Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 26.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и осми юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря
Ангелина Георгиева като разгледа докладваното административно дело №1094/2022
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.160, ал.4 от Закон за опазване на околната среда /ЗООС/.
Образувано е по жалба от
„АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД, ЕИК *********, с представител Н.В.Ж., чрез адв. С.Ж.
против Заповед за прилагане на преустановителна принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 85/27.04.2022 г. издадена от директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ - Варна и Заповед № 93/05.05.2022 г. за
поправка на явна фактическа грешка издадена от директора на РИОСВ - Варна.
Жалбоподателят
сочи, че незаконосъобразно с налагане на ПАМ се изисква за изграждане на
подпорни стени да се одобрява инвестиционен проект по чл. 147, ал.1, т.5 от ЗУТ, поради което и въведеното задължение с принудителната административна
мярка /ПАМ/ за съгласуване на проекта е незаконосъобразно. ПАМ е наложена на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗООС, като нормата е бланкетна и предвижда
хипотези посочени в Приложение №2 от ЗООС, като настоящия случай не попада в
нито една от тях. Подадено е Уведомление № 26-00-6075/А5/29.04.2022 г., с което
счита, че заповедта произвежда действие само по т.6 и т.8. Административния
орган не се е произнесъл по заявлението,
а е издал заповед за поправка на очевидна фактическа грешка. Намира, че
дадените предписания в т.6 и т.8 са изпълнени.
В уточняваща
молба – 7993/20.05.2022 г. – /л.107-111/ е изложено, че заповедта за поправка
на явна фактическа грешка е незаконосъобразна, защото на дружеството се
забранява преминаване пред собствения му имот 10135.2054.14, като за временните
горски пътища не се издава заповед на директора на РДГ, описва процедурата
която се е осъществила по изграждане на горския път и извежда, че не е
необходимо допълнително съгласуване с РИОСВ.
В
съдебно заседание е изложено, че в заповедта за поправка на явна фактическа
грешка /ЯФГ/ липсва диспозитив. Дейностите извършени в имот 10135.2954.51,
преминавайки през имот 10135.2054.14 са в резултат на издадено разрешение за
строеж и сеч в последния имот се основава на горско – стопанска програма, по
която РИОСВ – Варна е дала становище, че няма възражение, защото няма да окаже
вредно въздействие на околната среда. Представеното писмо от регионална
дирекция по горите /РДГ/ установява тези факти. Относно становището на
ответника, че заповедта е за нарушение на чл.93, ал.4 от ЗООС, е посочил че е
издадена на основание чл.93, ал.1 от ЗООС. Отправено е искане за отмяна на
оспорените заповеди и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – Директор
на РИОСВ - гр. Варна, чрез адв. А.П. оспорва жалбата, тъй като съгласно Приложение № 2 към ЗООС вр. чл.93 т.2 е записано, че „на
съгласуване и на преценка подлежат абсолютно всички сгради, които са по
отношение на туризъм и отдих, ваканционни селища, хотелски комплекси извън
урбанизираните територии и всички съпътстващи дейности, които не са включени в
Приложение № 1“. Съпътстваща дейност е изграждането и на техническата
инфраструктура и на всички други дейности, които касаят изграждането на
инвестиционното предложение предмет на преценка. Жалбоподателят се домогва чрез
заобикаляне на закона, използвайки едно решение за преценка от 2020 г. само за
8 бр. сгради – къщи, да изгради без уведомление, без съответния съгласувателен
режим и без извършването на екологична оценка, на ваканционно селище
чрез преминаване през горски територии, с изсичане на дървета и изцяло в
нарушение на инвестиционното предложение, което веднъж е било съгласувано. С
тези съображения намира, че разрешението за сечта е по отношение на горска
просека, а не за изграждането на временен път, който осъществява транспортен
достъп за строителна техника до имот 10135.2054.51 за изграждане на подпорни
стени, които са част от бъдещо строителство и служат за укрепването на 8 бр.
еднофамилни сгради. В самото заявление, което е било в предложението, за което
е издадено решението от 2020 г. в т.9а е записано, че транспортен достъп ще се
осъществява от съществуваща второстепенна улица, която не е имот 10135.2054.14 и
не е горската просека. В издаденото строително разрешение от 26.01.2022 г. не е
посочено, че транспортният достъп за изграждането на подпорната стена ще става през
имот с идентификатор 10135.2054.14, а е посочено че ще се осъществява чрез
второстепенната общинска улица, която не е горския път. Строителната техника за
подпорните стени минава през горски фонд, за който няма такова разрешение.
Изграждането на този път попада в Приложение № 1 и следва да бъде преценено за
нарушаване на околната среда. Налице е липсата на преценка по чл.93 ал.4 от
ЗООС, с оглед свързаността на инвестиционните предложения в района и подаването
за получаване на отделни строителни разрешения само за обекти, които не попадат
в Приложение № 2 и Приложение № 1, всъщност цели заобикаляне на закона. Ето
защо тези предложения следва да бъдат обсъждани в тяхната съвкупност и с
тяхната взаимовръзка със съседните инвестиционни предложения. В писмени бележки
са изложени съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С Решение № ВА-121/ПР/2020
г. от 06.10.2020 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда издадено от директор на РИОСВ – Варна е
решено да не се извършва оценка на въздействието на околната среда /ОВОС/ на
инвестиционното предложение /ИП/ „Изграждане на 8 броя еднофамилни сгради“ в ПИ
10135.2054.51, идентичен с УПИ LХ-20, кв. 207, с площ 4158 кв. м, начин на
трайно ползване /НТП/ „Друг вид дървопроизводителна гора“, местност „Коджа
тепе“, район „Приморски“, гр. Варна. Предвидено е с посоченото решение в част „Кратко
описание на инвестиционното предложение: „Електрозахранването на имота да се
осъществява от съществуващата електропреносна мрежа. Достъпът да него да се
осъществява през ПИ 10135.2623.9514, урбанизирана територия НТП „за второстепенна
улица“ – /л. 151 – 156 от адм. пр./.
Издадено е Разрешение за
строеж № 11/26.01.2022 г. от главен архитект на Община Варна /л.52-54 от
делото/ за изграждане на подпорни стени, находящи се в УПИ LХ-20, с ид.
10135.2054.51, м. „Коджа тепе“, гр. Варна. Относно издаденото разрешение за
строеж е одобрена на 02.03.2022 г. временна организация и безопасност на
движенето на 02.03.2022 г. от директор на Дирекция „Архитектура,
градоустройство и устройствено планиране“, Община Варна – /л. 105 от делото/, видно
от скица към одобрението, през имот 10135.2054.14 е предвиден горски път, достигащ
до имот 10135.2054.51.
Имот 10135.2054.14 – скица №
15-315119/09.04.2020 г. на СГКК – Варна е горска територия, бил е собственост
на наследниците на Д.П.М.– решение по чл.13, ал.5 от ЗВГЗГФ № 50/30.11.2000 г.
на Поземлена комисия /л. 76 от делото и л.
321-326 от адм. пр./. Видно от Справка № 537720/03.05.2022 г. от СВ – Варна, издаден
е нотариален акт № 188/2021 г. за извършена покупко – продажба на 05.03.2021 г.,
чрез която имота е придобит от „АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД /л.307 – адм. пр./.
Съгласно н. а. № 87/2020 г.
чрез покупко – продажба „АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД е придобило ПИ
10135.2054.51 с площ 4 158 кв. м, находящ
се в гр. Варна, м. „Коджа тепе“ /л. 122-124 от адм. пр./.
Издадена е Заповед №
РД05-134/25.11.2020 г. от директор на РДГ – Варна, с която е утвърдена
горскостопанска програма за имот
10135.2054.14 – /л. 72 - 75 от делото/.
Издадено е писмо изх. №
94-007537/11 от 12.11.2020 г. от директор на РИОСВ – Варна, с което
собствениците на имот 10135.2054.14 относно Горскостопанска програма са
уведомени, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава Втора от
Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на
планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на
опазване на защитените зони /л. 80 от делото/.
Със Заповед №
РД05-134/25.11.2020 г. издадена от директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/
- Варна е утвърдена горскостопанска програма за имот с ид. 10135.2054.14 /л. 72
– 75 от делото/.
С Констативен протокол /КП/ №
015660/26.04.2022 г. издаден от двама служители от РИОСВ – Варна е установено,
че до ПИ 10135.2054.51 през горския фонд е обособен очакълен и трамбован път,
който стига до имота. Същия е с кадастрален номер 10135.2054.50 /л. 14-16 от
адм. пр./.
С Констативен протокол №
015659/26.04.2022 г. издаден от двата служители от РИОСВ – Варна е установено,
че е постъпил сигнал за изсичане на гори в района на имот 10135.2054.51. От „АЛФА
1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД има подадени две уведомления за инвестиционни предложения – за
уличен водопровод №
26-00-6057/А13/04.03.2021 г. и за вертикална планировка №
28-00-6057/А29/06.12.2021 г., които са обединени и е изискана допълнителна
информация с писмо № 26-00-6057/А22/14.01.2022 г. и напомнително писмо №
26-006057/А2/22.04.2022 г., по които не са представени необходимите документи
/л.17-19 от адм. пр./.
Издадена е оспорената
Заповед за прилагане на ПАМ № 85/27.04.2022 г. на директора на РИОСВ, с която е
разпредено спиране на всички дейности свързани с разчистване на земята,
извършване на други мероприятия и строителство, попадащи изцяло в границите на
ПИ с ид. 10135.2054.51 и преминаване на тежка строителна техника и други
съоръжения по имот с ид. 10135.2054.50, вид горска територия до провеждане на
изискуемите процедури по ЗООС и ЗБР с постановяване на краен административен
акт свързан с екологичното законодателство като условие за последващи действия
свързани с осъществяване на инвестиционното предложение.
По заявления от 26-006057/А26/29.04.2022 г. и
26-00-6057/А27/29.04.2022 г. от жалбоподателя за оттегляне на уведомления
относно – вертикална планировка и благоустрояване – подпорни стени и пътна
алея; изграждане на уличен водопровод е издадено Решение № ВА 3-П/ОС/2022 г. от
05.05.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна, с което е прекратена процедурата
по внесени уведомления от възложителя „АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД за съгласуване на
ИП за вертикална планировка и благоустрояване – подпорни стени и пътна алея,
обслужващ УПИ LX-20, кв. 207, /ПИ 10135.2054.51/ по плана на м. „Коджа тепе“,
гр. Варна и за съгласуване на ИП за изграждане на уличен водопровод PEНD ф160 и
ф110, обслужващ УПИ LX-20 идентичен с ПИ 10135.2054.51 /л.295 от адм. пр./.
Издадена е Заповед за
93/05.05.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна за поправка на явна фактическа
грешка в негова Заповед № 85/27.04.2022 г., с която е решено: „1. Изменям
издадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.
Варна (РИОСВ – Варна) Заповед № 85/27.04.2022 за прилагане на принудителна
административна мярка.
2. Връщам цялата
административна преписка на администрацията на РИОСВ – Варна, като настоящата
заповед се превръща в неразделна част от Заповед № 85/27.04.2022 г. за
прилагане на принудителна административна мярка.
3. Определям тридневен срок
от изпращането на настоящата заповед до инвеститора „АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД,
Кмета на Община Варна, Кмета на район Приморски – Община Варна и на началника
на Регионална дирекция национален строителен контрол – гр. Варна“.
Издадено е писмо рег. №
РД21004513ВН_039ВН/19.05.2022 г. от директор на Дирекция „Управление на
сигурността и контрол на обществения ред“ в Община Варна до МРРБ, ДНСК,
началника на РИОСВ – Варна, в което е посочено, че РС № 11/26.11.2022 г. на гл.
архитект на Община Варна е влязло в сила на 15.02.2022 г. и относно разрешения
строеж на основание чл.148, ал.1 и 2 от ЗУТ вр. чл.147, ал.1, т.5 от ЗУТ, за
строеж от шеста категория съгласно чл.137, ал.1 ,т.6 от ЗУТ оценка за
въздействие на околна среда не е необходима, тъй като за посоченото разрешение
за строеж не се изисква одобряване на инвестиционни проекти /л. 152-153/.
Издадено е писмо рег. №
РДГ04-3188/08.06.2022 г. от директор на РДГ – Варна до „АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД в
което е посочено, че „АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД е собственик на имоти 10135.2054.51
и 10135.2054.14 /придобит на 25.03.2021 г./, като сечта в последния имот е
съобразно Заповед № РД05-134/25.11.2020 г. на директора на РДГ – Варна, с която
е одобрена горскостопанска програма /л. 154-155 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По
допустимостта на производството: Заповед № 85/27.04.2022 г. е връчена на жалбоподателя
на 28.04.2022 г. Жалбата срещу нея е с вх. № С-103/А6/10.05.2022 г., подадена е
в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Относно Заповед № 93/05.05.2022 г., не са
представени от ответника и не са изисквани от съда доказателства за
съобщаването на жалбоподателя, поради това че жалбата срещу нея е подадена на
10.05.2022 г. преди да изтече срока по чл.149, ал.1 от АПК. Двете заповеди са
оспорени в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, която е адресат на
оспорените актове, при наличие на правен интерес, поради което оспорванията са
допустими. Разгледани по същество оспорванията срещу двете заповеди са основателни.
Съгласно
чл. 160, ал.1 вр. чл. 158, т. 1-4 от
ЗООС, прилагането на ПАМ се извършва с мотивирана заповед на органа по чл.158,
сред които органи са директорите на РИОСВ. На основание чл.94, ал.2 от ЗООС - Директорът
на съответната РИОСВ е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за
инвестиционни предложения, разширения или изменения извън случаите по ал. 1,
както и когато министърът на околната среда и водите е възложител.
Заповед за прилагане на ПАМ № 85/27.04.2022 г. на директора на РИОСВ –
Варна е издадена във връзка с нарушение на 93, ал.1, т.2 от ЗООС, на основание
чл. 158, т.3 и т.4 от ЗООС относно дейности извършени в гр. Варна, поради което
компетентен да наложи ПАМ е директорът на РИОСВ – Варна.
На
основание чл. 62, ал.2 от АПК, Заповед № 93/05.05.2022 г. за поправка на явна
фактическа грешка на директора на РИОСВ – Варна е издадена от компетентен
орган.
В
публично съдебно заседание 28.06.2022 г. от ответника е заявено, че са
констатирани дейности в имоти 10135.2054.51 и 10135.2054.14, а в имот
10135.2054.50 не са установени дейности, поради което е издадена Заповед №
93/05.05.2022 г. за поправка на ЯФГ от директора на РИОСВ – Варна. Не оспорва,
че в диспозитива на заповедта не е посочено в какво се изрази поправката, но
намира, че от мотивите се установява волята на органа.
В Заповед №
93/05.05.2022 г. за поправка на ЯФГ липсва разпоредителна част, защото е
посочено, че се изменя Заповед № 85/27.04.2022 за прилагане на ПАМ издадена от
директор на РИОСВ – Варна, но не е посочено какво се изменя. Съгласно чл.62,
ал.2 от АПК - Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се
поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За
поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица.
Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
На основание посочената норма правилата по чл.57, ал.2, т.5 от АПК важат и за
административния акт, с който е поправя очевидна фактическа грешка. Съобразно
чл.57, ал.2, т.5 от АПК, когато административният акт се издава в писмена
форма, той съдържа разпоредителна част,
с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението. Волята на органа не може да се извежда от мотивите и да замести
разпоредителната част, тъй като това може до доведе до неправилно тълкуване
волята на административния орган, поради което е неоснователен довода на
ответника, че от мотивите на заповедта може да се изведе волята на органа и
мотивите в случая заместват разпоредителната част. Доказателство за това е
нормата на чл.57, ал.2, т.4 от АПК, която изисква в административния акт да се
посочат фактически и правни основания за издаване на акта и отделно от това т.5
въвежда задължителното изискване за разпоредителна част. Липсата на такава води
до нарушено право на защита на жалбоподателя, поради което допуснатото
процесуално нарушение е съществено и е основание по арг. на чл.146, т. 3 от АПК
за отмяната на Заповед № 93/05.05.2022 г. за поправка на ЯФГ издадена от
директор на РИОСВ – Варна. В този смисъл решения по адм. дела на Върховен
административен съд № №8658/2021 г., 6649/2021 г., 1013/2021 г. 5193/2018
г., 9141/2017 г.
Със Заповед за
прилагане на ПАМ № 85/27.04.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна на основание
чл.158, т.3 и т.4 и чл.160, ал.4 от ЗООС, вр. чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС е
разпоредено: „спирам всички дейности свързани с разчистване на земята,
извършване на други мероприятия и строителство, попадащи изцяло в границите на
поземлен имот с ид. 10135.2054.51, идентичен с УПИ LХ-20, с площ 4158 кв. м,
вид територия – урбанизирана, НТП „ниско застрояване“, местност „Коджа тепе“,
район „Приморски“, гр. Варна с възложител „АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД /в заповедта е
записано „Алфа 1 секюрити“ ЕАД, като съдът приема, че е допусната очевидна
фактическа грешка в изписване наименованието на дружеството, тъй като в
мотивите на заповедта е записано правилно наименованието/ и преминаване на
тежка строителна техника и други
съоръжения по имот № 10135.2054.50 вид територия Горска, НТП „друг вид
дървопроизводителна гора“ с площ 1600 кв. м, стар № 060122, м. „Коджа тепе“,
район „Приморски“, гр. Варна, община Варна до провеждане на изискуемите
процедури по реда на ЗООС и ЗБР с постановяване на краен административен акт
свързан с екологичното законодателство като условие за последващи действия
свързани с осъществяване на инвестиционното предложение“.
При липсата на
законосъобразна заповед за поправка на очевидна фактическа грешка, следва че
Заповед за прилагане на ПАМ № 85/27.04.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна е
относно имоти 10135.2054.51 и 10135.2054.50. Както беше отбелязано ответника е
заявил, че в имот 10135.2054.50 не са установени дейности, т.е. липсват
фактически установявания, относно този имот, които да послужат за идване на
ПАМ, поради което е постановено в нарушение на закона чл. 158, т.3 и т.4 от
ЗООС разпореждането спрямо възложителя „АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД за спиране на „преминаване на тежка
строителна техника и други съоръжения по
имот № 10135.2054.50 вид територия Горска, НТП „друг вид дървопроизводителна
гора“ с площ 1600 кв. м, стар № 060122, м. „Коджа тепе“, район „Приморски“, гр.
Варна, община Варна до провеждане на изискуемите процедури по реда на ЗООС и
ЗБР с постановяване на краен административен акт свързан с екологичното
законодателство като условие за последващи действия свързани с осъществяване на
инвестиционното предложение“. Поради нарушение на закона – чл.146, т.4 от АПК в
тази част заповедта следва да се отмени. Въпреки, че жалбоподателят не е
собственик на имот 10125.2054.50 същият има правен интерес да оспорва заповедта
за ПАМ и в тази част, тъй като за него се въвежда задължение и спрямо този имот
с оглед посочването, в разпоредителната част на заповедта за ПАМ, че „АЛФА 1
СЕКЮРИТИС“ ЕАД е възложител относно имот 10135.2054.51 след което освен
задълженията за този имот се добавят и тези за имот 10135.2054.50.
В разпоредителната
част на Заповед за прилагане на ПАМ № 85/27.04.2022 г. на директора на РИОСВ –
Варна не е посочено какви са изискуемите процедури по реда на ЗООС и ЗБР,
съответно какъв краен административен акт следва да е налице и относно кое инвестиционното
предложение, за да се счита, че ПАМ е изпълнена. Тази неяснота възпрепятства
правото на защита на жалбоподателя и възможността на съда да осъществи съдебен
контрол. Липсата на ясна разпоредителна част е нарушение на чл.57, ал.2, т.5 от АПК, поради което е основание за отмяната изцяло на заповедта за ПАМ на
основание чл.146, т. 3 от АПК.
В писмо с.д. № 8039/20.05.2022 г. /л. 122-126
от делото/ ответникът е посочил във връзка с указание на съда, че Заповед №
85/27.04.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна е в сила до приключване на
предвидените от чл. 93, ал.7 от ЗООС административни процедури пред РИОСВ –
Варна относно: изграждането но подпорните стени, изграждането на път в имот 10135.2054.50
/да се чете 10135.2054.14/ и/или 10135.2054.14 /съдът установява, че два пъти е
посочен имота/, изграждането на уличен водопровод обслужващ УПИ LХ-20,
изграждането на вертикална планировка и благоустрояване – подпорни стени и
пътна алея, обслужваща УПИ LХ-20. Посоченото писмо не може да попълни
разпоредителната част на заповедта за ПАМ, отделно от това и в писмото от
ответника не се изяснява точно каква процедура трябва да се проведе от
жалбоподателя и какъв административен акт да е налице, за да се счита ПАМ за
изпълнена и да се преодолее спирането на дейностите. Тази неяснота освен, че е
съществено процесуално нарушение, води и до нарушаване на чл.6, ал.1 от АПК,
тъй като административния орган може превратно да използва предоставената му
власт и непрекъснато да изисква документи с обосноваване, че са необходими за
установяване „провеждане на изискуеми процедури по реда на ЗООС и ЗБР с
постановяване на краен административен акт“, тъй като така е посочено в
диспозитива на оспорената заповед. Посочените
нарушения са самостоятелни основания за отмяната на заповедта за ПАМ, но за
пълнота на изложението съдът ще изложи и съображенията за нарушение на
материалния закон.
Заповед №
85/27.04.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна е издадена и в нарушение на
материалния закон, поради следното: В мотивите на посочената заповед в т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.7 са изложени установени от ответника факти.
В т.6 от мотивите на
Заповед № 85/27.04.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна е посочено: „За ПИ
10135.2054.51 не са представени планове за вертикално планиране, планове –
схеми за комуникационно – транспортна мрежа за водоснабдяване, канализация,
електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки
проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които са
неразделна част от инвестиционния процес и следва да се съгласуват с РИОСВ –
Варна за тяхната съотносимост към Решение № ВА121/ПР/2020 г. по реда на
екологичното законодателство“. На стр.4 от заповедта за ПАМ, е посочено, че
заповедта влиза в сила от връчването й, и е в сила до отстраняване на
изложеното в т.6 и т.8 от мотивите довели до издаването й.
За инвестиционно
предложение изграждане на осем броя еднофамилни сгради в ПИ 10135.2054.51 е
издадено Решение № ВА-121/ПР/2020 г. на директора на РИОСВ да не се извършва
ОВОС. Относно изграждането на осем броя еднофамилни сгради не са предприети
действия по издаване на разрешение за строеж от страна на жалбоподателя, не са
налице доказателства, че е налице някоя от предпоставките в чл.93, ал.1, т.2 от
ЗООС, на което основание е издадена заповедта, поради което изложените мотиви
не се основават на норма, която изисква представяне на описаните планове и
планове – схеми, към датата на издаване на заповедта, за да има право
жалбоподателя едва след представянето им да извършва разрешени строителни
дейности в имота. Също така ответникът не е изложил мотиви, че са налице
предпоставките по чл.158, т.3 и т.4 от ЗООС, на което основание е издадена
заповедта. Следвало е да се обоснове, въз основа на какви доказателства
ответникът приема, че е възникнала непосредствена опасност за замърсяване или
увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на
хората /чл.158, т.3 от ЗООС/ и/или чрез ПАМ ще се предотврати или преустанови
административно нарушение свързано с опазването на околната среда, както и
предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения
/чл.158, т.4 от ЗООС/. С оглед изложеното въведените задължения с т.6 от
заповедта за ПАМ са незаконосъобразни, издадени са в нарушение на чл. 158, т.3
и 4 от ЗООС и чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС.
С т.8 от мотивите на
Заповед № 85/27.04.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна е посочено: „За ИП – „изграждане на път в имот № 10135.2054.50,
землище на град Варна“, „изграждане на
уличен водопровод РЕНD ф160 и ф110“, обслужващ УПИ LХ-20 кв.207, по плана
на м. „Коджа тепе“, район „Приморски“, гр. Варна и „вертикална планировка и благоустрояване – подпорни стени и пътна алея“,
обслужващ УПИ LХ-20 кв.207, по плана на м. „Коджа тепе“, район „Приморски“, гр.
Варна от страна на РИОСВ – Варна няма постановен краен административен кат по
реда на ЗООС и ЗБР.
Изграждане
на път в имот 10135.2054.50 е заявено от ответника, че не е
установено, поради което и в тази част жалбоподателя не дължи извършване на
процедура по чл. 93, ал.1 ,т.2 от ЗООС – преценяване необходимост от извършване
на ОВОС.
С
Решение № ВА-3-П/ОС/2022 от 05.05.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна е
прекратена процедурата по внесени уведомления от „АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД с вх. №
26-00-6057/А20/06.12.2021 г. за съгласуване на инвестиционно предложение за „вертикална планировка и благоустрояване –
подпорни стени и пътна алея“, обслужващи УПИ LХ-20, кв.207 /ПИ
10135.2054.51 по плана на м. „Коджа тепе“, район „Приморски“, гр. Варна и с вх.
№ 26-00-6057/А13/04.03.2021 г. за съгласуване на инвестиционно предложение за „изграждане на уличен водопровод РЕНD ф160 и
ф110, обслужващ УПИ LХ-20,
идентичен с № 10135.2054.51“ по плана на м. „Коджа тепе“, район
„Приморски“, гр. Варна, тъй като на 29.04.2022
г. жалбоподателя е оттеглил внесените уведомления в РИОСВ – Варна.
Жалбоподателят е заявил с молба с.д. №
7724/17.05.2022 г., че Решение
№ ВА-3-П/ОС/2022 от 05.05.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна му е съобщено
на 11.05.2022 г. Същото не е оспорено и е влязло в сила на 26.05.2022 г.
Ответникът не е изложил
мотиви поради какви факти и на какво основание приема, че вертикална планировка
и благоустрояване – подпорни стени и пътна алея, и изграждане на уличен
водопровод РЕНD ф160 и ф110, обслужващ УПИ LХ-20, идентичен с № 10135.2054.51 са
разширение или изменение на инвестиционно предложение, съответно кое е
инвестиционното предложение, което се разширява или изменя. Тези факти са от
значение, за да се извърши преценка, налице ли е разширение или изменение на
инвестиционно предложение, тъй като заповедта се издава на основание чл.93,
ал.1, т.2 от ЗООС. Действително жалбоподателят в Уведомление за ИП вх. №
26-006057/120/06.12.2021 г. /л.238 от адм. пр./ е посочил, че подпорни стени и
пътна алея са част от ИП – изграждане на 8 броя еднофамилни къщи, но след това на
29.04.2022 г., след издаване на заповедта за ПАМ е оттеглил уведомлението, т.е.
жалбоподателят не поддържа становището си, че посочените обекти са разширение
или изменение на ИП – 8 броя еднофамилни
сгради, ето защо е следвало ответника да представи доказателства и обоснове
становището си в тази насока в административния акт, а не да основава тезата си
на първоначалното твърдение на жалбоподателя. В Уведомление за ИП вх. №
26-00-6057/А13/04.03.2021 г. относно уличен водопровод жалбоподателят не е
посочил, че водопровода е разширение или изменение на ИП, поради което отново
ответникът е следвало да представи доказателства, че се касае за такова, за да
са налице предпоставките по чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС. Относно описаните дейности в т.8 заповедта за
ПАМ не се установява, че са налице предпоставките на чл.158, т.3 /възникване на
непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за
увреждане на здравето или имуществото на хората/ и т.4. /предотвратяване или
преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната
среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези
нарушения/ от ЗООС за издаване на ПАМ. Необходимо е било ответникът освен да
посочи правното основание за издаване на заповедта за ПАМ да обоснове,
съответно да представи доказателства за наличието на посочените правни
основания за издаването й, като в случая това не е сторено и по отношение на
дейностите в т.8, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед за
ПАМ.
В т.7
от мотивите на заповедта за ПАМ е посочено, че на терен са установени
подготвителни дейности за строителство с издадено РС № 11/26.01.2022 г. за
обект „Подпорни стени“.
Няма спор между страните, че е налице издадено
РС № 11/26.01.2022 г. за изграждане на подпорни стени, в УПИ LХ-20, с ид.
10135.2054.51, кв. 507, по плана на м „Коджа тепе“, гр. Варна от гл. архитект
на Община Варна, за което в писмо от Община Варна – л. 153 е посочено, че е
влязло в сила на 15.02.2022 г. и този факт не е оспорен от ответника.
Подпорните стени са строеж шеста категория – чл. 137, ал.1, т.6 от ЗУТ и на
основание чл. 147, ал.1, т.5 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж. На основание чл. 93, ал.1 т.2 от
ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за всяко разширение или
изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, които вече са
одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на
изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително
отрицателно въздействие върху околната среда. Подпорни стени в УПИ LХ-20, с ид.
10135.2054.51, кв. 507, по плана на м „Коджа тепе“, гр. Варна, не е установено,
че са разширение или изменение на ИП - изграждане на 8 броя еднофамилни сгради в
ПИ 10135.2054.51, тъй като към момента
няма издадени строителни книжа за тези сгради, от които да се установи,
връзката им с подпорните стени. В Приложение № 2 от ЗООС изграждане на
подпорните стени не е сред ИП, за които са изисква преценяване необходимостта
от ОВОС по реда на чл.93, ал.1, т.1 или т.2 от ЗООС. От съдържанието на
Приложение №2, следва че подпорните стени, като самостоятелен обект не са ИП,
т.е. не попадат в приложното поле на чл.93, ал.1, т.1 от ЗООС. Относно
възможността да се приложи чл. 93, ал.1, т.2 от ЗООС, първо ИП трябва да е в
Приложение №2 от ЗООС и второ разширението или изменението на ИП може да доведе
до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Ответникът не е
изложил мотиви първо, относно което ИП има разширение или изменение и второ не
е обосновано и подкрепено с доказателства, че може да се доведе до отрицателно
въздействие върху околната среда. От изложеното следва, че е неоснователен
довода на ответника, че жалбоподателя на основание чл.93, ал.7 от ЗООС е
следвало да предприеме производство по реда на чл. 93, ал.1, т.2 от ЗООС при
изграждането на подпорни стени.
По изложените аргументи и
изграждане на временен път от чакъл в имот 10135.2054.14 не попада в приложното
поле на чл.93, ал.1 т.2 от ЗООС, тъй като е изграден за осъществяване на
разрешен строеж – подпорни стени. От писмо рег. № РДГ04-3188/08.06.2022 г.
издадено от директор на РДГ – Варна, неоспорено от ответника се установява, че
извършената сеч в имота е съобразно Заповед № РД05-134/25.11.2020 г. на
директора на РДГ – Варна за утвърждаване на горскостопанска програма. На
20.01.2021 г. е издаден протокол за освидетелстване на сечище № 0585719, като
са записани 17 плътни куб. м, сечта е изведена на площ 0,500 ха. В имот
10135.2054.14 е изграден временен горски път с размери дължина 135 м и широчина
4,6 м /проектиран траекторен временен път с дължина 140 м и широчина 4 м по технологичен
план/. Констатирано е че пътя е отразен с две ивици черна боя на крайните
дървета и е извършена сеч, само в просеката за изграждане на извозния път, като
сеч на други дървета няма. Пътя е настлан с трошено – каменна настилка. Тези
установявания доказват, че жалбоподателя е съгласувал дейностите с РДГ – Варна,
на основание чл.108, ал.1, т.1 от Закон за горите, поради което установената
сеч на дървета и прокарване на временен път не могат до обосноват, че може да
доведат до отрицателно въздействие върху околната среда.
Заповед № 85/27.04.2022 г.
на директора на РИОСВ – Варна е издадена в нарушение на процесуалните правила,
материалния закон и целта на закона, поради което на основание чл. 146, т.3,
т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменена.
Оспорените две
заповеди са незаконосъобразни, което налага отмяната им.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на
сторени разноски. Заплатена е държавна такса – 50 лева. Предвид изхода на спора на
основание чл.143, ал.1 от АПК искането е основателно, поради което РИОСВ –
Варна, която е второстепенен разпределите с бюджет към Министерството на
околната среда и водите, по арг. на чл.17 и чл.49, ал.1 от Устройствен
правилник на Министерството на околната среда и водите, следва да бъде осъдена
да заплати сумата от 50 лева на жалбоподателя.
Съдът установява, че в
поради това, че в производството са оспорени два административни акта, следва
за жалбата срещу всеки акт да се внесе такса в размер на 50 лева, съгласно т.2б,
б. “б“ от Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието. В този смисъл са мотивите
на Тълкувателно решение № 3 от 12.04.2017 г.
на ВАС по т. д. № 5/2016 г., ОСС, I и II колегия, в който
е изложено „По принцип, спрямо всяка жалба и всеки жалбоподател се извършват
различни процесуални действия както по отношение на редовност на жалбата, така
и по отношение на нейната допустимост“. Жалбоподателят е заплатил държавна
такса 50 лева, като е следвало за обжалването на двата административни акта да
заплати 100 лева. Предвид изхода на спора, следва РИОСВ – Варна да бъде осъдена
да заплати в полза на Административен съд – Варна по сметка /държавни такси/
сумата от 50 лева, на основание чл.143, ал.1 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административният съд – Варна,
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на преустановителна
принудителна административна мярка № 85/27.04.2022 г. издадена от директора на
РИОСВ – гр. Варна и Заповед № 93/05.05.2022 г. за поправка на явна фактическа
грешка издадена от директора на РИОСВ – гр. Варна.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и
водите – гр. Варна да заплати в полза на „АЛФА 1 СЕКЮРИТИС“ ЕАД, ЕИК *********,
с представител Н.В.Ж. сумата от 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – гр. Варна да заплати в полза на Административен
съд – гр. Варна по банкова сметка /***/ сумата от 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: