№ 37525
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110116118 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 07.08.2024г. /изпратена по пощата/, подадена от „Ново
финанс“ ООД, за изменение на решението в частта за разноските. В молбата е посочено, че
при искова претенция в размер на 8207,50 лева, присъденият размер на адвокатско
възнаграждение от 2000 лева е прекомерен. Изложени са съображения, че присъждането на
разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение не трябва да води до
прекомерност, нито да ощетява насрещната страна. Сочи, че като прекомерна следва да
счита всяка претенция за възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение, което
според естеството на случая, неговата сложност, обем и продължителност на работа
надхвърля значително размера на това възнаграждение за един адвокат при други подобни
случаи. Поддържа, че определеният размер от 2000 лева е прекомерен и е в разрез с
изискванията за добросъвестност, както и категорично не отговаря на обема на извършените
действия от страна на адвоката. Искането към съда е да измени решението в частта за
разноските като присъди разноски в минимален размер съгласно НМРАВ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от М. М. А., с което е посочено,
че по делото са предявени два различни иска- установителен и осъдителен. На следващо
място твърди, че ВКС в посочени от страната определения е приемал, че уговорено
възнаграждение в двукратен размер на минималния адвокатски хонорар не се явява
прекомерен предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и извършените от
адвоката действия. Сочи, че в случая двукратният размер на адвокатския хонорар е 2880
лева за един от исковете. Искането към съда е да остави без уважение молбата.
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 130 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 12008 от 18.06.2024г., постановено по делото, съдът е прогласил за
нищожни по предявените от М. М. А. срещу „Ново Финанс“ ООД установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД клаузите на чл. 2.6 и чл. 4.2 букви „б“ и „в“ от
Договор за заем с клиентски № 768-СФ[1]28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски № 770-
СФ-29.05.2020г. като противоречащи на ЗКНИП и ЗЗП. С цитираното решение „Ново
1
Финанс“ ООД е осъден да заплати на М. М. А. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата от 714 лева по Договор за заем с клиентски № 768- СФ-28.05.2020г. и сумата от
7493,50 лева по Договор за заем с клиентски № 770-СФ[1]29.05.2020г., представляващи
недължимо платени суми за наказателни лихви /неустойки/, начислени по чл. 2.6 от
договорите за заем, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба- 29.03.2023г., до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 3088,30 лева, представляваща сторените по делото разноски.
На първо място, съдът счита, че определеното с решението възнаграждение
съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявените
искове. Съдът намира, че приложение следва да намери Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г. С цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са посочили, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно
фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявените искове.
Обстоятелства, които са съобразени при постановяване на горепосоченото решение. В този
смисъл съдът намира, че не са налице предпоставки за ревизиране на изложените мотиви в
постановеното решение, поради което и препраща към тях.
В допълнение следва да бъде посочено, че ако бъде определен размерът на
адвокатското възнаграждение по начина, посочен от молителя, а именно в определения в
НМРАВ начин, то минималното адвокатско възнаграждение за осъдителните искове следва
да бъде в размер от 1449, 35 лева, към което съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ следва да се
прибави възнаграждение по установителните искове също в размер от 1449,35 лева, тоест
общо 2898,97 лева, което надвишава претендираният от ищеца размер от 2000 лева.
На последно място, следва да бъде посочено, че адвокатското възнаграждение,
претендирано от ответника /2500 лева/ надвишава присъденият от съда размер от 2000 лева.
Поради което съдът намира, че определеният с решението размер на адвокатско
възнаграждение съответства на описаните критерии.
С оглед гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ново финанс“ ООД за изменение в частта за
разноските на Решение № 12008 от 18.06.2024г., постановено по гр.д. № 16118/2023г. по
описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3