№ 25
гр. Кула, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20251330200040 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Сдружение с
нестопанска цел „ Северозапазване“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. „ Черно море“ № 1,
представлявано от Наско Иванов Цанов – председател срещу Наказателно
постановление № 05- 2500029/07.04.2025г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Видин, с което на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. на основание чл. чл. 416, ал.5 и
чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл. 62, ал.3 от
Кодекса на труда.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, което се мотивира с доводите,
че сдружението е с нестопанска цел, не реализира доходи от стопанска
дейност нито печалба, нито се нуждае от работници, като с цел да подпомогне
училището в гр. Кула е наело на работа деца с цел обучение и тъй като
сдружението няма опит като работодател са мислили, че с оглед
общественополезната дейност, която извършват - обучение на ученици,
държавата е измислила особени правила, поради което е допуснато и самото
нарушение, като се излагат и доводи, че неправилно не е приложен чл. 28 от
ЗАНН и е прието, че извършеното е нарушение, тъй като неговата обществено
значение е толкова малко и няма никакъв икономически елемент, че
извършеното не представлява нарушение.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от законния си представител чрез процесуалния си представител адв. Р., която
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено на
посочените в жалбата основания, като в допълнение посочва, че в случая се
касае за особен състав на трудов договор, а именно: уреденият в чл.230, ал.1
КТ договор, който договор при сключването, с оглед особеното му
1
предназначение, имам относими разпоредби, свързани и дефинирани в Закона
за професионалното образование и обучение - чл. 29 до чл.31 включително,
както и в Наредба № 1 от 08.09.2015г. за условията и реда на провеждане на
обучение чрез работа /дуална система на обучение/, в които на практика е
разгледан специалния ред във връзка със сключването на тези договори,
защото те са между работодател и работник, но същевременно има и трета
страна- училището като обучителна институция, с оглед на което сдружението
не е осъществило фактическия състав на чл.62, ал.3 КТ, защото в настоящия
случай има сложен фактически състав, в който се изисква сключването на
поредица от договори и съответни разрешения от определени институции, за
да се стигне да сключването на трудовия договор по чл.230, ал.1 КТ и
съответно да се обявява в НАП, като се излагат твърдения, че сдружението е
изпълнило това свое задължение преди издаването на наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган не се явява, а се представлява от
процесуален представител – юрисконсулт М., който оспорва жалбата и прави
искане същата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага подробни
доводи за това.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: Сдружението – жалбоподател
и СУ „ Васил Левски“ гр. Кула са сключили Договор № 20/29.11.2024г. с
предмет: практическо обучение в реална работна среда, съгласно проект
„Подкрепа за дуалната система на обучение“ на учениците от XI клас,
специалност „Икономическо информационно осигуряване“, по който договор
сдружението се е задължило в периода от 02.12. 2024г до 28.07.2025г. да
осигури условия за провеждане на производствена практика на 3 броя
ученици съгласно Закона за предучилищното и училищно образование -
чл.171, ал.3 и съгласно чл.230, ал 6 Кодекса на труда. В изпълнение на поетото
договорно задължение сдружението е сключило на 02.12.2024г. договор за
ученичество на основание чл. 230,ал.1 от КТ в качеството на работодател с
лицето П.Н.П. в качеството на ученик за срок от 02.12.2024г. до 28.07.2025г.
при дневно работно време 7 часа, по график – два пъти седмично. На
06.02.2025г. свидетелите А. А. Ш. Т. и П. Ц. П. – главни инспектори в ДИТ –
Видин извършили проверка в СУ „ Васил Левски“ гр. Кула за спазване на
трудовото законодателство от страна на сдужението-жалбоподател и
установили на място при проверката лицето П.Н.П., която се обучавала в
класната стая на 11клас заедно с други деца, където била и техният
преподавател по практическо обучение – К., за което им е бил представен и
дневник за практическо обучение. При извършване на проверката,
свидетелите Т. и П. предоставили на П.Н.П. и на другите ученици да попълнят
декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във
2
връзка с извършването на проверка по спазван на трудовото и осигурително
законодателство, на осн. чл.399 от КТ и във връзка с чл.402, ал.1, т.3, чл.402,
ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40,ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК и
П.Н.П. попълнила и подписала посочената декларация, в която декларирала,
че работи в сдружението от 02.12.2024г., работното време, месечното
възнаграждение и т.н. Проверяващите отишли и при директорката на
училището, която им представила заверени копия от трудов договор с П.Н.П.,
копие на дневник за практическо обучение, както и копие от договора,
сключен от училището със сдружението. При извършена проверка в базата
данни на НАП проверяващите констатирали, че трудовият договор с П.Н.П.,
не е регистриран в ТД на НАП. На 28.02.2025г. на база на констатациите,
които били направени при извършената проверка свидетелката Т. съставила в
присъствието на колегата си П. Протокол за извършена проверка
№ПР2504946/28.02.2025г., въз основа на който съставила и АУАН №05-
2500029/28.02.2025г. срещу сдружението – жалбоподател за извършено
нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ за това, че не е изпълнил задължението си да
подаде уведомление до ТД на НАП в тридневен срок от сключване на
трудовия договор на 02.12.2024 г. между него и П.Н.П., който АУАН е
предявен за подпис на представител на сдружението – неговият председател
Наско Иванов Цанов, който го подписал и му бил връчен препис от същия. В
законния срок председателят на сдружението депозирал пред
административнонаказаващия орган възражение срещу съставения АУАН, в
което посочил, че целта на наемането на децата е да подпомогнат училището
при реализирането на проекта и прави искане за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административонанаказващият орган не възприел възраженията и издал
атакуваното наказателно постановление на база издадения АУАН срещу
сдружението – жалбоподателя като възприел изцяло посочената в акта
фактическа обстановка и квалификацията на нарушението и на основание чл.
416, ал.5 и чл. 413, ал.3 от Кодекса на труда наложил на дружеството
административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 1500
лв.Наказателното постановление е връчено лично на председателя на
сдружението на 07.04.2025г.
Посочената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП, се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени доказателства - цитираните по –
горе договор между сдружението и СУ „ Васил Левски „ гр. Кула, договор за
ученичество, протокол от проверката, посочената декларация, попълнена и
подписана от П.Н.П.,график на часовете по Практическо обучение в реална
работна среда за 11 клас на учебната 2024/2025г.двезник за практическо
обучение на П.Н.П., длъжностна характеристика както и от гласните -
показанията на свидетелите А. А. Ш. Т. и П. Ц. П., разпитани в съдебното
заседание по делото. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения,
почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко
относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради
което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се
намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
3
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съставеният АУАН е връчен на законния представител на дружеството в
съответствие с чл. 416, ал.3 от КТ, както е и връчено по надлежния ред и
атакуваното наказателно постановление.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото
и начина на извършване на нарушението, подробно са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и нарушената
правна норма, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен,
за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. С оглед на посоченото, съдът намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административно наказателното производство.
Отговорността на сдружението – жалбоподател е ангажирана за извършено
нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ, която разпоредба, към момента на деянието,
регламентира, задължението на работодателите в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване, да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
По делото бе установено от приетия и цитиран вече от съда договор за
ученичество, че на 02.12.2024г. сдружението е сключило посочения договор
по чл. 230, ал.1 от КТ с лицето П.Н.П., който договор безспорно е трудов,
видно и от самата разпоредба на чл. 230, ал.1 КТ, поради което съдът намира
за напълно неоснователно възражението на жалбоподателя в тази връзка.
Лицето Я.Г. е започнала работа в сдружението на основание посочения
договор, което се установява от дневника за практическо обучение на
Първанова, както и разчетно платежните ведомости, което обстоятелство не се
оспорва и от сдружението – работодател.
От момента на сключване на посочения трудов договор е възникнало и
задължението на работодателя по чл. 62, ал.3 от КТ да изпрати в тридневен
срок до ТД на НАП уведомление за сключването на договора, което безспорно
не е сторено. Деянието е извършено чрез бездействие, което е продължило и
до датата на извършване на проверката на 06.02.2025г. След изтичането на
тридневния срок, жалбоподателят е бил в нарушение на задължението,
вменено му с разпоредбата на чл. 62, ал.3 от КТ.
По делото е представено от процесуалния представител на жалбоподателя
Договор за ученичество № 9 от 14.02.2025г. между сдружението –
жалбоподател и лицето П.Н.П. със същия предмет, както цитираният по – горе
от съда договор за ученичество между посочените страни от 02.12.2024г., като
4
единствено е различен срока на договора – договорът от 02.12.2024г. е за срок
от 02.12.2024г. до 28.07.2025г., а договорът от 14.02.2025г. – от 14.02.2025г. до
28.07.2025г. Представена е и бланка на уведомление по чл. 62, ал.2 от КТ от
14.02.2025г. по отношение на договора от 14.02.2025г., но няма данни същото
уведомление да е депозирано пред ТД на НАП, а и същото е абсолютно
ирелевантно за предмета на делото, тъй като касае друг трудов договор, а не
договорът, за който е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
За цитираното нарушение административнонаказващият орган на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на
жалбоподателя наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, при
предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева.
При определяне размера на наложеното наказание,
административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2
ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя и е определил размера на наказанието в предвидения от закона
минимум, поради което не са налице основания за намаляване на наложената
санкция. С оглед на това, че по делото липсват доказателства за налагани
наказания на жалбоподателя за неспазване разпоредбите на КТ, т.е.
нарушението е за първи път, съдът приема, че наложената санкция в
предвидения от закона минимум се явява адекватна и обоснована.
Съдът намира за напълно неоснователно и възражението на жалбоподателя,
че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото същият не разкрива
по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от посочения вид. Нормата е императивна и възвежда
задължително поведение за лица, работодатели по смисъла на КТ, какъвто
безспорно е бил жалбоподателят. От друга страна съдът намира, че при
наличие на специална разпоредба относно маловажни нарушения на
трудовото законодателство, каквато е тази на чл.415в от КТ се изключва
приложението на чл.28 от ЗАНН от административнонаказващия орган. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, постановено
по Тълк. дело № 7/2010 г. От друга страна с разпоредбата на чл.415в, ал.2 от
КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на
нарушението като маловажно, както по чл.415в, ал.1 от КТ, така и по чл.28 от
ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната
разпоредба на чл.415в от КТ. В този смисъл е и Решение № 247/22.11.2023г. по
КАНД № 278/2023г. по описа на АС – Видин.
С оглед на всичко посочено, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Административнонаказващия орган е представляван от юрисконсулт. С оглед
изхода на спора се явява основателно искането му за юрисконсултско
възнаграждение и на основание чл.63д, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, в полза на
административнонаказващия орган следва да се присъди такова, което съдът
определя в размер на 80,00лв.
С оглед отхвърляне на жалбата, искането на жалбоподателя за разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05- 2500029/07.04.2025г.
на директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Видин, с което на „
Северозапазване“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. „ Черно море“ № 1, представлявано от Наско
Иванов Цанов – председател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
1500 лв. на основание чл. чл. 416, ал.5 и чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда за
извършено нарушение на чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „ Северозапазване“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. „ Черно море“ № 1,
представлявано от Наско Иванов Цанов – председател ДА ЗАПЛАТИ НА
Инспекция по труда гр. Видин сумата 80/осемдесет/лева-юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ Северозапазване“, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. „ Черно море“ № 1,
представлявано от Наско Иванов Цанов – председател за разноски за
адвокатско възнаграждение като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
6