Р
Е Ш Е Н И Е №44
гр. РУСЕ....27.I................. 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.............................ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в публично заседание на..........10 януари 2020г...........……………….
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА А.
при СЕКРЕТАРЯ...................ЕВА ДИМИТРОВА…..……......и в присъствието
на ПРОКУРОРА..............................….....……..................................като разгледа
докладваното от.........СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА........В.гр.д. N799 по описа
за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по чл.435 и сл. ГПК.
С.А. ***, е обжалвал отказа на ЧСИ Цветанка Георгиева,рег.№760, с район на действие ОС-Русе, да прекрати изп.д.№2008760400065. Излага доводи за незаконосъобразност
на отказа и моли същият да бъде отменен.
Взискателят „РИСК ЕЛЕКТРОНИК“-ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, не изразява
становище по основателността на жалбата.
Окръжният съд, след като
провери оплакванията по жалбата
и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено
следното :
Видно от данните по изп.д. N20087600400065 по описа на ЧСИ рег.№760 изпълнителното производство е
образувано въз основа на изп.лист, издаден по гр.д.N4833/2006г.
на РРС, в полза на „,РИСК ЕЛЕКТРОНИК“-ООД- гр.София против длъжника С.А. *** за сумата 1703,25лв., обезщетение за причинени вреди от липса на
стоки, ведно със законната лихва,
считано от 02.10.2006г. до окончателното й изплащане и 974,76лв. разноски. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 09.02.2008г.В срока
за доброволно изпълнение длъжникът не е изпълнил задълженията си, поради което по
искане на взискателя, ЧСИ е наложил запор върху
трудовото му възнаграждение.Вследствие на запора по изпълнителното дело ежемесечно са постъпвали
суми. С писмо изх.№31032/12.05.2016г. на работодателя на длъжника –
„РЕДКО“-ООД-София, респ.вх.№6680/13.05.2016г., във връзка със запорното съобщение по изп.д.№20087600400065,
съдебният изпълнител е уведомен, че трудовото правоотношение на длъжника се
прекратява, считано от 12.05.2016г. и за м.май ще бъде внесена последната
вноска/вж.л.401 от изп.д./. От данните по преводно
нареждане от 01.06.2016г. е видно, че на посочената дата „РЕДКО“-ООД е превел
по сметка на ЧСИ сумата 260лв. като основанието е задължение по изп.д.№
20087600400065 на С.А.А., като ЧСИ Георгиева ги е
превела по сметка на взискателя „РИСК ЕЛЕКТРОНИК“-ООД
на 02.06.2016г.От вносните бележки и преводните нареждания се установява, че и
след тази дата длъжникът е продължил плащанията за удовлетворяване на вземането
на взискателя – напр. на 4.07.2016г. е внесъл 80лв.,
на 5.08.2016г. – 100лв. и пр.Длъжникът ежемесечно е внасял парични суми за
погасяване на задължението по изпълнителното дело през 2017г. и през 2018г.-до
05.06.2018г., като плащанията са отбелязани върху изпълнителния лист.На
1.10.2019г. е изпратено запорно съобщение до нов
работодател на длъжника – „КАНЕВ ИНСТРУМЕНТС“-ООД-София.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/13 г., когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на 2 г., изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, настъпващо по силата на закона, а съдебният изпълнител
само прогласява в постановлението си вече настъпилото прекратяване. Към
същинските изпълнителни действия са посочени: насочването на изпълнението чрез
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че в рамките на
предприетото принудително изпълнение длъжникът периодично е извършвал
доброволни плащания по изпълнителното дело. Всяко доброволно плащане в рамките
на изпълнителното производство прекъсва срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, доколкото не може да се обоснове извод, че взискателят се е дезинтересирал
от изпълнението, за да бъде приложена перемпцията по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. Изпълнителните действия следва да бъдат съобразени
във всеки конкретен случай според действията на всяка от страните в
изпълнителния процес. Да се приеме обратното, че при периодични доброволни
вноски от страна на длъжника в рамките на образуваното изпълнително
производство, взискателят да бъде принуден да
инициира нови изпълнителни действия, въпреки доброволните плащания от длъжника,
това би довело до неоправдано кумулиране на
допълнителни разноски за страните по изпълнението. Взискателят
е получавал плащания по образуваното
изпълнително дело за погасяване на задължението, макар на части и в
по-продължителен период от време, поради което не е длъжен да сочи нови изпълнителни способи
и перемпция по силата на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК не настъпва - плащания по изпълнителното дело са
постъпвали ежемесечно и в същия период не са предприемани други изпълнителни
действия, тъй като това не е било необходимо.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че
по отношение на процесното изпълнително производство
не е налице хипотезата на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.А. *** срещу отказа на ЧСИ Цветанка
Георгиева, рег.№760 с район на действие Ос-Русе за прекратяване на изп. дело № 20087600400065 на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :