РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Русе , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520101379 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от ищеца И. С. Р., ЕГН **********, от село
Бабово, Община Сливо поле, Област Русе, ул. ***, по повод внезапно увреждане на
здравето, по време във връзка с извършвана от него тежка физическа трудова дейност
при заемане на длъжността „Пом. оператор кантиращи машини“, срещу ответника
„ИРИМ“ ООД - Русе, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, с правно основание чл.
212 от КТ във вр. 45 от ЗЗД за сумата 7000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в следствие травматични
увреждания – контузия, изразяваща се в подуване, хрущене и силна болка в областта на
лява акромиоклавикуларна става, с периодично ограничаване на движенията на ляв
горен крайник, което увреждане е причинено на 23.07.2019 г., резултат от
противоправни действия на ответника по повод изпълнението на служебните
задължения на ищеца, като прекомерно го натоварил с пренасянето на тежки детайли,
като деянието не се квалифицира като трудова злополука съгласно Разпореждане №
118/21.11.2019 г. на НОИ, тъй като не е констатирана неработоспособност, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
12.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответното
дружество, чрез адв. З.Р., като счита иска за допустим, но изцяло неоснователен.
Твърди, че трудовото правоотношение е инициирано от ищеца със заявление от
11.06.2019 г., в резултат на което подписали трудов договор № 1794/11.06.2019 г. На
12.06.2019 г. работникът постъпил на работа, като подписал и длъжностната си
характеристика, че я приема за изпълнение. На 28.09.2019 г. ищецът отправил
1
предложение на осн. чл. 325 т. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие, което е прието от работодателя и договора е прекратен, считано
от 28.09.2019 г. със Заповед № 1343, връчена на ищеца на 30.09.2019 г. с трудовата му
книжка. Оспорва твърдението по време на работата ищецът да е претърпявал трудова
злополука. Твърди, че след проверка на ТД на НОИ е установено, че описаните от него
страдания на 23.07.2019 г. не се приемат за трудова злополука и болничен лист за
временна неработоспособност не е издаван. Изтъква, че ищецът е потърсил
специализирана медицинска помощ за първи път едва на 18.10.2019 г. т.е. 20 дни след
прекратяване на ТПО с ответника на 28.09.2019 г. и 4 месеца след увредата, като след
една година му е призната 10 % намалена работоспособност. Счита, че не е налице
твърдяното увреждане и причинно-следствена връзка с извършваната трудова дейност.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Като безспорни не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че ищецът е заемал
длъжността „Пом. оператор кант. машини“, при ответното дружество към 23.07.2019
г., като трудовото правоотношение е прекратено на 28.09.2019 г. по взаимно съгласие
между страните, видно и от представените по делото и приети като писмени
доказателства: Трудов договор № 1794 11.06.2019 г., Заявление за постъпване на
работа от 11.06.2019 г., Предложение за напускане от 28.09.2019 г., Заповед №
1343/27.09.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение. Справка от НАП за
сключен трудов договор с изх.№18388193025653/11.06.2019 г.
Съгласно представената по делото Длъжностна характеристика, връчена на ищеца
на 12.06.2019 г. като основни негови задължения за длъжността „Помощник оператор
кантиращи машини“ в производство на мебели, са посочени: разчитане на
конструктивната и технологичната документация, настройване за работа и използване
на машините и инструментите за кантиране, да кантира детайлите съгласно
документацията, да съблюдава за качествено кантиране на детайлите, да почиства
машината и работното място след приключване на работната смяна, изпълнение и на
други задачи, поставени от ръководител сектор производство. Като допълнителни
задачи се посочва: да спазва определения ред и организация в производството.
Съгласно представената по делото Служебна бележка № 297/12.06.2019 г. на
ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на работа и
противопожарна охрана на 12.06.2019 г. от Г. Г. ОБЗР „Ирим“ЕООД Русе.
С Разпореждане № 118/21.11.2019 г. на ТП на НОИ Русе декларираната злополука
вх. № 118 от 14.11.2019 г. на ТП-Русе станала с И. С. Р. на 23.07.2019 г. не се приема за
трудова. Посочено е, че по време на подреждане на дървени палети И.Р. получава
болки в рамото. Предписани са медикаменти за лечение, без да е констатирана
неработоспособност. В заключение се сочи, че внезапното увреждане здравето на
пострадалия е станало през време и във връзка с извършената работа, но не е довело до
неработоспособност.
С Решение КРД № 1040-17-75 от 17.12.2019 г. на ТП НОИ- Русе е отхвърлена
жалбата на И. С. Р. и потвърдено Разпореждане № 118/21.11.2019 г. на ТП на НОИ
Русе на длъжностно лице по чл. 60 ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала с ищеца
на 23.07.2019 г. не се приема за трудова.
2
С Експертно решение на ТЕЛК № 1767 от 110/ 21.07.2020 г. е установена 10 %
трайно намалена работоспособност на ищеца с водеща диагноза „Адхезивен капсулит
на рамото“ и общо заболяване: „Луксация на акромиоклавикуларна става“. Посочено е
обективно наличие на ограничени и болезнени движения в лява раменна става, болка
спонтанна при палпация.
От представения по делото Сертификат № 70941 изд. на 28.04.2010 г. и валиден
до 27.04.2022 г. се установява, че Системата за управление на качеството на ответното
дружество е одитирана и регистрирана за съответствие със стандарт ISO 9001:2015.
От показанията на изслушания по делото свидетел С. И., баща на ищеца, се
установява, че синът му се обадил по телефона, че е получил травма по време на
работа във фирма „Ирим“ООД. Свидетелят разбрал, че синът му извършвал тежък
физически труд във фирмата, следствие на който е получил травма на рамото. От
тогава вече две години е без работа. Когато се налага да премести нещо в къщи все
търсел помощ, защото го боли рамото. Синът му обяснил, че работата му се състояла в
преместване на плотове от поточната линия. Той кандидатствал да го преместят на
друга работа, но не е станало. Синът му ходил по медицински прегледи и на ТЕЛК.
Изпитвал болка в лявото рамо, не може нищо да прави с лявата ръка. За да премести
нещо използвал само дясната си ръка. Изпитвал болки и страдания с лявата си ръка, в
момента болката му продължавала. Купували са наколко пъти лекарства. След като
напуснал фирма „Ирим“ синът му не е работил в друга фирма. Ходил на курсове за
готвач.
От показанията на изслушания по делото свидетел Павлин Петков, ръководител
звено „кантиране“ в ответниото дружество, се установява, че бил пряк ръководител на
ищеца. Заявява, че ищецът отговарял основно за качеството на детайлите. Машините
имали лента дълга 5-6 метра, по която се движат детайлите и се връщат обратно при
оператора, който обкантвал детайла отвсякъде и когато е готов помощник-оператора го
премествал от едната страна 0,5 м. и го слагал на другата. Машината събирала 5-6
детайла. Помощникът чакал докато операторът завърши детайла. Най-тежките детайли
според свидетеля били 5-6 кг. Всяка машина била оборудвана с пневматични колички
в помощ на помощник-операторите, за да не се навеждат при преместването на
детайлите. Заявява, че ищецът не му се оплаквал по време на работния процес, че е
получил травма. По желание на ищеца два пъти го премествал на други машини в
същия цех, защото всяка друга работа му се виждала по-лека. Ищецът работил около
два месеца и една сутрин му заявил, че повече не иска да работи такава работа.
От показанията на св. Б. се установява, че работи във фирма „Ирим“ООД на
длъжност „Директор производство“, той наел ищеца на работа и провел интервю с
него. Ищецът търсел лека работа, не му се е оплаквал да има трудности в работа. Не му
е било известно от неговия началник, че ищецът е искал да бъде преместен на друга
работа, тъй като е имал трудности. Детайлите, които премества помощник операторът
на кантираща машина са по-големи или по-малки плоскости. Когато са по-големи и по-
тежки, се преместват от двама работника. Когато са по-леки, колегите обикновено ги
събират по 5-6 броя и тогава ги преместват. Когато Р. напускал фирмата дошъл при
него и му казал, че другите работили по-лека работа и са можели да имат проблеми.
Той наистина желаел да работи в склада. Водил го там да види каква е работата.
Тогава, още в първия ден, му обяснил, че в склада се носят готови пакети от по
няколко реда плоскости, които са по-тежки. Вместо един детайл да премести, ще
3
трябва да премести 5 детайла едновременно. Като му казал, че иска по-лека работа му
предложил да пробва работата на помощник-оператор, след което реши да остане и да
работи на длъжност „Пом. оператор, кантиращи машиини“. Не оспорва, че той
кандидатствал за складов работник.
Ищецът на няколко пъти му казал, че иска по-лека работа, но не го е разпитвал защо.
На няколко пъти тогава ми каза, че иска да работи в склада. Казал му, че няма лека
работа там и затова му предложил да пробва на кантираща машина, като пом.
оператор. Един кашон, който съдържа три реда детайли, примерно врати или страници
на гардероби, тежал до 30 кг. Най-големият единичен детайл е не повече от 8-10 кг.
Изслушан по реда на чл. 176 от ГПК ищецът заявява, че бил дълго време в
чужбина, работил в селското стопанство и в строителството. Имал завършен 11ти клас.
След работата в „Ирим“ООД карал курс за готвач, като мислел, че ще може да я
работи, но на практика се оказало, че е тежка. Ключицата му излизала нагоре и още не
се е оправила. За това сега решил да кара курс за фризьор. Когато бил в строителството
не е получавал травми и работата му не била тежка. В Ирим, когато работел на
длъжността „Пом. оператор кантиращи машини“, била най-тежка работата му.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата
инстанция доказателства, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия ищец е
станало през време и във връзка с извършената работа, по повод изпълнението на
служебните задължения на ищеца, като прекомерно се натоварил с пренасянето на
тежки детайли, като деянието не се квалифицира като трудова злополука съгласно
Разпореждане № 118/21.11.2019 г. на НОИ, тъй като не е констатирана
неработоспособност.
Правната квалификация на предявения от ищеца иск за непозволено увреждане се
съдържа в чл.212 от КТ във вр. с чл.45 ЗЗД. За да е осъществен фактическият състав на
деликта, следва да са налице: деяние, което да е противоправно, виновно поведение на
изпълнителя на работата (в случая е без значение формата на вината - умисъл или
небрежност), причинена вреда и причинно-следствена връзка между деянието и
причинената вреда. От друга страна, при установяването на деликт, се ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата, при
изпълнението на която е причинена вредата, т.е. възложителят отговаря както за
чуждите вредоносни деяния, така и за чуждата вина - тази на изпълнителя на работата.
По делото не се спори между страните, че И. С. Р. е бил в трудово правоотношение с
ответника „Ирим” ООД, което обуславя извода за възлагане на работата. Налице са
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 212 КТ за
ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан
на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. При определяне на
обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление
във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увреденото лице. От събраните по делото гласни доказателства се
4
установява, че ищеца е изпитвал и продължава да изпитва болки и страдания във
връзка с увреждането. Изваждала му се ключицата при всяко натоварване на лявата
ръка. Търсел помощ от баща си при нужда и не можел да вдига нищо с лявата си ръка.
Останал безработен за период от две години. Не можел да работи и като готвач. Тези
обстоятелства се установяват от показанията на разпитаният св. С. И.,, които са
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с другите събрани доказателства,
поради което съдът ги кредитира изцяло, както и от писмените доказателства
представени по делото. Съобразявайки интензитетът на търпените болки и страдания
от понесената травма, предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан. Справедливото по размер обезщетение за
търпените неимуществени вреди за ищеца възлиза на 3 500 лева, за 10% намаление на
работоспособността, като съответстващо на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът приема, че направеното възражение от ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалrия е неоснователно.
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на
вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса в практиката на съдилищата. Според
нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Не се установява от събраните
по делото доказателства пострадалият да е извършил нарушение, което да е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, т. е. с поведението си да е създал
предпоставки за увреждането, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД изисква това.
Предвид изложеното, иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде уважено за сумата 3500 лв., като за разликата до претендираните 7000
лв. следва да се отхвърли като недоказан. Основателна е акцесорната претенция за
заплащане обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба 12.03.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по
делото за държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 140 лв.
Ищеца следва да заплати на ответника на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска, за адвокатско възнаграждение, според
представеният договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК в размер на 408 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИРИМ“ ООД - Русе, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, ул. „Кап.
Райчо Николов“ 1 А, представлявано от Управителя Анатолий Иванов Иванов ДА
ЗАПЛАТИ на И. С. Р., ЕГН **********, от село Бабово, Община Сливо поле, Област
Русе, ул. ***, на основание чл. 212 от КТ във вр. 45 от ЗЗД за сумата 3500 лв./три
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания в следствие травматични увреждания – контузия,
изразяваща се в подуване, хрущене и силна болка в областта на лява
5
акромиоклавикуларна става, с периодично ограничаване на движенията на ляв горен
крайник, което увреждане е причинено на 23.07.2019 г., резултат от противоправни
действия на ответника по повод изпълнението на служебните задължения на ищеца,
като прекомерно го натоварил с пренасянето на тежки детайли, като деянието не се
квалифицира като трудова злополука съгласно Разпореждане № 118/21.11.2019 г. на
НОИ, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за горницата до претендираните 7000 лв., като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ИРИМ“ ООД - Русе, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, ул. „Кап.
Райчо Николов“ 1 А, представлявано от Управителя Анатолий Иванов Иванов ДА
ЗАПЛАТИ на И. С. Р., ЕГН **********, от село Бабово, Община Сливо поле, Област
Русе, ул. ***, разноските по делото за държавна такса върху уважения размер на
исковете в размер на 140 лв.
ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН **********, от село Бабово, Община Сливо поле, Област
Русе, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ИРИМ“ ООД - Русе, ЕИК *********, със седалище гр.
Русе, ул. „Кап. Райчо Николов“ 1 А, представлявано от Управителя Анатолий Иванов
Иванов, разноските по делото съразмерно с отхвърлената част от иска, за адвокатско
възнаграждение, в размер на 408 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Русенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6