Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 16.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 1840 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 417 ГПК вр. с чл. 455 ТЗ за съществуване на вземане по
запис на заповед.
В исковата молба ищецът Д.Г.Г. ***
твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
от 26.03.2018г. с приложен към него запис на заповед от 02.06.2013г. с падеж
30.12.2015г. за сумата 2 900 лв. е сезирал РС-Враца, вследствие на което било
образувано ч.гр.д. № 1282 по описа на съда за 2018г. Поддържа, че по делото са
издадени разпореждане № 2698 от 23.04.2018г., заповед № 1071 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 23.04.2018г. и
изпълнителен лист от 23.04.2018г., по силата на които длъжникът Д.П.Г. *** е
осъден да му заплати сумата 450 лв. - част от задължение по запис на заповед от
02.06.2013г. с падеж 30.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
от 26.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25 лв.
платена държавна такса. Посочва, че срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено в срок възражение от длъжника, поради което с разпореждане № 2479 от
29.03.2019г. съдът му е указал, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Заявява, че действително на 02.06.2013г. в гр.София ответника Д.П.Г.
е издал в негова полза процесния запис на заповед, подписал го е пред него и
саморъчно е изписал името, презимето и фамилията си. Изтъква, че въпреки
предприетите от негова страна мерки за изплащане на сумата, дължима на
основание записа на заповед, след падежа - 30.12.2015г. длъжника не му е
изплатил сумата. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника Д.П.Г. му дължи сумата
450 лв. - част от задължение по запис на заповед от 02.06.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата от 26.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 25 лв. платена държавна такса.
Ответникът Д.П.Г. ***, в писмения
отговор по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли като му
присъди направените по делото разноски. Твърди, че на 02.06.2013 г. ищецът,
който работи в системата на МВР, го накарал сключи с него договор за
консултантска услуга, по силата на който се задължил да му помогне да го
приемат в Академията на МВР в гр.София срещу заплащане на сумата 900 лв. след
сключване на договора - на три равни вноски, и допълнително 2000 лв. след като
го приемат и бъде публикувана заповедта за успешно участие в конкурса. На
същата дата ищецът го накарал да подпише и процесния запис на заповед, като
заявил, че няма да го ползва, но същия ще служи, за да са по-сигурни за
участието му в подготовката. Поддържа, че подготовката му се състояла в
провеждането на няколко физически упражнения, след което ищецът му дал няколко
варианта на психически тест. Посочва, че около средата на м.юни
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и по приложеното ч.гр.д. № 1282/2018г. на
РС-Враца писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Установи се, че със запис на
заповед, издаден на 02.06.2013 г. в гр.София, Д.П.Г. *** (ответникът по
делото), в качеството му на издател, безусловно се е задължил да плати на Д.Г.Г.
*** (ищeцът по делото) на падежа - 30.12.2015г., сумата 2 900 лева (л. 5 от
ч.гр. д. № 1282/2018 г. на РС - Враца).
На 26.03.2018г. Д.Г.Г., в
качеството му на заявител, е подал в Районен съд Враца заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, основано на посочения запис на заповед, срещу
длъжника Д.П.Г. за сумата 450, 00 лева и законната лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Въз основа на
подаденото заявление в РС - Враца е образувано ч. гр. д. № 1282/2018 г. и с
разпореждане № 2698 от 23.04.2018г. съдът е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя Д.Г.Г. срещу длъжника Д.П.Г.
за сумата 450, 00 лева - част от задължение по издадения на 02.06.2013г. запис
на заповед с падеж 30.12.2015г., ведно със и законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението в съда - 26.03.2018г., до окончателното
й изплащане, както и за направените по делото разноски - държавна такса от 25.00
лева (л. 16 от посоченото по-горе дело). Въз основа на разпореждането съдът е
издал заповед за незабавно изпълнение № 1071/ 23.04.2018г. и изпълнителен лист от
същата дата в полза на заявителя Д.Г.Г. против ответника за заплащане на сумите,
посочени в разпореждането.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 124/2019г. по описа на ДСИ при РС-Враца. С
покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Д.П.Г. на 25.03.2019г., същият е уведомен за образувано срещу него
изпълнително дело и е поканен да
изпълни доброволно задължението си. На 27.03.2019г., в предвидения в чл.414, ал.2 от ГПК срок, длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение,
с твърдение, че сумата не се дължи и че оспорва записа на заповед от 02.06.2013г. В изпълнение на
указанията, дадени му от съда с разпореждане № 2479 от 29.03.2019г. заявителят Д.Г.Г. е предявил настоящия иск
за установяване на вземането си по издадения запис на заповед срещу длъжника.
Установи се също, че на 02.06.2013г.
между ищеца по делото Д.Г.Г. като ЕТ "Донконсулт", в качеството му на
консултант, и ответника Д.П.Г., в качеството му на възложител, е сключен
договор за консултантска услуга, по силата на който възложителят е възложил, а
консултантът е приел да го консултира за подготовка за участие в конкурси за
заемане на държавна служба на длъжност категория "Е" в системата на
МВР (чл.1 от договора). С договора възложителят се е задължил да изплати на
консултанта възнаграждение в размер 900 лева, платими на ръка в брой след
сключване на договора на три равни вноски от по 300 лева в срок до
30.12.2013г., за което консултанта издава съответния документ (чл.9), както и допълнителен
резултативен хонорар в размер 2000 лева след публикуването на заповедта за
успешното участие в обявения конкурс на възложителя (чл.10). Съгласно чл.11 от
договора всяка от страните има право да развали договора, ако насрещната страна
виновно не изпълнява свое задължение по него, за което същата дължи на
изправната страна неустойка в размер на 50% от предварително договорената сума
за размера на консултантското възнаграждение, възлизаща на 450, 00 лева,
платими на ръка в брой след официалната процедура по разваляне на договора.
По делото е представено
уведомително писмо изх. № 209/10.07.2013г., с което ищецът е уведомил
ответника, във връзка със сключения помежду им договор за консултантска услуга,
за графика на заниманията по физическа подготовка и решаване на тестове и
психологически задачи. Видно от писмото в графика са включени 19 занимания,
като първото занимание е следвало да се проведе на 13.07.2013г., а последното -
на 29.09.2013г. От представеното по делото копие на пощенски плик се установява,
че писмото е изпратено на 23.07.2013г. от гр.София и е получено в гр.Враца на
25.07.2013г.
На 29.07.2013г. ответникът Д.П.Г.
е отправил към ищеца предизвестие, с което на основание чл.11 от договора за
консултантска услуга, го е уведомил, че прекратява едностранно договора, поради
факта, че уведомителното писмо е проформа само за да се отчете някаква дейност,
след като има клаузи в договора, които намира за нарушени. Видно от приложеното
на л. 23 по делото известие за доставяне ищецът е получил писмото на
31.07.2013г.
С уведомително писмо изх. №
266/06.01.2014г. ищецът е уведомил ответника, че на основание чл.11 разваля
едностранно договора по вина на последния. Като основания за развалянето ищецът
е посочил нарушение на чл.5 и чл.3 от договора от страна на ответника: неосигуряване
на пълно съдействие и информация за качественото извършване на консултацията;
неизплащане на уговореното възнаграждение, а само на част от него;
непредоставяне на нотариално заверено пълномощно в негова полза. С писмото е
отправена покана към ответника за плащане на дължимата, съгласно чл.11 от
договора неустойка в размер 450, 00 лева в срок до 20.02.2014г. Ищецът е
предупредил ответника, че в противен случай ще потърси правата си по съдебен
ред. Видно от приложеното на л. 26 по делото копие от пощенски плик ответникът
е получил писмото на 21.01.2014г.
По делото са разпитани свидетелите П.Г. - баща на ответника, и Д.М., чиито
показания съдът цени като обективни и непротиворечиви. Според свидетеля Г. в
началото на юни или юли
С оглед относителното ограничение
по чл. 164, ал. 1,
т. 4 ГПК
/при липса на изрично съгласие на насрещната страна/, плащането на сумата от
600 лева по договора за консултантска услуга не може да бъде доказвано със
свидетелски показания.
Въз основа на така възприетите
фактически констатации, от правна страна, съда намира за обосновани следните
изводи:
Предмет
на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството по
установителния иск ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. Възраженията досежно редовността на записа на
заповед - неистинността и пороците на волята, подлежат на установяване от
длъжника - ответник. При въведени от страните твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение,
като всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При
липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед,
съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като
например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за
недействителност на основанието по каузалното правоотношение. В този смисъл е т. 17 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК.
В настоящото производство ищецът не сочи
наличие на каузална сделка в исковата молба, но с
отговора на същата ответника е въвел каузално правоотношение в спорния предмет
на делото - договор за консултантска услуга, за чието обезпечение е издаден
записа на заповед, и е оспорил както редовността на записа на заповед (с
възражението от 27.03.2019г. срещу заповедта за изпълнение), така и
съществуването на вземането по каузалното правоотношение с кредитора-ищец - с
възражения, че е прекратил едностранно договора за консултантска услуга поради неизпълнение на
задължения на ищеца по него. При заявено от ответника - издател на ефекта
относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на
заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си,
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, в тежест на ответника
е да докаже както възникване на каузалното правоотношение, на което основава
релативното си възражение срещу дълга по записа на заповед, така и погасяване
на задълженията му по него.
В настоящия случай, основанието за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК /вземането по която е предмет на настоящия
установителен иск/ е издадения от ответника в полза на ищеца запис на заповед
от 02.06.2013 г. Поради това, с оглед оспорването на ответника, на първо място
съдът следва да извърши проверка дали записа на заповед е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземаме срещу длъжника.
Записът на заповед е едностранна
формална абстрактна сделка от една страна, а от друга страна е ценна книга,
която материализира задължение за плащане на определена сума пари при
настъпването на падежа. В разпоредба на чл.535 от ТЗ изрично са посочени задължителните
реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед, а в разпоредбата на
чл.536 от ТЗ са въведени законови презумпции при липсата на кои реквизити от
записа на заповед - падеж и място на издаване, е налице едностранната
абстрактна сделка. При липсата на някой друг от реквизитите посочени в чл. 535,
т.1 до т.7 включително от ТЗ не е налице запис на заповед.
Представеният на л. 5 по ч.гр. д.
№ 1282/2018 г. на РС - Враца запис на заповед от 02.06.2013г. съдържа всички
необходими реквизити, предписани в чл.535 от ТЗ, които са условие за неговата
действителност. Със записа на заповед издателят Д.П.Г. *** се е задължил
безусловно да заплати на Д.Г.Г. *** или на негова заповед без протест и без разноски
сумата 2 900 лева на падежа - 30.12.2015г. Записът на заповед е подписан от
издателя. Ответникът не оспорва, че е подписал процесния запис на заповед.
Поради това съдът намира, че записа на заповед от 02.06.2013г. е редовен от
външна страна и като едностранна и абстрактна сделка е източник за задължение
на ответника-издател. Следователно, задължението за плащането на процесната
сума действително е възникнало за ответника.
Абстрактният характер на записа на заповед не дава
основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение, във връзка с
което е издаден, тъй като не може да има сделка лишена основание. Следователно,
с оглед въведените от ответника по делото твърдения за съществуване на
конкретно каузално правоотношение във връзка с което е издаден записът на
заповед, съдът е задължен да изследва на първо място въпроса за същността на
това правоотношение и за неговия източник, както и въпроса дали вземането по
каузалната сделка съществува, както и да провери фактите и обстоятелствата,
свързани с прекратяването на това правоотношение.
Настоящият състав, като съобразява събраните по делото доказателства,
намира за доказано твърдението на ответника за възникването на правоотношение
между страните по договор за консултантска услуга. Представеният договор от 02.06.2013г.
установява съществуването на правоотношение по договор за консултантска услуга между
ищеца и ответника, при което първият има качеството на консултант, а вторият има
качеството на възложител. Договорът е двустранно подписан и съдържа уговорки за
всички съществени елементи на договора за консултантска услуга, което налага
извода, че е налице валидно възникнала облигационна връзка между страните по
този договор.
С договора за консултантска услуга възложителят е поел парични
задължения: да изплати на консултанта възнаграждение в размер 900 лева (чл.9),
както и допълнителен резултативен хонорар в размер 2000 лева (чл.10) или общо
сумата 2 900 лева. Процесният запис на заповед е издаден на датата, на която е
сключен договора за консултантска услуга - 02.06.2013г., и с него
издателят-ответник се е задължил да заплати на поемателя-ищец сумата 2 900 лева
- сума, съставляваща сбора от дължимите по чл.9 и чл.10 от договора за
консултантска услуга суми. Очевидна е връзката между договора за консултантска
услуга и записа на заповед, което налага извода, че записа на заповед от
02.06.2013г. е издаден като обезпечение на конкретни задължения на възложителя
- тези по чл.9 и чл.10 от договора за консултантска услуга от 02.06.2013г.
Установи се също, че макар и
по различно време и по различни причини, и двете страни по договора за
консултантска услуга са направили волеизявления за развалянето му, на основание
чл.11 от същия: на 29.07.2013г. ответникът Д.П.Г. - с писмено предизвестие и на
06.01.2014г. ищецът Д.Г.Г. - с уведомително писмо изх. № 266 от същата дата,
като нито една от страните не е претендирала изпълнение на задълженията от
другата страна. Следователно спор относно прекратяване на каузалното
правоотношение между страните няма. С прекратяване на договора се погасяват
правата и задълженията на страните по него и нито една от тях не дължи
изпълнение на другата страна, в частност се погасява задължението на
възложителя да заплати на консултанта сумите по чл.9 и чл.10 от договора, от
което следва че отпада и обезпечителния характер на записа на заповед от
02.06.2013г. по отношение на това задължение и погасяване на вземането по него.
На следващо място, както бе посочено по-горе в мотивите, записа на
заповед от 02.06.2013г. е издаден като обезпечение именно на задълженията на
възложителя по чл.9 и чл.10 от договора за консултантска услуга от
02.06.2013г., но не и на други негови задължения. От анализа на доказателствата
по делото обаче се установява, че със заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение от 26.03.2018г. заявителят-ищец не е претендирал сумите,
представляващи задълженията му по чл.9 и чл.10 от договора за консултантска
услуга, обезпечени със записа на заповед, нито част от тях, а сумата от 450, 00
лева, предмет на друго задължение по договора - заплащането на неустойка от
неизправната страна при разваляне на договора поради виновно неизпълнение на
нейно задължение по него, визирано в чл.11. Вземането на консултанта за
неустойка по чл.11 от договора обаче не е обезпечено със записа на заповед от
02.06.2013г.
Поради изложеното релативните възражения на ответника
са основателни и съдът приема, че не съществува вземането по каузалното
правоотношение, поради което претендираната по записа на заповед парична сума
от 450, 00 лева е недължима.
С оглед на изложеното съдът
намира, че установителният иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, за приемане за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца,
възникнало на основание запис на заповед от 02.06.2013г. в размер 450.00 лв., предмет на ч.гр.д. № 1282/2018 г. на ВРС, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски
в размер на 440, 00 лева за адвокатско възнаграждение. Ответникът не е направил
разноски в заповедното производство, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Г.Г. с
ЕГН ********** с адрес ***, против Д.П.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 417 ГПК вр. с чл. 455 ТЗ за приемане за установено съществуването на вземането на Д.Г.Г.
спрямо Д.П.Г., произтичащо от запис на заповед, издаден на 02.06.2013 г. в гр.
София с падеж 30.12.2015г. за сумата 2 900 лева, в размер 450.00 лв., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1071 от 23.04.2018г.
по ч.гр.дело № 1282/2018 г. по описа на РС-Враца, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, направените в
настоящото производство разноски в размер 440, 00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: