лв.
месечно на всеки от ищците. При МРЗ „охранител“ в Германия 2 852
евро/месечно, от които след приспадане на обичайно необходимите разходи в
общ размер 67%, остават 33% свободни средства – в размер 941 евро/месечно,
а при съобразяване с МРЗ – 720 евро, от които не би представлявало трудност
6
за ответника да отделя за всяко от децата си издръжка в размер на по 450 лв.,
общо 900 лв., надвишаващи в еврово изражение свободния доход на
ответника – и в двата варианта.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че при издръжка в размер на
по 450 лв., определена за заплащане от бащата, ако и майката следва да дава
толкова – то ищците ще разполагат със сума, равняваща се на МРЗ, с която се
издържат семейства с деца, което би било крайно несправедливо. От една
страна от 01.01.24 г. МРЗ за страната е 933 лв., от друга майката получава
средно месечно възнаграждение в размер на около 1700-1800 лв. (последното
труд.възнаграждение, съгласно удостоверението е 1805.25 лв.), а се
установява, че при завръщане в Търговище ищците се прибират в дома, в
който живеят баба им и дядо им по майчина линия, които също им осигуряват
средства. Освен това, няма как да се постави знак за равенство с МРЗ в
България и тази в Германия, на която база следва да се съобразяват
възможностите на бащата без затруднения да дава издръжща на своите учащи
се пълнолетни деца.
Очевидно е, че за поддържане на необходимия минимум за
съществуване и обучение на всеки ищец са необходими повече от 450 лв., но
сумата над тази, ищците следва да си осигурят сами чрез достигане на
необходимите показатели за стипендия, чрез полагане на личен труд, както и
останалите средства могат да се поемат от други задължени лица, които
дължат издръжка по чл. 140 СК.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат,
поради което и решението, в обжалваната му част, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В отхвърлителната му част (над 450 до 500 лв.) решението, като
необжалвано, е влязло в сила.
Предвид неоснователността на жалбата, направеното искане от
въззиваемите за заплащане на сторените разноски за въззивната инстанция за
адв.възнаграждение в размер на общо 300 лв. (л. 23) е основателно.
Тъй като по въззивната жалба, като депозирана от особен представител,
не е заплащана предварително д.такса по реда и на осн.чл. 18, ал. 1 от
ТДТССГПК, предвид неоснователността на жалбата, следващата се д.такса от
общо 648 лв. върху обжалваната част (по 324 лв. по всеки иск) следва да бъде
7
възложена за заплащане от ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №79/29.02.2024 г., постановено по гр.д.
№1464/2023 г. на РС – Търговище, В ЧАСТТА, с която Д. Д. Ч., ЕГН
**********, е осъден да заплаща на пълнолетните си учащи деца-близнаци Н.
Д. Ч. и Д. Д. Ч., родени през 2002 г., месечна издръжка вразмер на по 450 лв.,
считано от 06.11.2023г., ведно със законната лихва от 06.11.2023г. до
изплащане на задължението, и в частта за разноските – на осн.чл. 271 от ГПК.
Решението в отхвърлителната му част (за разликата над 450 до 500 лв.
месечно издръжка за всеки ищец), като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Димитър Д. Ч., ЕГН **********, гр. Търговище, кв. З..., бл.
..., вх. Б, ет.3, ап.... понастоящем в Република Германия, да заплати по сметка
на ОС – Търговище дължимата д.такса по въззивната жалба в размер на общо
648 лв. (по 324 лв. по всеки иск).
ОСЪЖДА Д. Д. Ч., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Ч., ЕГН
********** и Д. Д. Ч., ЕГН **********, и двамата от гр. Търговище, кв. З...,
бл. .., вх. Б, ет.1, ап..., разноски за въззивнат инстанция в размер на по 150 лв.
на всеки (общо 300 лв.) – на осн.чл. 78 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване – на осн. чл. 280, ал.
3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8