О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№445 28.11.2019
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд на двадесет и
девети октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в
състав
Председател: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №256
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.2 от Закона за закрила на детето ЗЗД/.
Образувано е по жалба на М.И.С.,
подадена чрез пълномощника му адв. С.Ч., против мълчалив отказ
и последващият изричен отказ изх. №СЛ/Д-СТ-ГБ/189-026 от 17.04.2019 год. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Гълъбово, за настаняването на
дъщеря му Х.М.С., ЕГН ********** при дъщеря му Д.М.С.. Мълчаливият отказ и
последвалия го изричен такъв, са по повод депозирана молба от М.И.С. в Дирекция
„Социално подпомагане“ Стара Загора за настаняването на дъщеря му в семейството
на другата му дъщеря Д.М.С..
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореният мълчалив отказ и моли да се постанови съдебен
акт, с която да се приеме, че е в интерес на детето извеждането му от приемното
семейство, осъществено със Заповед №ЗД/Д-СТ-005/09.01.2019 год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора. В съдебно заседание чрез
процесуалния си адв. Ч., заявява, че с решение на Окръжен съд Стара Загора,
детето е настанено в семейството на нейната баба по майчина линия. Направил е
искане за отмяната на мълчаливият отказ и връщане на преписката на
административният орган за произнасяне, с оглед на новонастъпилите
обстоятелства.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция “Социално подпомагане” – Гълъбово,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди че при
постановяването на отказа са се ръководили от интересите на детето. За
извършеното проучване от Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора са били
изготвени социални доклади, от които са се водили за да направят отказа.
Потвърждава, че детето е настанено при баба си в Бургас и цялото му досие е
изпратено там по компетентност.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със заповед №ЗД/Д-СТ-005/09.01.2019 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Стара Загора, с което малолетното дете Х.М.С. е
настанена в приемното семейство на Д.К.М.от гр. Гълъбово /лист 88 от делото/. Въз
основа на тази заповед, на 09.01.2019 год. е подписан и договор за настаняване
на дете в професионално семейство /лист 81-83/ между Дирекция
„Социално подпомагане“ Гълъбово и Д.К.М..
На 26.02.2019
год. жалбоподателят е подписал нотариално заверена молба до Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Стара Загора, заведена с вх.№ДДМ/Д-СТ/298/28.02.2019
год. в деловодството на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора /лист 3 от делото/. С писмо изх. №ДК/Д-СТ-017/01.03.2019 год. Дирекция
„Социално подпомагане“ Стара Загора е изпратило молбата по компетентност на Дирекция
„Социално подпомагане“ Гълъбово,
заведено под №СЛ/Д-СТ-ГБ/189-013 от 05.03.2019 год. /получено по ел. поща –
лист 109/ и под същият номер но на дата 07.03.2019 год. при получаването й по
пощата /лист 111/.
На 10.01.2019 год. е депозирано в Дирекция
„Социално подпомагане“ Стара Загора
заявление от Д.М.С. от гр. Стара Загора, в което изразява желание за отглеждане
на малолетната си сестра /лист 79/. На 21.01.2019 год. в Дирекция
„Социално подпомагане“ Средец е депозирана молба от М.Й.И., леля на
починалата майка на детето /лист 58/, с която изразява съгласие за приемането
на детето за отглеждане, като това решение е взето между нея и сестра й /баба
по майчина линия на детето/. Аналогична молба е депозирана и в Дирекция
„Социално подпомагане“ Гълъбово на
18.01.2019 год. На 28.02.2019 год. е постъпила молба от И.Й.И./баба по майчина
линия на детето/, която също изразява желание за отглеждането на детето.
Въз
основа на изготвените социални доклади, постъпили съответно на 05.03.2019 год.
в Дирекция „Социално подпомагане“ – Гълъбово /предварителен –
лист 39-42/ и на 15.04.2019 год. /окончателен - лист 24-30/, в които се
застъпва становището, ще към момента на изготвянето им, не е подходящо детето
да бъде настанено при сестра си Д. С. в
предварителния доклад, а в окончателния, че не може да се даде категорично становище
относно годността на Д. С. да полага грижи за сестра си..
Въз
основа на тези социални доклади е издадено писмо изх. №СЛ/Д-СТ-ГБ/189-026 от
17.04.2019 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Гълъбово, с което
е отказано на жалбоподателят настаняването на малолетната му дъщеря при другата
му дъщеря Д. С..
Във
връзка с настаняването на детето в приемното семейство е входирана и искова
молба до Районен съд Гълъбово на 06.02.2019 год. от Агенция за социално подпомагане
за образуване на производство по реда на чл.28, ал.1 във връзка с чл.27, чл.26
и чл.25, т.1, т.3 и т.4 от Закона за закрила на детето /лист 54/. В
производството е постановено решение №49/22.04.2019 год., с което детето Х.М.С.
е настанено в професионалното приемно семейство на Д.К.М.. Решението е
обжалвано и с решение №506/23.07.2019 год., постановено по в. гр. дело
№1213/2019 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора, решението на районния съд
Гълъбово е отменено, а на основание чл.26, ал.1, предложение първо от Закона за
закрила на детето малолетното дете Х.М.С. е настанена в семейството на баба си
по майчина линия И.Й.И.. Действително решенията не са представени по делото, но
същите са публични и са достъпни за всички, а и между страните не съществува
спор относно тези решения.
Молбата с която жалбоподателят е сезирал Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Гълъбово е такава с която се инициира производство по настаняването на детето
в семейството на близки и роднини, т.е. производство по чл.26 от ЗЗДетето.
Касае за настаняване по административен ред, което има временен характер. За да
се стигне до издаването на такава заповед, следва да са налице някои от
предпоставките, посочени в чл.25 от същия закон. В конкретния случай са налице
предпоставките на чл.25, т.1 - единият родител е починал, а другият е с
ограничени родителски права, доколкото е задържан за извършено от него
престъпление от общ характер /понастоящем вече и осъден/. Именно това е
причината, детето да е изведено извън семейството и да бъде настанено в приемно
семейство. За да се издаде заповедта, обаче не е необходимо административният
орган да бъде изрично сезиран от даден родител. Преценката, коя мярка е
най-подходяща, е на социалните служби и не зависи от желанието на родителя или
което е да е било трето лице. Тази преценка впоследствие подлежи на съдебен
контрол, доколкото законодателят е предвидил това настаняване да става с
решение на съда.
Временното настаняване е предвидено в чл.26 от ЗЗДетето, а в чл.27 е
детайлизирана процедурата по издаването на заповедта, като е посочен
компетентния орган, съответно компетентния съд осъществяващ настаняването.
Въз основа на горното, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима,
тъй като липсва предмет - не е налице годен за обжалване и контрол за законосъобразност мълчалив
отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Гълъбово, какъвто се твърди в жалбата, че е формиран по
молба на
жалбоподателят с вх.СП/Д-СТ-ГБ/189 - 013/07.03.2019 год. по описа на Дирекция „Социално подпомагане“ в
гр. Гълъбово,
а писмото с изх.№ СЛ/Д-СТ-ГБ/189-026/17.04.2019 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Гълъбово не представлява индивидуален административен акт.
Съгласно разпоредбата на
чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се
издаде актът. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност
/чл.145, ал.2, т.1 от
АПК/, като следва да се има предвид, че не всяко
бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния
орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на
административния орган да извърши или да не извърши определено действие, т.е.
когато органът има законовото задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган
следва да е нормативно предвидено и да кореспондира със субективно право на лицето
да иска издаване на акт с такова съдържание, съответно предприемане на
определено действие. Само в подобна хипотеза мълчанието на органа в определен
период от време засяга права и интереси на заинтересована от издаването на акта
страна.
Случаят не е такъв, защото
на правомощието на органа да постанови или не привременна мярка за закрила на дете
и то от вид, конкретно посочен от молителя, не кореспондира със субективно право с такова
съдържание. Искането на С.
административния орган да постанови конкретна мярка на закрила спрямо детето му
- настаняване по
административен ред до произнасяне от съда по въпроса за местоживеенето на
детето, не задължава органа. В конкретния случай, такава
привременна мярка вече е била постановена, с която са гарантирани в пълна
степен правата на детето и отглеждането му в благоприятна среда. Липсата на
родителите, както и първоначалният отказ на близките да отглеждат Х. С. /видно
от отразеното в социалният доклад – лист 32 от делото/, са мотивирали административният
орган да я настани в приемно семейство. Тази негова заповед, доколкото не е
обжалвана в предвиденият от закона срок представлява стабилен административен
акт, породил и съответните правни последици. Същият е с временен характер до
произнасянето на съда.
На правомощието на този
орган да постанови или не визираната привременна мярка, не противостои
субективно право със съдържание да се иска упражняването му с визирано от
искателя съдържание. В чл.10, ал.1 и в чл.11 от ЗЗДетето е предвидено правото на всяко дете на закрила
за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на
защита на неговите права и интереси, вкл.закрила срещу насилие. В глава трета
от ЗЗДетето
се съдържа уредба на органите с правомощия в областта на закрила на детето.
Молбата съдържа искане, да се прекрати настаняването на детето в приемното семейство и с оглед изразеното
съгласие на дъщеря му Д.М.С.,
детето да бъде настанено при нея. По така направеното искане, органът следва да извърши проверка във връзка с
функциите си по чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет и да прецени дали се следва или не
предприеме на мерки за закрила, различни от вече приретите. Проверка по молбата
от е приключило с мнение, че не е подходящо детето да се отглежда от сестра
си Д. С.. Преценката на органа, че
не се следва мярка за закрила на детето от вида на регламентираната в чл.26,
ал.1 изр. първо от ЗЗДет - настаняване
на детето по административен ред в семейство на роднини, не представлява мълчалив отказ по искането на М.И.С., съответно не е индивидуален административен
акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност от административния
съд.
Настаняването на детето
извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности
за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му
извеждане - чл.23 ППЗЗДет. При установените по делото факти липсват
обстоятелства, налагащи спешното извеждане на детето от приемното семейство.
Молбата на С. е
подадена в хода на вече завършило
административно производство, приключило с издаването на заповедта за
настаняването на детето в приемно семейство. Посочената мярка е приета като
подходяща за случая, която е най-тежката мярка предвидена в закона, но това решение
е наложено от обстоятелствата. Дали вече наложената привременна мярка е
адекватна или не с оглед интересите на детето, се преценя само и единствено от
съда. Недопустимо е преди произнасянето на съда по настаняването на детето, да
се постановяване друга привременна мярка.
В този ход на
мисли, писмо изх. №СЛ/Д-СТ-ГБ/189-026 от 17.04.2019 год. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ Гълъбово не представлява изричен отказ, а
просто има информативен характер, доколкото към него момент на жалбоподателят
му е било известно, че е налице образувано производство пред Районен съд
Гълъбово във връзка с настаняването на детето в приемното семейство.
С оглед на
изложеното, следва да се отмени определението за даване ход на делото по
същество, и да се остави без разглеждане жалба на М.И.С., мълчалив
отказ и изричен такъв на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Гълъбово
/в този смисъл е определение №12849/25.10.2017 год., постановено по адм. дело
№11312/2017 год. по описа на ВАС на Република България/.
Водим от тези мотиви, на основание чл.159, т.5 АПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколното си определение от 29.10.2019 год. за даване ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.И.С., подадена чрез
пълномощника му адв. С.Ч., против мълчалив отказ и последващият изричен
отказ изх. №СЛ/Д-СТ-ГБ/189-026 от 17.04.2019 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Гълъбово, като процесуално недопустима поради
липсата на годен за оспорване акт.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №256/2019 год. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: