Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………/…………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 2297 по описа за 2020год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Д.“ ООД ЕИК ********* подадена чрез представляващата Ирена Севдалова Милева против НП № 03-011226/03.04.2019год. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е
било наложено адм. наказание имуществена санкция в
размер на 5000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на
чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.
С жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
като излага доводи че същото е издадено в нарушение на материалния закон. Моли
НП да отменено, а в условията на евентуалност моли да бъде намален размера на
наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
В съдебното заседание процес. представител на въззивното
дружество поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва констатациите изложени в
акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като издадено
както в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон.
Претендира присъждане на разноски като представя и списък на такива, както и
писмени бележки.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага
становище за безспорна доказаност на адм.
наказателното обвинение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна поради което
и е допусната от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено следното:
На 13.03.2019г., в ранния след обяд, св
М. и колежката и Десислава Драгнева, и двете служителки на Д”ИТ”-Варна,
извършили проверка в шивашки цех, находяща се в гр.Варна, м. „Кочмар“ № 317,
стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката проверяващите
предоставили на всички лица полагащи труд в момента готови бланки - декларации
по чл. 402 от КТ. Едно от лицата в цеха била св. Р.. В
предоставената й декларация по образец св. Р. отразила личните си данни,
посочила, че работи за санкционираното дружество на адреса, където се
извършвала проверката от 11.03.2019год. като шивачка, с работно време от
08:00ч. до 17:00ч., отразила, че има сключен граждански договор, че е поела ангажимент към въззивното
дружество да извърши срещу възнаграждение в размер на 100лв. за срок от
11.03-15.03.2019год. следната услуга – ушиване на хастари, както и че има
почивки през работния ден – 2х150м. и 30м.
В последствие в хода на документалната проверка въззивникът
представил граждански договор сключен между него и св. Р..
Въз основа на попълнената от св. Р. декларация по образец
св.М. приела, че между същата и въззивното дружество има трудови правоотношения
и с оглед липсата на ТД приела, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.
62, ал.1 от КТ вр. чл. 61, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ.
Констатациите от проверката били обективирани в КП №
ПР1908062/28.03.2019год. екземпляр от който бил връчен на същата дата на
Темелко Маринов – управител на въззивното дружество.
На същата дата 28.03.2019год. св. М. съставила срещу
въззивното дружество и АУАН № 03-011226 в който посочила, че същото е нарушило
разпоредбата на чл. на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61
ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, тъй като на 13.03.2019год. в цех
находящ се в гр.Варна, м. „Кочмар“ № 317, като работодател било допуснало до
работа лицето В.М.Р. с ЕГН **********, на длъжност „шивачка“ с определено
работно време от 08:00ч. до 17:00ч., с уговорено трудово възнаграждение в
размер на 100лв., с определено работно място (обекта на контрол) изпълнявайки
трудови функции на шивач за ушиване на хастари, без е сключен ТД между страните
по трудовото правоотношение.
Актът бил предявен и връчен на управителя на въззивното
дружество лице – Темелко Милев.
На 03.04.2019г., въз основа на акта, АНО издал процесното НП като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в него, приела че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2
от КТ и чл. 61, ал.1 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от НК му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 5000лв.
В показанията си пред съда св. М. възпроизвежда
възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е
дала и В.Р.. Същата сочи, че е била поканена, наета да извърши определена
работа – ушиване на ципове на хастари, както и че е мила сключен договор за
това. Уговорката била да ползва техните машини, а тя да си носи останалите
инструменти – ножици, сантиметър, топлийки и т.н. Заявява, че договорът е бил
сключен преди датата на проверката и работата била за няколко дни. Нямала
работно време, но на нея й било да ходи от 08:00ч. до 17:00ч. Заявява, че не
била подчинена на никой във фирмата и излизала да пуши когато го правели
останалите работнички защото така й било по-приятно. Заявява, че е била
насочване от проверяващите при попълване на декларацията, както и че след като
изработила договореното и то било прието от г-жа Милева като бил съставен
документ. Било й платено.
Като писмени доказателства към АНП са приложени, декларация
по чл. 402 от КТ изходяща от В.М.Р., Договор №1/11.03.2019год. сключен на
11.03.2019год. между въззивното дружество като възложител и В.Р. като
изпълнител, идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, Заповед №
0280/03.08.2010год. на ИД на ИА „ГИТ“, протокол за извършена проверка №
ПР1908062/28.03.2019год..
Като писмено доказателство в хода на съдебното следствие е
приет констативен протокол от 15.03.2019год..
Всички събрани в хода на съдебното следствие гласни
доказателства съдът кредитира изцяло тъй като са последователни, логични и
взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си.
От събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства съдът не кредитира единствено
приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ в частта, в която са отразени работно време, длъжност и договорено възнаграждение,
тъй като в тази им част данните в декларацията не кореспондират с изричното
отразяване в същата, че св. Р. има сключен граждански договор за ушиване на
хастари със срок от 11.03.2019год. до 13.03.2019год., с показанията на св.
Молдова депозирани непосредствено пред съда в които същата потвърждава
наличието на граждански договор за извършване на определена работа, сключен
преди датата на проверката и обяснява, че й е било помогнато
при попълване на декларацията от страна на проверяващите.
От друга страна цитираната по-горе декларация не е декларация в свободен
тест, а представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени
основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Горното поставя
под съмнение достоверността на отразените в нея обстоятелства, в каквато насока
е и становището на ВАС № 4636/27.04.2015год. по а.д. № 15459/2014 по подобен
казус.
Останалите писмени доказателства се кредитират от съда, тъй като липсват
доказателства, които да ги оборват.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства, а именно – от показанията на свидетелите М. и Р., дадени в с.з.,
АУАН, протокол за проверка и от приети по делото и кредитирани от съда писмени
доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки на
акта и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място
на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. В НП се посочени и доказателствата които според АНО
подкрепят адм.наказателното обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
счете, че НП е било издадено в нарушение на материалния закон по следните
съображения:
С НП на въззивника е наложено адм.
наказание за нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр.
чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ за това, че на 13.03.2019год. като работодател
е допуснал до работа В.М.Р. да престира труд като
изпълнява трудовите функции на длъжност „шивач“ с определено работно време от
08:00ч . до 17:00ч. с уговорено трудово възнаграждение в размер на 100лв., с
определено работно място – шивашки цех находящ се в гр.Варна, м. „Кочмар“ №
317, без да е сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение
в писмена форма.
От обективна страна състава на това нарушение изисква
деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал
същото до работа без да има сключен трудов договор в писмена форма.
Съгласно §1, т.1 от КТ "работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа.
Според принципа,
уреден в КТ при предоставянето на работна сила, отношенията се оформят само
като трудови правоотношения – чл.1, ал.2 от КТ, а съобразно разпоредбата на
чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.
Изключение от този
принцип са случаите, при които страните са се договорили за извършване на
определена работа и постигането на определен резултат, при който изпълнителят
да получи определено и предварително договорено възнаграждение за същия този
резултат. В тези случаи се касае за граждански правоотношения, а не за трудови
такива. Тези отношения могат да бъдат във вид на граждански договори за
изработка, за поръчка, за услуга и пр.
В конкретния случай
изложените фактически констатации, видно от данните по делото, са направени въз
основа на резултати от проверка, извършена на 13.03.2019 год., а в последствие
и въз основа на представените от въззивното дружество документи. За да издаде
обжалваното НП, наказващият орган е приел, че св. Р. е осъществявала дейност
във връзка с полагането на труд, която имала характер на трудово
правоотношение. Този извод обаче не се подкрепя по безспорен начин от
приложените по делото както писмени, така и гласни доказателствени материали.
Фактът, че по време на проверката за лицето е установено, че извършва дейност
по ушиване в цеха на въззивника, като не е имало сключен писмен трудов договор,
е безспорен, но той, съпоставен със също така безспорно установения по делото
факт, че Р. е изпълнявало някаква конкретна работа, не е достатъчен да обоснове
извода, че същата се явява служител на въззивника е извършвала фактически
трудова дейност, характеризираща се с определени работно място, работно време,
получавано трудово възнаграждение и спазване на определена трудова дисциплина.
Преценката дали се
касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва
конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на
страните. Трудовият договор е регламентиран в КТ с неговите отличителни белези
със създадената ал.2 на чл.1 от КТ, в която разпоредба се посочва, че
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само и единствено
като трудови правоотношения. Съгласно легалното определение трудовият договор е
определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава
да извършва възложените и трудови функции, а другата страна се задължава да
заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на
труд. По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в Кодекса на
труда, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден
вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно
място, а предмет на граждански договор е постигане на конкретен трудов
резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до
получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. От
значение за изхода на спора е, какъв е видът на извършваната от св. Р. работа,
като при извършването ѝ създадени ли са трудови правоотношения по смисъла
на Кодекса на труда между изпълнителя св. Р. и възложителя въззивното
дружество. Докато трудовият договор, както бе посочено, има за предмет престиране на работна сила, то договорът за изработка,
услуга /поръчка/ и пр. има за предмет насрещното задължение да се извърши
определена работа и се постигне определен трудов резултат, за което да бъде
заплатено определено и предварително договорено възнаграждение, тоест договорът
за изработка е договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна-възложител, а последната се задължава да заплати на първата определено
възнаграждение – чл.258 от ЗЗД. Поради неговия двустранен, възмезден характер и
вида на дължимата престация, договорът за изработка е
твърде близък по своите характеристики с трудовия договор, а също и с договора
за услуга /поръчка/. Основната разлика между тези договори и трудовия такъв, се
състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на
определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника
при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр.
изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения
резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не
може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова, че последният се
е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв
йерархичен контрол.
За яснота следва да бъде
посочено, че разликата между трудов и граждански договор е анализирана в
Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд, в което е
посочено, че разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор.
Ако между гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен трудов резултат (овеществен труд), сключеният договор не е трудов, а
граждански, чиято правна регламентация е в ЗЗД. Когато предметът на сключения
договор е престиране на работна сила (жив труд) и
работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова
дисциплина, работно време, работно място, налице са най-съществените белези,
които характеризират трудовия договор, който се сключва при условията и по реда
на КТ.
В конкретния случай безспорни и категорични доказателства,
които да установят, че към 13.03.2019год. между св. Р. (лицето посочено в НП) и
въззивното дружество е имало възникнали трудови правоотношения по делото
липсват.
Видно от показанията на св. Р. депозирани в хода на
съдебното следствие същата сочи, че е имала подписан граждански договор. Нещо
повече този факт е изрично посочен от нея в приложената към АНП декларация и
кореспондира изцяло с приложения към АНП граждански договор.
Според настоящия съд събраните по делото доказателства
сочат на това, че в конкретния случай между въззивното дружество и св. Р. е
налице договор за изработка, който договор е консенсуален,
двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита сключен с постигането
на съгласие между страните по него, като създава задължения и за двете страни.
Изпълнителят трябва да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а
възложителят трябва да приеме изработеното и да го заплати. Предмет на
задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат, който може да бъде
постигнат чрез полагане както на физически, така и на умствен (интелектуален)
труд. Изпълнителят по договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен
резултат, поради което, ако работата му не даде резултат или при невиновна
невъзможност за изпълнение (чл. 267 ЗЗД), не му се дължи възнаграждение.
В конкретния случай св. Р. още по време на проверката на
място е посочила, че има сключен граждански договор за извършване на определена
работа срещу сумата от 100лв. като е посочила и срока на този договор (от
11.03.2019год. до 13.03.2019год.). Заявеното от нея се потвърждава от
представения по делото граждански договор. Видно от същия с него възложителя
(въззивното дружество) е възложило, а св. Р. е приела да изработи циповете на
50бр. шлифера. От друга страна видно от показанията на св. Р. депозирани
непосредствено пред съда между страните по договора е имало уговорка тя да
ползва машините на фирмата, като си носи нейни ножици, сантиметър, топлийки и
др.. Точно тази уговорка между страните по договора обяснява и присъствието на
св. Р. в цеха на въззивника, която към момента на проверката е прикачала цип
към хастара. Същата сочи, че е ходила в цеха да работи в периода от 08:00ч. до
17:00ч. защото така й било удобно (имала деца ученици), както и че излизала да
пуши заедно с другите работнички, което обяснява и вписания часови диапазон на
работно време и почивки в образеца на декларацията.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Р., тъй като няма
данни още по-малко пък доказателства същата да е предубедена или мотивирана да
дава показания в угода на въззивника. Същата не поддържа отношения с него и не
се намира в някаква зависимост от него, депозирала е показанията си след
предупреждението по чл.290 от НК и разпитана по делото изцяло по инициатива на
съда.
В случая каквито и да било доказателства които да оборят
показанията на св. Р. кореспондиращи изцяло с приложения към преписката
граждански договор по делото липсват. Нещо повече видно от приложения към преписката
протокол от проверката на въззивното дружество там констатации за установено
нарушение свързано с допускане до работа на работник без наличие на трудов
договор в писмена форма не се съдържат.
В АУАН и НП е посочено, че между
Р. и въззивното дружество имало уговорено трудово възнаграждение, работно
място, работно време. Безспорни и категорични доказателства обаче в подкрепа на
горното не са ангажирани. Посочена е единствено декларацията попълнена от Р. в
момента на проверката в цеха, която декларация обаче и съобразно и практиката
на ВАС, доколкото представлява предварително подготвен образец съдържащ
елементи на трудово правоотношение сама по себе си не е достатъчно убедително
доказателство, въз основа на което да бъде направен обоснован извод за
съществуването на трудово правоотношение. Не е
възможно и е неприемливо Д "ИТ" само от една извършена проверка и въз
основа на една единствена декларация и то по предварително зададен образец да
прави обосновани изводи, че става въпрос за престиране
на работна сила, при определени условия - определено работно място и длъжност,
спазване на трудова дисциплина, правата и задълженията на работодателя и
работника, определена продължителност на работното време, договорено трудово
възнаграждение и пр., характеризиращи правоотношението като трудово, още повече
като се имат предвид установените по делото обстоятелства – още в декларацията Р.
е вписала, че има сключен граждански договор, а в хода на документалната
проверка е бил представен и договор за изработка сключен между нея и
въззивника.
Следва да бъде отбелязано още и
това, че констатирането на лице, което извършва някаква трудова дейност само по
себе си не установява наличието на трудово правоотношение. Както бе посочено
по-горе за да е налице такова следва работника да е бил нает от работодателя да
престира труд в негова полза, при определено от работодателя работно време,
работно място и пр. и то срещу заплащане. Противното би довело до парадокса
всяка помощ от приятел или близък при осъществяване на каквато и да било
дейност да се приеме за престиране на труд по смисъла
на КТ, а отношението между лицето което оказва помощта безвъзмездно и това на
което се помага да се квалифицира като трудово правоотношение.
С оглед на всичко изложено по-горе и приемайки липса на
безспорни и категорични доказателства в подкрепа на адм.наказателното
обвинение съдът счете, че атакуваното НП е издадено нарушение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата
на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи,
че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който
своевременно е поискал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед
крайния изход на делото обаче (НП подлежи на отмяна), по арг.
на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело
е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се
уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на
разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения
по делото договор за правна защита и съдействие от 05.11.2020г. и приложеното
пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Томина Томова от АК-Варна оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна
по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева, която сума е била заплатена в брой, т.е. разходът е
направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело №
6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд и сумата следва да бъде
присъдена в полза на въззивника.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП № 03 –011226/03.04.2019год.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на
чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ
на основание чл.414 ал.3 от КТ на „Д.“ ООД ЕИК ********* е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000лв.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“
Варна да заплати на „Д.“ ООД ЕИК *********, със седалище *** сума в размер на
300лв. представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: