№ 95
гр. Ловеч , 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500022 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №260790/12.11.2020 г. постановено по ч.гр.д.№1640/20 г. Ловешки
районен съд е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в полза на „Юробанк България“ ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр******** представлявана от Д.Б.Ш. и П.Н.Д. изпъл.директори солидарно против
длъжници Ю.Д.Е. ЕГН ********** с адрес гр.********** Ц. И. Е. ЕГН ********** с адрес
гр*********, Н. Й. Й. ЕГН ********** с адрес гр.********** и Е. Д. И. ЕГН ********** с
адрес гр********* за вземания в размер на сумите 4755,16 евро главница за периода от
12.08.2019 г. до 11.10.2020 г. 408,63 евро възнаградителна лихва за периода от 10.09.2019 г.
до 11.10.2020 г. 208,22 евро мораторна лихва за периода 10.09.19 г. до 11.10.2020 г. 186 лв.
такси за периода от 16.07.20 г. до 11.10.20 г. в едно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението/13.10.20 г до изплащане на вземането, както и
за сумата 919,67 лв. разноски по делото включващи ДТ и адвокатско възнаграждение с
включен ДДС съразмерно с уважената част на заявлението, като отхвърля заявлението в
частта за вземане в размер на сумата 384 лв. нотариални такси за периода от 8.08.20 г. до
11.10.20 г., като е указал на заявителя на основание чл.415 ал.3 във вр. с ал.1 т.3 от ГПК в
едномесечен срок от съобщението, че може да предяви осъдителен иск срещу длъжниците за
вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата
ДТ, съгласно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Подадена е частна жалба от „Юробанк България" АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
1
управление в град ********, чрез пълномощник адв. Д.Е., САК, адвокат в АС „Димитров и
съдружници" против Разпореждане № 260790 от дата 12.11.2020г. по частно гражданско
дело 1640 от 2020, VII състав, PC Ловеч е частта, в която е отхвърлено заявлението на
„Юробанк България" АД за сумата от 384 лева, представляващи вземания на Банката по
Договора за кредит за нотариални такси. Моли съда да бъде отменен съдебния акт в тази
част като неправилен и незаконосъобразен. Съображенията му са следните:
Сумата в размер на 384 лева, представляващи вземания на Банката по Договора за кредит за
нотариални такси са действително сторени от банката разноски по Договора за кредит за
заличаване на вписаната ипотека върху имота, обезпечение по Договора, като доказателства
за това са представени по делото с Молба вх. № 262772/09.11.2020 г, като доказателство, че
разноските са действително сторени е и самото Извлечение от счетоводните книги по
кредитна сделка 4153877, по Договор за кредит № HL10187/25.06.2006r., същото приложено
под № 15 към Заявлението по чл. 417 ГПК.
Извлечението от счетоводните книги на Банката, съгласно чл. 55 от ТЗ са доказателство за
записванията в същите, тъй като са водени редовно и в производството по чл. 417 ГПК е
предвидено, че въз основа на Извлечението и съгласно чл. 417, т. 2 ГПК са доказателство за
вземанията на Банката и въз основа на тях се издава ИЛ и заповед за незабавно изпълнение
и противното би означавало да се отхвърли Заявлението за всички претендирани с него
суми, не само за сторените по кредита разноски, представляващи нотариални такси.
Сочи, че вземанията на Банката по Договора за кредит са обезпечени с договорна ипотека,
вписана по отношение на: АПАРТАМЕНТ № 21, находящ се в гр. ************, с площ от
73,73 кв.м. Ипотеката е учредена с вписани Нотариален акт за договорна ипотека № 99, том
III, per. № 2820, дело 255 от 2006г. на нотариус М.Д., per. № 173 и Нотариален акт за
договорна ипотека № 95, том VII, per. № 7777, дело 820 от 2005г. на нотариус Ц.Л., като
ипотеката е заличена на дата 19.02.2014г. - видно от приложените Справки от Имотен
регистър.
Твърди, че при вписване на Нотариален акт за договорна ипотека № 99, том III, per. № 2820,
дело 255 от 2006г. на нотариус М.Д. е заплатена такса към Службата по вписванията към PC
- Ловеч в размер на 243,46 лева. Съгласно чл.З, ал. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от агенцията по вписванията за заличаване на вписана ипотека се дължи
половината от таксата, платена при вписване на ипотеката, т.е. при заличаването на
ипотеката се е дължала и е заплатена от Банката такса в размер на 121,73 лева.
Изтъква, че видно от Нотариален акт за договорна ипотека № 99, том III, per. № 2820, дело
255 от 2006г. на нотариус М.Д., материалният интерес на акта е 10 000 лева, поради което
при нотариалното удостоверяване на подписа на Молбата за заличаване на ипотеката е
заплатена нотариална такса в размер на 60 лева, тъй като съгласно чл.З, ал. 1 Правилника за
вписване на вписване подлежат актове, които са нотариално заверени.
2
Твърди, че таксата за нотариално удостоверяване на подписа върху Молбата за заличаване
на договорната ипотека, в размер на 60 лева, се формира по следния начин:
- Съгласно т.12 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност се дължи такса 25 лева, без ДДС;
- Съгласно т.6 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност се дължи такса 15 лева, без ДДС;
Общо по т.12 и т.6 такси в размер на 48 лева, с вкл. ДДС;
- Съгласно т. 16 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност се дължи такса 12 лева, с вкл. ДДС.
Тоест общо за вписване в Службата по вписванията на Молбата за заличаване на
договорната ипотека, учредена с Нотариален акт за договорна ипотека № 99, том III, per. №
2820, дело 255 от 2006г. на нотариус М.Д. е дължима и платена сума в размер на 181,73
лева, от които 121,73 лева към Службата по вписванията и 60 лева, нотариални такси за
удостоверяване на подпис върху подлежащ на вписване акт.
Изтъква, че при вписване на Нотариален акт за договорна ипотека № 95, том VII, per. №
7777, дело 820 от 2005г. на нотариус Ц.Л. е заплатена такса към Службата по вписванията
към PC - Ловеч в размер на 243,16 лева, а съгласно чл.З, ал. 1 от Тарифа за държавните
такси, събирани от агенцията по вписванията за заличаване на вписана ипотека се дължи
половината от таксата, платена при вписване на ипотеката т.е. при заличаването на
ипотеката се е дължала и е заплатена от Банката такса в размер на 121,58 лева.
Изтъква, че видно от Нотариален акт за договорна ипотека № 95, том VII. per. № 7777, дело
820 от 2005г. на нотариус Ц.Л., материалният интерес на акта е 25 000 лева, поради което
при нотариалното удостоверяване на подписа на Молбата за заличаване на ипотеката е
заплатена нотариална такса в размер на 94.88 лева, тъй като съгласно чл.З, ал. 1 Правилника
за вписване на вписване подлежат актове, които са нотариално заверени.
Сочи, че таксата за нотариално удостоверяване на подписа върху Молбата за заличаване на
договорната ипотека, в размер на 94,88 лева, се формира по следния начин:
- Съгласно т.12 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност се дължи такса 42,07 лева, без ДДС;
- Съгласно т.б от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност се дължи такса 27 лева, без ДДС;
Общо по т.12 и т.б такси в размер на 82,88 лева, с вкл. ДДС;
- Съгласно т. 16 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
3
дейност се дължи такса 12 лева, с вкл. ДДС.
Тоест общо за вписване в Службата по вписванията на Молбата за заличаване на
договорната ипотека, учредена с Нотариален акт за договорна ипотека № 95, том VII, per. №
7777, дело 820 от 2005г. на нотариус Ц.Л. е дължима и платена сума в размер на 216,46, от
които 121,58 лева към Службата по вписванията и 94,88 лева, нотариални такси за
удостоверяване на подпис върху подлежащ на вписване акт.
Прави извод, че са били дължими по посочените по-горе Тарифи и платени от Банката
нотариални такси в общ размер на 398,16 лева, за заличаване на вписаната ипотека върху
АПАРТАМЕНТ № 21, находящ се в гр. ************, обезпечаваща вземанията по
Договора за банков кредит.
Сочи, че заличаването на ипотеката е уговорено между страните с Допълнително
споразумение от дата 18.02.2010г. - приложено към Заявлението по чл.417 ГПК, като
съгласно чл.10, т.2 и чл. 13, ал. 2 от Договора всички разноски по заличаване на договорната
ипотека се заплащат от длъжниците.
Сочи, че видно от приложените Справки от Имотен регистър вписването на заличаването е
извършено, а видно от Счетоводните книги на Банката задължението към датата на
изготвяне на Извлечението за нотариални такси е в размер на 384 лева, като периодът на
дължимите, но неплатени нотариални такси е отразен в счетоводните книги на Банката е
отразен от дата 08.06.2020г. - датата на която е връчена поканата за предсрочна изискуемост
до длъжниците Ю.Е, Н.Й. и Е.И.. Твърди, че на 16.07.2020г. е връчена Поканата на Ц.Е., на
която е направен от Банката кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съгласно чл.18 от
Договора, като за крайна дата на периода е дадена дата 11.10.2020г. - датата на която е
изготвено Извлечението от Счетоводните книги на Банката и към така посочения период
задължението по Договора за Банков кредит към „Юробанк България" АД е било в размер
на 384 лева, което вземане е претендирано със Заявлението по чл. 417 ГПК.
Сочи, че тези факти и обстоятелства не са съобразени от решаващия състав на PC Ловеч,
поради което Разпореждане № 260790 от дата 12.11.2020г. по частно гражданско дело 1640
от 2020, VII състав, PC Ловеч в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Юробанк
България" АД за сумата от 384 лева, представляващи вземания на Банката по Договора за
кредит за нотариални такси е неправилно и незаконосъобразно, в нарушение на материалния
закон и като такова моли съда да го отмени.
Прилага Нотариален акт за договорна ипотека № 99, том III, per. № 2820 дело 255 на
нотариус М.Д.,ведно със Справка от Имотен регистър, нотариален акт за договорна ипотека
№ 95, том VII, per. No 7777 дело 820 от нотариус Ц.Л., ведно със Справка от Имотен
регистър.
Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.
4
№1640/2020г.по описа на РС-Ловеч намира за установено следното:
Няма данни разпореждането да е съобщено на заявителя, но заповедта за незабавно
изпълнение е връчена на 26.11.20 г., а жалбата е подадена на 3.12.2020 г./п.кл./ ,т.е. в срока
по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът
приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
От приложеното ч.гр.д.№1640/20 г. на Ловешки РС се установява, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „Юробанк България"
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление в град ********, чрез пълномощник адв.
Д.Е., САК, против солидарните длъжници Ю.Д.Е. ЕГН ********** с адрес гр.********** Ц.
И. Е. ЕГН ********** с адрес гр*********, Н. Й. Й. ЕГН ********** с адрес гр.**********
и Е. Д. И. ЕГН ********** с адрес гр********* за вземания в размер на сумите 4755,16 евро
главница за периода от 12.08.2019 г. до 11.10.2020 г. 408,63 евро възнаградителна лихва за
периода от 10.09.2019 г. до 11.10.2020 г. 208,22 евро мораторна лихва за периода 10.09.19 г.
до 11.10.2020 г. 186 лв. такси за периода от 16.07.20 г. до 11.10.20 г. сумата 384 лв.
нотариални такси за периода от 8.08.20 г. до 11.10.20 г. в едно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /13.10.20 г до изплащане на
вземането, както и за сумата 215,,07 и адв.хонорар в размер на 728,30 лв. с включен ДДС. В
т.12 заявителят излага, че длъжниците са ползвали банков кредит, съгласно сключен с
банката договор за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот
HL10187 от 26.05.2006 г. с разрешен размер 10 000 лв. и срок на ползване и погасяване 360
месеца до 26.05.2036 г., който договор е изменян и допълван с осем допълнителни
споразумения, а именно от 26.05.2006 г, 18.02.2010 г, 18.02.2010 г, 20.8.2012 г, 29.03.2013 г,
2.08.2016 г, 5.08.2016 г, 24.11.2017 г, с които са договорени облекчени периоди на
погасяване на кредита и съществуващите просрочия за вноски по договора са натрупани
към редовната главница, като е преоформен нейният размер. Твърди се ,че на 18.02.2010 г. с
допълнително споразумение е осъществено превалутиране на кредита, като е договорена
промяна на валутата, в която същият се ползва от български лева в евро, ката на 19.98.2014
г. кредитополучателят Д.Е.Й. е починал, като е наследен от съпругата си и двете си деца,
както следва Н. Й. Й. и Юлиян и Е.Д.Е. Изтъква се ,че на 12.08.2019 г. кредитополучателите
са преустановили плащане на дължимите по договора вноски за главница, а на дата
10.09.2019 г. за дължимите вноски за лихва, като са изпаднали и в забава. Сочи се, че са
просрочени 13 вноски за главница,за периода от 12.08.2019 г. до 12.10.2020 г. и на 24 вноски
за лихва за периода от 10.09.2019 г. и поради това и на основание чл.18 от договора банката
е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на датата 16.07.20 г.. Сочи се, че
предсрочната изискуемост е съобщена на длъжниците чрез покани, връчени по възлагане
съгласно чл.18 ал.5 ЗЧСИ чрез ЧСИ Велислав Петров рег.№879 и ЧСИ Ренета Милчева рег.
№790. Твърди, че поканата е връчена на дата 16.07.20 г. лично на Ц.Е., на 8.06.20 поканата е
връчена на Н.Й. лично, на същата дата са връчени поканите и на Емилия Енева и Ю.Е чрез
неговата майка Н.Й.. Твърди се, че с това връчване на покани е даден 7 дневен срок за
доброволно изпълнение на длъжниците, като към датата на заявлението те не са изпълнили
5
задълженията си.Сочи се, че освен посочените в заявлението суми длъжниците дължат и
законна лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателно изплащане
на сумите, както и направените съдебни разноски 215,07 лв. ДТ и адвокатски хонорар в
размер на 728,30 лв. с ДДС.
Към заявлението са приложени договора за кредит от 26.05.2006 г. и допълнителните
споразумения от 26.05.2006 г, 18.02.2010 г, 18.02.2010 г, 20.8.2012 г, 29.03.2013 г, 2.08.2016
г, 5.08.2016 г, 24.11.2017 г препис от извлечението за смърт на Д.Е.Й. и поканите за
доброволно изпълнение ведно с разписките за тяхното връчване и извлечение от
счетоводните книги на банката, както и пълномощно за изготвилите го лица.
ЛРС е постановил разпореждане №260353/16.10.2020 , с което е оставил без движение
заявлението до отстраняване на следните нередовности:да се допълни обстоятелствената
част на заявлението, като се посочи на какво основание се претендират посочените два вида
такси, както и да се довнесат още 6,46 лв. ДТ. Това разпореждане е връчено на заявителя на
5.11.2020 г.
Подадена е молба с вх№262772/9.11.20 г./п.кл. 6.11.20 г./ от заявителя, с която той
уточнява, че сумата от 186 лв представлява дължими такси за периода от 16.07.20 г. до
11.10.20 г. съгласно чл.4 т.2 от договора, представляващи такси изчислени на годишна база
управление на кредита в разер на 0,1% от непогасетата главница, а сумата 384 лв. са
нотариални такси за периода от 8.06.20 г. до 11.10.20 г. дължими съгласно чл.13 ал.2 от
договора за заличаване на договорна ипотека-обезпечение по договора. Прилага към
молбата нот.акт за договорна ипотека и справка от ИКАР, от която е видно заличаването на
договорната ипотека по договора.
С разпореждане №260790/12.11.2020 г. постановено по ч.гр.д.№1640/20 г. Ловешки районен
съд е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза
на „Юробанк България“ ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр********
представлявана от Д.Б.Ш. и П.Н.Д. изпъл.директори солидарно против длъжници Ю.Д.Е.
ЕГН ********** с адрес гр.********** Ц. И. Е. ЕГН ********** с адрес гр*********, Н. Й.
Й. ЕГН ********** с адрес гр.********** и Е. Д. И. ЕГН ********** с адрес гр*********
за вземания в размер на сумите 4755,16 евро главница за периода от 12.08.2019 г. до
11.10.2020 г. 408,63 евро възнаградителна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 11.10.2020 г.
208,22 евро мораторна лихва за периода 10.09.19 г. до 11.10.2020 г. 186 лв. такси за периода
от 16.07.20 г. до 11.10.20 г. в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението/13.10.20 г до изплащане на вземането, както и за сумата 919,67
лв. разноски по делото включващи ДТ и адвокатско възнаграждение с включен ДДС
съразмерно с уважената част на заявлението, като отхвърля заявлението в частта за вземане
в размер на сумата 384 лв. нотариални такси за периода от 8.08.20 г. до 11.10.20 г., като е
указал на заявителя на основание чл.415 ал.3 във вр. с ал.1 т.3 от ГПК в едномесечен срок от
съобщението, че може да предяви осъдителен иск срещу длъжниците за вземането, за което
6
е отказано издаване на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ, съгласно
Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
В мотивите си РС-Ловеч излага съображения, че в извлечението от счетоводните книги не
става ясно как е формирано това вземане за посочения период 8.06.20 г. до 11.010.20 г. , след
като ипотеката е заличена през 2014 г, за което .заявителят е представил справка от СВ-
Ловеч, а и подобно вземане не фигурира в поканите на длъжниците за доброволно
изпълнение към 15.05.20 г.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.
Според изричната разпоредба на чл.410 ал.2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, а съгласно ал.3, когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите
общи условия, ако има такива. В случая правилно ЛРС е оставил без движение заявлението
на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК, но след отстраняване на нередовностите досежно
излагане на фактически обстоятелства относно дължимостта на нотариалните такси,
правилно е отхвърлено. Действително частният жалбоподател е представил към жалбата си
нот.акт за договорна ипотека №95 рег.№7777 д.№820/05 г. от 28.09.2005 г., но тази ипотека
обезпечава друг кредит за покупка на недвижим имот HL 4238. След като се твърди, че тази
ипотека е заличена на 19.02.2014 г., то заявителят не е посочил защо претендира заплащане
на нотариалните такси по друг сключен между същите страни договор в настоящето
заповедно производство, което съгласно представеното извлечение от сметки касае само
договор за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот HL10187 от
26.05.2006 г. Следователно уточнените едва в частната жалба претенции за заличаване на
договорната ипотека досежно този договор за жилищен кредит за покупка на недвижим
имот HL 4238 в размер на сумата 216,46 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни, след
като касаят друг договор.
По отношение на останалата претенция за заплащане на сумата 181,73 лв. досежно втория
приложен нот.акт за договорна ипотека №99 том трети рег.№2820 д№255/06 г. настоящата
инстанция приема, че е неоснователна. Действително в допълнително споразумение от
18.02.2010 г. е договорено, че ще бъде заличена учредената в полза на банката договорна
ипотека върху процесния апартамент в гр.Ловеч, но изрично не е посочено за кого ще са
разходите. В допълнителното споразумение от 5.08.2016 г. е посочено в чл.9 ал.1, че за
обезпечаване на вземанията на банката по кредита е вписана договорна ипотека акт №99 т.3
рег.№2820 от 26.05.2006 г., като разходите за оценка/преоценка на недв.имот, както и
всички такси по учредяване/вписване, подновяване, изменение и заличаване на ипотеката по
ал.1 са за сметка на кредитополучателя, но с оглед представените писмени доказателства и
твърдения от страна на заявителя ипотеката е била заличена на 19.02.2014 г. и няма как на
5.08.2016 г. тя да продължава своето действие. Освен това всички тези твърдения
7
противоречат и на посоченото в извлечението от счетоводните книги досежно процесните
нотариални такси, а именно, че те се дължат за период от 8.06.2020 г. до 11.10.2020 г. След
като съгласно представените документи вписването на договорната ипотека е станало на
26.05.2006 г., а заличаването на договорната ипотека е станало на 19.0.2014 г. няма как
задължението за плащане на нотариалните такси да възникне на 8.06.20 г, т.е. на датата,
когато е връчена нот.покана на длъжниците, още повече, че тази сума не фигурира в техните
нотариални покани. Освен това съдът счита, че посочване датата 8.06.20 г. за възникване на
дължимостта на тази такса, би довело до заблуждение на длъжниците и те не биха могли да
упражнят правото си да се позоват евентуално на изтекла погасителна давност.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези,
на Ловешки районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №260790/12.11.2020 г. постановено по
ч.гр.д.№1640/20 г. Ловешки районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8