№ 1162
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана П.
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000503674 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260287/17.09.2021г., постановено по гр.д.№12/2022г., СГС е осъдил
Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, ЕИК000695089 да заплати на Б.И.А.,
ЕГН**********, П. Л. М., ЕГН**********, Б. П. П., ЕГН********** и Л. П. М.,
ЕГН**********, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
Е. Г. М., ЕГН**********, причинена на 05.02.2017г. от падане на част от носещата метална
конструкция на осветителните тела върху движещия се в тунел „Ечемишка“ на
автомагистрала „Хемус“ л.а. „Ауди“, модел „А4“, рег.№ *** вследствие неизпълнение на
задължението на ответника съгласно чл.30 вр. чл.5, ал.1, т.2 и чл.19, ал.2 от Закона за
пътищата за ремонт и поддържане на републиканските пътища и съоръжения, в размер на
по 150 000/сто и петдесет хияди/лв. на всеки ищец, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.02.2017г. до окончателното й плащане, на основание чл.86 вр. чл.84, ал.3 от
ЗЗД.Решението е постановено при участието на „Автомагистрали“ЕАД, ЕИК831645048 като
трето лице-помагач на страната на ответника.
Срещу решението е постъпила жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“,
в която се правят оплаквания за неговата неправилност.По делото е останал неизяснен
въпроса за причините на настъпване на инцидента, при който е починала Е. М..От една
страна се говори за скъсване на връзка между двата елемента на надлъжните греди, а след
1
това се приема за установено, че е скъсана не тази връзка, а връзката на надлъжната с
напречната греда.Налице е вътрешно противоречие в решението, което води до неговата
необоснованост.Допуснатата по делото експертиза черпи данни основно от съставения след
инцидента огледен протокол, в който не се споменава за скъсана връзка между надлъжни и
напречна греда.Напротив, установява се, че падналите върху автомобила две надлъжни
греди са намерени с анкерите по които е имало следи от бетон и същите са изтръгнати от
страничната страна на съоръжението.Логичното обяснение за състоянието в което са
намерени елементите е, че е осъществен изключително силен натиск по посока на движение
на самия автомобил, който е бил в състояние не да скъса заварките или да счупи самите
надлъжни греди, а да изтръгне металните анкери от стената.В протокола за оглед е посочено,
че преди и на мястото на самото ПТП са намерени множество висящи ел.проводници, а от
разпита на водача на МПС, в което е пътувала починалата се установява, че пред него се е
движил ТИР. Всичко това налага извода, че преминаващият товарен автомобил е закачил
провисналите преди осветителното тяло кабели и вследствие от движението си напред, е
повлякъл цялата конструкция, с такава сила, че надлъжните греди са отскубнати от
стените.Освен това, ако падането на конструкцията е било във вертикална посока, при
условие, че връзките между всички елементи са изключително компроментирани, то най-
малкото би се скъсала самата заварка с която анкерът е прихванат към гредата, но същият би
се счупил, а останалата част ще бъде в стената.Установява се, че процесният инцидент
съставлява случайно деяние, което изключва отговорността на ответника.В условията на
евентуалност се оспорва размера на присъдените обезщетения, които са прекомерни и
несъобразени с установените в чл.52 от ЗЗД критерии.Установява се, че синът на починалата
от дълги години е живеел в САЩ, където е създал собствено семейство, което следва да
обуслови по-нисък интензитет на търпените вреди.Липсва причинна връзка между смъртта
на Е. М. и проявилите се здравословни проблеми у ищците П.М. и Б.А..С оглед на горното
моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да
отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност да намали размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
В срок е постъпил отговор от ищците, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е частично основателна.
Разпоредбата на чл.21 от ЗП задължава агенцията да „извършва периодични
инспекции за безопасност на пътната инфраструктура с оглед проверка на
характеристиките, свързани с пътната безопасност, и установяване на несъответствията с
тях, които налагат предприемане на мерки за предотвратяване на пътнотранспортни
произшествия по пътищата от републиканската пътна мрежа, в случаите, предвидени с този
закон“.
2
Съгласно Наредба № 1 от 4.04.2007 г. за минималните изисквания за безопасност в
тунели по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на
територията на Република България, считано от м.04.2016г., когато е прекратена дейността
на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“, тунелите по
републиканските пътища, които са част от трансевропейската пътна мрежа, и тунелите по
трасетата на автомагистралите се управляват от областните пътни управления на Агенция
"Пътна инфраструктура", на чиято територия са тунелите.
Това означава, че ответникът е легитимиран да отговаря за претърпените от трети
лица вреди, които са в резултат от неизпълнение на задълженията му, които са визирани в
чл.9 и чл.10 от Наредба № 1 от 4.04.2007г.
От заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд комплексна
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че механизмът на възникване на произшествието от медицинска и механо-
физична гледна точка е следния : на 05.02.2017г., към 12.00ч., в посока Варна-София, по
автомагистрала „Хемус“, в района на тунел „Ечемишка“, в тръбата, предназначена за
посочената посока на движение, със скорост от около 50км.ч. се е движил л.а.“Ауди А4“ с
ДК№***, управляван от Н. Н..На предна дясна седалка в автомобила е пътувала сестрата на
водача – Е. М..Към този момент е била въведена временна организация за движение, при
която същото се е осъществявало двупосочно, а автомобила се е движил в обособената дясна
лента за движение.В момента, когато автомобилът се е намирал на разстояние от около
13.05м, преди мястото на удара, от тавана на тунела, поради разрушаване на връзката между
две съседни надлъжни греди, ведно с прикачените към тези греди осветителни тела са
започнали да падат към асфалтовото покритие, при което една от гредите е пробила дясната
част на панорамното стъкло на автомобила и се е забила в дясната предно-странична област
на корема на пътника Е. М., следствие на което същата е починала на място.Причината за
нейната смърт е несъвместима с живота съчетана гръдна и коремна травма, пряк резултат от
действието на предмет с голяма маса и добре изразени ръбове, каквито контактуващи
повърхности има установения при огледа на автомобил вътре в купето увреждащ предмет.
Конструкцията, носеща осветителните тела се състои от стоманени греди – напречни
и надлъжни с П-образно сечение, като напречните се носят от окачвачи, които висят на
куки, анкерирани в бетоновия свод.Надлъжните греди са хванати челно за напречните чрез
метални планки.Тази връзка на места е била посредством болтове, но при
компроментирането й с времето, повечето болтове са заменени със заварки.Повърхността е
била силно корозирала и покрита със сажди от изгорели газове.Конкретната причина за
аварията е разрушаването на една от гореописаните връзки на надлъжните греди с една от
напречните и падането им върху преминаващия автомобил.Разрушаването на връзката е
поради липсата на експлоатационна поддръжка.
Според вещите лица основна роля за съхраняване на носещата способност на
стоманената конструкция има качеството на нейната антикорозионна защита, което налага
провеждането на периодична антикорозионна обработка.Към момента на настъпване на
3
произшествието конструкцията на осветителната система не е била техническа изправна и
съгласно Протокол №2/07.02.2017г. за извършен оглед на съоръжението, тя не е безопасна за
експлоатация поради корозия/над 50%/ и деформации на елементите от връзките.Това му
състояние е налагало цялостен демонтаж на стоманената конструкция с осветителните
тела.В случая осветителните тела са били укрепени към надлъжните греди чрез тел,
доколкото шините, с които осветителните тела са захванати към надлъжните греди са били
силно корозирали.Идентично е състоянието и на ламарината, от която е металната рамка на
осветителното тяло, която на места е била прокъсана.Тези мерки не отговарят на
утвърдените стандарти.
Ударът за водача на МПС е бил непредотвратим, тъй като към момента на падането
на осветителното тяло от тавана на тунела, увредената част на автомобила се е намирала на
13.05м. от мястото на удара на този елемент от осветлението с тавана на превозното
средство, а опасната зона за спиране е била 31 метра.Отделно от горното поведението на
водача в случая не съставлява основание за намаляване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди поради съпричиняване, тъй като не той, а пътуващия с него е
пострадал при инцидента.
От изложеното се установява, че ответникът не е изпълнил вменените му от Наредба
№ 1 от 4.04.2007 г. за минималните изисквания за безопасност в тунели по републиканските
пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република
България задължения за „организиране редовното наблюдение и инспектиране на тунелите
по републиканските пътища“, както и липсата на предприети мерки във връзка с
изготвените от „Автомагистрали“ЕАД доклади, в които е отразена съществуващата реална
опасност за пътуващите през тунел „Ечемишка“ и наложителната цялостна подмяна на
носещата конструкция и осветителните тела в лявата тръба на пътния тунел/чл.14-чл.16 от
ц.н./.Техническото състояние на осветлението в тунела не е била съобразено с Наредба
№3/09.06.2004г за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии,
както и действащите стандарти, които са изброени в заключението.
Налице са основания за ангажиране отговорността на ответника за вредите, които
ищците са претърпели от смъртта на лицето Е. М..
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че причина за настъпване на инцидента е
поведението на трето за процеса лице, което е управлявало товарно превозно средство/с
голяма височина или извънгабаритен товар/, което преминавайки през тунел „Ечемишка“ е
причинило разкъсване на връзките между носещите греди на ел.осветлението.От
заключението по техническата експертиза се установява, че ако е възможно инцидента да
бъде причинен от такъв автомобил, то би следвало да се констатира разкъсване на връзките
на носещите греди още в самото начало на тунела.Това се потвърждава и от показанията на
св.П., който е очевидец на инцидента, според показанията на който се установява, че
пътуващият пред тях ТИР не е закачил конструкцията или лампите в тунела.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
4
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирани от съда като
обективни и в резултат на непосредствени впечатления се установява, че между починалата
и нейната майка Боринка са били налице много добри отношения.Въпреки че двете са
живеели в различни населени места, Е. и нейния брат са ходили по два пъти в месеца за да я
видят.Майка им понесла много тежко загубата на своята дъщеря.Между Е., съпругът й и
нейните деца са били налице много близки отношения.Всички изживели тежко загубата на
своята съпруга и майка.Не се установява причинна връзка между деликта и установените с
представената медицинска документация заболявания на майката и съпруга на починалата,
поради което същите не следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди/такива твърдения в исковата молба не
са били наведени/.Независимо от това, че ищецът Л.М. е живеел в САЩ отношенията с
неговата майка били много близки.Установява се, че след като последната се е пенсионирала
всяка година пътувала до сина си, за да му помага при отглеждането на неговите деца.
С оглед на горното съдът намира, че предявените искове са частично основателни и
следва да се уважат в следните размери : по 90 000лв. в полза на Б.А., Б. А. и Л.М. ;
110 000лв. за П.М., поч. в хода на въззивното производство и заместен от наследниците си
по закон Б. А. и Л.М..
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази както момента на
настъпване на деликта, който е от значение за преценка на съществуващите в страната
обществено-икономически отношения, така и съдебната практика в сходни случаи : с влязло
в законна сила решение по в.гр.д.№2541/2020г. на САпС е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди от 80 000лв. в полза на родител за загубата на 74г. му дъщеря, която е
настъпила при инцидент през 2018г. ; с влезли в законна сила решения по в.гр.д.№3801/20г.
и в.гр.д.№1836/2020г. на САпС са присъдени следните обезщетения в полза на преживял
съпруг и деца : 110 000лв. за преживелия съпруг и по 100 000лв. за всяко едно от децата за
починало лице на 58г., като инцидента е настъпил през 2018г. ; 100 000лв. за преживелия
съпруг и по 80 000лв. за всяко едно от децата за починало лице на 73г., като инцидента е
настъпил през 2015г.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размерите на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, поради което
5
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която
предявените искове са били уважени, както следва : за разликата над 90 000лв. в полза на
Б.А., Б. А. и Л.М. ; за разликата над 110 000лв. за П.М., поч. в хода на въззивното
производство и заместен от наследниците си по закон Б. А. и Л.М..
На страните следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски,
както следва : 4 440лв. в полза на жалбоподателя, представляваща заплатена държавна такса
за въззивно обжалване ; 2 254.77лв. за въззиваемия Л.М. .
На адв.Т.Д. не следва да се определя възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство на останалите
въззиваеми, тъй като не се установява, че страната и адвоката са се договорили същото да
бъде безплатно .Установява се, че всеки един от ищците е заплатил адвокатско
възнаграждение за представителството пред СОС, но пред настоящата инстанция не са
представени договори за правна защита и съдействие, от които да се установи, че е налице
хипотезата на чл.38 от ЗАдв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.
София, ЕИК000695089, следва да бъде осъден да заплати сумата от 400лв., представляваща
заплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещите лица, които са били
изслушани пред въззивната инстанция.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260287/17.09.2021г., постановено по гр.д.№12/2022г. на СГС в
частта, в която Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, ЕИК000695089, е осъдена да
заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Е. Г. М.,
ЕГН**********, причинена на 05.02.2017г. от падане на част от носещата метална
конструкция на осветителните тела върху движещия се в тунел „Ечемишка“ на
автомагистрала „Хемус“ л.а. „Ауди“, модел „А4“, рег.№ *** вследствие неизпълнение на
задължението на ответника съгласно чл.30 вр. чл.5, ал.1, т.2 и чл.19, ал.2 от Закона за
пътищата за ремонт и поддържане на републиканските пътища и съоръжения, както следва :
за разликата над 90 000/деветдесет хиляди/лв. за Б.И.А., ЕГН**********, Б. П. П.,
ЕГН********** и Л. П. М., ЕГН********** ; за разликата над 110 000/сто и десет
хиляди/лв. за П. Л. М., ЕГН**********, поч. на 05.12.2021г. и заместен от наследниците си
по закон - Б. П. П. и Л. П. М., както и в частта за разноските : за разликата над 2 254.77/две
хиляди двеста петдесет и четири цяло и седемдесет и седем/лв. за присъдените разноски на
Б. ИЛ. АНГ., ЕГН********** и П. Л. М., ЕГН**********, поч. на 05.12.2021г. и заместен от
наследниците си по закон - Б. П. П. и Л. П. М. ; за разликата над 6 286.77/шест хиляди
двеста осемдесет и шест цяло и седемдесет и седем/лв. за присъдените разноски на Б. П. П.,
ЕГН********** и Л. П. М., ЕГН********** ; за разликата над 8 000/осем хиляди/лв.
относно държавната такса, която Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София,
6
ЕИК000695089 е осъдена да заплати по сметка на СОС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.И.А., ЕГН**********, П. Л. М., ЕГН**********, поч. на
05.12.2021г. и заместен от наследниците си по закон - Б. П. П. и Л. П. М., Б. П. П.,
ЕГН********** и Л. П. М., ЕГН********** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.
София, ЕИК000695089, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на Е. Г. М., ЕГН**********, причинена на 05.02.2017г. от падане на
част от носещата метална конструкция на осветителните тела върху движещия се в тунел
„Ечемишка“ на автомагистрала „Хемус“ л.а. „Ауди“, модел „А4“, рег.№ *** вследствие
неизпълнение на задължението на ответника съгласно чл.30 вр. чл.5, ал.1, т.2 и чл.19, ал.2 от
Закона за пътищата за ремонт и поддържане на републиканските пътища и съоръжения,
както следва : за разликата над 90 000/деветдесет хиляди/лв. за Б.И.А., ЕГН**********, Б.
П. П., ЕГН********** и Л. П. М., ЕГН********** ; за разликата над 110 000/сто и десет
хиляди/лв. за П. Л. М., ЕГН**********, поч. на 05.12.2021г. и заместен от наследниците си
по закон - Б. П. П. и Л. П. М..
ПОТВЪРЖДАВА решение №260287/17.09.2021г., постановено по гр.д.№12/2022г.
на СГС в останалата му част.
ОСЪЖДА Б.И.А., ЕГН**********, П. Л. М., ЕГН**********, поч. на 05.12.2021г. и
заместен от наследниците си по закон - Б. П. П. и Л. П. М. Б. П. П., ЕГН********** и Л. П.
М., ЕГН**********, да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София,
ЕИК000695089 сумата от 4440/четири хиляди четиристотин и четиридесет/лв.,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, ЕИК000695089 да заплати
на Л. П. М., ЕГН********** сумата от 2 254.77/две хиляди двеста петдесет и четири цяло и
седемдесет и седем/лв. с ДДС, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, ЕИК000695089 да заплати
по сметка на Софийския апелативен съд сумата от 400/четиристотин/лв., представляваща
заплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещите лица, които са били
изслушани пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8