№ 804
гр. Варна, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501095 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД ЕИК ********* гр.София чрез пълномощник юрк Х.Ш. срещу Решение
№ 1105/01.04-2024г., постановено по гр.д. № 10585/2022г. по описа на ВРС, с
което Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК ********* срещу Т. Д. И. с
ЕГН ****** за установяване на вземане по заповед за изпълнение, издадена на
осн.чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11502/2021 г., с която е разпоредено длъжникът Т.
Д. И. ЕГН ********** да заплати на заявителя „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК *********
сумата от 2897.89 лв., представляваща дължима главница по Договор за
кредит с номер PLUS16621483 от 10.12.2018 г., сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* и Т. Д. И., вземането
по който е прехвърлено с Договор за цесия от 22.04.2020 г. и Приложение № 1
от 18.06.2020г., имащо характер на допълнително споразумение на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД и
1
сумата от 324.97 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.06.2019 г. до 01.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 29.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда за
нищожност на договора за цесия. На следващо място се оспорва извода на
съда относно приложимата погасителна давност на вземанията, произтичащи
от договор за кредит, като се позовава на т.1 от ТРОСГТК /2017г. Счита се, че
ГПР по процесния кредит е определен в съответствие с изискванията на
нормата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и съгласно формулата в Приложение №1
на ЗПК, както и че съдържа реквизитите по чл. 11, ал.1, т.11 от с.з.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
иска с присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа
възражението, че неправилно сумата, представляваща застрахователна премия
по застраховка „Защита на плащанията“ е включена в месечните погасителни
вноски, което противоречи на условията по договора – чл.3 и чл. 7 от същия.
Позовава се на чл.11, т.19 от ЗПК, която предвижда отделно посочване на
задължението по застраховката.
Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК
проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за
установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
2
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството по гр.д. № 10585/2022г. по описа на ВРС е образувано
по предявен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК ********* иск за
установяване на вземането му от длъжника Т. Д. И. с ЕГН ****** по заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 11502/2021 г. с която е разпоредено длъжникът Т.
Д. И. ЕГН ********** да заплати на заявителя „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК ********* сумата от 2897.89 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за кредит с номер
PLUS16621483 от 10.12.2018 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България ЕИК ********* и Т. Д. И., вземането по който е
прехвърлено с Договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 от
18.06.2020 г., както и сумата от 324,97 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 21.06.2019г. до 01.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2021г.
до окончателното плащане на дълга.
На първо място, за да отхвърли предявения от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД ЕИК ********* гр.София иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че договорът за цесия
е нищожен поради липса на съществен елемент от съдържанието му –
продажна цена, както и липса на предмет. Обосновал е извода си с каузалния
характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед
валидността на неговото конкретно правно основание.
Правното заключение на съда не кореспондира със събраните по делото
писмени доказателства.
3
Като всеки един договор за покупко-продажба и настоящият, за да е
валидно сключен, следва по него да е постигнато съгласие между страните
относно съществените елементи на продажбата. Съгласно легалната
дефиниция по чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава
да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или едно право срещу
цена, която купувачът се задължава да му заплати.
В конкретния случай договорът за прехвърляне на парични вземания от
22.04.2020г. съдържа изрично обективирани изявления на страните за
прехвърляне, респ. придобиване на вземания на цедента спрямо длъжниците,
описани в приложение №1 към договора за цесия и възникнали от договори за
кредит, сключени между цедента в качеството му на кредитор и физически
лица.
Вземането към ответника е под номер 88 в общ размер от 2 967.39 лева,
от които главница 2 897.89 лева и лихви за просрочие към 18.06.2020г. в
размер на 69.50 лева (л.132 от гр.д.№4062/2014г.), съгласно приложение № 1а
от 18.06.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК
********* като продавач и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********
гр.София, като купувач.
Приложението е взаимно разписано, съдържа елементите от
дефиницията на „Списък на Вземанията“, дадена в § 1 от цесионния договор и
е съставено в срока на договора по § 6 Срок на договора (6 месеца от датата на
подписването му).
В § 3.1 на Раздел „Покупна цена“ е постигнато съгласие по цената,
дължима от цесионера за това прехвърляне. По делото е представен заверен
препис от договора с последващо заличаване на конкретната парична
стойност, което налага установяване наличието на клаузата да се извърши по
тълкувателен път.
С разпоредбите на § 4 „Дата на плащане на покупната цена, Лихва“ от
договора цедентът се задължава да заплати на две вноски вземанията по всяко
портфолио - първата в срок до 3 раб.дни от подписване на всяко отделно
Приложение 1 и втора – до 20.12.2020г.
С разпоредбата на § 7, т. 9 от договора цедентът се задължава да
предостави на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне
4
на вземанията в срок до 3 работни дни от заплащане на цената по договора.
Цедентът дава съгласието си и упълномощава (§ 7, т.10) цесионера да
уведоми длъжниците от името на цедента, съгласно условията на чл.99, ал.3 от
ЗЗД, за извършеното прехвърляне по силата на договора от 22.04.2020г.
Съставеното Потвърждение за извършена цесия с дата 18.06.2020г.,
издадено от цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
ЕИК ********* с изрично вписано изявление за получена от цесионера
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК ********* договорена цена за
прехвърлените с приложението вземания документира пълното заплащане на
цената по договора.
Следователно договорът за прехвърляне на парични вземания от
28.09.2012г. е действителен, има възмезден характер, договорена е цена на
прехвърленото вземане и същата е изцяло платена.
По делото е представено и Пълномощно № 3431/18.06.2020г.,
удостоверяващо упълномощаването на цесионера за уведомяване на длъжника
от името на цедента, издадено в изпълнение на поетото задължение по § 7,
т.10 от цесионния договор.
Константна е съдебната практика, съгласно която се счита за редовно
уведомяването на длъжника за промяната в кредитора в резултат на
извършеното цедиране на дълга чрез връчване на уведомлението по чл.99, ал.3
от ЗЗД в хода на исковото производството на назначения му реда на реда на
чл.47, ал. 6 от ГПК особен представител.
В този смисъл, видно от приложените съдебни книжа по гр.д. №
10583/22г. на ВРС – съобщение до ответника Т. Д. И. чрез особен
представител адв. Т., исковата молба, ведно с приложенията, съдържащи
уведомително писмо от дата 06.07.2020г. за извършено прехвърляне на
вземанията (цесия), произтичащи от Договор за кредит с номер
PLUS16621483 от 10.12.2018 г. с посочване на размер и предоставена
възможност за доброволно плащане, на дата 26.04.2023г., следва да се приеме,
че длъжникът, ответникът по делото, е редовно уведомен за извършеното
прехвърляне и новия кредитор по дълга.
Установено е посредством заключението на вещото лице, че сумата по
кредита е преведена с платежно нареждане от 11.12.2018г. на
5
кредитополучателя по негова сметка, открита в Уникредит Булбанк, при което
сумата следва да се счита за усвоена. Възражението на ответника в обратния
смисъл е неоснователно.
Вещото лице докладва, че за погасяване на месечните вноски по
договора за кредит кредитополучателят е внесъл суми в общ размер от 2750
лева, като 2350 лева са внесени по време на действие на договора, макар и не
на точните падежни дати, а сумата от 400 лева е заплатена след датата на
последната падежна вноска, а именно на 31.01.2020г. (съгласно погасителния
план падежните дати на месечните погасителни вноски са от 20.01.2019г. до
20.12.2019г. вкл.)
След направени изчисления експертът сочи, че към датата на подаване
на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 29.06.2021г. задължението за
главница по договора за кредит възлиза на 2774.09 лева, а обезщетението за
забава, изчислено по размер от законната лихва за периода от 31.01.2020г. до
01.06.2020г., с изкл. на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. възлиза на 32.36
лева.
Установено е от вещото лице, че месечната погасителна вноска по
договора за кредит се формира от суми по главницата, договорената
възнаградителна лихва и по заетата сума, представляваща застрахователната
премия по застраховка „Защита на плащанията“. Видно от параметрите на
договора за кредит размерът на застрахователната премия по застраховка
„Защита на плащанията“ възлиза на 302.40 лева, като съгласно чл. 2 от раздел
Условия по договора посочената сума, с която също се кредитира длъжника по
договора, се превежда директно на застрахователя. Страните са се договорили,
че сумата се възстановява на кредитора като бъде разделена на равен брой
вноски и е включена във всяка от месечните погасителни вноски. Това
означава, че всички договорени условия касаещи заемната сума се прилагат и
по отношение на сумата, с която се кредитира застраховката на плащанията по
договора.
Неоснователни са възраженията на ответника, че договорът е съставен в
нарушение на императивните изисквания по чл. 11, т.11 и т. 19 от ЗПК. Както
се посочи по-горе страните са договорила съдържанието на погасителната
вноска, а видно от текста на договора погасителния план е инкорпориран в
същия. Доколкото липсват данни за прилагане на различни лихвени проценти,
6
то не може да се изисква отразяване на последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В съгласие с изискването на т. 19
от чл.11 от ЗПК в договора е вписана изискуемата застраховка, вкл.
застрахователната премия, с която е кредитиран длъжника и начина на
погасяването й към кредитора. Годишният процент на разходите не надвишава
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове (по
арг. от чл. 19, ал.4 от ЗПК), което се установява и служебно чрез ползване на
онлайн калкулатор Calculator.BG.
В обобщение се налага извода, че са налице действителен договор за
кредит и договор за покупко-продажба на вземането по него, поради което с
оглед липсата на пълно издължаване е налице основание за дължимост на
главницата по него в размера, установен от вещото лице по ССчЕ.
Налице е трайна съдебна практика, че при уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, по
отношение на давностния срок за главницата по договора за кредит е
приложима 5-годишната погасителна давност, която тече от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, т.е. от 21.12.2019г. Тъй като
исковата молба е подадена на 29.06.2021г., то не е изтекъл 5-годишния период
и претенцията за главницата не е погасена. Затова като основателен и доказан
искът в частта относно главницата следва да бъде уважен за сумата от 2774.09
лв., а за разликата над 2774.09 лева до претендирания размер от 2897.89 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на лихвата за забава ищецът не ангажира доказателства
относно начина, по който е начислявана за периода от 21.06.2019г. до датата на
внасяне на сумата по последното погасяване на задължението по кредита на
31.01.2020г., включващ разпределението на сумите по внесените погасителни
към всяко перо (разноски, лихви, главница), затова лихвата за забава,
определена по размер от законната лихва, е дължима за периода от
01.02.2020г. до 01.06.2020г. При съобразяване с чл. 6 от ЗМДВИП, то същата
следва да бъде присъдена за периода от 01.02.2020г. до 12.03.2020г., чийто
размер възлиза на 31.59 лева, изчислена служебно чрез ползване на онлайн
калкулатор Calculator.BG. Съответно като основателен и доказан искът следва
да бъде уважен за сумата от 31.59 лева за периода от 01.02.2020г. до
7
12.03.2020г., като за разликата над 31.59 лева до претендирания размер от
324.97 лева и за периода 21.06.2019г. до 31.01.2020г. и за периода от
13.03.2020г. до 01.06.2020г. като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до различни правни изводи, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в съответната
част и спорът - решен по същество.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№482013г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 от
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съответно на уважената част разноските в заповедното производство
възлизат на 98.44 лева. В резултат от изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото
производство в размер на 852.66 лева и въззивното производство в размер на
71.35 лева.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1105/01.04-2024г., постановено по гр.д. №
10585/2022г. по описа на ВРС, в частта, в която с което Е ОТХВЪРЛЕН
предявения иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД ЕИК ********* срещу Т. Д. И. с ЕГН ****** за
установяване на вземане по заповед за изпълнение, издадена на осн.чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 11502/2021 г., с която е разпоредено длъжникът Т. Д. И. ЕГН
********** да заплати на заявителя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД
ЕИК *********
сумата от 2774.09 лв., представляваща дължима главница по Договор за
кредит с номер PLUS16621483 от 10.12.2018 г., сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* и Т. Д. И., вземането
по който е прехвърлено с Договор за цесия от 22.04.2020г. и Приложение № 1
от 18.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
8
на подаване на заявлението в съда - 29.06.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, както и за сумата от 31.59 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.02.2020г. до 12.03.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение, на осн.чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11502/2021 г.на ВРС, като
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, че Т.
Д. И. с ЕГН ****** дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД ЕИК
*********
сумата от 2774.09 лв., представляваща дължима главница по Договор за
кредит с номер PLUS16621483 от 10.12.2018 г., сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* и Т. Д. И., вземането
по който е прехвърлено на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД ЕИК
********* с Договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 от
18.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 29.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, както и
сумата от 31.59 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.02.2020г. до 12.03.2020г., за които суми е издадена заповед заповед за
изпълнение, на осн.чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11502/2021 г.на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останала обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. Д. И. ЕГН ********** да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК ********* сторените разноски по ч.гр.д. №
11502/21г. на ВРС в размер на 98.44 лева; разноските в исковото производство
в размер на 852.66 лева и въззивното производство в размер на 71.35 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9