№ 7961
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110100146 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 943/03.01.2023г. на СРС, подадена от А. С.
М. срещу "*************" ЕАД.
Ищецът А. С. М. чрез адв. В. И. е предявил срещу ответника "*************" ЕАД иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 1060,12 лева, представляваща остатъчна главница за
доставена топлинна енергия, за която сума въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6286/2013г. на СРС, 91 състав, е издаден
изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д. № 2014***0401097 на
ЧСИ № *** - М.М.. Твърди, че изпълнителното производство било прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Считано от последното изпълнително действие по делото била
изтекла погасителната давност за вземанията и същите не били дължими. В насроченото по
делото публично съдебно заседание не се явява, като се представлява от адв. И., който
поддържа исковата молба, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "*************" ЕАД не се е възползвал от
правото си да подаде отговор на исковата молба. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител. В писмен вид изразява становище, с което
оспорва предявения иск.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея
иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
1
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да се разгледа
по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение и
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, на 07.03.2014г. по гр.д. № 6286/2013г. на
СРС, 91 състав, въз основа на заповед за изпълнение от 19.04.2013г. е издаден изпълнителен
лист, по силата на който А. С. М. следва да заплати на "*************" ЕАД главница за
доставена топлинна енергия в размер от 1105,69 лева, лихва за забава 199,99 лева и 126,11
лева за разноски.
В случаите, когато вземането произтича от влязла в сила заповед за изпълнение и издаден
въз основа на същата изпълнителен лист, без да е проведено състезателно съдебно
производство по чл. 422 ГПК, последиците им не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исков процес. Заповедното производство е уредено като част от
изпълнителното производство и представлява факултативна възможност на кредитора да се
сдобие с изпълнително основание без да води исков процес. Смисълът на заповедта за
изпълнение е да се провери дали твърдяното субективно право е спорно и, ако се установи,
че то е безспорно вследствие бездействието на длъжника, който не е подал възражение по
чл. 414 ГПК, то заповедта за изпълнение влиза в сила, придобива качеството на
изпълнително основание и има за последица преклудиране на възраженията на ответника,
свързани със съществуване вземането на кредитора. В този смисъл, освен изпълнителна
сила, заповедта за изпълнение се ползва и със стабилитет и спор между същите страни за
същото основание е недопустим. Влязлата в сила заповед за изпълнение все пак не
притежава правозасилващото действие на силата на пресъдено нещо, която е
материалноправна последица, характерна само за влязлото в сила решение, постановено в
спорно исково производство и е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Затова срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД не намира приложение (по арг. от: р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.-ІVг.о.,
р.94/27.07.2010г.-т.д.943/2009г.-Іт.о., р.45/30.03.2017г.-гр.д.61273/2016г-ІVг.о.,
р.2782/21.11.2018г-в.гр.д.3210/2018г.-САС, р.1771/01.07.2018г.-в.гр.д.2108/2018г.-САС и
др.). Така процесното вземане следва да се погаси с изтичането на на тригодишен давностен
срок (чл. 111, б. "в" ЗЗД) - ТР 3/2011-2012-ОСГТК.
2
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогА.ия остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3-1980г. е загубило сила.
В същото време обаче следва да се има предвид, че тълкувателните постановления на
Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения не съществуват самостоятелно, а
само във връзка с конкретна правна норма, която е предмет на извършваното със същите
тълкуване. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни
актове. Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните постановления и
решения преди същите да са постановени и обявени по съответния за това начин. Доколкото
обаче те не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с
прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че, когато се касае
до първоначално приети постановления и тълкувателни решения, те имат обратно действие
и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в
тълкувателните актове. Възможно е след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи
промяна било в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, било в
обществено-икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо
или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно
3
постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото
тълкуване и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен въпросът
от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В
законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично правила относно влизането им в
сила и действието им във времето, каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на
нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по
който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са
задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла, посочен в
тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде
изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все
още не е действащ, камо ли с такъв, който още не съществува. От друга страна
разпоредбите, уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат
задължително действие на същите по отношение на правни субекти извън посочените в тях.
Последните, макар и да не са адресати на задължителната сила на тълкувателните актове,
могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях. В случай, че това не
бъде направено, те имат възможността да оспорват взетите от съответните органи решения
по установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези органи да съобразяват
действията си с бъдещи и все още несъществуващи тълкувателни актове, нито пък самите
органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. С оглед на това следва да
бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване
на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях, след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които
са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото
решение са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде
същинско обратно действие на новото тълкувателно решение, което е недопустимо и
съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична
разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до
настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито
не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото
такова. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не
тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение, като е прието,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
4
спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с
посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би
имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от
този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване,
което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент постановление.
Поради това даденото с отмененото тълкувателно постановление тълкуване на правната
норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП
3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в
тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о. По въпроса е налице и
задължителна практика на ВКС, който в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, постановява, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.
Видно от представеното заверено копие, с Молба, вх. № 12401/25.09.2014г. на ЧСИ № *** -
М.М., "*************" ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително производство за
процесното вземане пред ЧСИ № *** - М.М., като е образувано изп.д. № 2014***0401097. С
образуването на изпълнителното дело и съгласно ПП 3/1980г. давността за вземанията по
изпълнителния лист е прекъсната и не тече до 26.06.2015г., когато е обявено ТР 2/2013-
2015-ОСГТК.Същата е прекъсната с налагане на запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от ищеца от "**********" ЕООД (л.29-33 от изпълнителното дело). Следващи
запори (върху банкови сметки и трудово възнаграждение) са наложени през м. 11.2021г.
След събиране на суми, видно от отбелязването върху изпълнителния лист и издаденото от
съдебния изпълнител удостоверение е видно, че е останала дължима главница в размер на
1060,12 лева.
Същевременно обаче следва да се отчита, че изпълнителното производство е образувано на
25.09.2014г., откогато е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Той
е прекъснат с молба на взискателя от 11.02.2016г. за извършване на опис на движими вещи,
като новият двугодишен срок е прекъснат с молба от 12.04.2017г., с която взискателят е
поискал налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение. От този
момент е започнал да тече следващ двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който не е
прекъснат от взискателя и е изтекъл през 2019г. От този момент следва да се счита за
отпаднало действието на наложените запори, а каквито и действия да са извършени след
това, доколкото изпълнителното дело е било прекратено, те не са годни да прекъснат
5
давността. Така през 2022г., преди да бъде предявена исковата молба, тригодишният
давностен срок е изтекъл и вземането се е погасило.
С оглед горното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само ищецът,
който своевременно е заявил претенция в тази насока. Ищецът е доказал и в негова полза
следва да се присъдят разноски по делото в общ размер от 500,00 лева. Заплатеното
адвокатско възнаграждение от 450,00 лева не може да се окачестви като прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "*************" ЕАД, ЕИК
************, със седалище в град София, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че А. С. М.,
ЕГН **********, от град София, не дължи на "*************" ЕАД, сумата от 1060,12
лева, представляваща остатъчна главница за доставена топлинна енергия, за която сума въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6286/2013г. на СРС, 91 състав, е издаден изпълнителен лист и за събирането на които било
образувано изп.д. № 2014***0401097 на ЧСИ № *** - М.М..
ОСЪЖДА"*************" ЕАД, ЕИК ************, със седалище в град София, да
заплати на А. С. М., ЕГН **********, от град София,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 500,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6