№ 13253
гр. София, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
СъдебниАНИ СТ. ТЕПЕЛИЕВА
заседатели:Пепа Ил. Иа
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора А. Г. В.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20221110209327 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Х. А. Х., редовно призован чрез Директора на Затвора - София, явява се
лично. За него се явява адв. Л.Б. - служебен защитник, определен от САК.
В залата се явява и адв. И, с пълномощно представено днес.
Предвид наличието на упълномощен защитник, Съдът намира, че
следва да освободи адв. Б от по-нататъшно участие, като препис от протокола
й бъде издаден, за да послужи пред НБПП.
СРП, редовно призована, изпраща прокурор А. В..
СЪДЪТ докладва на страните постъпили по делото справка за съдимост
за осъденото лице, ведно с бюлетини към нея, справка от НСлС, справка от
ГДИН – МП.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не се разкриват процесуални пречки пред даване ход
на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ по формуляр за
досие изготвен от Министерство на правосъдието:
Х. А. Х., ЕГН: **********, роден на Х в гр. С, българин, българско
гражданство, осъждан, разведен, висше икономическо образование,
постоянен адрес: ХХХ
СЪДЪТ разяснява правата на осъдения в настоящото производство.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбирам правата си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие и
доказателствата, по чл.275 от НПК.
ЗАЩИТАТА: Няма да правим отводи на Председателя, състава на съда,
секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва чрез прочитане предложението на СРП за извършване
на групиране на наказания, постановени с влезли в сила отделни присъди
спрямо осъденото лице, с правно основание чл.306, ал.1, т.1 НПК, вр.чл.25,
ал.1 от НК.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбирам какво иска прокуратурата. Да се приемат
постъпилите справки. Нямам искания за доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам това искане, няма да соча доказателства. Да се
2
приемат докладваните материали към материалите по делото.
ЗАЩИТАТА: Да се приемат документите. Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ намира, че постъпилите справки от различни институции разкриват
отношение към предмета на доказване по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото справка за съдимост за
осъденото лице, ведно с бюлетини към нея, справка от НСлС и справка от
ГДИН към МП.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, моля на основание чл. 25, ал. 1, във вр.чл. 23, ал. 1 от НК, да
определите на осъдения Х. Х. едно общо най-тежко наказание, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален общ режим, измежду наказанията наложени му
по НОХД № 7399/2017 г. по описа на СРС, НОХД № 2972/2014 г. по описа на
СРС, НОХД № 4733/2014 по описа на СГС, НОХД № 12931/2013 г. по описа
на СРС, НОХД № 76/2016 г. по описа на РС- Пловдив, НОХД № 16621/2016 г.
по описа на СРС, НОХД № 14350/ 2015 г. по описа на СРС. Моля на
основание чл. 23, ал. 2 от НК, към така предложеното общо най-тежко
наказание да бъде присъединено наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 години. Моля Съдът да приложи чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК. Благодаря!
ЗАЩИТНИКЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че следва да бъдат приложени правилата за
съвкупностите, предвидени в чл.23-25 на Глава Втора, раздел IV на НК, като
3
наказанията за деянията по наложените присъди на осъдения Х. Х. се
групират. Същият е осъден на 1 година „Лишаване от свобода“, чието
изтърпяване е отложено с присъда от 02.07.2021 г. по настоящото НОХД №
7399/17 г., визирано в предложението на Прокуратурата, на СРС, 2 с-в, НО,
като деянията са извършени от 02.10.2013 г. до 19.12.2013 г., поради това
следва да бъде поправено искането на прокуратурата, доколкото тази дата не
е възможно да е датата, в която е влязла цитираната присъда в сила, а именно
14.08.2020 г., тъй като присъдата е от 02.07.2021 г. Освен това предишните
осъждания на Х. са били групирани по НЧД № 15678/2020 г. на СРС, 108 с-в,
като на осн. чл. 25, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, му е било
определено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
две години ефективно, при първоначален общ режим. Именно това наказание
осъденият Х. в момента изтърпява в затворническо общежитие „Казичене“,
където проявява добросъвестност и данни, че се поправя и има критично
отношение към извършеното. Поради това следва да бъде приспадната
изтърпяната по това осъждане присъда в съответния размер на осн. чл. 25, ал.
2 от НК. Поради това моля да бъде определено едно общо наказание
„Лишаване от свобода“ по така посоченото осъждане, като с оглед
неутежняване положението на осъдения бъде съобразена разпоредбата на чл.
25, ал. 4, предложение второ от НК, тъй като едното наказание е условно, т. е.
отложено е изтърпяването му. Благодаря за вниманието!
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Нямам какво да кажа, поддържам адвоката.
На основание чл.297, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на осъденото лице.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Поддържам тезата на адвоката си и мисля, че вече се
поправям.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание, съдът установи следното:
Производството е по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
4
Образувано е във връзка с постъпило искане на СРП за извършване на
групиране на наказанията по постановените спрямо осъдения Х. А. Х. влезли
в законна сила съдебни актове.
Прокурорът предлага да бъде извършено ново групиране на наложените с
отделни присъди на лицето наказания. В тази връзка обсъжда формиране на
една група наказания измежду тези, постановени с отделни актове, както
следва: по НОХД №7399/2017г., НОХД №2972/2014г. по описа на СРС,
НОХД №4733/2014г. по описа на СГС, НОХД №12931/2013г. по описа на
СРС, НОХД №76/2016г. по описа на РС – Пловдив, НОХД №16621/2016г. по
описа на СРС и НОХД №14350/2015г. по описа на СРС, за които общото най-
тежко наказание следва да се определи в размер на 2 години „Лишаване от
свобода“. Предлага определянето на първоначален „общ“ режим на
изтърпяване, обусловено от множеството на престъпленията, три от които
извършени в условията на чл.26, ал.1 от НК и общата стойност на
причинените вреди. Подчертава, че този подход е възприет и при предходно
групиране, извършено по НЧД №15678/2020г. по описа на СРС, потвърдено с
решение на СГС по ВЧНД 2390/2021г. Счита, че се разкриват предпоставки
за приложението на чл.59, ал.1 от НК и чл.25, ал.2 от НК, като бъде
приспаднато времето, през което Х. е бил задържан за изпълнение на мерки за
неотклонение по делата и части от наказанията, включени в групата.
Предлага към определеното общо наказание да се присъедини наказанието
„ЛПУМПС“ за срок от 2 години, наложено по НОХД №4733/2014г. по описа
на СГС.
В проведеното открито съдебно заседание защитникът моли съда да извърши
групиране, като принципно се солидаризира с предложената от прокурора
кумулация. Моли да не се влошава положението на неговия подзащитен.
Осъденото лице се солидаризира със становището на своя защитник.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорираните по делото
писмени доказателства – актуална справка за съдимост, преписи от
бюлетините за съдимост и справка от НСлС, относими към съдебното минало
на осъдения Х., се установява, че по отношение на същия са постановени
следните релевантни за предмета на делото влезли в законна сила съдебни
актове:
С влязла в сила на 10.12.2014г. присъда на СГС по НОХД №4733/2014г.
5
Х. е признат за виновен в извършено на 10.05.2013г. престъпление по чл.
343, ал.1, б.“В“, вр.чл.342, ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 /четири/ години.
На основание чл.343г е наложено кумулативно и наказание „Лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ (ЛПУМПС) за срок
от 2 /две/ години;
С влязло в сила на 13.07.2015г. определение, с което е одобрено
споразумение за решаване на делото по НОХД №12931/2013г. по описа
на СРС, Х. е признат за виновен в извършено на 30.04.2010г.
престъпление по чл. 209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години;
С влязла в сила на 21.07.2017г. присъда на РС - Пловдив по НОХД
№76/2016г. Х. е признат за виновен в извършено на 22.04.2014г.
престъпление по чл. 209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок
от 4 /четири/ години;
С влязла в сила на 06.12.2017г. присъда на СРС по НОХД №2972/2014г.
Х. е признат за виновен в извършено на 24.05.2013г. престъпление по чл.
144, ал.3, вр.ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години;
С влязла в сила на 18.12.2018г. присъда на СРС по НОХД №16621/2016г.
Х. е признат за виновен в извършено на 06.07.2011г. престъпление по чл.
209, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 /четири/ години;
С влязла в сила на 14.08.2020г. присъда на СРС по НОХД №14350/2015г.
Х. е признат за виновен в извършено на 06.03.2013г. престъпление по чл.
209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 /четири/ години;
С влязла в сила на 20.05.2022г. присъда на СРС по НОХД №3799/2017г.
6
Х. е признат за виновен в извършено на 19.12.2013г. престъпление по чл.
201, вр.чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години.
Видно от справката за съдимост, последното извършено групиране на
наказания спрямо Х. е с определение на СРС по НЧД №15678/2020г., в сила
от 05.11.2021г., с което на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК са
кумулирани наказанията по НОХД №2972/2014г. по описа на СРС, НОХД
№4733/2014г. по описа на СГС, НОХД №12931/2013г. по описа на СРС,
НОХД №76/2016г. по описа на РС – Пловдив, НОХД №16621/2016г. по описа
на СРС и НОХД №14350/2015г. по описа на СРС, като е наложено най-
тежкото измежду тях - „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС. На основание чл.25, вр.чл.23, ал.2 от НК, към него е присъединено
и наказанието ЛПУМПС за срок от 2 /две/ години, наложено по НОХД
№4733/2014г.
От справките, изходящи от НСлС, тази за съдимост и справката от ГДИН се
установяват конкретните периоди на престой на осъдения в условията на
следствените арести и затворите по изтърпяване на мерки за неотклонение
„Задържане под стража” и наказания „Лишаване от свобода“, относими към
предмета на настоящото дело.
При тези фактически данни, съобразявайки датите на извършване на
отделните престъпни деяния и моментите на придобиване на юридически
стабилитет на изброените съдебни актове, както и установения в съдебната
практика принцип за приложение на най-благоприятния за осъдения вариант
на групиране, Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки
визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за формиране на
една група, в която да бъдат включени съдебните актове по НОХД
№3799/2017г., НОХД №2972/2014г. по описа на СРС, НОХД №4733/2014г. по
описа на СГС, НОХД №12931/2013г. по описа на СРС, НОХД №76/2016г. по
описа на РС – Пловдив, НОХД №16621/2016г. по описа на СРС и НОХД
№14350/2015г. по описа на СРС, като се определи едно общо най-тежко
наказание именно „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години. Този
извод се налага предвид обстоятелството, че деянията по всеки от посочените
7
съдебни актове са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и
да е от тях.
Определеното общо наказание според този съд следва да бъде
изтърпяно при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС, независимо че включените в групата отделни такива са налагани при
приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Последното обстоятелство
не обвързва съда в решението му при преценката наличието на основания за
постановяване на ефективно изпълнение на наложеното наказание, което
произтича пряко от разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК. Съгласно цитирания
текст, когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от
изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл.64, ал.1 от НК или на
чл.66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото
определяне. В конкретния случай се обосновава напълно извод за
необходимостта от ефективно изпълнение на определеното общо най- тежко
наказание, аргументите за което се черпят въз основа на множеството
еднородни посегателства срещу неприкосновеността на личната собственост,
в които са намерили изражение санкционираните с отделни присъди деяния,
реализацията на значителна част от тях в условията на продължавано
престъпление, при кратко отстояние между отделните актове, ведно с
генерираната висока стойност на причинените и невъзстановени вреди, която
надхвърля многократно размера на минималната работна заплата не само към
времето на извършване, но и понастоящем, с което негативният обществен
отзвук на стореното от Х. се засилва. Изтъкнатите особености на престъпната
деятелност на осъденото лице и очертаващите се чрез тях трайно изградени
престъпни нагласи водят до заключението, че заложените в нормата на чл.36
от НК цели на наказанието ще бъдат реализирани единствено посредством
постановяване изтърпяването му при първоначален общ режим.
Този съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице
предпоставките по чл. 24 НК за увеличаване на размера на определеното
общо наказание по формирана група. Разпоредбата на чл. 24 НК предоставя
възможност на съда да прибегне до увеличаване на общо определеното
наказание, като упражняването на това правомощие е допустимо единствено
ако се установи по несъмнен начин, че това наказание е несправедливо,
недостатъчно от гледна точка на конкретно формираната съвкупност от
престъпления и не на последно място – не би съдействало за постигане на
8
целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Съдът е длъжен да подложи на
анализ цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на
извършените деяния, личната обществена опасност на самия осъден и
подбудите за извършване на престъпленията.
Съобразявайки изтъкнатите принципни положения и указанията на
върховната съдебна инстанция по приложението на закона, материализирани
в т.1 от Постановление № 4 от 28.06.1965 г. по н. д. № 2/1965 г. на Пленума на
ВС, е видно, че макар да се касае до съвкупност от отделни престъпни
посегателства, насочени срещу еднородни обществени отношения -
неприкосновеността на личната собственост, извършени в кратък темпорален
интервал едно спрямо друго, те не налагат извод за необходимост от
засилване на държавната репресия. Последното се мотивира от
обстоятелството, свързано със значителната отдалеченост на времето на
реализация на обуславящите съдимостта на Х. престъпления, наказанията по
които следва да бъдат кумулирани в настоящото производство, спрямо
предходните такива. Значим се явява и подходът за определяне на общ режим
на изтърпяване на определеното най- тежко наказание, чийто размер не е
пренебрежимо нисък и което ще повлияе с достатъчна тежест върху правната
сфера на осъденото лице в насока неговото поправяне и превенция на бъдещи
противообществени прояви. Все в този контекст следва да се обсъжда и
липсата на информация от датите на деянията, осъжданията за които
подлежат на групиране в настоящото производство, до настоящия момент да
са извършени нови посегателства от Х. срещу охранени от закона обществени
отношения, което следва да покаже, че приложената спрямо него държавна
репресия е постигнала своя превъзпитателен ефект.
От определеното общо най- тежко наказание на основание чл.25, ал.2 от НК
следва да бъде зачетено времето, през което осъденото лице е търпяло
наказание „Лишаване от свобода” по някое от делата, попадащи в групата.
Следва да се приспадне на основание чл.59, ал.1 и 2 от НК и времето, през
което осъденият Х. е бил задържан за изпълнение на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ или „Домашен арест“ по някое от делата, включени в
съвкупността, както и е бил задържан по реда на чл.64, ал.2 от НПК и по чл.72
от ЗМВР.
Разкриват се и предпоставките на нормата на чл.23, ал.2 от НК, като на това
9
основание наложеното със съдебния акт по НОХД №4733/2014г. по описа на
СГС наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство”
спрямо осъденото лице за срок от 2 /две/ години, следва да бъде
присъединено към определеното общо най- тежко наказание по така
обсъжданата съвкупност. На основание чл.25, ал.2 от НК от
продължителността на същото следва да бъде приспадната изтърпяната част.
Индивидуализирана в тези рамки и с приложението на обсъдените институти,
санкцията се явява справедлива и пропорционална държавна принуда за
извършените множество престъпления, ще допринесе за отстраняване от
съзнанието на осъдения Х. на формираните отрицателните възгледи и навици
и за ефективното му превъзпитание, ще съответства на принципните
постановки при групиране на наказанията, а на следващо място - ще окаже
възпитателно и предупредително въздействие и по отношение на останалите
членове на обществото. По този начин ще бъде обезпечена и генералната
превенция на наказанието, тъй като визираните в разпоредбата на чл. 36 НК
цели са диалектически свързани и не следва да се конкурират.
Така мотивиран, въз основа на изложените фактически и правни доводи,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ на осъдения Х.
А. Х., ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание измежду
наказанията, наложени по НОХД №3799/2017г., НОХД №2972/2014г. по
описа на СРС, НОХД №4733/2014г. по описа на СГС, НОХД №12931/2013г.
по описа на СРС, НОХД №76/2016г. по описа на РС – Пловдив, НОХД
№16621/2016г. по описа на СРС и НОХД №14350/2015г. по описа на СРС, а
именно- „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален „ОБЩ” режим.
На основание чл.25, ал.2 НК ПРИСПАДА времето, през което
осъденият Х. е търпял наказание „Лишаване от свобода” по включените в
съвкупността дела.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК ЗАЧИТА времето, през което
10
осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР, по реда на чл.64, ал.2 от НПК или
е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" или „Домашен арест”
по делата, включени в съвкупността.
На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо най- тежко
наказание „Лишаване от свобода“ ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието „Лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 /две/ години,
наложено по НОХД №4733/2014г. по описа на СГС.
На основание чл.25, ал.2 НК ПРИСПАДА времето, през което
осъденият Х. е търпял присъединеното наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство”.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен
срок от днес пред СГС по реда на глава ХХI от НПК.
ПРЕПИС от определението след влизането му в сила да се изпрати на
Бюро “Съдимост”.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Да се издаде препис от протокола на защитниците.
Протоколът изготвен в съдебно заседание приключило в 14:50 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11
12