Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.02.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На седемнадесети януари Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 3099 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 19-1228-002032 от 12.09.2019 год. на началника на Сектор ”Пътна полиция”
към ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят А.А.М. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание чрез
упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара
Загора, взема становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за
установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН
(акт за установяване на административно нарушение) № 19-2032
от 30.08.2019 год. (серия АА, бланков № 025131) жалбоподателят е санкциониран за
три нарушения по ЗДвП (Закон за движението по пътищата), извършени на 30.06.2019
год. около 10.10 часа в град Стара Загора, по ул.”Ангел Кънчев” до № 93 при
управление в посока юг на лек автомобил марка ”Ауди”, с рег.№ СТ 1146 ВТ, негова
собственост.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2 (”Който
поради движение със несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление”) във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП -
Закон за движение по пътищата (”който не спазва предписанието
на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението”) за
нарушение на чл.25, ал.1 от същия закон (”Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”),
изразяващо се в това, че не осигурява достатъчно странично разстояние при
влизане в реда на паркираните автомобили и блъска паркирания лек автомобил
марка “Тойота“, с рег.№ СТ 3528 АР, собственост на Михаил Христакиев и настъпва
ПТП с мат.щети по двете МПС.
Видно от гореизложеното, фактическото описание на извършеното деяние и
правната му квалификация като нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП не попада в нито
една от изрично изброените хипотези в чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, т. е. налице е
явно несъответствие между фактическото и юридическото и противоречие в самото
юридическо формулиране на административно-наказателното обвинение.
Освен това, за да е налице нарушение по
чл.179, ал.2 от ЗДвП, е необходимо на първо място да е налице настъпило ПТП.
Съгласно пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП ”пътнотранспортно произшествие” е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. В НП е посочено, че се касае за
ПТП с настъпили материални щети. Последните следователно съставляват
съставомерен елемент и поради това доказването им в конкретния случай е абсолютно
задължително. Доказателства обаче в тази насока не бяха ангажирани от
въззиваемата страна. В показанията на разпитаните свидетели не се съдържат
конкретни данни за причинени материални щети и макар причиняването им да би
могло да бъде изведено по индуктивен път въз основа на описания от свидетелите
механизъм на случилото се, това далеч не е достатъчно, за обоснове категорични
изводи в тази насока, тъй като решението на съда не би могло да почива на
предположения, още повече, че видът и характерът на щетите е от съществено
значение при преценката за маловажност на извършеното по смисъла на чл.28 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП по т.1 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му
част.
По
т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП (”За нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв.”)
за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП (”За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено”), изразяващо се в това, че управлява
моторно превозно средство със СУМПС № ********* с изтекъл срок на валидност –
валидно до 06.03.2019 год.
В
случая е налице противоречие между цифровото обвинение посочено в акта за
нарушение и това от обстоятелствената част на НП по т.2. Тази нередовност води
до противоречивост на обвинението. Нередовността е съществена и неотстранима в
хода на съдебното следствие и по същество е основание за отмяна на НП.
За нарушение на разпоредбата на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП санкционната норма е тази по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Не случайно законодателят използва термина в чл.150а, ал.1 от ЗДвП, който
законов текст визира нарушение, свързани с валидността на СУМПС, било по време,
било относно категорията на МПС.
Основанието
на което е ангажирана отговорността на жалбоподателя не е сред разпоредбите, за
нарушаването на които жалбоподателят би могъл да бъде санкциониран. Ето защо в
случая деянието на жалбоподателя, описано в т.2 от НП, дори и да е било
извършено, не е и не би могло да бъде съставомерно по чл.185 от ЗДвП, поради
което НП следва да бъде отменено и в тази му част (т.2) като незаконосъобразно.
По
т.3 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.181, т.1 от ЗДвП (”Наказва се с глоба 50 лв. собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед”) за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП (“Регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи”),
изразяващо се в това, че управляваното от него ППС не е било представено на ГТП
(годишен технически преглед). В случая отразените в АУАН фактически констатации
се потвърждават от показанията на актосъставителя Ж.В.И. и свидетеля по акта Д.Н.Ж.,
а от друга страна - не се ангажираха доказателства, които да ги оборят, поради
което и съдът намира конкретното нарушение и извършването му от жалбоподателя
за доказани, още повече, че последният не го и оспорва (ако и да се иска отмяна
на НП в неговата цялост, наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на
НП касаят единствено и само нарушението по т.1 от НП). За това нарушение е
наложено наказание “глоба” в размер на 50 лева, което съответства по вид и
размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение. Ето защо съдът
намира, че НП в тази му част (т.3) е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП (наказателно постановление) № 19-1228-002032 от 12.09.2019 год. на началника на Сектор ”Пътна полиция”
към ОД на МВР град Стара Загора, в частта в която на А.А.М., с ЕГН **********
на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер
на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА НП (наказателно постановление) № 19-1228-002032 от 12.09.2019 год. на началника на Сектор ”Пътна полиция”
към ОД на МВР град Стара Загора, в частта в която на А.А.М., с ЕГН **********
на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: