Решение по дело №2076/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 13.04.2021г. ПО АНД № 2076/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение В. Й. К., ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание по реда на
чл.78а НК за това, че на 11.08.2020 г. в с. Б., обл. Пловдив, като е проявил
жестокост към гръбначно животно - куче, порода - сърнист пинчер, от мъжки
пол, чернокафяво на цвят, му е причинил противозаконно смърт -
престъпление по чл.325б, ал.1 НК.
Производството е протекло по реда на глава 28 НПК, като относимите
към делото доказателства са приобщени на основание чл. 378, ал.2 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Защитникът оспорва приетата в мотивираното постановление фактическа
обстановка. Счита, че авторството на деянието не е установено по несъмнен
начин. Оспорва годността на редица действия по разследването, каквито са
приобщаването на сачмата, с която се твърди да е извършено престъплението
и въздушната пушка от обвиняемия. На следващо място намира, че дори да
можеха да се приемат за установени изложените в постановлението факти, те
са несъставомерни по възведения престъпен състав. Сочи, че понятието
жестокост следва да се разбира в смисъла влаган от него от трайната съдебна
практика по приложението на чл. 116 НК. В условията на евентуалност
намира, че извършеното от обвиняемия е при условията на неизбежна отбрана
или крайна необходимост. Моли за оправдателен съдебен акт.
Обвиняемият в правото си на лична защита поддържа заявеното от
защитника. С личната си защита моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият В. Й. К., ЕГН ********** е роден **, адрес за призоваване
в **, б., б.г., средно образование, женен, неосъждан.
Обв. В. Й. К., ЕГН **********, живеел в с. Б., **. Същият притежавал
неогнестрелно оръжие - пневматична пушка, с оптика, марка „HATSAN“,
модел „135“, кал. 6,35 мм, със сериен №**.
Св. З.Д. живеел в Пловдив. Същият притежавал домашен любимец -
куче, порода „Сърнист Пинчер“, черно-кафяво на цвят, на име „Б.“. Кучето
било домашно, но често св. Д. го водел в с. Б., при родителите му, които
имали къща с двор, находяща се на ул. „Капитан Райчо“, където кучето си
играело свободно.
1

На 11.08.2020 г. сутринта, св. Д. отново завел кучето си Б. в с. Б..
Свидетелят излязъл да си свърши лична работа, като оставил домашния си
любимец в двора на къщата на родителите си. Кучето, обаче успяло да излезе
от двора и тръгнало по улица „Кап.Райчо“ на с. Б..
На същия ден- 11.08.2020г., около 09.00 часа обв. К. стрелял със
законно притежаваната от него пушка - марка „HATSAN“, модел „135“, кал.
6,35 мм по кучето Б., порода пинчер, собственост на св. Д.. Две сачми
уцелили кучето в областта на гърдите, като една от сачмите останала в
кучето. Последното починало на ул. „Капитан Райчо“.
Междувременно св. Д. Д.а установила, че „Б.“ не е в двора на къщата и
тръгнала да го търси. Около 10,30 часа на 11.08.2020 г. св. Д.а намерила
кучето на ул. „Капитан Райчо“, като същото вече било починало. Последната
се обадила на своя брат - св. Д., и му съобщила за случилото се. Малко след
това св. Д. пристигнал на мястото на инцидента и двамата огледали тялото на
кучето, като видели две дупки в областта на гърдите, а св. Д. извадил от
едната дупка сачма. Св. Д. подал сигнал на тел. 112 за инцидента и на място
пристигнали полицаи. Собственикът на кучето отишъл с трупа на кучето до
ветеринаря - св. С.Ц.. На следващия ден св. Д. предал с протокол за
доброволно предаване от дата 12.08.2020 г. сачмата, която извадил от кучето
си.
Отново на 12.08.2020 г. в сградата на 01 РУ при ОДМВР гр. Пловдив
обв. К. предал с протокол за доброволно предаване пневматична пушка със
сериен №**, с оптика, си и 1 бр. празна пластмасова кутийка с надпис „Ornek
havali tufeksacmasi“, 6,35 мм.
Междувременно св. А.В., който бил съсед в с. Б. и на св. Д. и на обв. К.
чул разговор между обвиняемия и друг техен съселянин, в който обв. К.
признал, че предишния ден е стрелял по някакво куче.
Видно от заключението на назначената по делото Съдебно-балистична
експертиза представената за изследване пушка, марка „HATSAN“, модел
„135“, кал. 6,35 мм, със сер. №** е неогнестрелно оръжие, технически
изправна и годна да възпроизведе изстрел със стандартни метални чашки, кал.
6,35 мм, а представената за изследване сачма, предадена с протокол за
доброволно предаване от 12.08.2020 г. от св. Д. е стандартна с калибър 6,35
мм, предназначена за стрелба, като е изстреляна от гореописаната пушка.
По делото била назначена и Съдебно ветеринаро-медицинска
експертиза, чието заключение гласи, че смъртта на кучето е настъпила на
11.08.2020 г., около 09,00 часа, в резултат на изстрел с въздушна пушка от
неголямо разстояние, като проектилът е навлязъл в тялото на кучето от лявата
страна, преминал през него като е заседнал от дясната страна на трупа на
кучето, подкожно. Проектилът, преминавайки през тялото на животното в
областта на гърдите, е разкъсал голям кръвоносен съд в резултат на което е
настъпил вътрешен кръвоизлив и смъртта е настъпила бързо.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

2

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства:
- показания на свидетелите З.Д., Д. Д.а, А.В., С.Ц.;
- писмени доказателства, сред които копие на паспорт на домашен
любимец, протоколи за доброволно предаване /л.13 и л.16/, справка за
съдимост, характеристична справка;
-протокол за извършена съдебно балистична експертиза № 699;
-ветеринарномедицинска експертиза.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3
НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Следва обаче да се отговори на всички възражения на защитата относно
фактическата установеност на обвинението.
Действително, както правилно изтъква защитника, по делото не са
налице преки доказателства за авторството на деянието.
Съгласно трайната съдебна практика обаче постановяването на
осъдителна присъда може да се базира и само върху косвени доказателства,
ако те образуват една стройна и последователна логическа верига, която
по несъмнен начин установява авторството на престъпното деяние.
Така изрично Решение №244/05.02.2020 по дело №970/2019 на ВКС,
Решение № 494 от 02.12.2008 г. по н. д. № 470 / 2008 г., I н. о. на ВКС,
Решение № 516 от 16.12.2009 г. по н. д. № 539 / 2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 298 от 06.06.2013 г. по нак. д. № 115 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 415 от 21.10.2008 г. по нак. д. № 320 /
2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 93 от 21.05.2014 г. по нак. д.
№ 161 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
В процесния случай като такива косвени доказателства /индиции/
следва да се ценят следните обстоятелства:
-установеното от ветеринарномедицинската експертиза, че смъртта на
кучето е причинена чрез изстрел с въздушна пушка;
-установеното от св. Д., че в областта на гърдите на кучето Б. е открита
сачма, която според ветеринарномедицинската експертиза е непосредствената
причина за настъпване на смъртта, поради разкъсване на голям кръвоносен
съд;
-установеното от балистичната експертиза, че намерената от св. Д.
сачма е изстреляна от пневматична пушка „HATSAN“, модел „135“, кал. 6,35
мм, със сер. №**;
-установеното, че посочената пушка е собственост на обвиняемия и е
предадена от него на разследващите с протокол за доброволно предаване;
-установеното от съдебно балистичната експертиза, че сачмата открита
3

в тялото на кучето е еднотипна със сачмите, предадени от обвиняемия с
протокол за доброволно предаване;
-дочутото от св. А.В., че обвиняемия е извършил извънпроцесно
признание, че в дена на убийството на кучето е стрелял с притежаваната от
него пневматична пушка по някакво куче.
Действително нито едно от посочените обстоятелства не може само по
себе си да установи по несъмнен начин авторството на деянието, но ценени в
тяхната съвкупност те доказват това положение със степен на
убедителност, отговаряща на стандартите на чл. 301 НПК.

Следва да се изложат нарочни съображения и досежно
доказателствената стойност на последното цитирано обстоятелство.
Действително трайната съдебна практика приема, че признанията на
заподозряното лице, направени по време на т.нар оперативни беседи с
полицейски служители не притежават никаква доказателствена стойност,
доколкото със заподозряното лице е осъществен „официален контакт“ по
смисъла на ЕКЗПЧОС и заявеното от него е изтръгнато при заобикаляне на
правилата за даване на обяснения от лице, срещу което има обосновано
подозрение.
Така Решение на ЕСПЧ по делото Д.М. срещу България и цялата
практика на ВКС след постановяването му- Решение №22/01.03.2019 по дело
№1127/2018 на ВКС, Решение №152/02.10.2019 по дело №600/2019 на ВКС,
Решение №53/09.04.2019 по дело №165/2019 на ВКС и много други.
Съвсем различен е правният статут, обаче на извънпроцесните
самопризнания, които подсъдимият прави не пред полицейски органи в
рамките на оперативна проверка срещу него, а пред трети за разследването
лица. В този случай не е налице „официален контакт“ със заподозряното
лице, поради което и направеното самопризнание представлява годен
доказателствен факт, който може да се отчита наред с всички други
обстоятелства при преценка за авторството на деянието, като разбира се
осъдителната присъда не може да се базира само върху него. Това е така,
доколкото в този случай признанието не е дадено за нуждите на процеса, а
представлява обективен факт от действителността осъществен извън
наказателното производство, който подлежи на установяване с всички
доказателствени средства, включително и свидетелски показания на лицата,
които са го възприели.
Така Решение №13/28.02.2020 по дело №846/2019 на ВКС, Решение №
30 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2175 / 2013 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 54 от 27.01.2012 г. по нак. д. № 2880/2011 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 9 от 27.05.2013 г. по нак. д. № 597 / 2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 507 от 15.11.2011 г. на ВКС по н. д. №
2602/2011 г., I н. о., Решение № 318 от 18.09.2015 г. по н. д. № 767 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №. 314/06 януари
2016 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело № 1026/2015г. на
4

ВКС, Решение № 194 от 12.10.2012 г. по нак. д. № 72 / 2012 г. на Върховен
касационен съд , Решение № 173/31 януари 2017 г., І НО, касационно дело №
616 по описа за 2016 г. на ВКС.
В случая не са налице основанията за дискредитиране показанията на
св. Вършилов поради възможна пристрастност, изтъквани от защитата,
доколкото при разпита си същият е заявил, че се намира в добри отношения,
както с обвиняемия, така и със св. Д..

Изцяло неоснователно е възражението на защитата, че сачмата открита
в тялото на кучето не била приобщена по надлежния ред. Действително, както
правилно изтъква защитника, оглед на кучето не е извършен. Това обаче по
никакъв начин не представлява процесуален порок, най-малкото поради
разпоредбата на чл. 14, ал.2 НПК, според която нито едно доказателство или
доказателствено средство не може да има предварително предопределена
сила, като всички относими обстоятелства могат да се установяват с цялата
палитра от доказателствени способи, предвидени в НПК.
Освен това следва да се съобрази, че не във всички случаи веществените
доказателства по делото биват непосредствено разкрити от разследващите
органи в рамките на извършваните от тях официални действия. В редица
случаи важни за разследването предмети биват открити от граждани, поради
което е изцяло допустимо те да бъдат приобщени към материалите по делото
чрез тяхното доброволно предаване, съпроводено с показания на свидетеля за
времето, мястото и начина на откриването им.
Точно такъв е и процесния случай, при който сачмата е открита от св.
Д., като в последствие същият я е предал доброволно на разследващите, като
в показанията си подробно е описал обстоятелствата около откриването й.
В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика, която
допуска приобщаването на веществени доказателства по делото чрез
свидетелски показания и доброволно предаване дори в случаите, когато е
било извършено официално действие по разследването, но същото е било
опорочено, като протоколът за това действие е изключен от
доказателствената маса.
Така Решение №280/08.02.2018 по дело №876/2017 на ВКС, Решение №
401 от 10.12.2015 г. по н. д. № 1259 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-
ро нак. отделение, Решение № 572 от 14.11.2005 г. на ВКС по н. д. №
1092/2004 г., I н. о., Решение № 367 от 17.12.2012 г. по нак. д. № 1160/2012 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 507 от 13.12.2013 г. по нак. д. №
2037 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 445 от 12.10.2010 г. по
н.о.х.д. № 428/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 232 от
03.09.2015 г. по н. д. № 728 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 345 от 01.12.2015 г. по н. д. № 1069 / 2015 г. на
Върховен касационен съд и много други.
На още по силно основание следва да се приеме, че е надлежно
приобщаването, когато изобщо не е имало опорочено действие по
5

разследването, а гражданин е изпълнил задължението си по 159, ал.1 НПК
да предаде доброволно вещите от значение за делото, намиращи се у него.

Изцяло неоснователно е и възражението за ненадлежно приобщаване на
процесната пушка, доколкото с протокола за доброволно предаване било
замаскирано претърсване и изземване, извършено не по надлежния ред.
Тези доводи на защитата не държат сметка за трайната съдебна
практика, според която по силата на чл. 159, ал.1 НПК до претърсване и
изземване като процесуално следствено действие изобщо не се достига, ако
след отправена им покана гражданите доброволно предадат
интересуващите разследването вещи, точно какъвто е бил и процесният
случай.
Така Решение № 30 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2175/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 454 от 8.11.2010 г. на ВКС по н. д. №
430/2010 г., I н. о., Решение № 430 от 17.10.2008 г. по н.д. № 420/2008 г., I н.о.
на ВКС.
От особено значение е и Решение № 413 от 29.10.2008 г. по к.д. №
392/2008 г., I н.о. на ВКС, в което изрично е разяснено, че само по себе си
обстоятелството, че полицейските служители са били в жилището на
подсъдимия не говори за вече започнало претърсване и за това действие
не са нужни поемни лица. Това е така, доколкото органите са длъжни да
поканят лицето доброволно да предаде вещите по силата на чл. 159, ал.1 НПК
и докато не е получен отказ, не може да се приеме, че се върши
официално действие по разследване с принудителен характер.
До претърсване и изземване би се достигнало, само ако лицето не е
откликнало доброволно на отправената покана да предаде намиращите се у
него веществени доказателства, в резултат от което се е достигнало до
принудително навлизане в имуществената му сфера и приобщаване на
доказателството без негово съгласие.
Така Решение № 401 от 10.12.2015 г. по н. д. № 1259 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 60/23 февруари
2015 год., трето наказателно отделение, наказателно дело № 1820/2014 год. на
ВКС, Решение №329/16.04.2018 по дело №1055/2017 на ВКС.

Във връзка с възраженията на защитата срещу приобщаването на ВД
чрез протоколи за доброволно предаване, следва да се сподели и трайната
съдебна практика, че макар да няма изрична уредба в НПК, протоколът за
доброволно предаване е един от годните способи за прилагане на ВД към
материалите по делото.
Така Решение №225/03.12.2019 по дело №878/2019 на ВКС, Решение №
50 от 01.03.2016 г. по н. д. № 117 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение, Решение №202/24.06.2015 по дело №1224/2014, Решение №
112 от 15.09.2016 г. по н. д. № 383 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во
нак. отделение и много други цитирани в посочените решения.
6

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че недоказан
остана един абзац от прокурорското постановление, съдържащ изгодни за
обвиняемия обстоятелства и по конкретно:
„…на обвиняемия не се нравило, че по улиците на с. Б. се разхождат
свободно улични кучета, които понякога влизали и в двора му през
оградата и дразнели неговото куче. На 11.08.2020 г., около 09,00 часа, обв.
К. видял, че около клетката на неговото куче отново се е събрала глутница
от други кучета, които сметнал за безпризорни…“
За установяването на тези изгодни за обвиняемия обстоятелства по
делото не е ангажирано нито едно годно доказателство, доколкото
обвиняемият се е възползвал от правото си по чл. 55 НПК да не дава
обяснения по надлежния ред, както на досъдебна фаза, така и
непосредствено пред съда въпреки предоставената му възможност в тази
насока.
Всъщност, за да приеме за установени тези обстоятелства прокурорът е
прекопирал част от неформално дадените по време на предварителната
проверка писмени обяснения на обвиняемото лице. Този подход обаче е
изцяло незаконосъобразен, доколкото съгласно трайната съдебна практика
писмените обяснения по предварителната проверка са лишени от
доказателствена стойност.
Така Решение № 507/ 23 януари 2015 г., Трето наказателно отделение,
наказателно дело № 1732/2014г, Решение № 215/08.11.2018 г. наказателно
дело № 761/2018 на ВКС, Решение № 361 от 08.07.2003 г. по н. д. № 123/2003
г., III н. о. на ВКС, Решение № 290/04.01.2017 г., второ наказателно
отделение, наказателно дело № 965/2016 г. на ВКС, Решение № 110 от
21.05.2010 г по н.д. № 19/2010 г., на ВКС, Решение № 202 от 20.04.2012 г. по
н.д. №570/2012, на ВКС, Решение № 142 от 31.03.2015 г. по н. д. № 112 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение №80/26.08.2019
по дело №312/2019.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че приемането,
че цитираният абзац не се установява от доказателствата по делото не
нарушава задължението на съда по смисъла на чл. 378, ал.3 НПК да разгледа
делото в рамките на фактическите положения посочени в прокурорското
постановление.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 378, ал.3 НПК
следва да се тълкува във връзка с чл. 287 НПК и да се разбира в смисъл на
невъзможност за съда да установява нови фактически положения, които
биха дали основание за съществено изменение в обстоятелствената част
на повдигнатото обвинение, доколкото в производството по глава 28 НПК
института на изменение на обвинението е неприложим.
Тоест налице е забрана за съда да установява нови фактически
положения, относими към съставомерността на деянието, по които
подсъдимия не се е защитавал. Така тълкувателно решение № 61 от
7

13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК, Тълкувателно решение № 57 от
4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК.
Не съществува забрана, обаче съдът да установи нови фактически
положения, които не са свързани със съставомерността на деянието или да
приеме за неустановени известни части от прокурорското
постановление, които се базират на изявления на обвиняемия, дадени не по
надлежния ред, доколкото за упражняване на тези правомощия на съда в
общия наказателен процес не би било необходимо изменение на обвинението
по 287 НПК.
Тълкуване, което изисква съда да се произнесе по фактическа
обстановка, която представлява буквален препис на прокурорското
постановление:
-от една страна би противоречало на изискването за постановяване на
решението по вътрешно убеждение;
-а от друга не държи сметка за правомощието на съда по чл. 378, ал.4,
т.2 НПК да оправдае подсъдимия, включително и ако не се установи
авторството на деянието.
Така Решение № 118 от 17.04.2018 г. по в. адм. н. д. № 530 / 2018 г. на I
състав на Окръжен съд – Пловдив, Решение от 24.06.2015 г. по н. д. №
179/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново , Решение № 582 от 10.06.2014
г. по н. д. № 604 / 2014 г. на НО VII въззивен състав на Софийски градски съд,
Решение № 6606 от 19.12.2016 г. по н. д. № 382 / 2016 г. на Окръжен съд –
Благоевград, Решение № 42 от 19.02.2015 г. по н. д. № 67 / 2015 г. на I състав
на Окръжен съд – Плевен, Решение № 127 от 19.7.2013 г. по н. д. №
1171/2013 г. на II състав на Окръжен съд - Стара Загора, Решение № 70 от
13.07.2016 г. по н. д. № 210 / 2016 г. на I състав на Окръжен съд – Добрич.
В този смисъл и Помагало по наказателно процесуално право за
кандидати за младши съдии, издателство на Национален институт на
правосъдието, стр.415.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че на 11.08.2020 г. в с. Б., обл. Пловдив, като е проявил жестокост към
гръбначно животно - куче, порода - сърнист пинчер, от мъжки пол,
чернокафяво на цвят, обвиняемият му е причинил противозаконно смърт -
престъпление по чл.325б, ал.1 НК.
Налице са всички обективни и субективни елементи от престъпния
състав, по който е повдигнато обвинение, доколкото при анализа на
доказателствата се установи, че в резултат от възпроизведения от обвиняемия
изстрел с въздушна пушка е причинена смъртта на гръбначно животно-куче.
Основният спорен въпрос е дали начина на извършване на
умъртвяването на животното, а именно чрез изстрел с въздушна пушка, при
който сачмата разкъсала голям кръвоносен съд, което довело до бързо
8

настъпване на смъртта- се субсумира под съставомерния белег чрез
жестокост.
Безспорно, както правилно изтъква защитника, установените факти не
обосновават извод, че деянието е извършено с „особена жестокост“ в смисъла
влаган в това понятие от трайната съдебна практика при обвинения по чл.
116, ал.1, т.6 от НК.
Искането на защитата, обаче в понятието жестокост по смисъла на чл.
325б НК да се вложи същото съдържание като понятието „особена жестокост
по смисъла на чл. 116, ал.1, т.6 НК не държи сметка за различния кръг на
охраняваните обществени отношения от двете норми.
Предмет на посегателство при престъплението по чл. 116 НК е
човешкият живот, докато при чл. 325б НК посегателството се извършва
спрямо животно, което обуславя невъзможност за механично пренасяне на
тълкувания дадени за едната законова норма към другата.
Специфичният предмет на посегателство- гръбначно животно е
наложило и приемането на специално законодателство уреждащо този кръг
обществени отношения, а именно Закон за защита на животните /ЗЗЖ/ и
Закон за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, като в тях е налице
легална дефиниция на понятието „жестокост“, когато касае животно.
От чл. 7, ал.2, т.2 от Закона на защита на животните, вр. чл. 151, ал.1, т.1
от Закона за ветеринаро медицинската дейност е видно, че законодателят
счита за жестокост всяко причиняване на смърт на животно, освен ако
смъртта не попада сред някои от позволените изключения, визирани в чл.
117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл. 139а, чл. 139б, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл.
179, ал. 3 от ЗВМД или при самозащита.
В конкретния случай по делото не са налице данни да е налице, което
и да било от изключенията, предвидени в ЗВМД, поради което следва да
се счете, че смъртта на кучето Б. е причинена чрез жестокост.
В аналогичен смисъл е и практиката на Върховен касационен съд, в
която се приема, че нормата на чл. 325б НК е бланкетна, като за
разкриване на понятието „жестокост“ по отношение на животно следва
да се съобрази легалната дефиниция на това понятие дадена в чл. 7, ал.2,
т.2 от Закона на защита на животните, вр. чл. 151, ал.1, т.1 от Закона за
ветеринаро медицинската дейност. Изрично е прието, че общоприетото
понятие за жестокост е неотносимо за съставомерността на деянието като
престъпление по чл. 325б НК, при налична легална дефиниция на понятието
„жестокост“ спрямо животно в специалното законодателство.
Така Решение № 147 от 10.12.2020 г. по н. д. № 580 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Следва да бъде отчетено и че цитираното решение на ВКС е
постановено при почти идентична фактическа обстановка, като до
произнасянето на ВКС се е достигнало след постановена от въззивната
инстанция оправдателна присъда, която не е съобразила чл. 7, ал.2, т.2 от
Закона на защита на животните, вр. чл. 151, ал.1, т.1 от Закона за ветеринаро
9

медицинската дейност.

Във връзка с възраженията на защитата, твърдяща че съдът и
прокуратурата се позовават на метаюридически понятия, следва да се
отбележи, че по мнение на настоящия състав именно съобразяването с
уредените легални дефиниции представлява еманация на стриктния
юридически подход.

Съгласно трайната съдебна практика вината представлява факт от
вътрешния мир на човека, която подлежи на установяване с всички
доказателствени средства, като се съобразяват не изявленията на дееца, а
установените обстоятелства от обективна страна на извършеното деяние.
Така Решение № 63 от 25.02.2020 г. по н. д. № 149 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 424 от 18.12.2015 г. по н. д.
№ 968 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение №
428 от 22.02.2013 г. по нак. д. № 1398/2012 г. на Върховен касационен съд,
Решение №. 60/ 23 март 2016г., трето наказателно отделение, н. д. №
198/2016 година на ВКС и много други.
В конкретния случай обективно установените обстоятелства:
-изстрел с пушка от близко разстояние със сачма в тялото на кучето;
-попадане на сачмата в областта на гърдите, разкъсване на голям
кръвоносен съд и бърза смърт
сочат на недвусмислен пряк умисъл за умъртвяване на животното.
В този смисъл е и трайната практика относно умисъла за умъртвяване
при изстрел от близко разстояние с оръжие в областта на гърдите- Решение №
11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение, Решение №173/05.12.2019 по дело №632/2019 на ВКС,
Решение №136/11.11.2019 по дело №481/2019 на ВКС.

Неоснователни са възраженията на защитата, че умъртвяването на
кучето било извършено при условията на неизбежна отбрана или на крайна
необходимост.
Според чл. 12, ал.1 НК не е общественоопасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено
противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или
правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на
нападателя в рамките на необходимите предели.
От друга страна според чл. 13 от НК не е общественоопасно деянието,
което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или
имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне
по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените.
Съдържанието на тези понятия и разликата в приложното им поле е
разкрито по недвусмислен начин със задължителна съдебна практика още с
10

ППВС 12/1973 по н.д 11/73.

Съгласно т.1 от задължителните за съдилищата указания на ППВС
12/1973 по н.д 11/73 законът допуска неизбежната отбрана срещу всяко пряко
и непосредствено нападение не само спрямо личността или законните права
на гражданите, но и срещу държавните и обществени интереси. При
посегателство по отношение на един от тези обекти всеки гражданин е
морално задължен и има законно право да се намеси и отблъсне или помогне
да бъде отблъснато нападението.
В т.2 от ППВС 12/1973 е уточнено, че за разлика от крайната
необходимост, неизбежната отбрана изисква непосредствено и
противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като
едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено
застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или
законните права на гражданите. Обикновено нападението се осъществява с
активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др.
Бездействието обаче също може да се оцени като нападение по смисъла на
закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действа и бездействието му
реално застрашава непосредствено да увреди защитими от закона права и
интереси.
От гореизложеното следва, че:
-за да се говори за неизбежна отбрана следва да е налице
непосредствено и противоправно нападение от човек;
-за да е налице крайна необходимост следва да е налице състояние на
застрашаване на лични или обществени, имуществени или неимуществени
интереси, като заплахата следва да произхожда от източник различен от
непосредствено нападение на човек.
В тази връзка следва да се посочи, че сред годната доказателствена
съвкупност по делото не е налице нито едно доказателство или
обстоятелство, което да сочи било на непосредствено нападение от човек,
било на друго застрашаване на лични или обществени, имуществени или
неимуществени блага. Това е и напълно логично, доколкото обвиняемият,
който е бил единствен очевидец на случилото се, е отказал да даде
обяснения по надлежния ред, както на досъдебна, така и на съдебна фаза.
Защитата се позовава на абзаца в прокурорското постановление,
който незаконосъобразно възпроизвежда извънпроцесните писмени
обяснения на обвиняемото лице, за които вече се обоснова, че са лишени от
доказателствена стойност. Тоест тези възражения на защитата са
фактически и доказателствено неподкрепени.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и че възраженията за
приложение на институтите на неизбежна отбрана и крайна необходимост се
явяват неоснователни на още едно самостоятелно основание.
Това е така, доколкото във въпросния абзац от прокурорското
11

постановление и в самите писмени обяснения на обвиняемото лице изобщо
не са изложени каквито и да било твърдения за налично нападение от
човек, тоест хипотезата на неизбежна отбрана е немислима в процесния
случай.
Действително, ако кучето Б. е било нападнало кучето на обвиняемия
(каквито твърдения по делото всъщност изобщо няма, доколкото твърденията
са, че кучето Б. било около клетката на кучето на обвиняемия, което е
съвсем различно от нападение върху него) чисто хипотетично би могло да
се мисли за приложение на института на крайната необходимост. Както се
посочи обаче чл. 13 НК изисква опасността да не може да се избегне по
друг начин и причинените вреди да са по-малки от предотвратените.
С оглед установеното умъртвяване с един изстрел с въздушна
пушка на кучето Б., обаче нито едно от двете условия не може да се приеме
че е налице- нито, че не е имало друг начин за хипотетична защита кучето
на обвиняемия, невключващ умъртвяването на кучето Б., нито, че
причинените вреди са по-малки от предотвратените..
В тази връзка при сравняване на вредите следва да се съобрази, че
според практиката на ВКС при посегателство върху животно съпоставката
на вредите не следва да става на база пазарната стойност на животното, а
на база причинените върху него увреждания, което тълкуване държи
сметка за правната същност на животното, което макар да представлява вещ е
одушевена такава.
Така изрично цитираното вече Решение № 147 от 10.12.2020 г. по н. д.
№ 580 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
В този смисъл на кучето Б. са причинени най-тежките възможни
вреди с умъртвяването му, което се приравнява на пълно унищожаване на
вещта по смисъла на чл. 216 НК.
В нито един материал по делото (независимо дали представлява годен
или негоден доказателствен източник) не се съдържат твърдения за нападение
от страна на кучето Б. към обвиняемия, поради което не е налице и хипотезата
на самозащита по смисъла на чл. 151 ЗВМД.

С оглед обстоятелствата на конкретния случай:
че убитото куче не е било безпризорно, а собственост на конкретно
физическо лице, което е полагало грижи за него, като в този смисъл
на собственика са причинени освен морални болки и страдания от
загубата на кучето, но и несъставомерни имуществени вреди,
равняващи се на стойността на животното в битността му на вещ;
начина и средствата на причиняване на смъртта на животното -през деня,
с пушка чрез изстрел от близко разстояние;
мястото, където животното е починало-на улицата
не може да се приеме, че извършеното не е общественоопасно или, че
неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и чл. 9, ал.2
НК не може да намери приложение.
12

Доколкото:
- предвижданото за престъплението по чл. 325б, ал.1 НК наказание е
лишаване от свобода до три години и глоба;
-обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на 78а;
-от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,
то са налице условията за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 А НК.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че с ТР 2/2016
ОСНК на ВКС, въпрос 3, се прие, че за приложение на института на чл. 78а
НК е необходимо да са възстановени само съставомерните имуществени
вреди.
Действително с умъртвяването на чуждо куче в качеството му на вещ, се
причиняват вреди на неговия собственик, равняващи се на неговата пазарна
стойност. Тези вреди обаче не са съставомерни, доколкото законът счита за
престъпление всяко причиняване на смърт на животно, освен в изрично
позволените случаи, независимо дали то е свое, чуждо или безпризорно и
независимо дали са причинени вреди на някое лице. Поради изложеното
липсата на СОЕ, която да оцени стойността на убитото куче и
невъзстановяването на тази стойност не се явява пречка за приложение на чл.
78а НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи административно
наказание глоба в рамките на минимума предвиден в чл. 78а НК, а именно
1000 лв.
При определяне размера на административната санкция съдът съобрази:
-вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно тези
гарантиращи предпазването на животните от жестоко отношение;
-степента на засягане на обществените отношения, намиращ
проявление в предмета на престъпно посегателство (куче) и начина и
използваното средство за извършване на деянието;
- личността на обвиняемия – неосъждан, без данни за каквито и да било
други противообществени прояви.
Поради гореизложеното съдът намира, че така определеният минимален
размер на административната санкция в максимална степен кореспондират на
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Този размер ще
съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната
превенция, без същевременно прекомерно и непропорционално да се засягат
правата на обвиняемия.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА и РАЗНОСКИТЕ :
13

Съгласно задължителните указания на т.7 от Постановление № 7 от
4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС след освобождаване на дееца от
наказателна отговорност съдът се ръководи не от правилата на 53 НК, а
от тези на 17-21 ЗАНН.
Безспорно ВД- един брой пушка, марка „HATSAN“, модел „135“, кал.
6,35 мм, със сериен №**, предадена за съхранение на КОС при І РУ при ОД
МВР – Пловдив се явява средство на престъплението и би подлежала на
отнемане съгласно 53 НК. Съгласно специалното правило на чл. 20,ал.1
ЗАНН обаче средството на нарушението се отнема само ако това е
предвидено за конкретното нарушение изрично в съответния закон или указ.
Подобно изрично предвиждане е налично в разпоредбата на чл. 354а, ал.6 НК
например, но не и за престъплението по чл. 325б НК, поради което при липса
на възможност да се отнеме в полза на държавата процесната пушка следва да
се върне на обвиняемия, от когото е предадена доброволно.
ВД, представляващо остатък след експертизата- пет броя оловни чашки,
предадени на съхранение на КОС при І РУ при ОД МВР – Пловдив следва да
се унищожат като вещ без реално установена стойност.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемият следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 355 лева, представляваща
разноски по делото.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
14

Номер на акта:	405
Дата:	13 април 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20215330202076
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 март 2021 г.

Решение по дело №2076/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите