Определение по дело №1229/2022 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………………….2022г., гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на двадесет и първи юни 2022г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.№ 1229/2022г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Ж.И.Д. ***, против Заповед № 69/06.04.2022г. на Кмета на район „Одесос“ при Община Варна, с която по подаден от нея сигнал вх. № ИА022000266-ОД/08.02.2022г. е постановил отказ да бъде заличена адресната регистрация на М.И.Ж. от постоянен адрес ***.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че извършените адресни регистрации, когато М. Ж. е бил собственик на ап.№ ., са били правомерни и подаденият от нея сигнал от 08.02.2022г. не касаят същите. Към настоящия момент обаче Ж. не е собственик на ап.. и не живее там, като съгласно разпоредбите на чл.89 и чл.90 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ е следвало да заяви своите нови постоянен и настоящ адрес, което той не е сторил. Т.е. за него не са налице обстоятелствата по чл.92 ал.2 т.т.1, 2 и 3, и ал.3 от ЗГР. На изложените основания моли съдът да отмени заповедта и да постанови да бъде заличена адресната регистрация на М.И.Ж..

От представените с административната преписка писмени доказателства, се установява, че административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е инициирано по подадено от жалбоподателката Ж.И.Д. Искане рег.№ ИАО22000266ОД/08.02.2022г. до Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна за отрегистриране по постоянен и настоящ адрес на лицето М.И.Ж. /нейн брат/ от имота в гр.Варна, ул.“С. С.“ № ., ет.., на основание чл.99б ал.3 от ЗГР. Като мотиви за искането е посочено, че Ж. не е собственик и не живее там, а отсъствието му от адреса препятства връчването му на съобщения и забавя съдебните производствата по водените многобройни граждански и административни дела, по които същият като наследник на починалите им родители, се явява заинтересована страна.

На основание чл.99б от ЗГР, със Заповед № 33/11.02.2022г. районният кмет е назначил комисия, която да извърши проверка по искането за спазване на изискванията за адресна регистрация или промяна на адрес. За целите на проверката от Комисията са изискани справки и информация, в т.ч. от РС-Варна и от ОД на МВР-Варна. Резултатите от същата са обективирани в Протокол от 3.1/04.04.2022г., съгласно който комисията е приела решение, че не са налице предпоставките по ЗГР за заличаване на адресната регистрация на лицето М.И.Ж. по посочения адрес.

Кметът на район „Одесос“ при Община Варна, като се е позовал на констатациите и решението на комисията, и като е приел, че е сезиран от жалбоподателката Д. с искане, имащо характера на сигнал по смисъла на чл.99б ал.1 от ЗГР, с оспорената Заповед № 69/06.04.2022г. е постановил отказ да бъде заличена адресната регистрация на М.И.Ж. от постоянен адрес ***.

 

Предвид описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално недопустима, на следните основания:

1.Съгласно разпоредбата на чл.99б от ЗГР, производството по извършване на проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес започва по писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл.92, ал.1 или до областния управител за нарушение на чл.92, чл.99, ал.1 и 4 или чл.99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района. Видно от приложените по делото писмени доказателства, адресната регистрация, предмет на производството, приключило с оспорената заповед, е извършена в имот /апартамент на ет.. на ул.“С. С.“ № ./, собственост на трети лица. Подател на искането, инициирало производството е Ж. Д., която не се легитимира с такива права. От този факт следва, че това искане цели защитата не на лични права и интереси, а такива на трети лица, което определя и правната му природа на сигнал по смисъла на чл.107, ал. 4 от АПК, а не на искане за издаване на административен акт по чл.24 от АПК. В тази насока следва да се отбележи, че и самата жалбоподателка квалифицира подаденото от нея искане като „сигнал“.

Следователно, оспорената заповед на кмета на района не може да бъде квалифицирана като отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 или ал.4 от АПК. Същата има характер на решение по подаден сигнал, което по силата на чл.124, ал.2 от АПК е изключено от съдебен контрол. В този смисъл е и трайната съдебна практика, в съответствие с която подателят на сигнала не е адресат на постановения по него акт, същият не засяга негови права и законни интереси, както и не създава задължения, поради което не е активно легитимиран да го оспорва пред съда. В АПК е направено изрично /с оглед дадената защита чрез право на оспорване на актовете, които ги засягат/ разграничение на лицата, носители на субективното право и на правото да търсят защита, с твърдение за засягане и/или застрашаване на техните лични права и/или законни интереси от лицата, за които не е налице засягане или застрашаване на субективно право или интерес, но които могат да подадат сигнал, като не им е предоставена възможност да обжалват решенията на органите, които са сезирали, какъвто е конкретния случай.

2.Дори да се приеме, че в конкретната хипотеза се касае за самостоятелно производство, уредено от специалния закон – ЗГР и заповедта на органа е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 или ал.4 от АПК, то за жалбоподателката отново не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед, защото с нея не се създават права и задължения за Д., нито се засягат такива. Твърдението на жалбоподателката за затруднено призоваване на брат й по различни граждански и административни дела, по които и тя също е страна, не обосновава интерес от оспорване. Обстоятелството, че нормата на чл.99б от ЗГР предвижда възможност за започване на производството по сигнал на трето лице, не означава автоматично придаване на качеството на заинтересовано лице на сигналоподателя. Правният интерес е винаги пряк и личен.

3.Дори да се приеме, че за жалбоподателката е налице правен интерес, то съдът намира, че постановеният отказ за заличаване на адресна регистрация е изключен от подлежащите на оспорване актове, по аргумент на противното от чл.92 ал.13 от ЗГР. Същият предвижда оспорване само на актовете на органите по ал.1, с които се отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес, какъвто настоящия случай не е. Съдът намира тази разпоредба за приложима, доколкото същата е в Раздел І „Общи положения“, Глава ІV „Адресна регистрация“ от ЗГР, а чл.99б от ЗГР не предвижда специален ред за оспорване и в ал.1 се съдържа препратка към чл.92 от ЗГР.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба. Наличието на годен за оспорване административен акт и на правен интерес от оспорването са абсолютни положителни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, за които съдът следи служебно. Отсъствието им води до недопустимост на съдебното производство, съгласно нормата на чл.159 т.1 и т.4 от АПК. Предвид това жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.

По изложените съображения, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ж.И.Д. ***, против Заповед № 69/06.04.2022г. на Кмета на район „Одесос“ при Община Варна, с която по подаден от нея сигнал вх. № ИА022000266-ОД/08.02.2022г. е постановил отказ да бъде заличена адресната регистрация на М.И.Ж. от постоянен адрес ***; и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1229/2022г. по описа на Адм.съд-Варна.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                ДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :