РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Перник, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500202 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Б. С. И. против решение № 80/01.02.2022 г. по гр.д. №
3320/2021 г. на РС – Перник, с което по предявените искове по реда на чл. 415 ГПК е
признато за установено, че Б. С. И. дължи на “Топлофикация – Перник” АД, сумата в размер
на 614,06 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и
сумата от 61,37 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.09.2019 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01451 по описа за 2021 г. на Пернишки
районен съд
В жалбата се иска решението да бъде отменено като неправилно и необосновано,
включително и в частта относно разноските и спорът да бъде решен по същество, като бъдат
отхвърлени предявените искове
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
1
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Нормативната уредба през исковия период предвижда две алтернативни основания за
възникване на договорното отношение по продажба на ТЕ - писмен договор по чл. 149 ЗЕ
/която форма не е за действителност, а представлява форма за доказване/ или наличие на
собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в
етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. И в двата случая продажбата на ТЕ се осъществява
при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР /чл. 149, ал. 2 ЗЕ, съответно чл.
150, ал. 2 ЗЕ/.
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
пред РС факти, че ответникът Б. С. И. има качеството "клиент" на ТЕ за битови нужди
съгласно чл. 149 ЗЕ на процесното топлоснабдено жилище, както и че ищецът е изпълнил
процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувал Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация – Перник” АД на клиенти в гр.
Перник, от което се установява, че в процесния период между ищеца – като снабдител на ТЕ
и ответника, в качеството на клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на чл. 149 ЗЕ и с
оглед разясненията в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС са
възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата на ТЕ, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ пред РС, процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, както и наличието на система за дялово разпределение в
СЕС. Уредът за търговско измерване в АС (топломер) е преминал задължителните
периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни, като показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, нетното количеството ТЕ е определяно съгласно
Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната ТЕ (отчетената по показанията на
топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за разпределение на нетното количество
потребена ТЕ между собствениците на имоти в СЕС. През процесния период в имота е
монтиран уред за измерване разхода на топла вода – 1 брой водомер, като реалното
потребление на количеството топла вода е установявано при годишния отчет на уредите,
провеждан от фирмата топлинен счетоводител. В имота има три броя работещи отоплителни
дела съобразно регистрационния лист от ФДР, изравнителните сметки и отчетните карти,
като начислената ТЕ е съобразно отчетените показания. В имота е налична щранг лира, за
която ТЕ е начислявана по изчислителен път, но впоследствие са преизчислени прогнозно
начислените суми, което е извършено след провеждане на задължителния годишен отчет.
Разходът на ТЕ в сградната инсталация е направен по изчислителен път, който е част от
общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на
2
отоплявания имот. Определените суми за компонента "сградна инсталация" са начислявани
единствено за зимния период, когато е работила абонатната станция, начислявани са още
суми за услугата "дялово разпределение". От СТЕ се установява, че общият размер на
стойността за топлинна енергия възлиза на 614, 06 лв. и е в съответствие с действащите за
процесния период цени на ТЕ за гр. Перник.
Съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/ пред РС е установила, че е начислено
задължение в общ размер на 614, 06 лева, а общият размер на лихвата за забава от датата на
падежа на всяка сума поотделно до 04.03.2021 г. възлиза на 63,37 лева. Няма извършени
плащания от страна на ответника.
При извършената по реда на чл. 202 ГПК оценка, въззивният съд изцяло възприема
неоспорените от страните заключения на СТЕ и ССчЕ като пълно, ясно и обосновано
изготвени, които не са задължени да правят заключенията си единствено по приложените по
делото документи, а може и въз основа на такива, които не са представени по делото –
справка и проверки в счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр.,
включително ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат
значение по делото, но по които не му е била поставена задача, като в последния случай
вещото лице е длъжно само да ги посочи в заключението си. СТЕ и СИЕ са изготвени въз
основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищеца. По делото са събрани
писмени доказателства и заключения на вещи лица, въз основа на които следва, че
извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността
на доставената в имота ТЕ е в размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на
това задължение на ищеца, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ –
търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и
осчетоводеното от него количество и стойност топлоенергия, налага извод, че по делото е
доказано, че ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне на ТЕ в процесния
имот за процесния период.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че за процесния период в полза на
ищеца срещу ответника е възникнало вземане от 614, 06 лева - главница за стойността на
ТЕ, за който размер и период сумите са установени от заключенията на СТЕ и ССчЕ. По
делото е установена дължимостта на цялото главно вземане, като липсват обосновани и
конкретни доводи в жалбата относно лихвата за забава, поради което и претенцията за лихва
е установена по основание и размер за процесния период в размер на 63,37 лв., съгласно
заключението на ССчЕ.
Страните не са навели други конкретни и обосновани доводи за въззивна ревизия с
оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна
проверка на различни от сочените основания за неправилност на решението.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
3
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи изцяло, предвид основателността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80/01.02.2022 г. по гр.д. № 3320/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Б. С. И., EГН ********** от ***, да заплати „Топлофикация – Перник“
АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. "Мошино" ТЕЦ "Република", сумата 100 лв. - разноски
за ю.к. възнаграждение по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4