Р Е
Ш Е Н
И Е
№
54/07.05.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 10.04.2019 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 147/2019 по описа
на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Срещу решение № 292/28.12.2018 год. по гр.д. № 231/2018 год. на Окръжен съд Добрич
са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От Й.С.С. чрез процесуалния й представител адв. Е.С.
от ВАК срещу отхвърлителната част на решението за разликата над 12 000 лв. до 50 000 лв., претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 25.05.2018 год. до окончателното изплащане. Жалбата е мотивирана с твърдения, че съдът в
недостатъчна степен е преценил отражението на воденото срещу ищцата наказателно
производство върху нейното здравословно състояние, както физическо, така и
психическо и емоционално. Изтъква се продължителния период, през който тя е
търпяла упражнената спрямо нея наказателна репресия в един неразумно дълъг срок
– от образуването на дознание № 1357/2000 год. до прекратяването на наказателното производство с постановление от
09.04.2009 год. на Окръжна прокуратура Добрич. Воденото наказателно производство, и
наложената й във връзка с него ограничителна мярка – забрана да напуска
страната, се отразила негативно на търговската й дейност като собственик на
фирма и компрометирала контактите й с ирландската фирма „Уолдрън Мийтс“, с
която имала сключени договори за доставка. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивницата моли за
неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което
предявеният иск бъде уважен в пълния му размер, с присъждане на направените
деловодни разноски.
2) От Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура Добрич
– срещу решението в осъдителната му част. Във въззивната жалба се оспорват
твърденията на ищцата за претърпени вреди от наложената мярка „забрана да
напуска страната“, тъй като липсват данни тя да е искала от наблюдаващия
прокурор разрешение за това и да е получила отказ. Изтъква се, че по твърдения
на самата ищца, тя е узнала за прекратяване на наказателното производство едва
през 2015 год, което според въззивника говори, че тя се е дезинтересирала от
делото, а това не говори в полза на твърдението й за изпитани притеснения и
тревога относно изхода му. По изложените мотиви моли за отмяна на решението в
осъдителната му част и отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разглеждайки
ги по същество, съдът намира следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно цитираната
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето,
или че то не съставлява престъпление.
От
доказателствата по делото е установено, че наказателното производство срещу
ищцата е започнало на 30.05.2000 год., когато с
постановление на Районна прокуратура Добрич било разпоредено да се образува полицейско
производство (дознание) за престъпление по чл. 257 ал.1 вр. чл. 255 ал.1 от НК.
След приключване на дознанието с мнение за предаване на съд, поради настъпили
законодателни промени относно подсъдността по наказателни дела, дознанието било
преобразувано в предварително производство и изпратено по компетентност на
Окръжна прокуратура Добрич. В хода на това производство срещу ищцата били
повдигнати нови обвинения, а след приключването му бил изготвен и внесен в съда
обвинителен акт. Поради допуснати процесуални нарушения в хода на
разследването, образуваното НОХД № 403/2006 год било прекратено и върнато на
Окръжна прокуратура Добрич. След частично прекратяване на предварителното
производство по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1,2 и 3 от НК, същото било изпратено на
Районна прокуратура Добрич само за престъпленията по чл. 313 ал.2 от НК в кръга
на нейната компетентност. Разследването приключило на 09.03.2009 год с мнение
за прекратяване, а окончателното прекратяване на наказателното производство
настъпило с постановление от 09.04.2009 год на Районна прокуратура Добрич
поради недоказаност. Постановлението за
прекратяване е връчено на ищцата на 21.12.2015 год – обстоятелство, което се
установява от приложената към досъдебното производство обратна разписка, и като
необжалвано е влязло в сила на 29.12.2015 год.
При
така изяснената фактическа обстановка, предявеният иск се явява основателен.
Въпреки, че в началната си фаза наказателното производство срещу ищцата се е
водило като полицейско разследване, легитимирана да отговаря за причинените
вреди е именно Прокуратурата на РБ, защото по нейно разпореждане то е било
образувано, а и тя е наблюдавала и контролирала производството през цялото
време, включително до момента на неговото прекратяване. Въпреки, че основанието
за прекратяване, посочено в постановлението на Районна прокуратура Добрич, е
недоказаност на обвинението, то е равносилно на хипотезата, при която се
приема, че деянието не е извършено от обвиняемото лице. Този извод следва от
презумпцията за невиновност, прогласена в чл. 48 от Хартата за основните права
на Европейския съюз.
Налице
са формалните изисквания на закона за ангажиране отговорността на прокуратурата
за обезщетяване на вредите от незаконното обвинение. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да се ръководи от принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Този принцип изисква във всеки конкретен случай вредите да се преценяват
съобразно техния вид и характер, интензитет, времетраене, отражението на
воденото наказателно производство върху личния живот и професионална реализация
на ищеца, степента на засягане в зависимост от неговия социален статус и други
фактори от значение при определяне размера на обезщетението. Необходимо е също
да се установи причинна връзка между поведението на ответника и настъпването на
вредите.
По
делото е безспорно установено, че наказателното производство във всичките му
фази, вкл. и съдебна, е продължило 9 години от деня на неговото образуване до
постановлението за прекратяването му. През този период то многократно е било
преобразувано, по него са повдигани нови обвинения, връщано от съда на
разследващите органи заради допуснати процесуални нарушения. През това време
ищцата е изпитвала чувство на тревожност, страдала от мигрена, безсъние,
отпадналост. Депресивното състояние е в пряка връзка с воденото срещу нея
наказателно производство, защото тя по характер била общителна, енергична, а
след това се отдръпнала, дистанцирала се от социалните си контакти, накърнен
бил родителския й авторитет. Чувствала се отхвърлена, изоставена от всички,
включително и от родителите си – баща й е учител и тя изпитвала срам и
неудобство пред него, била спохождана от суицидни мисли. С времето депресивните
симптоми са затихнали, но отново се възбуждат при спомена за преживяните
тревоги. В този смисъл е заключението на съдебно-психологическата експертиза.
Върху интензитета на претърпените вреди се отразяват и фактори като този, че
ищцата произхожда от интелигентно семейство, възпитана е в дух на зачитане на
закона, никога преди това не е имала каквито и да било провинения. За човек,
който за първи път са изправя пред правосъдието и то със субективната
увереност, че е невинен, действията по наказателна репресия се възприемат
по-чувствително. През продължителен период от време ищцата е била призовавана
за разпити, извършвани са очни ставки, привличане като обвиняема, предявяване
на нови обвинения, явяване в съдебни заседания. Всичко това е причинило стрес и
психически дискомфорт.
Следва
да се съобрази също голямата продължителност на наказателното производство.
Макар и незаявена като самостоятелна претенция, тя има значение при определяне
размера на дължимото обезщетение, защото през това време ищцата е търпяла мерки
на процесуална принуда, в т.ч. забрана да напуска страната. Без значение е дали
през този период тя е искала да пътува зад граница– достатъчно е , че тази мярка
е ограничавала правото й на свободно придвижване за твърде дълъг срок. Не
следва да се обсъжда въведеното едва с въззивната жалба твърдение, че воденото
наказателно производство се е отразило негативно върху търговската й дейност с
чуждестранна фирма - такова липсва в исковата молба и не е предмет на делото.
Не
може да бъде споделено възражението на ответника, че ищцата се е
дезинтересирала от производството, като не е потърсила правата си по НПК да
поиска ускоряване на разследването, както и че не е бил намерена, за да й се
връчи постановлението за прекратяване на производството през 2009 год. То се
опровергава от приложената към досъдебното производство обратна разписка, с
която се удостоверява връчването на постановлението за прекратяване едва на 21.12.2015
год. Поради това неоснователно се явява и възражението за погасяване на иска по
давност.
Достигайки
до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С
оглед горното и предвид изхода на спора, в полза на въззивницата следва да се
присъдят разноски в размер на 2505 лв., представляващи
сума от внесената държавна такса в размер на 5 лв.
и адвокатско възнаграждение от 2500 лв., което не е оспорено поради
прекомерност.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 292/28.12.2018 год. по гр.д. № 231/2018 год. на Окръжен съд
Добрич, г.о.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Й.С.С. с ЕГН ********** разноски в
настоящото производство в размер на 2505 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)