№ 133
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нели С. Маринова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Търговско дело №
20241100901239 по описа за 2024 година
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищците „Г.П.“ АД и „БКС – Х.Н. ЕООД твърдят, че на 02.03.2020 г. като
съдружници в дружество по ЗЗД „Г.П. – БКС“ са сключили с ответника
Столична община при условията на Закона за обществени поръчки договор за
изработка, по силата на който е следвало да изпълняват услуги по събиране и
транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за
обществено ползване на територията на общината по обособена позиция № 3,
трета зона – райони „Изгрев“, „Слатина“ и „Подуяне“. Посочват, че
ответникът се е задължил да заплаща месечно възнаграждение за всеки
изминал месец, определено съобразно договорените единични цени и след
приспадане на наложени санкции, което било дължимо в срок от 60 дни от
получаване на фактурата. Твърдят, че за периода от 01.02.2024 г. до 29.02.2024
г. ищците са изпълнили точно възложената им работа и за дължимото за този
период възнаграждение в размер на 362 249,54 лв. са издали фактура №
580/07.03.2024 г. Посочват, че ответникът е заплатил част от задължението – в
размер на 322 092,94 лв., а остатъкът е задържал поради наложени санкции.
Считат, че е било налице основание за налагане на санкция в размер на
1
10 156,60 лв., но не и за разликата до пълния размер на неплатения остатък по
фактурата – 30 000 лв., тъй като констатираните нарушения, за които е била
наложена санкцията от 30 000 лв., били отстранени в предвидения в договора
срок от 3 часа след уведомяване, а това съгласно договореното довело до
отпадане на отговорността. Иска се от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на първия ищеца остатъка от дължимото
възнаграждение за горепосочения период в размер на 29 997 лв., а вторият – в
размер на 3 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.06.2024 г. до окончателното
плащане. Претендират разноски.
Ответникът Столична община твърди, че на 27.09.2024 г. е погасил
процесната сума. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са
отделени следните обстоятелства: че между страните е бил сключен
процесния договор за изработка със съдържанието, обективирано в
представения към исковата молба препис; че през процесния период ищците
са изпълнявали възложената им работа; че преди завеждане на делото
възложителят е заплатил сумата в размер на 322 092,94 лв., представляваща
част от възнаграждението, за което е издадена фактура № 580/07.03.2024 г. на
стойност 362 249,54 лв.; че през процесния период ищците не са изпълнили
част от задълженията си, за което съгласно договора им е удържана неустойка
в размер на 10 156,60 лв.
Ето защо в тежест на ответника е да докаже погасяване на остатъка от
дължимото възнаграждение по фактура № 580/07.03.2024 г.
Не се оспорва от ищците по делото, а и от представеното като
доказателство по делото платежно нареждане № 5743/27.09.2024 г. се
установява, че след завеждане на делото ответникът е погасил чрез плащане в
полза на ищците претендираната сума в размер на 30 000 лв., представляваща
остатък от дължимото възнаграждение по фактура № 580/07.03.2024 г.
2
С оглед плащането на процесната сума, извършено в хода на
производството по делото, което следва да се вземе предвид от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.
Върху главницата от 29 997 лв. ответникът дължи на първия ищец
законната лихва в размер на 1206,13 лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 14.06.2024 г. до датата на плащането - 27.09.2024 г., а
върху главницата от 3,00 лв. ответникът дължи на втория ищец законна лихва
в размер на 0,12 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
14.06.2024 г. до датата на плащането - 27.09.2024 г. /сумите за законна лихва
са изчислени от съда чрез интернет калкулатор https://www.саlculator.bg/.
По разноските:
В случая с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото, поради което ищците имат право на разноски по делото. Toва е така,
тъй като ответникът е изпаднал в забава преди завеждане на делото и е
погасил процесните суми в хода на производството по делото.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е
основателно. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22
г., което е задължително за всички съдилища в Република България, на
основание чл. 633 ГПК, съдът не е обвързан от минималните размери на
адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не е длъжен да ги
прилага, ако това е несъобразено с постигането на легитимна цел. Същите
обаче могат да служат на съда за ориентир при определянето на дължимото
адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна
сложност на извършените по делото действия от процесуалния представител.
В случая, с оглед обема на извършените по делото действия от
процесуалния представител на ищците, изразяващи се в подаване на отговор
на исковата молба и депозиране на писмена молба по делото, и липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение, претендирано от всеки от ищците, се явява прекомерно и
следва да се намали с 1/4, а именно - до сумата от 3150 лв. – за първия ищец и
до сумата от 300 лв. – за втория ищец.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
3
следва да бъде осъден да заплати на първия ищец сумата в размер на 4349,88
лв., представляваща дължими разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, а на втория ищец
сумата в размер на 350 лв., представляваща дължими разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.П.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „*******, и „БКС –
Х.Н.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район *******, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Г.П. – БКС“, Булстат:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
„*******, срещу Столична община, Булстат: ******* със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „*******, субективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на първия ищец на сумата от 29 997 лв., представляваща дължим
остатък по фактура № 580/07.03.2024 г., както и за заплащане на втория ищец
на сумата от 3,00 лв., представляваща дължим остатък по фактура №
580/07.03.2024 г., поради извършено плащане в хода на производството по
делото.
ОСЪЖДА Столична община, Булстат: ******* със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „*******, да заплати на
„Г.П.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, бул. „*******, законна лихва в размер на 1206,13 лв.,
начислена върху главницата от 29 997 лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 14.06.2024 г. до датата на плащането - 27.09.2024 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4349,88 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Столична община, Булстат: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „*******, да заплати на „БКС –
Х.Н.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
4
район *******, законна лихва в размер на 0,12 лв., начислена върху
главницата от 3,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 14.06.2024 г. до датата на плащането – 27.09.2024 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5