Р е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 16.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ -
ти състав, гражданска колегия в публично
заседание на деветнадесети декември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря ивайло цветков
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж.
Димитрова в.гр.д. N 915 по описа за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 1531/01.08.2019 г. по гр. д. № 2243/2019 г.
Плевенският районен съд е осъдил Д.И.И. и В.С. Х. солидарно да заплатят на основание
чл. 45 от ЗЗД на Н.М. П. сумата от
8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
121 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат
на непозволено увреждане, настъпило на 19.02.2017 г. и съставляващо
престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Със същото решение ПРС
е отхвърлил искът по чл. 45 от ЗЗД за разликата над 8 000 лв. до
20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен и
недоказан и е осъдил Д.И.И. и В.С. Х. да заплатят на основание
чл. 78 ал.
1 от ГПК на Н.М. П. сумата от 464,15 лв. за направени по делото разноски. Със
същото решение ПлРС е осъдил Д.И.И. и В.С. Х. да заплатят по сметка на ПРС разноски в размер на сумата
от 484,84 лв., както и сумата от 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен
лист.
Недоволни от така постановеното решение в частта,
в която е уважен предявеният иск за обезщение за неимуществени вреди за сумата
от 8 000 лв. са останали
въззивниците Д.И.И. и В.С. Х., първият от които обжалва пред ПОС в срока по чл. 259
ал. 1 от ГПК, а вторият се присъединява към въззивната жалба по реда на чл. 265 ал. 1 от ГПК. Във въззивната жалба
се излагат доводи за неправилност, незакосъобразност и необоснованост на атакувания
съдебен акт в обжалваната част. Според въззивниците при определяне на обема на
претърпените неимуществени вреди и тяхната продължителност ПлРС неправилно е
кредитирал показанията на свидетелката *****, която е майка на въззиваемия и
свидетелката *****– леля на въззиваемия без да съобрази тяхната
заинтересованост и че същите не са подкрепени от други доказателства по делото.
Според въззивниците определения размер на обезщетението за неимуществени вреди
е завишен и не е съобразен с принципа на справедливостта, тъй като по делото
липсват доказателства за осакатявания и загрозявания на въззиваемия, както и на
допълнително влошаване на състоянието му във времето. Моли се въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да постанови друго, с
което да присъди обезщетение в по-нисък размер от 8 000 лв., съобразено
със степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като
дължимата сума бъде разпределена между двамата ответници поотделно, т.е. не се
присъжда солидарно. Иска се посочване на банкова сметка ***, по която да се
внася разсрочено дължимата сума, тъй като въззивникът Д.И.И. е студент и не получава трудово възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н.М. П..
В съдебното заседание въззивниците се явяват лично
и поддържат подадената въззивна жалба.
В съдебното заседание въззиваемият Н.М. П.
не се явява и не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат П.Я. депозира
писмено становище, в което оспорва основателността на въззивната жалба.
Решението на ПлРС като необжалвано е
влязло в законна сила в частта, в която е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 121 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди и е отхвърлен искът по чл. 45 от ЗЗД за разликата
над 8 000 лв. до 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният окръжен съд, като
обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана от съда.
С исковата молба до ПлРС ищецът Н.М. П. е предявил
солидарно против ответниците Д.И.И. и В.С. Х. иск за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди и иск за сумата от 121 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, които вреди са
претърпени в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 19.02.2017 г. и
съставляващо престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което ответниците
са признати за виновни чрез одобрено от съда
споразумение по НОХД № 647/2018 г. по описа на РС – Ловеч.
С отговора на исковата молба депозиран по реда
на чл. 131 от ГПК, ответникът Д.И.И. е оспорил исковете по размер, като е оспорил степента и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и обстоятелствата, при които е
осъществено непозволеното увреждане на ищеца, като е изложил твърдения, че е
бил нападнат и ударен от ищеца и е получил увреждания. Оспорил е възможността
да заплати претендираната сума с оглед обстоятелството, че е студент и няма
доходи.
Ответникът В.С. Х. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
За да уважи частично
иска за сумата от 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за
непозволено увреждане на ищеца, ПлРС е приел, че ищецът е доказал извършване на
противоправно деяние от страна на ответниците - причиняване на средна телесна
повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на ъгъла
в ляво – границата между тяло и ъгъл, довела до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето, тъй като е
налице влязло в сила споразумение по НОХД 647/2018г. на ЛРС, с което ответниците са
се признали за виновни в извършването му, което споразумение е задължително за
гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. ПлРС е приел, че въпросът за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца по начина описан в отговора на
исковата молба от ответника И. е ирелевантен към спора, тъй като е следвало да
бъде решен в наказателното производство, а в случая не е налице приложен чл.
132 от НК. ПлРС е съобразил обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди
и е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че в
резултат на претърпяната травматична увреда ищецът е претърлял болки и
страдания, интензивни в началото, претърпени както от самата телесна повреда,
така и вследствие на нейното лечение, в продължение на повече от месец, с
проявления две години след деянието, болезнено хранене, тъй като не е можел да дъвче и да говори и бил
е с имобилизирани челюсти в продължение на месец, през който се е хранил със
сламка, ограничаване на общуването и контакти, тъй като не е посещавал училище
и е променил поведението си в обичайната за него среда. При определяне размера
на вредите ПлРС е съобразил при условиянта на чл. 52 от ЗЗД възрастта на
пострадалия, обстоятелството, че въпреки лечението си не е пропуснал повече от
две седмици от специализирания курс, който е посещавал, явил се е на
предварителни и редовни кандидатстудентски изпити, приет е в специалността, за
която е кандидатствал в СУ, не е пропуснал абитуриентския си бал, отсъствал е
от училище за периода 20.02.2017 г. – 19.03.2017 г., претърпянал е оперативна
интервенция, след която и физиотерапия, приемал е лекарства, антибиотици и обезболяващи, наличието
на повече от една телесна повреда, допълнителни физически страдания, вследствие
на травмата - главоболие, последвали
болки при промяна на времето, психическото състояние на ищеца след счупването – промяната в
поведението му в социалните контакти – станал мълчалив и затворен.
Въззивният
съд приема от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на предявения иск от Н.М. П. против Д.И.И. и В.С. Х. за сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане,
настъпило на 19.02.2017 г. и съставляващо престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното й заплащане е чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, така както е правилно е приел
и ПлРС.
Съгласно разпоредбата на
чл. 45 ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съгласно разпоредбата на
чл. 51 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя от съда по
справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да
съобрази характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., вида на
страданията и болките, които ищецът е преживял, както и обстоятелството дали
същите ще се задълбочават за в бъдеще и какви са прогнозите за оздравяването му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Не се спори между страните, че на 31.07.2018 г. по НОХД № 647/2018 г., с
влязло в сила определение ЛРС е одобрил споразумение между РП - Плевен и въззивниците,
по силата на което същите са се признали за виновни в това, че на 19.02.2017 г.
в гр. Плевен в съучастие като извършители
са причинил на въззиваемия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долна челюст в областта на ъгъла в ляво – границата между тяло и ъгъл – довела
до трайно затруднение на дъвченето и
говоренето – престъпление по чл.129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Спорно пред
въззивната инстанция е какъв е обема на претърпените от въззиваемият неимуществени вреди като пряк резултат от
увреждането, за което въззивниците носят деликтна отговорност на въззивниците и
какъв е справедливият размер на обезщетението за тези вреди при съобразяване на
чл. 52 от ЗЗД.
От представените по делото в първата инстанция от
въззиваемия писмени доказателства – амбулаторен лист от 19.02.2017 г., изд. от
д-р *****, искане/назначение за образна диагностика от 19.02.2017 г.,
рецептурна бланка от 19.02.2017 г., амбулаторен лист от 20.02.2017 г., изд. от
д-р *****, епикриза, изд. от УМБАЛ „*****И.З. № 6141/2017 и касови бонове за
периода 19.02.2017 г. – 18.03.2017 г., които доказателства не са оспорени от
въззивниците, по делото се установява безспорно, че: въззиваемият е потърсил
лекарска помощ с оплаквания от болки в главата на 19.02.2017 г., назначена му е
консултация със специалист УНГ и образна диагностика на долната челюст,
поставена му е диагноза „закрито счупване на долна челюст“ на 20.02.2017 г.,
същият ден е приет за оперативно лечение
чрез закрито наместване на мандибуларна фрактура, по време на болничното
лечение на въззиваемия продължило до 27.02.2017 г. са констатирани и контузия
на главата му, хематом на горен и долен клепач на лявото му око и са извършени
прегледи от съответни специалисти, изписан е с подобрение, претърпял е терапия
чрез прием на различни медикаменти.
От представеното по делото в първата инстанция от въззиваемия
писмено доказателство – медицинска бележка, изд. от УМБАЛ „*****се установява,
че за периода от 20.02.2017 г. до 19.03.2017 г. въззиваемият е бил освободен от
учебни занимания.
От събраните в първата инстанция гласни доказателства –
показанията на свидетелките *****/майка на въззиваемия/, *****/леля на
въззиваемия/ и *****/приятел на въззиваемия/, които кореспондират помежду си по
делото се установява, че: сутринта след инцидента, която е била неделя
въззиваемият бил с насинено око и не можел да говори и да отваря устата си от
болка в челюстта, в същият ден е
прегледан в Спешна помощ, направена му е снимка, предписано му е антибиотично
лечение и е насочен към „Лицево-челюстна хирургия“ към УМБАЛ - Плевен, на следващият
ден в понеделник е приет за едноседмично лечение в „Лицево-челюстна хирургия“,
на третият ден е извършена процедура - мобилизация, при която с планки са
захванати двете челюсти, при което
въззиваемият не е можел да отваря уста, да говори и да се храни нормално
в период от около 40 дни, през целият период от счупването на челюстта до
сваляне на планките въззиваемият се е хранел през сламка и отслабнал 10
кг., след травмата въззиваемият се е
оплаквал от силно гадене и невъзможност да диша, извършен му е скенер на
главата, при който се установил мозъчен оток и се наложило лечение с
медикаменти, вливани чрез системи, бил е прегледан от очен лекар във връзка с
хематом и кръвоизлив в лявото око, след който преглед виждал замъглено и се
нуждаел от придружител за кратък период, поради болките в челюстта приемал
силни обезболяващи дълъг период, че въззиваемият страдал от невъзможността да
се храни нормално, с близките и приятелите си комуникирал писмено, че в периода
непосредствено след сваляне на планките продължил да приема храна под формата
каша за да щади челюстта, а след това изпитвал болка при дъвчене, че през
целият период имал чести главоболия, обострил се синузита му и трудно дишал със
затворена уста, отсъствал от училище около месец, притеснявал се, че ако
отсъствията надхвърлят определения максимум ще повтаря годината, която била
последна и била свързана с кандидатстудентски изпити, че въпреки болките и
главоболието около седмица след травмата започнал да посещава
кандидатстудентски курс, че имал притеснения да излиза за да не се среща отново
с момчетата, които го пребили, отказвал да излиза с приятелите си по време на
лечението си, станал мълчалив и затворен, присъствал на бала си, явил се на
кандидатстудентски изпити, към момента е студент и се оплаква от болка в
челюстта при промяна на времето.
От заключението на приетата в първата инстанция съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р *****, което като компетентно,
безпристрастно и неоспорено от страните въззивният съд възприема изцяло, по
делото се установява, че: на въззиваемият са причинени отоци, насинявания по
лицето, клепача на лявото око с излив на кръв под конюктивата, рани по устните
и многофрагментно счупване на долната челюст в областта на ъгъла между
хоризонталната и вертикална част на челюстта в ляво, както и мозъчно сътресение
без данни за пълна загуба на съзнание, че уврежданията са травматични,
отговарят да са получени по начин и време – при побой с удари с юмруци или
ритници, че е осъществена спешна оперативна намеса по отношение на въззиваемия
чрез наместване и фиксиране на костните фрагменти от специалист орален хирург, че
по време на инцидента и след това въззиваемият е търпял болки и страдания, като
лечението е съпроводено с дискомфорт – невъзможно нормално хранене поне месец и
половина до нормално захранване и приемане само на течности чрез тръбичка,
невъзможност за социални контакти, учение и други изяви, което положение на
въззиваемия като цяло поради болките и страданията, както и физическия и
психически дискомфорт е било за срок не по-малко от три до шест месеца. В о.с.з.
пред ПлРС вещото лице допълва, че лечението на въззиваемият е проведено и чрез
физиотерапия и антибиотици, както и че е логично въззиваемият да изпитва болка
в челюстта и към момента при промяна на времето.
Така установената фактическа обстановка съвпада изцяло с
установената от ПлРС фактическа обстановка по спора. При съобразяване на
писмените и гласните доказателства, както и на заключението на вещото лице в
тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че правилно при условията на чл. 172
от ГПК ПлРС е кредитирал показанията на разпитаните свидетелки *****независимо
от тяхната евентуална заинтересованост, тъй като показанията им кореспондират с
представените писмени доказателства, показанията на незаинтересования свидетел *****
и със заключението на вещото лице. Въззивният съд приема, че свидетелките с
оглед близката си родствена връзка с въззиваемия имат най-непосредствени
впечатления от състоянието му както след увреждането, така и към момента,
поради което с оглед на това, че установените от тях факти и обстоятелства се
потвърждават от останалите събрани по делото доказателства и не са оборени от други
доказателства може да се направи извод за вярно отразяване на фактическата
действителност от тези свидетели, поради което показанията им следва да бъдат
кредитирани с доверие. Съобразявайки физическите болки и страдания на въззиваемият
непосредствено след извършване на деянието от страна на въззивниците и
физическите и емоционалните му страдания в последвалия период до момента на
подаване на исковата молба, обстоятелството, че въззивникът е претърпял
оперативно, медикаментозно и физиотерапевтично лечение, последните две от които
са продължили след първото около месец, приемал е силни обезболяващи лекарства,
чийто прием сам по себе си не е безвреден за здравето му, ограниченията в
храненето и общуването на въззиваемия за периода от около 40 дни след
увреждането му, обстоятелството, че в момент, в който е следвало да се
концентрира върху успешно приключване на средното си образование върху
подготовката си за кандидатстудентски изпити, а също да се забавлява по повод
на бала си, въззиваемият е търпял установените физически и емоциални болки и
страдания, които са му създавали физически и психически дискомфорт, както и че
и към момента както при всички травми, свързани със счупвания на кости същият
продължава да търпи болки при промяна на времето, въззивният съд намира, че определеното
от ПлРС обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 8 000
лв. съответства на обема и интензитета на претърпените от въззиваемия вреди.
Въззивният съд приема, че същото е съобразено както с посочените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, така и
специфичните за конкретния случай факти, които изпълват със съдържание
понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД и имат значение за размера на
обезщетението, както и е съобразено с факта, че счупването на долната челюст на
въззиваемия не е довело до допълнително влошаване на здравето на същия или
загрозяване на лицето му. Следва да се посочи, че с оглед тежестта на увреждането
на въззиваемия размерът на обезщетението е съобразен и с установената актуална
съдебна практика относно размера на присъжданите обезщетения за подобни
увреждания на здравето от други съдилища към близък на увреждането момент /арг.
влезли в законна сила съдебни решения, въззивните актове по който не са
допуснати до касационно обжалване от ВКС, както следва: по гр.д. № 6417/2017 г.
на СГС – обезщетение в размер на 16 000 лв. /определение
№ 518 от 15.11.2019 г. на ВКС по т.д. №
1501/2019 г., I т.о., ТК/, по гр.д. № 15067/2016 г. на СГС – обезщетение в
размер на 7 500 лв.
/определение
№ 646 от 1.08.2019 г. на ВКС по гр.д. №
1833/2019 г., IV г.о., ГК/, по гр.д. № 7812/2016
г. на РС – Варна – обезщетение в размер на 20 000 лв. /определение № 702 от
30.07.2018 г. на ВКС по гр.д. № 900/2018 г., IV г.о., ГК/, по гр.д. № 7054/2016 г. на РС – Бургас – обезщетение в
размер на 15 000 лв.
/определение
№ 525 от 8.06.2018 г. на ВКС по гр.д. №
1205/2018 г., IV г.о., ГК/, по гр.д. № 893/2015 г.
на РС – Троян – обезщетение в размер на 8 000 лв. /определение № 17 от
9.01.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1657/2017 г., IV г о., ГК/ и др.. Иревантно
според въззивният съд към размера на
присъденото от ПлРС обезщетение за неимуществени вреди е имущественото
състояние на въззивниците, в качеството на причинители на непозволеното
увреждане, поради което представените доказателства относно обучението на един
от въззивниците, респ. твърденията им за липса на доходи не следва да бъдат
обсъждани от въззивния съд. Неоснователни са
и оплакванията във въззивната жалбата относно солидарното осъждане на
въззивниците, тъй като солидарността на задължението им е законовоустановена с
разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД и не зависи от волята на страните или на съда.
При тези правни изводи, въззивният съд приема, че като е уважил
предявения иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8 000
лв., Плевенският РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
С
оглед изхода на спора и отхвърлянето на въззивната жалба направените разноски
от въззивниците следва да останат за тяхна сметка.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
потвърждава решение № 1531/01.08.2019 г. по гр.
д. № 2243/2019 г. на Плевенския районен съд в обжалваната част, в която Д.И.И. и В.С. Х. са осъдени солидарно да заплатят на основание чл. 45 от ЗЗД на Н.М.
П. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 19.02.2017
г. и съставляващо престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 3
т. 1 от ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: